№ 2178
гр. Варна, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 , ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от "Енерго-про продажби" АД, чрез адв. Х.И., срещу
определение №8758 /17.12.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 9818/ 2021г. на Районен съд-
Варна, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решение
№1734/18.11.2021г., постановено по гр. д. № 9818/2021 г. по описа на ВРС, в частта на
присъдените разноски в полза на ищеца, на основание чл.248 ГПК.
Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на определението. Ответникът счита, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което
не следва да носи отговорност за разноски. Претендира отмяна на обжалваното определение
и постановяване на друго, за изменение на решението в частта за разноските с прилагане
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
"Булпарт 5„ ЕООД, чрез адв. М.М., оспорва жалбата с доводи за неоснователност.
Счита, че в извънсъдебното си поведения спрямо конкретното вземане ответникът не е
добросъвестен длъжник. Решението да бъде заплатена сумата е взето след предявяване на
иска и след получаване на уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което дължи и
направените в това производство разноски от ищеца.
Разглеждащият състав, след преценка на доказателствата по делото, съобразно
становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима и редовно подадена.
Производството пред Варненски районен съд е образувано по предявен иск от
«Булпарт 5“ ЕООД срещу «Енерго – Про продажби» АД с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 19лв. ,представляващи стойност за
възстановяване на ел.захранването на обект с титуляр Георги Данаилов Георгиев, платена
без основание на 26.06.2017г. Ищецът се легитимира с правата на кредитор по договор за
прехвърляне на вземането сключен на 02.07.2021г. За цесията ответното дружество е
уведомено при условията на чл.99, ал.3 ЗЗД, едновременно с връчване на препис от
исковата молба.
С решение №1734/18.11.2021 г. искът е отхвърлен поради погасяване на паричните
вземания в хода на процеса, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца са
присъдени направените по делото разноски в размер на 350 лв.
В срока по чл.248, ал. 1 ГПК е депозирана молба от "Енерго-про продажби" АД, чрез
адв. Х.И., за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на сторените
1
от „Енерго-Про-Продажби“ АД, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Обжалвано е определение № 8758 /17.12.2021г., с което искането за изменение на
решението в частта за разноските, е оставено без уважение.
Разглеждащият състав приема, че не са налице основания за изменение на решението
в частта за разноските и за присъждане на направените от ответника, по следните
съображения:
Според разпоредбата на чл.78, ал. 2 от ГПК ответникът е освободен от отговорност
за съдебни разноски при наличието на две кумулативни предпоставки- когато с
извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото и едновременно с
това признае иска. Нормата е изключение от общото правило,че разноските по делото се
разпределят с оглед крайния изход на делото, и следва да се прилага съобразно предмета на
делото.
В хода на образуваното исково производство по предявения осъдителен иск, на
основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД, ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД е изпълнил, чрез
превод на исковата сума в срока за писмен отговор, признавайки правата на ищеца.
Изпълнението на това условие не го освобождава от разноските по делото при отсъствието
на първата предпоставка на чл.78, ал. 2 ГПК, доколкото няма твърдения и от събраните
доказателства не може да се изведе положителен извод, че дружеството е заявявало
недвусмислено намерението си да възстанови на правоимащото лице даденото при начална
липса на основание по фактура №ТП **********/ 26.06.2017г., много преди завеждане на
исковата претенция.
С оглед разясненията на Тълкувателно решение №5 от 21.11.2019г. на ВКС по т.д.№
5/ 2017г. ОСГТК, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е безсрочно, възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо.
В конкретния случай изискуемостта възниква от момента на разместването на
имущественото благо на 26.06.2017г., но в един продължителен период от време сумата
начислена с процесната фактура не е възстановена доброволно от ответника, въпреки
неговото знание, че почива на неравноправна клауза от ОУ ДПЕЕ и следователно се дължи
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, както и за персонализацията на субекта на това право,
преди предявяването на иска на 02.07.2021г. Поради това, че с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, не може да се освободи от отговорността за разноските, на основание
чл. 78, ал. 2 ГПК.
Определение, с което молбата по чл. 248 ГПК е оставена без уважение, следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно за този извод.
С изложените мотиви
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №8758 /17.12.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 9818/
2021г. на Районен съд-Варна, с което е оставена без уважение молбата НА „Енерго-Про-
Продажби“ АД, ЕИК *********, за изменение на решение №1734/ 18.11.2021г. по гр. д. №
2
9818/2021 г. по описа на ВРС, в частта на присъдените разноски, на основание чл.248 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3