РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 20.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХІІ състав, в публично
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА,
разгледа докладваното от председателя административно дело № 2092 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 118 КСО
Образувано е по
жалба на З.И.П., ЕГН: ********** ***,
против Решение № 2153-15-232 от 08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр.
Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-311 от 08.06.2021г. против
Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-316 от 07.05.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б ал.2 от КСО по заявление вх. № 2113-15-3803/09.10.2020г..
Жалбоподателят, в жалбата си до съда
моли за отмяна на оспореното решение, като излага съображения относно това, че извода
на пенсионния орган за липса на 15 години трудов стаж ІІ-ра категория е
неправилен, незаконосъобразен и е направен без да бъдат изложени мотиви. Твърди
се, че посочения стаж на длъжност „тракторист“ в „Пловдивска консерва“, където
жалбоподателят е управлявал колесен трактор над 12 тона е такъв от втора
категория труд и признаването му ще доведе да придобиване право на пенсия. Сочи,
че пенсионният орган неправилно е приел, че осигурителните вноски за длъжността „тракторист“ са внасяни за
трета категория труд, като не е съобразено, че до промяната на ПКТП през
1990г., размерът за осигурителните вноски за втора и трета категория труд е бил
еднакъв. Иска се оспорваното решение да се отмени, като се отмени и разпореждането
на пенсионния орган. В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява адв.Б.,
който поддържа жалбата. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва жалбата, като моли
същата да бъде отхвърлена като неоснователна. В писмено становище излага
допълнителни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като изслуша становищата на
страните и прецени събраните доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, за което оспореният
акт е неблагоприятен. Същата е депозирана по пощата в законоустановения срок и срещу
акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните за това
съображения:
От фактическа страна се установява, че
със Заявление вх. № 2113-15-3803/09.10.2020г. до ТП на НОИ – гр. Пловдив, З.П.
е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението са приложени УП-3 с №551/07.11.2009г. от „Филикон 97“ АД гр.Пловдив
и копие на трудова книжка. С писмо изх. № Ц 2113-15-3803#4 от 27.01.2021г. за ръководителя
на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив е поискал от „Пловдивска консерва“ АД-Пловдив,
да бъде издадено удостоверение за лицето за периода от 26.05.1989г. до 31.12.1999г.,
заемал ли е длъжност „тракторист“, като се посочи действителното място на положения
стаж, както и да се издаде удостоверение за периода от 01.10.2000г. до
06.08.2009г. за длъжността „шофьор“, като се уточни дали осигурителният стаж е
положен на товарен автомобил с товароподемност над 12 тона. Поискал е
осигурителят да издаде Удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход, като се
уточни колко са отработените дни в периода м.06.1998г., като основанието за
това е несъответствие между вписването му в трудовата книжка като календарна
продължителност, и отразяването му в Регистъра на осигурените лица, където е
непълен месец. Поискал също така осигурителят да издаде Удостоверение обр. УП-2
за осигурителен доход за периода м.07.1997г., м.10.1997г., като се уточни има
ли осигуряване за м.06.2001г. и м.07.2001г. във „Фил – 2000“ АД, като основание
за това били налични данни за осигуряване и в „Пловдивска консерва“ АД. Поискано
е да се издаде и удостоверение обр. УП-3 за осигурителен стаж с прекъсване за
периода 01.05.2001г. - 01.10.2005г., в което по дати да се посочат периодите на
неплатен отпуск, като основание за това било вписване в Регистъра на
осигурените лица на данни за повече от 30 работни дни неплатен отпуск 2005г.. Също
така е изискано удостоверение обр. УП-2 за осигурителен доход за м.05.2001г.,
тъй като при осигурителните органи липсвала информация за осигуряване.
В отговор на искането били издадени
Удостоверение № 14/22.02.2021г. г. от Пловдивска консерва“ АД гр.Пловдив,
Удостоверение № 2/22.02.2021г. от „ФИЛ-2000“ АД гр.Пловдив и Удостоверение №
37/22.02.2021г. от „Филикон-97“ АД гр.Пловдив. В тази връзка било издадено Разпореждане
№ **********/ Протокол № 2140-15-316/07.05.2021г. на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив, с което на заявителят е зачетен
осигурителен стаж, положен за времето от 24.04.1979г. до 06.04.2019г. с
прекъсване, като е прието, че е доказан действителен осигурителен стаж от втора
категория труд - 09г. 10м. 15дни и от трета категория труд - 27г. 03м. 03дни.
На основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж на жалбоподателят превърнат
към трета категория труд е в размер 39г.07м.07дни. Осигурителният стаж положен
на длъжност "тракторист" в „Пловдивска консерва" АД - Пловдив,
за периодите от 26.05.1989г. до 31.12.1999г. е зачетен като стаж трета
категория труд. При така приетият стаж на З.П. е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ по условията на чл. 69б, ал.2 от КСО, тъй като не е изпълнено
условието за наличие на 15години осигурителен стаж при условията на втора
категория труд поради установен за жалбоподателят осигурителен стаж от втора категория труд в
размер 09г 10м 15дни. Заявителят обжалвал по административен ред разпореждане №
**********/ Протокол №2140-15-316/07.05.2021г. на Ръководителя на ПО в ТП на
НОИ - Пловдив. С оглед правилното категоризиране на претендирания осигурителен
стаж са събрани допълнителни доказателства, касаещи проверка от контролен орган
при ТП на НОИ - Пловдив, обстоятелствата по която са обективирани в констативен
протокол № КП-5-15-00958539/06.07.2021г.. Прието е за установено, че З.П. фигурира
в разплащателните ведомости на осигурителя „Пловдивска консерва" АД -
Пловдив на длъжност "тракторист", категория "работници" в
звено транспорт. С оглед структурирането на длъжностите в него, механизма на
формиране на трудово възнаграждение за всяка една от тях и обстоятелството, че
за всички, които заемащи длъжност "тракторист" е начислена една и
съща основна заплата и в зависимост от изработените работни дни са изплащани
суми за извънреден труд и условия на труд, като са внасяни осигурителни вноски
в бюджета на ДОО за трета категория труд, е прието, че липсват основания да се
приеме осигурителен стаж от втора категория труд. Този извод бил обоснован и от
липса на информация за управляваното от лицето превозно средство. Затова с
процесното Решение № 2153-15-232/08.07.2021г. Директор на ТП на НОИ - гр.
Пловдив е оставил в сила Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-316/07.05.2020г./
на ръководителя на ПО при ТП на НОИ –Пловдив и е отхвърлил депозираната срещу
него жалба като неоснователна. В тази връзка е инициирано от П. и настоящото
съдебно производство. В хода на провеждането му са представени допълнителни
доказателства, касаещи справка с вх. № 10927/06.06.2022г. от
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Пловдив за липсващи данни за
трактори и ремаркета, собственост на осигурителя за периода от 26.05.1989г. до
31.12.1999г., становище-отговор с вх. № 193/07.01.2022 г. от
"Филикон-97" АД, и извадки от три вътрешни правила за организацията
на работната заплата в ДФ "Пловдивска консерва" Пловдив за 1990 г. и
1991 г., и в "Пловдивска консерва" ЕООД-Пловдив за 1993г.. В становище
с вх. № 193/07.01.2022г. от "Филикон-97" АД се посочва, че е
обективно невъзможно да бъдат предоставени изисканите ведомости, по според извадките
от вътрешните правила за организацията на работната заплата в ДФ "Пловдивска
консерва" гр.Пловдив за 1990 г. и 1991 г. и в "Пловдивска
консерва" ЕООД-Пловдив за 1993 г., длъжността „тракторист“, на която е бил
назначен жалбоподателят, същата е определена на такава от втора категория труд.
По делото, в качеството им на свидетели
са разпитани Б.Н.С. и Т.С.М.. Свидетелят С. излага факти като очевидец, че със З.П.
са работили съвместно до 1993г. в КК „Първи май“ -Пловдив, където е заемал
длъжност диспечер, а жалбоподателят управлявал трактор с номер 0527, който е
бил с две ремаркета, 12-13 тона общото тегло. Свидетелят М. излага факти като
очевидец, че със З.П. са били колеги в КК „Първи май“ и двамата управлявали
трактори модел ТК80, които транспортни машини превозвали насипна продукция от
селското стопанство за цех в с.Голям Чардак, която после се извозвала в цех №1 в
гр.Пловдив, бул. „Дунав“. Тракторите били с по две ремаркета, с общо тегло
12-13 тона.
Горната фактическа обстановка съдът
установи от приобщените в хода на производството писмени доказателства, касаещи
административната преписка по издаване на оспорения акт, както и от приетите в
съдебно заседание становище от „Филикон 97 АД, справка на ОД на МВР, сектор
Пътна полиция-Пловдив, проибщените Вътрешни правила за организация на работната
заплата в ДФ „Пловдивска консерва“, както и от събраните гласни доказателства
по разпитаните свидетели Б.Н.С. и Т.С.М., които съдът кредитира като обективни,
логични, непредубедени и взаимнодопълващи се.
При така установеното от фактическа
страна, като съобрази събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
Оспореното Решение № 2153-15-232 от
08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и оставеното в сила
Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-316 от 07.05.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, са издадени от оправомощени по закон органи, в съответствие с
изискваната от закона форма, като не са налице основания за тяхната нищожност.
По отношение на преценката на акта за
неговото съответствие с административно производствените правила и материално
правните разпоредби, съдът счита, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в липса на мотиви от административният орган
по отношение на необходими за преценката му обстоятелства, касаещи за
производствената дейност, извършвана в предприятието, в което е работил жалбоподателя
в периодите на непризнатия трудов стаж от втора категория. Съгласно
изискванията на чл.59, ал.1, т.4 от АПК за форма на административния акт, той
следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Видно от
съдържанието на оспорените от З.П. актове досежно процесния трудов и
осигурителен стаж, липсва фактическо изложение на обстоятелствата, даващи
основание този стаж да бъде категоризиран трета категория, а не втора категория
труд. При направените възражения от жалбоподателя, че е работил при втора
категория труд, управлявайки колесен трактор над 12 тона, както и при
възраженията, че до промяната на ПКТП през 1990г., размерът за осигурителните
вноски за втора и трета категория труд е бил еднакъв, остава неясно по какви
мотиви за процесния период стажът е определен като такъв от трета категория
труд. Материалноправната разпоредба на чл.69б, ал.2 т.1 и т.2 КСО посочва, че лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират при навършване на възраст през 2020г. от 58 години и 06 месеца за
мъжете, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки. Разпоредбата на
чл.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (съкр. ПКТП,
отм., бр.39 от 7.04.1998 г., в сила от 01.01.2000г. с изм. ДВ бр. 123 от
23.10.1998г.), втора категория труд се признава на шофьори
на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. В случаят органите на
ТП на НОИ – гр. Пловдив не са изяснили правнозначимите факти в нарушение на чл.
35 от АПК. Досежно процесния осигурителен стаж за времето от 26.05.1989 г. до 31.12.1999
г. липсва фактическо и правно изложение защо същият се категоризира като трета
категория труд, и защо не се признава заявлението на жалбоподателят, че това е
втора категория труд. В тази ситуация, при липса на мотиви, съдът е в
невъзможност да извърши проверка по същество на взетото решение от
административният орган. Извършената допълнителна проверка не е установила
конкретни данни, които да оборват това негово твърдение, а те са отхвърлени по
метода на изключването, обосновавайки се на данни за внесени са осигурителни
вноски в бюджета на ДОО за трета категория труд, липса на съхранени първични
документи, като заповеди за възлагане, пътни листове, карнети и други от които
да се получи информация за управляваното от П. превозно средство, и липса на съхранена
документация в осигурителя "Пловдивска Консерва" АД за автопарка, с
който е разполагало дружеството в периода на проверката. Същевременно важни за изясняване на
обстоятелствата по категорията на труда доказателства, касаещи направеното от
заявителя възражение, не са търсени и не са приобщени по преписката. Така не е
изяснено нищо по отношение на съхранените длъжностни разписания, като оценката
на съдържащите се в тях факти следва да бъде направена по критериите утвърдени
в съдебната практика на ВАС във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
Водещ критерий за определяне категорията на полагания труд следва да бъде
мястото и характера на извършваната работа, в която връзка следва да има мотиви
от административният оран. Необходимо е и анализ на релевантните обстоятелства
по спора, като следва да се съобразят и допълнителни доказателства, вкл.
събрани пред съда, касаещи представените от "Филикон-97" АД и
представените от жалбоподателя допълнителни писмени и гласни доказателства,
които обосновано посочват, че П. е работил в консервен комбинат „Първи май“
като шофьор на трактори модел ТК 80, които са с общ тонаж 12-13 тона, с който е
извозвал продукция от селското стопанство и сок, в цистерни с тегло по 4 тона и
половина, поставени върху два броя ремаркета към трактора. Оттук позоваването
само на издаденото от осигурителя удостоверение УП-3 и на липсата на съхранени
първични документи би игнорирало важни факти във връзка с категоризирането на
труда, които следва да бъдат обсъдени от пенсионните органи с оглед правилното
тълкуване на закона. Ето защо, като се произнесли при непълнота на
доказателствения материал и като не са изложени мотиви относно релевантни за
спора обстоятелства, органите на ТП на НОИ – гр. Пловдив са постановили
решението си при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните
разпоредби. По тези съображения съдът намира, че оспореното решение на Решение
№ 2153-15-232 от 08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е
незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, включително с оглед неизвършаване на
проверка по документацията, съхранявана при осигурителя, поради което следва да
бъде отменено. Характерът на неизяснените обстоятелства не позволява спорът да
бъде решене по същество, поради което материалите по делото следва да се върнат
като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението на З.П.
при спазване на посочените по-горе законови изисквания по прилагане и тълкуване
на закона.
При
посочения изход на спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на жалбоподателя
сторените в процеса разноски. В представения договор за правна защита и
съдействие е посочено, че се касае за осъществяване на безплатно
представителство на осн. чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което
безспорно се установява, че е налице. В тази връзка и на основание чл.8 ал.2 т.2
от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция/, възнаграждението за един адвокат на жалбоподателя
възлиза на 500 лева. (петстотин лева), за което следва да се осъди ответникът.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на З.И.П. ЕГН********** *** Решение №2153-15-232
от 08.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив и оставеното с него в
сила Разпореждане № ********** Протокол № 2140-15-316 от 07.05.2020г. на за ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр.
Пловдив, с което е отказано отпускането на ЛПОСВ на осн. чл.69б ал.2 КСО, като
незаконосъобразни.
ВРЪЩА преписката на ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново
произнасяне по заявление вх. №2113-15-3803/09.10.2020г. на З.И.П., ЕГН********** *** за отпускане на
ЛПОСВ на осн. чл.69б ал.2 КСО, при спазване на дадените в мотивите на решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ –Пловдив да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Т.А.Б., с адрес *** сумата от 500.00 /петстотин/ лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р България, в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: