№ 1282
гр. София, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601181 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал. 8, вр.с. ал.6 от НПК. Инициирано е по
постъпила жалба от адвокат А.И., пълномощник на съдружниците в “Еуротехника-
Т.Д.“ ООД, против определение № 337/12.07.2021 г. по НЧД № 546/2021 г. по описа на
ОС Благоевград, с което се потвърждава постановление от 09.06.2021 г. за
прекратяване на наказателно производство по ДП№ 19/2019 г. по описа на ОДВМР
Благоевград, водено за престъпление по чл. 203, ал.1, във вр. с чл. 201, ал.1, вр.с чл. 26
от НК.
В жалбата, подписана от адвокат И. се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на определението на БлОС. Поддържа се, че прокурорският акт за
прекратяване на НП, потвърден от съда е постановен при непълнота на
доказателствения материал и неправилно обсъждане на събраните доказателства.
Излагат се фактическите положения, които според жалбоподателя са неправилно
приети за установени от прокурора, респ. споделени от съда. Заявява се категорично
несъгласие с изводите на съда, че липсващата в касата на търговското дружество
“Еуротехника- Т.Д.“ ООД парична сума от 593 946,85 лева и 59 296, 45 лева –
равностойност на евро са били предадени от лицето П. Д. на Т.Д., след като преди това
са били изтеглени на каса от банковата сметка на дружеството. Отправен е
процесуален упрек към подхода на прокурора, възприет и от първостепенния съд да се
предовери едностранно и дори тенденциозно на показанията на бившия съдружник
св.П. Д., които не кореспондират с други доказателства. Твърди се в жалбата, че е
неверен фактическият извод на съда, че съдружникът Т.Д. е знаел за финансовото
състояние на ощетеното търговско дружество и за изтеглените парични средства,
доколкото като бил подписал ГФО за 2015 г. и 2016 г. В тази насока се поддържа, че
подписът върху ГФО не е бил положен от този съдружник, а дори и да е бил положен,
то лицето не е знаело за съдържанието на отчета, защото не владее български език.
В депозирано писмено допълнение към въззивната частна жалба се развиват в
подробности същите доводи и оплаквания. Подчертава се, че според жалбоподателите
отношението на съда е преднамерено и защитно спрямо бившия съдружник П. Д.. На
1
аргументите в атакуваното определение на БлОС, свързани с постановени от съд в Р
Гърция обезпечителни мерки спрямо съдружника Т.Д. в полза и по молба на П. Д., в
жалбата се противопоставя решение на гръцкия съд, с което обезпечението е било
отменено с мотиви за недобросъвестността на молителя по обезпечението. Твърди се,
че това решение на атинския съд е било представено от жалбоподателите на
разследващия полицай на гръцки език, но не е било преведено и обсъдено преди
постановяване на атакуваното постановление за прекратяване на НП. Отново се
поддържа, че подписите, поставени под ГФО за посочени финансови периоди не са
положени от Т.Д., като се прилагат за сравнение писмени доказателства за графичното
изображение на неговия подпис.
Отделно от това, в допълнението към жалбата се изнасят аргументи, свързани с
неправилното според процесуалния представител съждение на окръжния съд, че
присвояването остава недоказано въпреки липсата на посочените парични средства,
поради това че не са събрани доказателства за начина на разходване на сумите от
страна на лицето П. Д., което ги е изтеглило от сметката на “Еуротехника - Т.Д.“ ООД,
респ. че не е увеличена наличността по неговите лични банкови сметки.
Формулирано е искане да бъде отменено определението на БлОС и вместо него
да бъде постановено друго, с което да се отмени постановлението на ОП Благоевград
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 19/2019 г. по описа на ОД
МВР Благоевград.
Софийският апелативен съд, след запознаване със съдържанието на атакувания
съдебен акт и контролираното постановление на прокурора за прекратяване на
наказателното производство, въз основа на извършения анализ на установените в хода
на досъдебното производство доказателства, намира следното:
1. Жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
За да достигне до краен решаващ извод за липса на доказателства за извършено
от конкретното лице П. Д. престъпление присвояване, прокурорът от ОП е приел, че са
изчерпани възможностите за събиране на повече доказателствени материали по реда на
НПК. При излагане на възприетата като установена, според него, фактическа
обстановка, представителят на обвинението е избрал публицистичен подход на
обсъждане. В атакуваното постановление за прекратяване на НП е изложена житейска
история в разказвателен стил, с акцент върху драматизма на личните отношения между
бившите съдружници в “Еуротехника - Т.Д.“ ООД, които са роднини. Приема се за
безспорно установено, че бившият съдружник П. Д. е лицето, което е извършвало
теглене на каса от банковите сметки на търговското дружество. Посочена е като общ
размер сумата, съставляваща сбор от всички изтеглени от П. Д. суми за визирания
времеви период – м.01.2014 г.- м.10.2016 г. – „около 604 000 лева“. Не е установена
реална касова наличност, която е била формирана от изтеглените от П. Д. средства.
На стр.4 /л.9-гръб от ЧНД № 546/21 на БлОС/ прокурорът е потвърдил като
„безспорно“, че в посочения период именно П. Д. е теглил различни суми от сметката
на дружеството, без впоследствие да представи разходооправдателни документи, което
е довело до натрупване на сума в касата на дружеството от 593 946,85 лева и 59 296,45
лева от „трансферирано евро“, без тези пари реално да са налични там. Посочени са
конкретни парични суми по периоди. Не е отразено въз основа на кои доказателства е
установен точният размер на всяка сума и общия сбор от 653 243, 30 лева, който
очевидно значително надхвърля приетия в началото размер от 604 000 лева.
Прокурорът е изложил възможни хипотези за какви цели са били разходвани част от
тези средства, като е дал примери – за месечни наеми на настанени чуждестранни
работници в хотел и апартамент, както и че определени суми вероятно са били
предавани „на ръка“ на другия съдружник Т.Д., който ги е приемал.
2
В постановлението се подчертава, че всичко изложено кореспондира с
показанията на самия П. Д., разпитан от гръцки разследващ орган в изпълнение на
Европейска заповед за разследване.
Обжалваното пред настоящата инстанция определение от 12.07.2021 г. на ОС
Благоевград възпроизвежда в мотивите същото съдържание, като всички фактически
констатации на прокурора се споделят безрезервно от съда, а логическите доводи се
доразвиват и защитават, съответно се възприема безкритично като правилен и крайния
правен извод за липса на доказателства за извършено престъпление.
Софийският апелативен съд не възприема правните изводи, формирани от
първата инстанция, която е намерила за действително налични визираните от
прокурора основания за прекратяване на наказателното производство, водено за
престъпление с правна квалификация по чл.203 НК. Въззивният съдебен състав намира
за неправилен предприетия от обвинението в тази насока подход за изграждане на
краен решаващ извод, който е ползван и от проверяващия първостепенен съд.
Наказателното производство е образувано и водено /все още/ срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл. 203 от НК, като следва да се подчертае, че с оглед
неустановяването на дееца към момента на образуването, то и не може да се формира
изначално извод дали престъпното отнемане на парични средства е извършено от лице
с длъжностно качество или обратното, за да се отдаде еднозначна правна
квалификация.
В хода на досъдебното производство не е привлечено конкретно лице в
качеството на обвиняем. Преценката за наличие или липса на престъпление,
следователно, се дължи както от обективна страна- за наличие на елементи от
престъпен състав, така и от субективна страна – по отношение на неограничен или
определяем кръг неизвестни лица.
След като е приел, че конкретно П. Д. не е осъществил престъпление,
прокурорът е достигнал до обобщен извод, че в такъв случай наказателното
производство следва да бъде прекратено, следователно и разследването за
престъпление „длъжностно присвояване“ следва изобщо и занапред да бъде изоставено
и по отношение на всички възможни наказателноотговорни лица.
Същият подход е възприел и първоинстанционният съд в атакуваното
определение в тази му част. Съдебното обсъждане за наличието или липсата на
извършено престъпление по чл. 203 от НК също е сведено до личността на П. Д. и с
отричането на негово престъпно поведение е потвърдено постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Софийският апелативен съд не може да сподели тази линия на разсъждение.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът е длъжен да се увери,
че в рамките на установените факти не са налице данни, не само за престъплението, за
което е образувано производството и по първоначалната квалификация на деянието, но
и не са налице данни, изобщо, за извършено престъпление от общ характер. В
дискреция на прокуратурата е да подведе установените действия на наказателно
отговорното лице под конкретен състав на престъпление от общ характер. Наред със
задължението да извърши преценка за съставомерност на деянието по първоначалната
квалификация следва да се обсъди дали са налице данни за установени елементи на
други квалифицирани престъпни състави. Такава преценка не е извършвана и липсва в
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Поначало, избраната от прокурора конструкция – прекратяване на наказателно
производство само по определен състав на престъпление от НК /в случая-
прекратяване на разследването за длъжностно присвояване/, създава неяснота за по-
3
нататъшната съдба на досъдебното производство като цяло. Прокурорът, като
„господар“ на досъдебната фаза разполага с правомощия да подведе определени факти,
действия или бездействия под хипотезата на избрана от него правна квалификация. Той
е неограничен и в правото си да премине от една правна квалификация на деянието
към друга такава, въз основа на безспорно установените факти, но също така и отново
да квалифицира деянието под хипотезата на материална наказателноправна норма,
която преди е изоставил. В обжалваното постановление е изразена воля на държавното
обвинение да се прекрати занапред и по отношение на всички, наказателното
преследване за възможно осъществяване на престъплението длъжностно присвояване.
Същевременно, обвинението приема, че от патримониума на търговското дружество
безспорно е отчетена липса на парични средства в особено големи размери, обяснение
за което не е дадено при прекратяването.
На отделно основание, САС заявява несъгласие и с мотивите на обжалваното
определение на БлОС, изложени в насока, че по делото липсват данни лицето П.-С. Д.
да е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление от общ
характер. Този извод, формиран от прокурора и потвърден от първата инстанция не
почива на пълноценно обсъждане на събраните по делото доказателства.
В съдържанието на Постановлението за прекратяване на НП изцяло липсва
доказателствен анализ на събраните свидетелски показания. Не са обсъдени
противоречията между показанията на свидетеля В. К. – счетоводител на търговското
дружество “Еуротехника - Т.Д.“ ООД през инкриминирания период и показанията на
свид. М. – осъществявала счетоводното обслужване на дружеството след това и
констатирала липсващата касова наличност. По ДП е прието като писмено
доказателство извършена „справка“ от свид. М., в която са отразени теглените, но
неотчетени от П. Д. парични суми за периода. Тази справка не е проверена чрез други
доказателствени средства относно достоверността на свидетелските констатации, като
същевременно прокурорът очевидно се основава на нея, за да отрази конкретните
парични суми в атакуваното постановление за прекратяване. Показанията, дадени от П.
Д., разпитан като свидетел в изпълнение на ЕЗР в Република Гърция, също не са
съпоставени по съдържание с показанията на свид. М.. При втория проведен разпит на
тази свидетелка тя цитира конкретни дати и суми, изтеглени от П.Д. на каса. От своя
страна, последният заявява при разпита си общи твърдения за начина, по който е
оперирал с изтеглените фирмени средства. Въпреки това, именно изявленията на Д. са
кредитирани напълно безкритично и върху тях се гради аргументацията на прокурора
да приеме, че липсват доказателства за извършено престъпление.
В постановлението за прекратяване е отделено място на извършените от П. Д.
правни действия пред съда в Р Гърция за налагане на обезпечителни мерки спрямо
бившия му съдружник Т.Д.. Изложението в тази насока служи за аргументиране от
страна на прокурора на тезата за действителните мотиви на Т.Д. да отправи сигнала за
извършено присвояване- като ответно процесуално средство за уреждане на
отношенията им. Основателно се явява оплакването на жалбоподателя, че изцяло е
подминато без обсъждане находящото се в преписката по ДП последващо съдебно
решение за отмяна на наложените обезпечителни мерки, в което се излагат мотиви за
неоснователност на претенциите на П. Д.. В този смисъл и Решение № 6622/2019 на
Районен съд Солун.
Окръжният съд, както преди това и прокурорът, изобщо е оставил без
обсъждане констатациите в Ревизионен акт от 03.05.2019 година, издаден след
извършена ревизия на “Еуротехника - Т.Д.“ ООД за същия времеви период. Оставен
без обсъждане е и Ревизионен акт от 16.10.202 година с предмет ревизия на дейността
на дружеството за същия период. И двете ревизионни производства са били
4
инициирани служебно от НАП именно заради констатираната значителна по размер
„касова наличност“ в счетоводна сметка 501, която реално не съществува в пари. В
хода на извършените данъчни проверки и последващата ревизия, органът по приходите
е направил анализ на доказаните разходи на търговското дружество, вкл.и тези с
касово плащане. Такъв анализ, по реда на НПК, на действително установени по
счетоводни записвания разходи на фирмата за визирания период не е извършен от
държавното обвинение.
Особено недоумение буди обстоятелството, че в хода на досъдебното
производство не е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи
действителния размер на изтеглените парични суми, както и да извърши проследяване
на паричните потоци, с цел да се отграничат извършени конкретни разходи от
изтеглените суми в брой, респ. да се определи точния размер на средствата, които не са
налични, но за които липсва основание за констатираната липса. Изрични
задължителни указания за преценка необходимостта от назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза са били дадени от наблюдаващия прокурор с постановление от
10.03.2020 г. На свой ред в свое постановление от 27.03.2020 г. зам.административен
ръководител на ОП Благоевград е отдал задължителни указания за извършване на
действия по събиране и проверка на доказателства /вкл.и такива, предоставени от
св.Т.Д., в това число решение на съда в РГърция/, след което да се извърши преценка за
назначаване на счетоводна и банкова експертиза. В постановление от 27.05.2020 г.
Адм.ръководител – окръжен прокурор на ОП Благоевград отново се е произнесъл, че
предстои по досъдебното производство да се извърши съдебно-счетоводна експертиза.
В последващи постановления на зам.-адм.ръководители на ОП от 23.07.2020 г.
съответно от 09.10.2020 г. и от 05.02.2021 г. е отбелязвано последователно, че случаят
представлява изключителна правна и фактическа сложност. Всички указания на
прокурора са били изпълнени от разследващия орган по ДП, но не и назначаване на
съдебна експертиза, при наличие на основания за това и указания в такава насока.
При тази констатация /за особената сложност на делото/ проявеното
процесуално упорство на водещия разследването да не назначава експертна помощ
относно размера на получени и разходвани суми очевидно противоречи на съждението
на прокурора, издал атакуваното постановление за прекратяване на наказателното
производство, че е налице невъзможност за събиране на други доказателства.
Напротив, по мнение на съдебния състав такава процесуална възможност съществува,
но не е ползвана от разследващия орган. Хипотезите, изнесени от представителя на
обвинението в постановлението за прекратяване, свързани с вероятни разходи за
месечни наеми в апартамент находящ се в гр.***, ЖК ***, както и нощувки в хотел
„Акорд“ подлежат на проверка и изчисление с точност,конкретно за инкриминирания
период, след което следва да бъдат съпоставени с общия размер на изтеглените от св.П.
Д. парични суми. Същото се отнася и за твърдяните негови лични разходи за пътуване
до Гърция и обратно в полза на съвместната търговска дейност. На прецизна насрещна
проверка подлежат твърденията на бившия съдружник, че е предавал парични суми „на
ръка“ на св.Т.Д., като следва да се проследи увеличено ли е било за визирания времеви
период имуществото на последния от постъпления в брой. Всичко посочено не е
сторено от органа, на който е възложено разследването. Съответно, в атакуваното
постановление прокурорът е положил усилия да оборва чрез версии една още
неизградена обвинителна теза.
Преценката във фазата на досъдебно производство, дали събраните при
разследването данни са достатъчни, за да очертаят инкриминирано деяние от страна на
конкретно лице и в какво негово качество, е предоставена законодателно в
изключителен прерогатив на прокурора. Преди да осъществи пълноценно всички свои
правомощия, свързани със събиране на доказателства, представителят на обвинението
5
би се произнесъл преждевременно и в нарушение принципите по чл. 13 и чл. 14 от
НПК, ако прекрати наказаталеното производство, какъвто е и настоящият случай.
Окръжният съд, като е подкрепил безкритично становището на прокурора в такава
насока, на свой ред е допуснал нарушение на посочените процесуални принципи.
САС не споделя изводите на първостепенния съд и от правна страна.
Изпълнителното деяние при присвояването се изразява до външнопроявена
промяна на отношението на дееца към повереното му имущество, което той владее или
управлява за сметка на определена обществена организация, предприятие и пр.,
изразено в противозаконно разпореждане с поверената вещ /средства/, в свой личен
интерес или в интерес на другиго, във всяко противозаконно действие вещта да бъде
отклонена от патримониума на организацията, от името на която владее имуществото,
а съгласно ППВС № 3/1970 под “присвои” следва да се разбира разпореждане като със
свое в свой или чужд интерес. Разпореждането може да бъде осъществено с
фактически или с правни действия, всяко от които представлява противозаконно
разпореждане с чуждите пари, вещи или други ценности. Фактическото действие, с
което се осъществява състава на престъплението, може да бъде извършено единствено
в полза на субекта, като той чрез различни активни свои действия потребява вещите -
предмет на престъплението. Подобно потребяване може да бъде осъществено напр.
когато касиерът просто вземе пари от касата, може да бъде осъществено чрез
консумацията на вещите или чрез влагането им в определено друго собствено
имущество (например използването им при създаване на собствена движима или
недвижима вещ) или чрез преработването им или присъединяването им към собствена
на дееца вещ. В тези случаи ще е налице трансформация на собствеността на
посочените вещи от такава на техния действителен собственик - физическо или
юридическо лице, в държане от извършителя на престъпление. При юридическото
действие, с което се осъществява съставът на престъплението, деецът извършва
разпореждане с предмета му, като това действие е винаги в полза на трето физическо
или юридическо лице. При това разпоредително действие (без значение дали е сделка
или друго чисто фактическо) е налице преминаване на собствеността на вещите в
полза на третото лице. Това преминаване трябва да е окончателно и безвъзмездно.
Според Р № 634-05-І на ВКС, ако размерът на присвояването не е доказан, това не
може да бъде компенсирано с косвеното доказване на други обстоятелства от предмета
на доказване. В Решение№ 854-05-I н.о. е посочено, че неотчитането на чуждо
имущество може да бъде косвено доказателство за присвояването му, но само когато
не е единственото доказателство за причинената щета, а съгласно Решение№ 460-94-I
н.о. съдът не е длъжен да установява за какво са изразходвани присвоените средства,
но във всички случаи е длъжен да установи размера на щетата, която се дължи само на
присвояването. От доказателствена гледна точка съществено значение имат
заключенията на съдебно–счетоводните експертизи, които трябва да установят
липсата на инкриминираното имущество от патримониума на пострадалото
учреждение или търговско дружество, както и да проследят движението му в
резултат на деянието; от съществено значение са и различните платежни документи,
няма пречка присвояването да бъде установено посредством свидетелски показания.
/Помагало по Наказателно право за НИП, авторски колектив /.
Когато се установи точно размерът на касова или стокова липса и е
установено наличие на длъжностно присвояване, съдът не е задължен да събира
доказателства за усвояване присвояването на всеки отделен лев от липсваща сума, нито
за установяване за какво точно са изразходвани присвоените суми. Ето защо, напълно
ирелевантно е изтъкваното от прокурора и препотвърдено от окръжния съд
6
обстоятелство, че съгласно извършените проверки на гръцките власти, не е налице
значително увеличение в наличността по банковите сметки на сочения като подозиран
от съдружника Т.Д. като извършител на деянието П. Д..
Напълно ирелевантно за преценката относно съставомерността на деянието е
и обстоятелството, че съдружникът в ощетеното търговско дружесство „Еуротехника –
Т.Д.“ООД, именно Т.Д. е възможно да е знаел за действията на бившия съдружник и се
е съгласявал с тях. Съгласието на трето лице с извършвано престъпление не
освобождава извършителя на престъпното деяние от наказателна отговорност.
Възможността за ангажиране отговорност на лицата, които са били запознати с
извършеното съставомерно деяние, но за определен период не са съобщили за това е
отделен аспект, подлежащ на самостоятелна преценка извън предмета на произнасяне
с атакуваното постановление. Съществено е, че доводите за твърдяното знание и
примиряване относно престъпното деяние от страна на един съдружник в търговско
дружество не могат да служат като валиден правен аргумент за изключване
отговорността на дееца. Приетото от прокурора /без налични доказателства, а само въз
основа на житейски, но не и юридически умозаключения/, че съдр. Т.Д. на свой ред е
бил немарлив при водене на финансовите дела на дружеството и е следвало да
проверява наличността по банковите сметки, на същото основание е също толкова
неотносимо към въпроса за отговорността на физическото лице, което е получила в
брой значителната /неустановена категорично по размер/ сума и не е отчело същата в
касата на дружеството. Собственик на твърдяните като „присвоени“ парични средства
в брой е юридическо лице, с различна правосубектност от физическите лица -
съдружници или управители. В този смисъл предаването на парични средства в брой-
собственост на юридическото лице, от единия съдружник-длъжностно лице, на друг
съдружник в личното му качество с негово съгласие, също може да бъде подведено под
състава на длъжностно присвояване, в зависимост от субективното отношение за
своене на тези средства. Съществено за произнасянето е дали очевидно установената
„липса“ в счетоводен смисъл може да се приеме и за последица от извършено
длъжностно присвояване. На тези въпроси не е даден отговор в постановлението за
прекратяване на НП, като ОС Благоевград на свой ред не се е занимал с това, което е
бил задължен да стори. Не е даден отговор и на въпроса дали е налице извършено
друго стопанско престъпление, свързано с ощетяване на имуществото на
юридическото лице, съответно действия във вреда на представляваното дружество и
др. възможни правни хипотези.
В обобщение, налага се краен извод, че прокурорът, за да постанови
атакувания прокурорски акт за прекратяване на наказателното производство, се е
произнесъл преждевременно, без да са събрани всички възможни и налични
доказателства, без да са използвани всички допустими по реда на процесуалния закон
процесуални способи. На свой ред Окръжен съд Благоевград не е извършил
възложената му цялостна проверка за правилността на контролираното постановление,
като е възприел без основание избрания от обвинението едностранчив и изолиран
подход при оценка и анализ на събраните доказателства.
Всичко изложено по-горе обосновава отмяна на определението на Окръжен
съд Благоевград, с което се потвърждава Постановление на ОП Благоевград от
09.06.2021 г. за прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление
по чл. 203 от НК. Съответно, следва да се отмени и проверяваното постановление и
делото да се върне на прокурора с указания за извършване на процесуални действия по
събиране и проверка на доказателствата, включително задължително назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, преразпит на свидетели, след което и извършване на
задължителен анализ на свидетелските показания, отстраняване на фактическите
противоречия, съпоставка с констатациите на експертното заключение и съответно – за
7
извършване дължимата нова правна преценка на визираните по-горе обстоятелства и за
наличието или липсата на основания за ангажиране на наказателна отговорност за
извършено престъпление от общ характер.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 337 от 12.07.2021 г. по НЧД № 546/2021 г. по описа
на Окръжен съд Благоевград, трети наказателен състав, с което се потвърждава
Постановление на ОП Благоевград от 09.06.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 19/2019 г.по описа на ОД МВР Благоевград, и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ Постановление на ОП Благоевград от 09.06.2021 г. за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 19/2019 г.по описа на ОД МВР Благоевград,
водено за престъпление по чл. 203, ал.1, във вр. с чл.201, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от
НК
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията дадени в мотивите
на настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8