МОТИВИ към НОХД №1076/2010 г.:

Обвинението е против подсъдимия К.Д. ***.

Подсъдимият се обвинява за това, че на 15.10.2009 г. в гр.Септември  противозаконно присвоил чужда движима вещ – цифров “Сони” DSCW 120 на стойност 280 лв., собственост на С.Г.М. ***, който владеел - престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Против подсъдимия е повдигнато обвинени и за това, че на 14.04.2010 г. в гр.Септември е подбуждал А. В. Щ.от с.З. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК – пред надлежен орган на властта - разследващ полицай от РУП Септември, като свидетел по Д.П. № 59/2010 г. по описа на РУП Септември, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина - че К.Д. *** е върнал цифров фотоапарат “Сони” DSCW 120 на стойност 280 лв. на собственика му - С.Г.М. *** – престъпление по чл.293, ал.1 във връзка с чл.290, ал.1 от НК.

Против подсъдимия К.Д. К. от С.Г.М. е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по чл.206, ал.1 от НК в размер на 280 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Пострадалият С.Г.М. е конституиран в качеството на граждански ищец.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият К. К. прави самопризнание съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

На 15.10.2010 г. свидетелят С.М. *** заедно със своя приятел – свидетеля В. Г.. Свидетелят М. бил взел със себе си цифровия си фотоапарат - марка “Сони”, модел “DSCW 120”, подарен от баща му за рождения му ден. В заведението бил и подсъдимият К. К., който забелязал, че свидетеля М. имал у себе си цифров фотоапарат. Тъй като двамата се познавали, подсъдимият К. отишъл при свидетеля М. и го попитал дали може да му услужи с фотоапарата си, за да си снимал автомобила, който бил отвън и да го качи в Интернет. Свидетелят М. дал фотоапарата на подсъдимия К., който казал, че след малко щял да му го донесе. След като излязъл подсъдимият К. решил да не връща фотоапарата на пострадалия, а да го присвои, затова и не се върнал обратно в заведението. Свидетелите М. и Г. чакали известно време, след което си тръгнали.

На следващия ден свидетелят М. няколко пъти виждал подсъдимия К. и всеки път го питал кога ще му върне фотоапарата. Подсъдимият казвал, че бил дал фотоапарата на някакъв приятел, който бил на морето и като се върне ще му го даде. Накрая свидетелят М. разбрал, че подсъдимият К. го лъже и подал жалба в РУП Септември.

Междувременно бащата на свидетеля М. – свидетелят Г.М. отишъл в дома на подсъдимия К. и говорил лично с него. Подсъдимият продължил да твърди, че фотоапаратът бил у негов приятел на морето и щял да го върне в най-скоро време.

На 14.04.2010 г. подсъдимият К. бил призован в РУП Септември, за да даде обяснения по случая. Същият ден той срещнал пред сградата на Общината в гр.С.свидетеля А. Щ. от с.З.и започнал да го увещава да му стане свидетел и да заяви пред полицията, че е присъствал на връщането на фотоапарата, като обещал да почерпи за услугата. Свидетелят Щ. казал на подсъдимия К., че не желае да лъжесвидетелства, че имал наложено наказание пробация и не искал да си има работа с полицията. Свидетелят Щ. споделил това с майка си – свидетелката Н. Щ., която също му казала, че щом не е присъствал, не трябва да лъже.

От заключението на съдебно-оценъчната експертиза е видно, че стойността на цифровия фотоапарат, предмет на престъплението към инкриминираната дата е 280 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите С.М., Г.М., В. Г., Е. Х., Ангел Щ., Н..Щ. проведените на досъдебното производство очни ставки между подсъдимия К. и  свидетелите С.М. и А. Щ., заключението на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесната вещ – цифров фотоапарат е била предоставена на подсъдимия за временно ползване -да го "владее и пази" по силата на устен договор за послужване. В този смисъл подсъдимият е знаел, че не може да се разпорежда с него в своя полза, а следва да го върне в определен от заемодателя срок – след послужване за направа на снимки на лекия му автомобил. Фотоапаратът обаче не бил върнат, а бил присвоен от подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият К.Д. К. от обективна и субективна страна е осъществил признаците престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК, като на 15.10.2009 г. в гр.Септември  противозаконно присвоил чужда движима вещ – цифров “Сони” DSCW 120 на стойност 280 лв., собственост на С.Г.М. ***, който владеел.

При извършване на престъплението подсъдимият е действал при пряк умисъл, като имал представа за всички обективни признаци на престъплението и е искал настъпването на обществено опасните му последици.

Самопризнанието на подсъдимия относно второто деяние за което му е повдигнато обвинение се подкрепя категорично от показанията на свидетелите Ангел Щърков и Надка Щъркова.

При тези данни съдът приема, че подсъдимият К.Д. К. е осъществил признаците на престъпния състав на чл.293 от НК, като на 14.04.2010 г. в гр.Септември е подбуждал Ангел Василев Щърков от с.Злокучене към престъпление по чл.290, ал.1 от НК – пред надлежен орган на властта - разследващ полицай от РУП Септември, като свидетел по Д.П. № 59/2010 г. по описа на РУП Септември, устно и писмено съзнателно да потвърди неистина - че К.Д. *** е върнал цифров фотоапарат “Сони” DSCW 120 на стойност 280 лв., на собственика му - С.Г.М. ***.

Подсъдимият е действал при пряк умисъл, в качеството на подбудител, като е имал представа за всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на общественоопсаните последици.

Като подбудител към извършване на лъжествидетелстване деецът, психически е въздействувал върху определено лице – свидетеля Ангел Щърков да вземе решение да дадат в качеството на свидетел неверни показания пред разследващия полицай. Така, в случая, упражненото въздействие, обективирано чрез обещание за облага е бил решаващият мотив, който е следвало да предизвика у свидетеля Щърков решение за умишлено извършване на престъплението „лъжесвидетелстване”. Субективната връзка между подбудителя и изпълнителя намира израз в умисъла за задружното осъществяване на конкретно определеното престъпление.

В настоящия случай обаче подбужданият от подсъдимия свидетел Щърков е отказал и не е депозирал неверни показания пред надлежния орган.

Поради това деянието на подсъдимия е квалифицирано по чл.293 от НК. Този текст има предвид случаите, при които подбудителството към лъжесвидетелстване не е успяло, подбуденият не е извършил лъжесвидетелстване, независимо по какви причини. В случая не става дума за подбудителство, при което лъжесвидетелстването е извършено. Че това е така, е видно и от граматическото тълкуване на чл.293 от НК. В текста е казано "който подбужда", а не "който подбуди". Оттук следва изводът, че наказуемостта на подбудителя не отпада, когато подбуденият да лъжесвидетелства не извърши престъплението. Подбудителят в този случай се наказва за престъпление по чл.293 от НК, защото със самото подбуждане осъществява този състав.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К. К. за извършените деяния съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която е висока. Това са често срещаните престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е невисока, с оглед невисоката стойност на предмета на деянието и нанесените вредни последици.

Съдът отчете обществената опасност на второто престъпление, която е висока. Този вид престъпления пречат за постигане на правилното и обективно правораздаване, подкопава доверието в правораздавателните органи. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид причините за извършване, за да се прикрие извършено от подсъдимия престъпление „обсебване”.

 

При преценката на обществената опасност на подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни на същите, които са негативни.

Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени съдействието за изясняване на обективната истина, с оглед направените самопризнания, изразеното критично отношение, а като отегчаващи – предишното осъждане и отрицателните характеристични данни.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия К.Д. К. за престъплението по чл.206, ал.1 от НК при условията на чл.58а във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, Задължителни ПЕРИОДИЧНИ срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 120 /сто и двадесет/ часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимия К.Д. К. за извършеното престъпление по чл.293 от НК при условията на чл.58а във връзка с чл.2, ал.1 от НК, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия й адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

Тъй като двете деяния са извършени от подсъдимия Николой Куртев при условията на реална съвкупност преди по което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК определи едно общо наказание между тях в размера на най-тежкото, а именно ПРОБАЦИЯ, включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, Задължителни ПЕРИОДИЧНИ срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, Безвъзмезден труд в полза на обществото с продължителност 120 /сто и двадесет/ часа в рамките на ЕДНА ГОДИНА.

Съдът определи наказанията на подсъдимия при условията на чл.58а от НК, тъй като процесуално правната норма на чл.373, ал.2 препраща към нея. Но разпоредбата на чл.58а от НК е материалноправна и касае начина на определяне на вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите за извършеното престъпление. В този смисъл, тъй като първото престъпление е извършено от К. К. преди действието на чл.58а от НК, в редакцията приета с ДВ бр.26/2010 г., съдът счита, че наказанието на подсъдимия следва да се определи съобразно изискванията на чл.2, ал.2 от НК, а именно при действието на чл.58а от НК в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява по-благоприятна за дееца.

С оглед направеното самопризнание, съдът счете, че за второто извършено престъпление следва да се наложи наказание на подсъдимия К. по втората алтернатива предвидена в чл.293 от НК с оглед разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК.

Предявеният граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец са преки и непосредствени последици от престъплението обсебване извършено от подсъдимия и представляват негово парично задължение за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от същите. При съобразяване разпоредбите на чл.51 от ЗЗД, като взе предвид стойността на предмета на деянието, обясненията на подсъдимия, че е върнал на свидетеля М. сумата в размер на 90 лв., подкрепени от показанията на свидетеля М., съдът прие, че искът следва да бъде уважен в размер на 190 лева, като се отхвърли до предявения размер от 280 лв.

В този смисъл съдът осъди подсъдимия К.Д. К. да заплати на С.Г.М., сумата в размер на 190 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, като отхвърли гражданския иск за разликата от 190 до 280 лева.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият К. К. бе осъден  да заплати направени разноски по делото за в размер на 35 лева, както и ДТ върху уважената част от граждански иск в размер на 50 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: