№ 505
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Т. Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500567 по описа за 2025 година
С решение № 21211 от 22.11.2024 год. по гр.д. № 55655/2023 год. Софийски районен
съд е осъдил Софийски градски съд и Апелативен съд-София да заплатят солидарно на Х. Н.
П. сумата от 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007
год. на СГС и въззивно гражданско дело № 4481/2018 год. на САС, по които исковата молба
е подадена на 01.11.2007 год., а решението е влязло в сила на 04.02.2021 год., като е
отхвърлил иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000
лева, на основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ. С решението ответниците са осъдени да заплатят
солидарно на М. К. Д. сумата 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие при
разглеждане на посочените дела, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 10 000 лева. С решението ответниците са осъдени да заплатят също така на Д. П.
Д. сумата 4000 лева – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по посочените дела, като
е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, като
неоснователен. Ответниците са осъдени да заплатят солидарно на Т. К. Д. сумата 4000 лева –
обезщетение за вреди от забавено правосъдие по посочените дела, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника СГС в
осъдителната част с доводи, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по
делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да
намали размера на присъденото обезщетение като прекомерно.
1
Решението е обжалвано и от ответника САС в осъдителната част. Счита, че
определеното обезщетение е завишено, не кореспондира със събраните по делото
доказателства и с реално претърпените неимуществени вреди. Моли съда да го отмени и
вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали
присъденото обезщетение по справедливост.
Ищците оспорват подадените от ответниците въззивни жалби.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от ищците срещу решението в
отхвърлителната му част по предявените искове по съображения, че определеното
обезщетение на всеки от ищците е занижено и не кореспондира с реално претърпените
вреди.
Представителят на СОП взема становище за неоснователност на подадените въззивни
жалби. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 4263/2007 год. по описа на СГС е образувано по подадена
на 01.11.2007 год. искова молба от „Тасла ЦДВ“ ООД, гр. София срещу К. Д. П. и Д. П. М. за
заплащане на сумата 20 000 лева – стойността на направени подобрения в собствен на
ответниците недвижим имот. След образуване на делото съдът своевременно е дал указания
до ищеца да конкретизира претенциите по основание и размер, както и да посочи точен
адрес за призоваване на ответницата. Указанията са изпълнени с молба от ищеца на
17.12.2007 год. и с определение от 03.01.2008 год. делото е насрочено в о.с.з. на 12.06.2008
год. Ответниците по делото не са намерени на посочения в исковата молба адрес, поради
което с разпореждане от 06.02.2008 год. на ищеца са дадени указания от съда да посочи
актуален адрес. С молба от 07.04.2008 год. ищецът е поискал издаване на съдебно
удостоверение. Независимо, че не се намира в кориците на делото, става ясно, че с
определение от 10.04.2008 год. съдът е прекратил производството по делото по отношение
на ответницата Д. М. /понастоящем с фамилно име Д./. Срещу определението е подадена
частна жалба, която е оставена без движение с указания до жалбоподателя да внесе
държавна такса. Указанията са изпълнени с молба от 06.06.2008 год., като частната жалба е
изпратена на САС на 07.07.2008 год. С определение № 647/13.08.2008 год. САС е отменил
прекратителното определение, тъй като исковата молба е съдържала адресите на
ответниците, като същите не са били намерени на него. След връщане на делото на СГС на
15.08.2008 год. същото с разпореждане от 18.11.2008 год. е насрочено за 18.06.2009 год. С
молба от 10.12.2008 год. ищецът е поискал призоваване на ответницата Д. Д. с публикация в
„Държавен вестник“. С разпореждане от 30.12.2008 год. съдът е разпоредил призоваването
да стане по този ред, като ищецът е уведомен за задължението да внесе държавна такса за
публикуването, като същата е внесена на 03.02.2009 год. Съдът е приел, че ответницата е
нередовно призована за първото открито съдебно заседание на 18.06.2009 год. и делото е
отложено за 25.02.2010 год., въпреки че съобщението е било обнародвано на 17.02.2009 год.,
т.е. преди датата на насроченото съдебно заседание. Съдът е разпоредил определянето на
2
особен представител на ответницата, като искането е връчено на 07.08.2010 год., а за
адвокат на ответницата е определена адв. Д. Н. с определение от 08.10.2009 год. В откритото
съдебно заседание на 25.02.2010 год. пълномощникът на ответника К. П. е направил
възражение за нередовност на исковата молба, като съдът е констатирал наличието на
нередовности, но не е дал конкретни указания за отстраняването им. Делото е отложено за
17.06.2010 год. С молба от 05.03.2010 год. ищецът отново е посочил, че искът е предявен за
„около 20 000 лева“. В проведеното открито съдебно заседание съдът е приел, че
уточняващата молба е просрочена и е прекратил производството по делото. С определение
№ 1794/12.11.2010 год. по ч.гр.д. № 1614/2010 год. САС е отменил прекратителното
определение и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Делото е насрочено, без даване на указания до ищеца, за 31.03.2010 год., когато е допусната
техническа експертиза за определяне цената на иска и делото е отложено за 27.10.2011 год.
В това открито съдебно заседание е уточнен размера на иска – 20 000 лева. Делото е
отложено за събиране на доказателства за 22.03.2012 год. В това открито съдебно заседание
съдът е заменил вещо лице и делото е отложено за 11.10.2012 год., за когато е била изготвена
назначената по делото експертиза, но съдът е спрял производството по делото на основание
чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК вр. § 5в, ал. 2 от ПЗР на ЗТР до решаване на въпроса за
правосубектността на ищеца, с оглед обстоятелството, че дейността на дружеството е
прекратена, считано от 01.01.2012 год., на основание § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗТР и дружеството
не е пререгистрирано. При служебна проверка от съда е установено, че дружеството е
обявено в ликвидация на 15.10.2013 год. На 10.04.2014 год. ищецът е поискал възобновяване
на производството по делото. На 09.06.2014 год. същото е насрочено за 06.11.2014 год. По
искане на особения представител на ответницата да бъде заменена с друг адвокат делото е
отложено за 02.04.2015 год. На 12.12.2014 год. е определен нов особен представител на
ответницата Д. Д. – адв. И.. Делото е отложено за 11.06.2015 год. в о.с.з. поради неявяване на
вещото лице. В това открито съдебно заседание експертизата не е приета, като вещото лице
е заменено, а делото е отложено за 03.12.2015 год., когато заключението е прието, но делото
е отложено с оглед оспорване на доказателства и представяне на оригинали на документи за
19.05.2016 год. На 14.12.2015 год. ответникът е поискал поправка на протокол и е поискал
допускане на тройна експертиза. Делото е отложено за 01.07.2016 год. За това заседание не е
изготвена експертиза и същото е отложено за 09.02.2017 год. В това о.с.з. делото е
разгледано от друг съдия-докладчик и е допусната допълнителна тройна експертиза, като
делото е отложено за 15.06.2017 год. В това о.с.з. съдът е дал ход на устните състезания, като
решението е постановено на 28.11.2017 год. С молба от 29.12.2017 год. представителят на
ответника К. П. е уведомил съда, че същият е починал на 09.07.2017 год. С определение от
10.01.2018 год. Х. Н. П., М. К. Д. и Т. К. Д. са конституирани по делото като ответници на
мястото на починалата страна. Постъпили са въззивни жалби от двете страни, като делото е
изпратено на САС чак на 27.09.2018 год. С определение от 29.11.2018 год. по въззивно гр.д.
№ 4481/2018 год. на САС делото е насрочено за 07.03.2019 год., когато не е даден ход поради
нередовното призоваване на ответницата Д. Д. – същата е била призована чрез особен
представител адв. Н., която от 05.12.2014 год. е била заменена от адв. И., като същото е
3
отложено за 06.06.2019 год. В това о.с.з. отново не е даден ход на делото, тъй като особеният
представител на ответницата адв. И. не е подписал въззивната жалба, въпреки дадените му
указания още с определението за насрочване на делото от 29.11.2018 год., което е наложило
същата да бъде оставена без движение с повторни указания до въззивницата Д. Михйлова
чрез особения представител да подпише въззивната жалба, като делото е отложено за
07.11.2019 год., когато е даден ход на устните състезания. Решението е постановено на
10.01.2020 год. С решение № 1060/28.05.2020 год. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението от 10.01.2020 год. Подадена е касационна
жалба, като делото е изпратено на ВКС на РБ на 31.07.2020 год., но е върнато за
администриране на 04.08.2020 год. Същото е образувано повторно пред ВКС на РБ на
02.10.2020 год. и е приключило с определение от 04.02.2021 год., с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно писмо изх. № 94-00-334/18.01.2022 год. на заместник-министъра на
правосъдието за забавяне на посочените две дела пред СГС и САС на трите ищци е
предложено обезщетение в размер по 1200 лева, като не е постигнало споразумение.
По настоящото дело е разпитана св. П., според която делото на ответниците със
строителното дружество продължило от около 2008 год. до 2018 год., като наследодателят
им бил осъден да заплати определена парична сума, като делото било особено важно за тях,
тъй като се отнасяло до недвижим имот, върху който трябвало да се построи жилищна
сграда, в която те да получат жилище. Наследодателят на ответниците много се вълнувал от
изхода на делото и за обезщетението, което строителят искал от него и даже от притеснение
получил инфаркт. Неговите наследници също се интересували от изхода на делото от самото
му начало и силно се вълнували, тъй като същото засягало и техни имуществени права, като
всички изпитвали притеснения за резултата от него.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Предявен е иск за осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците
обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди от нарушаване правото им на
разглеждане на делото в разумен срок, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ.
Претенцията на ищците се обосновава с отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията и по конкретно с
разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ. Съгласно ал.1 на чл.2б от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. В ал.2 е
посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители,
поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други
факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
4
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ предпоставка за предявяване на иска по чл.2б ал.1
ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на
глава трета „а” от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, когато производството по
забавеното дело е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Видно от писмо изх. № 94-00-
334/18.01.2022 год. на заместник-министъра на правосъдието за забавяне на посочените две
дела пред СГС и САС на трите ищци е предложено обезщетение в размер по 1200 лева,
като не е постигнало споразумение. Следователно, исковете са допустими.
Разгледани по същество, исковете са частично основателни по следните съображения:
Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по чл. 2б от ЗОДОВ като
процесуални субституенти на държавата, която следва да вземе навременни и ефикасни
мерки за справяне с проблемите и да организира съдебната система по начин, който да може
да осигури разглеждането на всяко дело в разумен срок. Ако такива мерки не са взети или са
неефективни, държавата, респ. – процесуалните субституенти не могат да бъдат
освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок (в този смисъл е и практиката
на ЕСПЧ – решение от 07.07.1989 г. по делото Union Aliment aria Sanders v. Spain по жалба №
11681/85 и др./.
При преценката дали срокът е разумен съдът съобрази установените в практиката на
ЕКПЧ три критерия: сложност на делото, поведение на страните и на компетентните органи
и достигна до извода, че в конкретния случай за прекомерната продължителност на
производството следва да се ангажира отговорността на ответника Софийски градски съд.
Това е така, тъй като са налице редица забавяния при разглеждането на делото от този съд,
като общата продължителност на същото е 10 години и почти 11 месеца от образуването му
на 01.11.2007 год. до изпращането му по подадените въззивни жалби на САС на 27.09.2018
год., като през този период делото веднъж е било незаконосъобразно прекратено по
отношение на ответницата Д. М., което е забавило производството с 4 месеца; съдът
неправилно е приел, че ответницата е нередовно призована чрез публикация в Д.В. за
насроченото о.с.з. на 18.06.2009 год. /същата е била призована с обнародвано съобщение в
Д.В. още на 17.02.2009 год./, което е довело до забавяне на производството с 8 месеца
/делото е било отложено чак за 25.02.2010 год./; съдът е констатирал наличието на
нередовности на исковата молба чак в о.с.з. на 25.02.2010 год., като на това основание е
отложил делото, без да даде конкретни указания до ищеца за отстраняване на
нередовностите, което е довело до забавяне на съдопроизводствените действия с още 4
месеца; налице е повторно незаконосъобразно прекратяване на производството с
определение от 17.06.2010 год., отменено от САС с определение от 12.11.2010 год., което е
довело до забавяне на производството с около 9 месеца до следващото насрочено открито
съдебно заседание пред СГС на 31.03.2010 год.; налице са необосновани забавяния и при
отлагане на заседанията за дълги периоди от време: на 31.03.2011 год. делото е отложено за
27.10.2011 год., т.е. за след 7 месеца, което е необосновано дълъг период от време; в о.с.з. на
22.03.2012 год. делото отново е отложено за 11.10.2012 год., т.е. отново за период от около 7
месеца; последвалите две отлагания на делото поради неизготвяне на експертизи са за
5
периоди от около 5 месеца; в о.с.з. на 01.07.2016 год. делото е отложено за 09.02.2017 год.,
т.е. за след повече от 7 месеца и др. Налице е и забавяне при изготвяне на съдебното
решение по делото, тъй като съдът е дал ход на устните състезания на 15.06.2017 год., а
решението е постановено на 28.11.2017 год., т.е. отново е налице забавяне за период от около
5 месеца. Не е налице необосновано забавяне по вина на съда единствено през периода от
11.10.2012 год. до 10.04.2014 год., когато производството по същото е било спряно за
вписване на ликвидацията на ищеца в ТР. С оглед това следва да се приеме, че делото е
продължило около 7 години повече от нормалната продължителност пред една съдебна
инстанция по вина на съда.
В случая съдът не констатира необосновано забавяне при разглеждане на делото от
втория ответник – Апелативен съд – София. Налице е известно забавяне, изразяващо се в
това, че в о.с.з. на 07.03.2019 год. делото е отложено поради нередовното призоваване на
ответницата Д. Д. – същата неправилно е била призована чрез особен представител адв. Н.,
която още на 05.12.2014 год. е била заменена от адв. И., като същото е отложено за
06.06.2019 год., като поради това е налице забавяне за период около 3 месеца. Последващото
отлагане на делото не е по вина на съда, а поради това, че особеният представител на
ответницата адв. И. не е подписал въззивната жалба, въпреки дадените му указания още с
определението за насрочване на делото от 29.11.2018 год. /връчено му на 02.04.2019 год./,
без уважителни причини, което е наложило същата да бъде оставена без движение с
повторни указания до въззивницата Д. М. чрез особения представител за подписване на
въззивната жалба, като делото е отложено за 07.11.2019 год., когато е даден ход на устните
състезания. Решението е постановено на 10.01.2020 год., т.е. около 1 месец след изтичане на
инструктивния едномесечен срок за постановяване на решение по делото, но в рамките на
приетия в практиката за разумен тримесечен срок. Налице е известно забавяне и при
изпращане на делото на ВКС на РБ, поради връщането му от касационната инстанция за
довнасяне на дължима държавна такса, като забавянето е през периода 31.07.2020 год. –
02.10.2020 год., т.е. с около 2 месеца. Общата продължителност на производството пред САС
обаче не надхвърля значително разумния срок за разглеждане на делото от тази съдебна
инстанция, което обуславя извод за неоснователност на предявените искове срещу този
ответник.
По исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от наследниците
на К. Д. П. съдът намира следното:
Наследодателят на ищците е починал след приключване на устните състезания по
гр.д. № 4263/2007 год. по описа на СГС, поради което ищците не могат да претендират
обезщетение за вреди, настъпили в патримониума на К. П.. Съгласно правната теория и
константната съдебна практика правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично
право и не се наследява. Ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение или е
подал заявление по реда на чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ процесът може да се продължи от неговите
наследници, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Ако обаче приживе такъв иск
не е бил предявен, наследниците могат да претендират обезщетение само на собствените си
6
болки и страдания, а не и на тези на наследодателя. Със смъртта на увредения това право на
иск се е погасило и не може да бъде реализирано от законните наследници. В случая обаче
ищците – наследници твърдят и лично претърпени от тях неимуществени вреди от забавяне
на производството пред СГС. Според утвърдената съдебна практика - решение №
306/22.10.2019 г. по гр. дело № 4482/2017 г. на ІV-то г.о.; решение № 48/6.04.2020 г. по гр.
дело № 1610/2019 г. на ІV-то г.о.; решение № 50240 от 16.12.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4654/2021 г., IV г. о. и др., основана на практиката на Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) (решенията по делата Scordino v. I. по жалба № 36813/97, Sanles Sanles v. Spdin по
жалба № 48335/99, M. -L. Loyen and Brunel v. F. по жалба № 55929/00, Ressegati v. Switzerland
по жалба № 17671/02, Кабакчиеви с/у България по жалба № 8812/07), има право на
обезщетение по чл. 2б от ЗОДОВ за цялата продължителност на забавеното производство
страната, която е встъпила като наследник на починала страна по делото. Според тази
практика след встъпването в това производство на мястото на наследодателя си,
наследникът има качеството на "пряко пострадал" ("пряка жертва"), а за предходния период
– на "непряко пострадал" ("непряка жертва") от деликта, когато предмет на делото е
прехвърлимо/наследимо право и/или лицето демонстрира личен нематериален и/или
материален интерес още приживе на наследодателя си, който е пряко пострадал от деликта.
По делото ищците доказаха претърпени от тях неимуществени вреди от забавеното
производство още приживе на техния наследодател К. П., тъй като видно от показанията на
разпитаната по делото свидетелка същите много се вълнували от изхода на делото и го
следели от самото му начало поради това, че то засягало и техни имуществени права, като
всички изпитвали притеснения за резултата от него. Поради това следва да се приеме, че
макар и непряко същите са пострадали от забавянето на делото пред СГС с предмет
наследимо задължение на техния наследодател К. П. /за заплащане на обезщетение за
извършени подобрения в недвижим имот/, поради което те са имали и личен нематериален и
материален интерес още приживе на наследодателя им - пряко пострадалия от деликта. С
оглед това и ищците в настоящото производство – наследници на починалия ответник
/страна в забавеното производство пред СГС/ имат право на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна
степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на
обезщетението по чл. 2б ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко
увреждане обстоятелства, още общата продължителност на производството и доколко то се
явява над „разумния“ срок, предвид спецификите на конкретния казус; ангажираността на
страната в съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина на живот на страната /жертва/; значението на делото за страната, вкл. видът и
размерът на засегнатия интерес, предмет на забавеното производство и др.
Настоящият състав намира, че ответникът Софийски градски съд следва да бъде
осъден да заплати на всяка от ищците – наследници на К. П.: Х. Н. П. /съпруга/, М. К. Д. и Т.
7
К. Д. /дъщери/, обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от забавеното
разглеждане на гр.д. № 4263/2007 год. по описа на СГС. Съдът намира, че сумата 2000 лева
за всяка ищца представлява справедливо обезщетение за претърпените в резултат на
забавянето на съдопроизводствени действия неимуществени вреди, които са в рамките на
обичайните такива и то от забавено производство, чиито резултат е неблагоприятен за
първоначалния ответник и неговите наследници. По делото не се твърди и не се доказа
настъпването на вреди, по-големи от обичайните при констатираното забавяне на
производството пред СГС, което не засяга трудови права или такива, свързани със здравето
или живота на ответниците, поради което е необосновано присъждане на обезщетение в по-
висок размер. Освен това, както беше посочено по-горе, ищците са непреки жертви, поради
което претърпените от тях вреди са по-ниски по интензитет от тези, търпени от техния
наследодател, - пряко пострадалия от деликта. С оглед на това и при съобразяване, че по
принцип не е допустимо да има подобно забавяне в разглеждането на дела, което обичайно
оказва негативно въздействие у страните и техните наследници с оглед продължителната им
ангажираност с него, на ищците като наследници на К. П. следва да бъде присъдена сумата
от 2000 лева на всяка от тях, което компенсаторно обезщетение съдът намира за
справедливо, а за разликата до пълния предявен размер исковете по чл. 2б от ЗОДОВ следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът намира, че искът на Д. П. Д. срещу СГС за заплащане на обезщетение по чл. 2б
от ЗОДОВ е изцяло неоснователен. Това е така, тъй като същата е била представлявана в
производството по делото от особен представител след уведомяване за делото чрез
публикация в „Държавен вестник“, т.е. макар и да е конституирана като ответник, същата
реално не е участвала в производството, тъй като не е намерена на регистрираните в
страната адреси. Същата е взела участие лично в производството едва на 11.06.2019 год.,
когато е депозирала молба чрез упълномощен от нея процесуален представител, с която е
потвърдила извършените до момента процесуални действия и е подписала въззивната жалба.
До този момент същата не е била ангажирана по никакъв начин с делото и не е знаела за
висящото производство, поради което относимият период за преценка по реда на чл. 2б от
ЗОДОВ започва именно от посочената дата, на която съдът счита, че същата е уведомена за
воденото дело, т.е. след приключване на съдопроизводствените действия по забавеното дело
пред СГС. С оглед това същата не е доказала да е търпяла неимуществени вреди от
забавеното производство, поради което предявеният иск от същата се явява изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По изложените по-горе съображения исковете на Х. Н. П., М. К. Д., Т. К. Д. и Д. П.
М. срещу Апелативен съд- София следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни,
тъй като не се установи забавяне на съдопроизводствените действия от страна на този
ответник при разглеждането на спора по въззивно гражданско дело № 4481/2018 год. по
описа на САС.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат изцяло с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която Софийски градски съд
8
е осъден да заплати солидарно с Апелативен съд-София на Х. Н. П., М. К. Д. и Т. К. Д.
обезщетение за вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год. на СГС за разликата
над 2000 лева до пълния присъден размер от 4000 лева на всяка ищца, като вместо това
съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли исковете в тази част, ведно със
законните последици. Решението в останалата част, с която ответникът СГС е осъден да
заплати на всяка от трите ищци обезщетение в размер на 2000 лева следва да бъде
потвърдено. Решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът СГС е осъден
да заплати на ищцата Д. П. Д. сумата 4000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
вместо това бъде постановено друго, с което искът на тази ищца срещу СГС следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с
която ответникът САС е осъден да заплати солидарно с първия ответник, обезщетение за
неимуществени вреди на всяка от ищците и вместо него съдът следва да постанови друго, с
което исковете срещу посочения ответник следва да бъдат отхвърлени изцяло, като
неоснователни.
При този изход на спора ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на Софийски
градски съд сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък по
чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от жалбата на ответника.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21211 от 22.11.2024 год. по гр.д. № 55655/2023 год. на
Софийски районен съд в ЧАСТТА, с която Софийски градски съд е осъден да заплати
солидарно с Апелативен съд-София на ищците Х. Н. П., М. К. Д. и Т. К. Д. обезщетение за
вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год. на СГС в ЧАСТТА за разликата над
2000 лева до 4000 лева за всяка ищца, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Н. П., М. К. Д. и Т. К. Д. срещу Софийски градски за
осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетение за вреди от забавено правосъдие
по гр.д. № 4263/2007 год. на СГС в ЧАСТТА за разликата над 2000 лева до 4000 лева за
всяка ищца, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТМЕНЯ решение № 21211 от 22.11.2024 год. по гр.д. № 55655/2023 год. на
Софийски районен съд в ЧАСТТА, с която Софийски градски съд е осъден да заплати
солидарно с Апелативен съд-София на ищцата Д. П. Д. обезщетение за вреди от забавено
правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год. на СГС в размер на 4000 лева, на основание чл. 2б от
ЗОДОВ, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. Д. срещу Софийски градски за осъждане на ответника да
заплати на ищцата обезщетение за вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год.
на СГС до размера от 4000 лева, на основание чл. 2б от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
9
ОТМЕНЯ решение № 21211 от 22.11.2024 год. по гр.д. № 55655/2023 год. на
Софийски районен съд, с което Апелативен съд-София е осъден да заплати солидарно с
ответника СГС обезщетение за вреди от забавено правосъдие по гр.д. № 4263/2007 год. по
описа на СГС и въззивно гражданско дело № 4481/2018 год. по описа на САС на ищците Х.
Н. П., М. К. Д., Т. К. Д. и Д. П. Д. в размер на 4000 лева на всяка от тях, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Н. П., М. К. Д., Т. К. Д. и Д. П. Д. срещу Апелативен съд-
София за осъждане на ответника да им заплати солидарно с първия ответник СГС
обезщетение за вреди от забавено правосъдие при разглеждането на гр.д. № 4263/2007 год.
на СГС и въззивно гражданско дело № 4481/2018 год. на САС до размера от 4000 лева за
всяка ищца, с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Х. Н. П. ЕГН **********, М. К. Д. ЕГН **********, Т. К. Д. ЕГН
********** и Д. П. Д. ЕГН ********** да заплатят на Софийски градски съд сумата 150
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10