Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 236
11.06.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова,
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева адм. дело № 329 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище в гр.С., представлявано от управителя А.Ш., против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 01-2600/6174#7/04.01.2021г.
на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който е отказано
изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане в размер на
21 050.58 лева и е определено публично държавно вземане в размер на 84
202.30 лева.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност и за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Нищожността се обосновава с твърдение за
издаване на АУПДВ въз основа на придадено ретроактивно действие на разпоредбата
на чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023г., в редакцията ѝ след
14.01.2020г., което било в нарушение на императивната норма на чл.14, ал.3 от
Закона за нормативните актове. Сочи се, че визираната разпоредба била въведена,
без издателят ѝ да конкретизирал действието ѝ спрямо заварените
случаи. На следващо място, с АУПДВ се определяли задължения в по-голям размер
поради неясноти в диспозитива му, които така описан постановявали отказ на
държавна помощ в размер на 126 252.88 лева, каквато на практика не била договаряна.
Съображенията за незаконосъобразност на оспорения
административен акт се свеждат до твърдение за липса в същия на годно прано
основание за постановяването му. Цитираните в него разпоредби чл.20, ал.1, т.1
и т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители нямали санкционен
характер, а устройствен такъв, а тези на чл.27, ал.3 и ал.5 регламентирали реда
за усвояване на учредените в на ДФЗ ползи. Тоест, на практика липсвало правно
основание за издаване на административния акт. Посочените разпоредби на чл.20а,
ал.2, т.1 и т.2, чл.27, ал.5 от ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, чл.59,
ал.1 и ал.2 от АПК също били с организационен характер и не можело да бъдат
годно правно основание за издаване на АУПДВ. Сочи се, че в сключения между
дружеството и ДФЗ административен договор не било предвиденото „такова“
основание за изискуемост на полученото плащане. Оспореният акт бил и
необоснован, тъй като с него се искало възстановяване на получени суми, без да
било налице както законово, така и договорно основание за това. Никъде в него
не се цитирали основания за отказа на ДФЗ да изпълни договорните си задължения
спрямо дружеството. Липсвали мотиви за издаване на АУПДВ. Изтъква се, че
изпълнението на задълженията по договора между оспорващото дружество и „А.В.“
ЕООД започнало много преди да бъде обнародвана новата разпоредба на чл.19 от Наредба
№ 6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 –
2023г.
По изложените съображения се иска съдът да прогласи
нищожност на атакувания административен акт, алтернативно да го отмени, като осъди
ДФЗ да възстанови сумата от 84 202.30 лева, ведно със законната лихва
върху нея, и да присъди разноски по делото.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален
представител на оспорващото дружество. Допълнителни съображения, в подкрепа на
твърденията в жалбата, се релевират в писмени бележки. Счита се, че с
издаването на АУПДВ, административният орган на практика събрал в едно два
различни по вид акта – заповед за отказ от финансиране и АУПДВ, с което нарушил
процесуалните правила и материалния закон. Следвало първо да се издаде заповед
за отказ за окончателно плащане и едва след влизането ѝ в сила да се издаде
АУПДВ.
Ответникът, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“,
в писмено становище (л.293), представено чрез пълномощник, оспорва жалбата.
Счита атакувания АУПДВ за законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското в
възнаграждение, в случай на уважаване на жалбата.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед № 03-РД/2714 от 17.07.2019г. (л.295),
изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), на основание чл.20,
т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл.20а от
ЗПЗП, чл.10, т.2 от Устройствения правилник на ДФЗ, чл.3, ал.1, ал.3, ал.5 и
ал.6 и във вр. с чл.15, ал.3 и чл.16 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023г. и решение на
постоянна работна група за решаване на въпроси, свързани с прилагането на
НППЛВС 2019-2023г., отразено в Протокол №РД19-71/17.07.2019г., определил период
за допълнителен целеви прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 г. - 2023г., за периода
от 19.08.2019г. до 20.08.2019г. Със същата заповед изпълнителният директор на
ДФЗ определил и остатък на бюджета по мярката до края на финансовата 2019г. в
размер на 20 790 232.61 лева.
На 19.08.2019г. дружеството „Ш. ***, чрез управителя
си А.Г.Ш., подало в ДФЗ Заявление с УРН 721957 и идентификационен № **********, за предоставяне
на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия нa лозя“
от Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023г.
(л.9 и сл.), за финансиране на дейност „Смяна на подпорна конструкция“ на
16,7629 ха площ по ППК (план за преструктуриране и конверсия), с обща стойност
на разходите за дейността 172 822.98 лева без ДДС, и за дейност „Смяна на
формировката“ на същата площ, с обща стойност на разходите за дейността 135 584.28
лева.
Със Заповед № 03-РД/4043
от 30.09.2019г. (л.96) на изпълнителния директор на ДФЗ е одобрено заявлението на „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД
за предоставяне на финансова помощ по мярката, до размера от 105 252.88
лева.
Предвид одобрения за финансиране размер на помощта, на
30.09.2019г. между „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД, като ползвател, и ДФЗ е сключен Договор №
201999/30.09.2019г. (л.99 и сл.) за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“
по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2019 - 2023г. Съгласно т.1.1 от същия, Фондът предоставя на ползвателя 75% от
стойността на одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за изпълнение
на подмерки и дейности, извършени по мярката, посочени в чл.5 от Наредба
6/2018г. и заявлението за предоставяне на помощта и приложенията към него. В т.2.1 от договора е посочена
първоначално одобрената финансова помощ
– 105 252.88 лева, за дейност „Смяна на подпорна конструкция“, с краен
срок на изпълнение на дейността 31.07.2020г. В договора са регламентирани още правата
и задълженията на страните по него (раздел IV), редът за изплащането на финансовата помощ(раздел VI), вкл. и за авансовото плащане, визирани са и хипотезите,
при които договорът се прекратява (раздел VII). В раздел VIII от договора са разписани
отговорностите на ползвателя на финансовата помощ, в случай на неспазване от
негова страна на разпоредбите на договора, на българското законодателство и/или
на това на Европейския съюз. В т.4.5 от договора е уредено правото на ДФЗ да
намали размера на помощта по договора и/или да поиска връщане на вече изплатена
финансова помощ със законната лихва в случите по раздел VIII от договора.
На 04.10.2019г. от „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД до ДФЗ е подадено
Заявление за авансово плащане по мярката (л.109) за сума в размер на
84 202.30 лева.
Подаденото от дружеството заявление е одобрено със Заповед
№03-РД/4279/10.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л.144).
Видно от Уведомително писмо №1210/10.10.2019г. (л.148).
в полза на ДФЗ е била учредена банкова
гаранция в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в размер 95 622.53 лева, с дата на
валидност на гаранцията 30.11.2020г.
Заявената пред ДФЗ сума от страна на „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД, представляваща авансово плащане по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ по национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2019 - 2023г., е била изплатена
на дружеството на 15.10.2019г., видно от Справка за извършени плащания на Разплащателна
агенция, ДФЗ (л.157) , като за плащането бенефициентът е бил предварително
уведомен с Оторизационно писмо № SVI 1873/10.10.2019г.
(л.152).
На 02.07.2020г.
„Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД подава до ДФЗ Заявление за окончателно плащане по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023г. (л.159 и сл.) за сума в размер на 21 050.58 лева,
представляваща остатък за доплащане по договор (№ 201999/30.09.2019г.).
На 10.07.2020г. от изпълнителния директор на „Изпълнителна
агенция по лозата и виното“ е издадено Удостоверение за приключени дейности по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ №55/10.07.2020г. (л.199), в
уверение на това, че „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД е приключило подмярка „Подобряване на
техниките за управление на лозята“ чрез дейности „Смяна на подпорна
конструкция“ и „Смяна на формировката“ върху имоти, описани в утвърден План за
преструктуриране и конверсия №157/16.08.2019г. Със Заповед № РД 12-418/10.07.2020г.
(л.200) на изпълнителния директор на „Изпълнителна агенция по лозата и виното“,
издаденото удостоверение и площта на имотите, върху които са установени
приключилите дейности са утвърдени.
На 25.09.2020г. в ДФЗ е била издадена Заявка за
проверка на място, преди окончателно плащане (л.218), на кандидата „Ш. КОНСУЛТ“
ЕООД на обекти в с.О., общ.Х., относно
„Смяна на подпорна конструкция“ и „Смяна на формировка“. Заявката е подписна от
директор на дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ на 28.09.2020г.
В Контролен лист КЛ 06 за проверка за съответствие с
критериите за финансиране на заявление за окончателно плащане по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор на България за 2019 - 2023г. (л.230), подадена от „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД,
проверяващите експерти на ДФЗ отразили забележка: „установено е нарушение на
разпоредбите на чл.19, ал.5 от Наредба №6 от 26.10.2018г.“
На 23.11.2020г. до „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД по ел. път е
изпратено писмо от ДФЗ изх.№01-2600/6174
от 20.11.2020г. (л.234), с което на основание чл.2, ал.1, във вр, с чл.26,
ал.1 и чл.34, ал.3 от АПК дружеството е било уведомено, че ДФЗ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане. В писмото е посочено, че в хода на извършените
административни проверки на постъпили заявления за окончателно плащане по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор на България за 2019 - 2023г. от прием 2019г. се
установило, че ползвателят „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД бил избран за изпълнител на
дейности по Договор №2019115 от 01.10.2019г. за предоставяне на финансова помощ
по същата мярка, сключен между ДФЗ и „А.В.“ ЕООД. В писмото е посочено, че със
заявление за окончателно плащане по договора, от страна на ползвателя „А.В.“
ЕООД бил представен Договор от 23.12.2019г., сключен между „А.В.“ ЕООД и „Ш.
КОНСУЛТ“ ЕООД. Предвид това, че и двете дружества подали заявления по една и
съща мярка, била налице хипотезата на чл.19, т.5 от Наредба №6, поради което
следвало да бъде постановен отказ за изплащане на цялата финансова помощ по
подаденото от „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД заявление за окончателно плащане. С оглед
изложеното, било необходимото дружеството да възстанови по сметка на ДФЗ
изплатената финансова помощ в размер на 84 202.30 лева. С писмото е даден
7-срок на дружеството за представяне на писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане и при необходимост да приложи доказателства към
тях.
Визираният в писмо изх.№01-2600/6174 от 20.11.2020г. договор
е представен по делото. Същият е от дата 23.12.2019г. (л.334 и сл.) и е сключен
между „А.В.“ ЕООД – възложител, и „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД – изпълнител, с предмет на
договора: изпълнителят да извърши „смяна на формировката на лозово насаждение
от 21,2338 ха“, в срок до 20.07.2020г.
Във връзка с
писмо изх.№01-2600/6174 от 20.11.2020г.
до изпълнителния директор на ДФЗ е бил подаден Отговор, заведен в ДФЗ под в
вх.№01-2600/6174/26.11.2020г. (л.248), с който дружеството е възразило срещу
откритото производство по издаване на АУПДВ, излагайки подробни аргументи за
липса на основания за образуване на производството.
По повод установеното от ДФЗ нарушение, в Докладна
записка вх.№03-0416/5886/24.11.2020г. и Докладна записка вх.№03-416/5886#1 (л.240, л.252) съответно от директора на дирекция СМП
до зам. изпълнителния директор на ДФЗ и от зам. изпълнителния директор на ДФЗ до
изпълнителния директор на ДФЗ, е изразена необходимост от пристъпване към
усвояване на банковата гаранция до размера на авансовото плащане към „Ш. КОНСУЛТ“
ЕООД. От Отчет по сметка в Българска народна банка на ДФЗ РА (л.262) е видно,
че по сметката на ДФЗ за били преведени 84 202.30 лева банкова гаранция.
Оспореният в
производството АУПДВ № 02-2600-6174#7 /л. 270 –
273/ е издаден на 04.01.2021г., на основание
чл. 20а, ал.2, т.l и т.2. във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП, чл. 162, ал.2,
т.8 и т.9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.59, ал.1 и
ал.2 от АПК, на основание влезли в законна сила Заповед № 03-PД/2714 от
17.07.2019г. и Заповед № 03-РД/4043 от 30.09.2019г. на изпълнителния директор
на ДФЗ.
С т.I от акта на „Ш. КОПСУЛТ“ ЕООД се ОТКАЗВА изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно
плащане с ИН:********** в размер на
21 050.58 лева, съгласно т.2.1, и на основание т.4.5 предл. второ от Договор
№201999 от 30.09.2019г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране
и конверсия на лозя“ по Националната програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023г. във връзка чл.19, ал.5 на
приложимата наредба.
В т.II от
диспозитива на оспорения акт е отразено следното: „ Ш. Консулт“ ЕООД, с ЕИК: *********,
представлявано от А.Г.Ш., със седалище и адрес на управление по ТР : Област
Хасково, Община Свиленград, гр. С., п.к.****, ул. „О.“ ***, изплащане на
финансова помощ по мярка „ Преструктуриране и конверсия на лозя“ по
Национална програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за период 2019-
2023г., в размер на 105 252, 88 лева / сто и пет хиляди двеста петдесет и
два лева и осемдесет и осем стотинки/, съгласно т.2.1 и на основание т.4.5 предложение
второ от договора.
С т. III от
оспореният акт, административният орган ОПРЕДЕЛЯ
на „Ш. Консулт“ ЕООД публично държавно
вземане в размер на 84 202.30 лева. Посочено е, че определеното от органа
публично вземане е погасено на 03.12.2020г. поради усвоена на тази дата от ДФ „
Земеделие“ банкова гаранция № 48-9181/04.10.2019г.
В оспорения АУПДВ също така се сочи, че същият има
характер на акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал.1 от Наредбата за
определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като е първата писмена оценка,
съдържаща мотивирано заключение въз основа на конкретни факти, че е извършена
нередност и подлежи на незабавно вписване в регистъра за нередности по чл. 14,
ал.3 от същата наредба.
Издаването на процесният АУПДВ органът е мотивирал с
резултатите от извършените административни проверки на постъпили заявления за
окончателно плащане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от
Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019
- 2023г. от прием 2019г. Като установено се сочи обстоятелството, че
ползвателят „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД е бил избран за изпълнител на дейности по Договор
№2019115 от 01.10.2019г. за предоставяне на финансова помощ по цитираната мярка,
сключен между ДФЗ и ,,А.В.“ ЕООД. Със заявление за окончателно плащане, от
страна на ползвателя „А.В.“ ЕООД бил представен 1 бр. договор, сключен между „А.В.“
ЕООД и „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД от дата 23.12.2019г. Параметрите на представения
договор са описани подробно в АУПДВ. Административният орган посочил, че двете
дружества са кандидати за подпомагане по една и съща мярка, като съгласно
разпоредбите на чл.19, т.5 от Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“,
отказ за изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление за
окончателно плащане се постановявал в случаи, когато ползвател на помощта по
мярката е изпълнител и/или подизпълнител в проекта на друг бенефициент по
мярката от същия прием. Предвид това, че ползвателят „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД бил
изпълнител в проекта на „А.В.“ ЕООД и, че двете дружества подали заявления за
подпомагане по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя" от
Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019 - 2023г. в
период на прием, обявен със Заповед 03-PД/2714 от 17.07.2019г. на изпълнителния
директор на ДФЗ, била налице хипотезата на чл.19, т.5 от Наредба №6 от
26.10.2018г. и следвало да бъде постановен отказ от изплащане на цялата
финансова помощ по подаденото от „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД заявление за окончателно
плащане. При това положение като недължимо платена е определена авансово
изплатената на бенифициера финансова помощ в размер на 84 202. 30 лв.
Посочените мотиви за отказ да се изплати цялата финансова помощ, органът е
възприел като такива водещи и до изискуемост на изплатеното авансово плащане,
обезпечено с предоставена в полза на ДФЗ банкова гаранция с №
48-9181/04.10.2019г. със срок на валидност до 30.11.2020г. По надолу е посочено, че с оглед създалата се ситуация с процесният акт следва да бъде
постановен отказ от финансиране по заявление за окончателно плащане с ИН
********** от 02.07.2020г., отказ от предоставяне на цялата одобрена по
договора финансова помощ и установяване на публично държавно вземане до
размера на усвоената банкова гаранция.
Въз основа
на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на оспорване,
поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно нормата на чл.20а, ал.1 и ал.2 от
ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция, който организира и ръководи нейната дейност. В чл.20а,
ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови
корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Определените с процесния акт задължения произтичат от претендирано с
акта неизпълнение на договорни и нормативни задължения от ползвателя на
финансовата помощ, предвид което имат характер на публични държавни по смисъла
на чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Ето
защо, оспореният акт е
издаден oт компетентен орган.
АУПДВ е издаден в писмена форма и съдържа както фактически, така и
правни основания за неговото издаване. Независимо от това, съдът намира същия за
издаден в нарушение на материалния закон и административно производствените
правила по следните съображения:
Относимата, в настоящия случай, Наредба № 6 от 26.10.2018г. за условията
и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023г., oбн., ДВ, бр. 93 от
9.11.2018г., (Наредба № 6 от 26.10.2018г.) е издадена от министъра на
земеделието, храните и горите, на основание чл.56, ал.3 от Закона за прилагане
на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.
Същата е била изменяна и допълвана, като разпоредбата на чл.19, т.5 от нея е в
сила от 14.01.2020г., ДВ, бр. 4 от 2020г.
Съгласно текста на цитираната норма, „отказ за изплащане на цялата
финансова помощ по подадено заявление за окончателно плащане се постановява в
следните случаи: т.5. (нова – ДВ, бр. 4 от 2020г., в сила от
14.01.2020г.) ползвател на помощта по мярката е изпълнител и/или подизпълнител
в проекта на друг бенефициент по мярката от същия прием“.
Процесният акт е изцяло мотивиран на посочената разпоредба. Между
страните няма спор по отношение на установените от органа факти, а по отношение
приложимостта на тази разпоредба, съобразно проявлението на тези факти във
времето.
От наличните по делото доказателства се установява, че дружеството
жалбоподател - „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД, е ползвател на финансова помощ по Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023г.,
тъй като е подало заявление за авансово плащане и същото е било одобрено, била е
изплатена и сумата по него от 84 202.30 лева, като на 02.07.2020г. е
подало и заявление за окончателно плащане по същата мярка. Не е спорно между
страните и обстоятелството, че „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД е изпълнител по Договор от
23.12.2019г., сключен с „А.В.“ ЕООД, както и че посочените двете дружества
са бенефициери от един и същ прием по
мярката „Преструктуриране и конверсия на лозя“.
При така установените факти между страните, като спорен се очертава
въпросът относно приложимостта на нормата на чл. 19, т. 5 от Наредба № 6 от
26.10.2018г., приета на 14.01.2020г., към процесният договор за подпомагане,
сключен преди приемане на цитираната норма.
За да се даде отговор на този въпрос настоящият съдебен състав намира,
че най – напред следва да се обсъди характера на нормата на чл.19, т.5 от
Наредба № 6 от 26.10.2018г., а той безспорно се явява материалноправен и санкционен.
С тази разпоредба се налага най - тежката санкция, а именно отказ от изплащане
на цялата финансова помощ за която е кандидатствал жалбоподателя. В
действителност фактите, който разпоредбата посочва, като основание за налагане
на тази санкция са налице към 02.07.2020г. - момента на подаване от дружеството
на заявлението за окончателно плащане, но следва да се отчете и
обстоятелството, че същите са били налице и към момента на приемане на
разпоредбата. Според настоящият съдебен състав от съществено значение е момента,
в който тези факти са намерили проявление в правния мир и дали същите вече са
съществували при приемане на процесната разпоредба, както и било ли е възможно
за жалбоподателя да се съобрази със същата към осъществяването им. Не без
значение са също така и условията, при които е бил подписан договора за
финансиране между Фонда и жалбоподателя и поетите с него ангажименти в тази
насока.
В отговор на изложеното, следва да се отчете обстоятелството, че визираните
от органа, като основание за издаване на процесният акт факти са настъпили
преди приемане на процесната разпоредба, а именно със сключване на договора от
23.12.2019г., с „А.В.“ ЕООД.
Основен принцип в
правото е, че правните последици от възникването на определен факт се
регламентират от онази правна норма, която е била в сила към момента на
неговото възникване. Само като изключение е предвидена възможност да бъдат
придадени правни последици на минали факти, т. е. последващ във времето закон
да регламентира правни последици от факти, който са възникнали преди неговото
влизане в сила, но това изключение не е допустимо в случай на нововъвеждани
санкции, какъвто е правният ефект на
процесната разпоредба. В този смисъл е Решение № 9206/27.07.2016г. по АД
3461/2016г., Решение 13508/12.12.2016г. по АД 841/2016г.,
Разпоредбата на чл.19, т.5 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. въвежда, като
основание за отказ от изплащане на цялата финансова помощ по подадено заявление
за окончателно плащане, обстоятелството ползвателят на помощта по мярката да е изпълнител
и/или подизпълнител в проекта на друг бенифициер. Последното обстоятелство е
възникнало за дружеството жалбоподател от момента на сключване на договор с „А.В.“
ЕООД на 23.12.2019г. Към този момент процесната норма не е съществувала, а
подписания между жалбоподателя и ДФ „ Земеделие“ договор за предоставяне на финансова помощ не
е предвиждал санкция за подобно поведение от страна на бенифициера. В този
смисъл съдът споделя изложените в жалбата възражения, че проявлението на
последиците от нормата към факти настъпили преди нейното приемане е в
противоречи с нормата на л. 14, ал.3 от ЗНА.
Следва да се отбележи, че сключения между страните договор урежда
изчерпателно предпоставките, при които ползвателя на помощта следва да търпи
санкции и последващо въвеждане на такива, след неговото сключване, директно по
силата на правна норма, противоречи не само на чл. 14, ал.3 от ЗНА, но и на
принципите на последователност и предвидимост в административното производство.
Последното налага извод за
незаконосъобразност на постановения в.
т. I от ответната
страна отказ за изплащане на финансова
помощ по заявление за окончателно плащане с ИН:********** в размер на
21 050.58 лева.
Оспореният АУПДВ се явява незаконосъобразен и в частта му по т.II.
По отношение на тази част на
административния акт, чийто правни последици настъпват, не с оглед неговите мотиви, а с оглед
направеното в същия разпоредително волеизявление от страна на административния
орган, обективирано в диспозитивната част на акта, съдът намира че не е
изпълнено изискването на чл.59, ал.2, т.5 от АПК.
Извършеният от съда анализ на т.II от диспозитива на АУПДВ показа, че същата не
съдържа разпоредително волеизявление от страна на административния орган, което
да засегне правата на жалбоподателя или да породи за същия задължение.
Последното води до неяснота относно волята на административния орган, респ.
разпоредените задължения. Констатираното нарушение представлява неспазване на
установената форма и е основание за определяне на административния акт като незаконосъобразен,
в тази му част, на основание чл.146, т.2
от АПК, последица от която следва да е отмяната му в коментираната част - по т.II.
Наред с горното, настоящият
състав намира изложените в мотивната част на акта съображения за необходимост
от постановяване на отказ за предоставяне на цялата одобрена по договора
финансова помощ и съответно наличието на настъпила от този факт изискуемост по
отношение на направеното авансово плащане, противоречащи на материалния закон,
такъв какъвто същият е бил към момента на сключване на договора за финансово
подпомагане и на предоставяне авансово на помощ в размер на 84 202, 30лв.
Предвид изрично разписаните в договора условия, при които ползвателя дължи връщане на
авансово платената помощ, сред които не са последващо въведените с текста на
чл. 19, т. 5 от Наредбата изисквания, съдът намира за лишено от правно и
договорно основание изложеното от органа в подкрепа изискуемостта на
направеното от Фонда авансово плащане, определено като недължимо платено.
За да се възприеме тезата на органа, че сумата в размер на 84 202,
30лв., представляваща авансово плащане по договора е недължимо платена, следва
да се установи липсата на договорно или нормативно основание за нейното плащане
или отпадането на същото. Видно от сключения между Държавен фонд „Земеделие“ и
„Ш. консулт“ ЕООД договор с № 201949/30.09.2019г. за предоставяне на финансова
помощ, правото и редът за получаване на авансово плащане са уредени изрично в
раздел V от договора, а помощта е преведена след извършена от органа проверка за
наличие предпоставките за нейното изплащане. От последното следва извод, че
процесното авансово плащане е получено на валидно договорно основание. Отново с
договорът между Фонда и ползвателя са определени и предпоставките, при които Фондът
има право, а ползвателят е длъжен да възстанови полученото авансово плащане.
Сред тези обстоятелства липсва ограничението ползвателя на помощта да не е
изпълнител по договор на друг бенефициер по мярка от същия прием. Посоченото
ограничение е въведено след подписване на процесното съглашение за финансиране
и след получаване на авансовото плащане от страна на ползвателя, при установено
от органа наличие на изискуемите предпоставки за това, към момента на
извършения превод. Ето защо изводът на органа, за изискуемост на авансово
преведената помощ в размер на 84 202, 30лв., с оглед изведените от съда
мотиви за нарушаване основния принцип на предвидимост в административното
производство, прокламиран с нормата на чл. 13 от АПК, при налагане на санкция в
нарушение на чл. 14, ал.3 от ЗНА, въз основа на норма, приета след настъпване
на правопораждащия факт, се явява материално незаконосъобразен, предвид което
оспореният акт следва да бъде отменен и в тази му част по т.III, с която се установява публично държавно вземане в размер на
84 202, 30лв.
В допълнение следва да се посочи, че предприетото от органа усвояване на
учредената в негова полза банкова гаранция е станало в противоречие с
прокламираните в договора правила за това. С последният изрично и изчерпателно
са уредени случаите, в който органа може да пристъпи към усвояване на тази
гаранция и редът, по който следва да стане това. По делото липсват
доказателства, от които да е видно, че органът е поканил жалбоподателя да възстанови
сума по наложена му санкция, за да пристъпи към усвояване на гаранцията при
липса на доброволно изпълнение. Нещо повече последното по време предхожда
установяването на публичното задължения от страна на органа, което пък в
мотивите на акта се твърди, че следва да бъде определено до размера на
усвоената банкова гаранция. Горното води на извод, че органът най- напред е
усвоил учредената в негова полза гаранция, без наличие на предпоставки за това,
а след това е издал процесният акт, за да оправдае това си действие, което е
недопустимо с оглед нормата на чл. 35 от АПК.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски, които се претендират в общ размер на
3250 лева, съгласно представен списък на разноските, от които 50 лева държавна
такса и 3200 лева платен адвокатски хонорар. Същите съотнесени към нормата на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не се явяват
прекомерни и следва да бъдат присъдени в предявения им размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/6174#7/04.01.2021г. на
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му по т.I, с която е
отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане в
размер на 21 050.58 лева, по т.II, както и по т.III, с която е определено
публично държавно вземане в размер на 84 202.30 лева.
ВРЪЩА преписката
на административния орган за произнасяне по заявление за окончателно плащане на
„Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище в гр.С. от 02.07.2020г., във връзка с договор № 201999/30.09.2019г.,
при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на „Ш. КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище в гр.С.,
представлявано от управителя А.Ш., съдебни разноски в
общ размер на 3250 лв. (три хиляди двеста и петдесет лева).
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: