№ 7
гр. гр. Димитровград, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. П.
като разгледа докладваното от Г. Т. Стоянова Денчева Гражданско дело №
20225610100188 по описа за 2022 година
В исковата молба се твърди следното: На основание 3аявление от
"УНИКРЕДИТ БУЛ6АНК" АД по чл. 417 от ГПК, РС Димитровград е издал
издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу ответника по чгд. 1290/ 2021. Заповедта е връчена на длъжника при
условята на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за нас е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Е. П. Б. е ползвал банков кредит, съгласно
сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CC1R- 457-00210-
2019 от 05.09.2019 г. На 16.10.2020 г. кредитополучателят е преустановил
плащане на дължимите по Договора вноски за главница и лихва, като е
изпаднал в забава, поради което и на основание чл.10 от Договора Банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 22.01.2021.
Предсрочната изискуемост и размера на задължението са съобщени на
длъжника с връчена му Покана от ЧСИ Самуил Пеев. С Поканата е даден срок
и възможност за доброволно юзпълнение на задължението към банката.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ап. 5 ГПК, което обуславя
правния интерес на банката от предявяване на настоящия установителен иск.
Петитум: Моля да ни призовете с ответника на съд, и след като се убедите в
основателността на исковата ни претенция, да постановите решение, с което
да признаете за установено че „УниКредит Булбанк" АД има срещу ответника
вапидно и изискуемо вземане в размер на: а) размер и валута: 1791.81 лева,
1
дължима главница по договора за периода от 16.10.2020 г. до 19.08.2021 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявпението до окончателно плащане
на сумата. 6) договорна лихва в размер на 42.20 лева, дъпжима за периода от
16.10.2020 г. до 22.01.2021 г. в) наказателна лихва в размер на 169.32 лева
,дъпжима за периода от 22.01.2021 г. до 19.08.2021 г.; Във връзка с т. 12 от ТР
№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС моля да се произнесете с осъдителен диспозитив
относно разноските в заповедното производство, от които 40. 07 лева—
държавна такса и 60,00 лева (шестдесет лева) свкл. ДДС — адвокатски
хонорар.Претендира разноски и в настоящото проиводство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ответника
възражения: Депозиран е отговор от особен представител на ответника, в
който се твърди следното: Посочените от ищеца обстоятелства, на които се
основава иска са частично верни. Признавам следните обстоятелства,
изложени в исковата молба: 1. Между мен Е. П. Б. и ,,УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, ЕИК ********* има сключен договор № CCIR-457-00210-
2019 за Кредитна карта за физически лица с дата 05.09.2019 год. Възражение
срещУ иска и обстоятелствата, на които той се основава: Възразявм срещу
това, че дължа сума в размер на 1791,81 лева представляваща главница по
договор № CCIR-457-00210-2019 за периода от 16.10.2020 год. до 19.08.2021
год. ведно със законна лихва Сума в размер на 42,20 лева представляващи
договорна лихва за периода от 16.10.2020 год. до 22.01.2021 год. Сума в
размер на 169,32 лева представляваща наказателна лихва за периода от
22.01.2021 год. до 19.08.2021 год. Във връзка със сключениея договор между
мен и ищеца за кредитодателя /ищец/ възниква основно негово задължение да
предаде на мен като кредитополучател кредитна карта, предмет на договора,
но в случая такава карта не е била предавана нито има допълиителна
декларация или изготвен приемопредавателен протокол или някакъв друг
документ, че самата карта е била предадена на кредотополучателя, за да мога
да усвои предоставения кредит в условията и сроковете визирани в
сключения договор. След като не е била предадена кредитната карта на
керидтополучателя няма как да се е възползвал от тази услуга и да е теглил
парични средства от предоставения кредит. Дори и да е било теглено от тази
карта тези средства не са усвоени реално от кредитополучателя, защото съм
нялмал достьп до картата, видно от прдставените доказателства се вижда, че
единствено има сключен договор, но кога е предацена картата и по какъв
2
начин и най-важното на кого е предадена не става ясно, поради тази причини
няма как да дължа тьрсените суми. Дори и да приемем, че на база сключен
договор това е основно задължение на кредитодателя /ищец/ да предаде
кредитната карта няма как да се установи точната дата на която е предадена
кредитната карта, а също така в самия договор за кредитна карта не е
отразено, че на датата на сключване а договора е предадена и самата карта.
При липса на категорични доказателства, че картата е била предадена на
картодържателя самия факт, че с картата са теглени пари в брой чрез
терминални устройства не може да се обоснове извода, че именно Ответника
е теглил тези суми. На следващоомясто банката е упражнила хадлежнот0 си
прав0 да Обяви кредита за предсрочно изискуем и съответн0 да прекрати
дОговора, но не на датата, на която го е осчетоводила кат0 такъв - 22.01.2021
год. Според разрешенията по т. 18 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 год. по тьли.
дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 3КИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кледит или непогасения остатьк от кредита за
предстрОчн0 изискуем, включитен0 и за вноските с ненастьпил падеж, к0ит0
към момента на изявлението не са били изискуеми. ПредсрОчната
изискуемОст има действие от момента на пОлучаване от длъжника на
писмен0 вОляизявление на кредитора, ако към този момент са настьпили
обективните факти, обуславящи настьпването й. С исковата молба е
предоставена покана до Е. Б. от ищеца с изх. № 6206/16.04.2021 год. и
съставен прОтокОл за пОсещение на адрес с дата 20.04.2021 год. кат0 с е
устанОвил0, че лицет0 не е бил0 намерен0 на адрес след тОва следват Още
две пОсещения на адреса на 06.05.2021 и на 20.05.2021 гОд. тьй кат0 лицет0
не е бил0 намерех0 на адрес следва връчване на по реда на чл. 47 ГПК. С
разписка от 20.05.2021 год. се устанОвява залепване на уведомлението и от
тази дата следва двуседмичен срОк и след изтичане на този срок настьпва
предсрОчната изискуемост на кредита т. е. тя е настипила 03.06.2021 год., а не
на 22. 01.2021 год. ДоговОрна и хаказателна лихва не се дължът след датата
на Обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В съобразителната част на
т. 2 на ТР № З/2017г. от 27.03.2019 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че
уговорената в дОгОвора лихва е възнаграждение за предОставянет0 и
ползването на парични суми за срока на дОговора. Упражненият избор от
кредитора да прекрати договОра с обявяването му за предсрочно изискуем
3
означава, че не му се дължи лихва след датата на прекратяване на дог0вОра. С
4 Този файл е копие на електронно подписан документ. Оригиналът е
подписан от Gergana Tocheva Stoyanova на 08.11.2022 г. в 13:16:05 ч. Актът е
постановен на 08.11.2022 Оглед на всичк0 излОжено считам, че предявеният
иск е неоснователен и недоказан и моля да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото заключение на вещото лице
се установи следното:Видно от извлечение на кредитна карта на клиента Е. П.
Б. № 402*** ***2689 за периода от 19.09.2019 г. до 07.01.2021 г. 5 На
17.09.2019 г. същият е усвоил 1980,00 лв. 3а целия период усвоената от него
сума по кредитната карта / чрез покупки или теглене в брой / е 5932,13 лв., а
внесената сума за погасяване на задълженията е 4140,13 лв. до обявяването на
предсрочната изискуемост 22.01.2021г. непогасените задължения по
кредитната карта са 1604,61 лв. От 16.10.2020 Г. до 15.01.2021 г. за
просрочени 4 бр. вноскн са начислени 187,20 лв. непогасени просрочия.
Размерът на дължимата главница по кредита към 22.01.2021 г. е 1791.81 лв. /
1604,61 + 187,20 /. договорна лихва. От 31.10.2019 г. до 07.01.2021 г. е
начислена договорна лихва в размер на 384,36 лв. Платената лихва за същия
период е 359,19 лв. Неплатената договорна лихва към 07.01.2019 г. е 25,17 лв.
Към 22.01.2021 г. е начислена и неплатена договорна лихва в размер на 17,03
лв. Размерът на дължимата договорна лихва към 22.01.2021 г. е 42.20 лв. /
25,17 + 17,03 /. За периода от датата на предсрочната изискуемост -
22.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението за изпълнение и ИЛ -
20.08.2021 г. Банката е начислила наказателна лихва от 16,20 % за
просрочени 210 дни върху дължимата главница 1791,81 лв. в размер на 169,33
лв. Видно от извлечение на счетоводните книги по кредитната карта на
кредитополучателя непогасените просрочия към 22.01.2021 г. са 1791.81 лв.
След 20.08.2021 г., видно от погасителна сметка към кредитна карта на
длъжника няма извършвани погасявания по кредита.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
4
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1290/2021 г. по описа на ДРС,
вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. По делото е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5
ГПК.По реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, съдът е указал на заявителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковете,
по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК,
с който да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца сума по
вземане, произтичащо от банков кредит, съгласно сключен Договор за
кредитна карта на физическо лице № CC1R- 457-00210-2019 от 05.09.2019 г.
Безспорно се установи по делото, че „Уникредит Булбанк” АД и ответника са
сключили този договор, неоспорено и от ответника. Установява се и че
кредита е усвоен на 17.09.2019г. в размер на 1980 лева, като в тази връзка
възражението на ответника е неоснователно. Поетото от банката задължение
по договор за кредит за отпускане на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказването на този
факт не е необходимо издаването на нарочен документ. В този смисъл е
Решение № 125 от 12.07.2013г. по т.д.№ 910/2012г. II т.о., постановено по
реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане от съда. В настоящия
случай вещото лице в заключението си по експертизата е категорично, че
сумата по предоставен банков кредит от 1980 лева по процесния договор е
предоставена на 17.9.2019г., както и че за целия период усвоената от него
сума по кредитната карта / чрез покупки или теглене в брой / е 5932,13 лв., а
внесената сума за погасяване на задълженията е 4140,13 лв.Или съдът намира,
че основното задължение на банката за предоставяне на кредита е изпълнено.
Между страните в чл.10 от договора била договорена и изричната
възможност за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ не
5
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 от
ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС. По
делото липсват доказателства длъжникът да е бил уведомен лично за
волеизявлението на кредитора. Предвид на обусловеността на установителния
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, от предмета на издадена
заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ,
предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото
производство има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта/в този смисъл
р. №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. I т.о.ВКС/. Недопустимостта на
изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС
/мотиви/, обуславя извода, че исковете за съществуване на вземането следва
да се отхвърлят на предявеното основание /р. № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І
ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО/.
Видно от ч.гр.д.№1290/2021г. на ДРС, банката е упражнила правото си да
направи целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Безспорно е по
делото, че към 19.08.2021г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 от
ГПК, такова изявление от банката, което да е достигнало до знанието на
длъжника липсва.
В т.18 от цитираното тълкувателно решение се дава разрешение на въпроса за
предсрочната изискуемост на вземането на кредитора по договор за банков
кредит, като същото има задължителен характер за съдилищата. Съгласно
нея в хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК за вземане произтичащо
от договор за кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем
при неплащане на определен брой вноски и кредиторът може да събере
6
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с
неплащането или други обстоятелства, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на една от страните. Датата на настъпването й играе ролята на падеж, като
това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем.
Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, уведомяването на длъжника представлява елемент от
фактическия състав, без който тя не може да настъпи.Волеизявлението на
банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа
ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за
кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които
дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна
изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи
и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи
волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е
изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва
от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки,
обуславящи изискуемостта.
Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени
съобщения между страните по договорните правоотношения. В т. 3 на ТР №
1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на О. на ВКС е прието, че в случай, че
издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се
укрИ., удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с
нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото
разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на
подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава
способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ
за получаване или укрИ.не, биха могли да се удостоверят чрез нотариална
покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на
съобщения и препращането в чл. 50 ЗННД към тези правила. В този смисъл
кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на
7
съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване,
какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса
на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен
редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,
който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по възлагане в
посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се
удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
В конкретния случай и доколкото по делото са представени доказателства за
изпратено до ответника уведомление за обявена предсрочна изискуемост на
кредита, то следва да бъдат обсъдени обстоятелствата и условията, при които
е осъществено връчването по отношение на ответника физическото
лице.Както бе посочено по-горе, кредиторът не е ограничен относно избора на
способ за връчване на съобщенията, адресирани до длъжника, поради което
следва да се приеме, че няма пречка уведомлението за обявена предсрочна
изискуемост на кредита да бъде връчено, както чрез ЧСИ, така и чрез
нотариус.
Видно от Покана за доброволно изпълнение и Уведомление по чл.60 ал.2 от
ЗКИ, адресирана до ответника, в качеството му на длъжник по процесния
договор, връчена при условията на чл.47 от ГПК, чрез ЧСИ С.Пеев с район на
действие ХОС с рег.№874, в същата е посочено по кой договор, сключен с
ответника, е настъпила предсрочната изискуемост, общият размер на
задълженията за главница и лихва по договора, направено е ясно, категорично
и недвусмислено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и
датата, на която това е сторено. Приканил е ответника доброволно да заплати
сумите по посочения договор за кредит в пълен размер. В разписките-
уведомления от 20.5.2021 г. връчителят е посочил, че адресът е посетен три
пъти за месеца.Съставени са два протокола за посещение на адрес от 20.4.21г.
и от 20.5.21г., като в последния е удостоверено, че на адреса няма кой да
получи поканата, а този от 20.4.21г., че на адреса лицето не било открито,
открита е била майката на длъжника, която заявила, че сина й е в Англия,
поради което е залепено уведомление на входната врата на ап.19. С оглед на
това, ако съдът приеме надлежно извършена по реда на ГПК процедура по
8
реда на чл.47 ГПК, двуседмичния срок е изтекъл на 3.6.21г., след изтичането
на двуседмичния срок от залепването на уведомлението и след като
ответникът не са е явил да получи книжата, ЧСИ е връчил същите при
условията на чл.47 от ГПК, но в случая липсва изрично установяване от ЧСИ
от коя дата е приел поканата и уведомлението за връчени чрез залепване на
уведомление.
От изложените обстоятелства, настоящият състав достигна до единствения и
категоричен извод, че връчването осъществено по отношение на ответника е в
нарушение на процедурата по чл.47 от ГПК.
Съгласно чл.45 от ГПК, съобщението се връчва лично на адресата, а съгласно
чл.47, ал.1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея.
Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в
нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да
посети съответния адрес няколко пъти и да не го е открил - него или лице,
което да е съгласно да получи призовката съгласно чл. 46 ГПК /в този смисъл
Решение № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г. на ВКС, IV г. о./. При
физическите лица - адресати на съобщението, има задължение за посещение
на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса,
или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да
съобщят съдебен адрес - чл. 40 и 41 ГПК /определение № 398 от 03.07.2014 г.
по гр. д. № 2823/2014 г. на ВКС, I г. о./. Еднократно посещение на адреса от
връчителя, не е достатъчно да се счете, че ответникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намира лице, което е съгласно
да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на уведомление.( В
този смисъл Определение № 72 от 31.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2658/2017
г., III г. о., ГК). Съдебната практика не установява точен брой на посещенията
на връчителя, които да са относими към всички случаи на връчване на книжа
чрез залепване. Необходимо е връчителят да удостовери, че е положил
достатъчно усилия да открие адресата на адреса и че не намира лице, което да
получи книжата. Отсъствието на всеки адресат от адреса за връчване се
доказва с протокол на връчителя, който удостоверява посещенията си на
адреса и констатираните обстоятелства при всяко посещение и които трябва
9
да са осъществени в продължение на повече от един месец. При
удостоверяване, че съобщението не е връчено, тъй като връчителят не намира
адресата, без да има сведения, че същият е напуснал адреса или за
продължителното му отсъствие, следва да има данни, че е посещавал адреса в
рамките на повече от месец по аргумент от чл.41, ал.1 от ГПК, както и по
различно време, включително в обичайното време за пребИ.ване на адреса, за
да се увери, че лицето наистина не живее на адреса (Решение
№300/04.12.2015 г. на ВКС по гр. д.№5036/2015 г. III ГО, ГК; Решение
№231/15.10.2014 г. на ВКС по ч.гр. д.№4270/2014 г. I ГО, ГК). Връчителят е
длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с връчването,
включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения
е направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по
делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи
съобщението.(Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г.,
I г. о., ГК). Когато при първото посещение на адреса за връчване връчителят
не намери адресата или друго лице, което е съгласно да приеме съобщението,
той трябва да потърси сведения дали адресатът пребИ.ва там. Ако връчителят
намери сведения, било че ответникът живее на адреса, било че от известно
време или никога не е пребИ.вал там, той трябва да ги удостовери в
разписката към съобщението. При получени сведения, че ответникът не
живее на адреса, връчителят няма защо да го посещава повече. В случаите,
при които се установи, че ответникът пребИ.ва на адреса, той трябва да
положи усилия да узнае, по кое време може да бъде намерен там, за да
направи следващото посещение тогава. Ако и при второто посещение не
може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи най-малко още
едно посещение, като времето между първото и последното трябва да е
повече от един месец. При последното посещение връчителят поставя
уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го подписва.
(така Решение № 233 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7723/2013 г., IV г. о.,
ГК).
В духа на цитираната по-горе практика и предвид конкретните обстоятелства
по делото и при липса на удостоверяване в разписката същият да е събрал
данни, че лицето не живее на адреса или че временно не пребИ.ва там, както и
в кои моменти може да бъде намерен, то съдът счита, че не са били налице
10
предпоставките по чл.47, ал.1 от ГПК, поради което и връчването на
нотариалната покана при условията на посочената разпоредба следва да се
приеме за нередовно.Още повече е било видно, че на адреса е установена
майката на ответника, за която в съобщението не е било уточнено от
връчителя, че не е съгласна да приеме съобщението, доколкото по реда на
чл.46 от ГПК е било възможно надлежно връчване.Отделно от това няма
данни за извършвана справка за адресна регистрация, нито такава за
месторабота на ответника.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от
длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно
причастие "обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно
изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало
на предявеното основание.(т.18 ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК). Изложеното води до извода, че по отношение на длъжника
не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, обявена от банката,
доколкото същата не е съобщена редовно на длъжника.ВКС е приел решение,
уеднаквявящо съдебната практика по отношение на предпоствките за
връчване на съобшеиие по реда на чл. 47 ГПК.В Решение №233/03.07.2014 г.
по гр. д. №7723/2013 г., ВКС, ГУ ГО, решаващият състав на Върховния
касационен съд дава отговор на процесуалноправняя въпрос - какви са
предпоставкнте за връчване на съобщение по реда на чл. 47 ГПК. Съответно,
ВКС приема следното: когато при първото посещение на посочения по делото
адрес на ответника връчителят на номера адресата или друго лице, което е
съгласно да приеме съобщението, той трябва да потърси сведения дали
адресатът пребИ.ва там. Ако връчителят намери сведения било, че ответникът
живее на адреса, било че от известно време или никого не е пребИ.вал там,
11
той трябва да ги удостовери в разписката към съобщението. При получени
сведения, че ответникът не живее на адреса, връчителят няма защо да го
посещава повече. В случаите, при които се установи, че ответникът пребИ.ва
на адреса, той трябва да положи усилия да узнае по кое време може да бъде
намерен там, за да направи следващото посещение тогава. Ако и при второто
посещение не може да се осъществи връчване, връчителят трябва да направи
най-малко още едно посещение, като времето между първото и последното
трябва да е повече от един месец. При последното посещение връчителят
поставя уведомление, като попълва в него датата на поставянето му и го
подписва."Съгласно Решение № 4 от 24.03.2017 г., постановено от
Върховннят касационен съд на Републикя България, Второ гражданско
отделение, по гр. дело № 4649/2016 г.: Налице са допуснати от
първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, обезпечаващи участието на молителя в делото. Когато при първото
посещение на посочения по делото адрес на ответника връчителят не намери
адресата или лице, което е съгласно да приеме съобщението, той следва да
потърси сведения дали адресатът пребИ.ва на адреса. При получени сведения,
че лицето не живее на адреса, съдът следва да даде указания на ищеца да
представи адресна справка съгласно чл.47, ал.4 ГПК.
В разглеждания случай връчителят е поставил уведомление по чл.47,ал.1
ГПК, без да е установено, че ответникът не може да бъде намерен там.
Уведомлението е поставено на входната врата на посочения адрес. Видно
от Разписката за връчване, в последната липсват и не са събрани никакви
сведения от съседи за това живее ли адресатът на адреса, ако не - защо
отсъства от адреса, нито е направен какъвто и да е опит от страна на
връчителя да бъде връчена поканата на друго лице, съгласно да я получи и
предаде на адресата, още повече, че на адреса е установена да живее майката
на ответника и няма удостоверяване, че същата отказва да получи
съобщението .
Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от
издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1
от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния
характер на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да
установи дали ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със
12
заявеното в заповедното. След като в заявлението въз основа на което е
образувано производството по ч.гр.д.№1290/2021г. на ДРС заявителя изрично
е записал, че основанието на паричното му вземане е извлечение от
счетоводните книги, то съдът дължи произнасяне по съществуването именно
на това вземане – по размер и основание (настъпила предсрочна
изискуемост). При положение, че предмет на заявлението не са отделни
вноски по кредита, изискуеми и неплатени към датата на подаване на
заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по подобна претенция
по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново основание,
различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл е
Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК и задължително за прилагане.
Поради това предявените установителни искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни, поради това, че длъжникът не е
уведомен изрично за предсрочната изискуемост на банковия кредит, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски по делото. По отношение на
разноските по исковете по чл.422 от ГПК в заповедното и исковото
производство, съдът намира, че такИ. не следва да се уважават, поради
отхвърлянето на установителните искове.
Ответникът не прави искане в тази насока, същият се представлява в
това производство от особен представител и съдът не следва да се произнася.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане“, пл.“ Света Неделя“ №7,
ЕИК *********, чрез адв. Г.С.-съдружник в АС“Димитров и съдружници“,
със съдебен адрес:София, ул.“Св.Св.Кирил и Методий“№84, ет.4, против Е.
П. Б. ЕГН:********** Адрес: гр.Димитровград, ул. " Х.С. " № ** вх. **, ет.**,
ап. ***, установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във
13
връзка с чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните
за съществуване на вземане на банката по издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 491/21.9.2021 г. по ч.гр. д. № 1290/2021 г. по описа на ДРС, за
сумите както следва: 1791.81 лева, дължима главница по Договор за кредитна
карта на физическо лице от 5.9.2019г. за периода от 16.10.2020 г. до
19.08.2021 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателно плащане на сумата, договорна лихва в размер на 42.20 лева,
дължима за периода от 16.10.2020 г. до 22.01.2021 г., наказателна лихва в
размер на 169.32 лева ,дължима за периода от 22.01.2021 г. до 19.08.2021 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Хасковския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
14