Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Добрич, 16.11.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: К. М.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №851 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.К.К. с ЕГН **********, с която срещу ответника А.И.М. с ЕГН **********, е предявен осъдителен иск за сумата от 2500лв., предсталяваща главница по  Договор за заем от 05.06.2019г., ведно със законната лихва върху главното задължение, начиная от подаване на исковата молба до окончателното и плащане.

С исковата молба се претендират и сторените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

Между старните е сключен Договор за заем от 05.06.2019г. Ищцата предоставила на А.М. заем в размер на 2500лв. в брой.

Страните уговорили връщане на заетата сума на 15.07.2019г.

Заемателят на падежа не върнал заетата сума. Ищцата разсрочила дълга с още един месец по молба на заемополучателя. Въпреки това и след настъпване на този срок, заема не бил погасен. Напротив, ответникът се укривал от ищцата, в телефонен разговор отказал връщане на заетата сума.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищцовата страна, чрез изрично упълномощен адвокат поддържа исковата претенция. Прави уточнение,  че ответникът А.М. работил в дружество „А. Е. Г.Ю.” ООД, с ЕИК ***, на което ищцата А.К. е съдружник и управител. Поддържа искането си за допускане на двама свидетели за установяване сключването на договора за заем, в това число предаването на заемната сума на ответника и договорената дата за връщането й.

Ответната страна, представлявана от назначения по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител, заема становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

 По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушаване на водените от ищеца двама свидетели Н. Е. Д. и М. П. Г.

Свидетелят Д., ***, бил служител в „А. Е. Г. Ю.” ООД. А. също започнал работа там като ***. А.К. била управител на фирмата. А. споделил на свидетеля, че искал да си купува кола. Дълго време гледал обяви за коли и си харесал автомобил, но не му стигали парите.  Тогава споделил на свидтеля, че ще иска от г-жа К. на заем. Един ден, в началото на м.юни 2019г., А.К. дошла в магазина и пред свидетеля А. я попитал дали може да му даде сумата от 2500лева в заем тъй като е намерил много изгодна оферта. К. се съгласила, но отложила предаването на сумата за  следващия ден, тъй като в момента няма възможност.

На другия ден А.М. попитал свидетеля идвала ли е К.. Свидетелят посочил, че е дошла, но е в офиса, долепен до магазина, в който се влиза от друг вход. А. казал, че отива да я пита, бавил се около 5-6 минути и когато се върнал се похвалил, че му е дала договорената сума от 2500 лева. Свидетелят Д. попитал А.М. как са се разбрали за връщането на сумата. Ответникът отговорил, че сумата следва да се върне до средата на м.юли -15.07.2020г. Към 15.07.2020г. А.М. помолил К. за отсрочка от няколко дни. К. се съгласила. Няколко дни след това спрял да идва на работа, престанал да вдига телефона си.

Д.  знае, че след получаване на заема А.М. си  купил избрания автомобил.

Свидетелят Г. е ***, също служител на дружество „А.Е..Г. Ю.” ООД, чийто собственик е А.К.. Работи като *** в магазина за бижута,  в гр. В. на ул. „***“ ***  Ответникът започнал работа в този магазин от м.март 2019 до края на м.юли 2019г. Едновременно работил и в „А. Е. Г. Г.” ООД като *** в хотел. Около 05.06.2019г. свидетелят чул как А. помолил К. да му предостави в заем сумата от 2500лева, която не му достигала за да си купи автомобил. Уговорили се на другия ден сумата да се предаде. Г.бил в офиса на фирмата на другия ден с К., когато А. дошъл за да получи реално парите. Ищцата извадила сумата, преброила 2500лева и ги предала на ответника. Той също ги преброил и казал, че са 2500 лева. М. и К. се разбрали сумата да се върне до 15.07.2019г. На падежа ответникът помолил за отсрочка. К. се съгласила, но и след това ответникът не върнал парите, а престанал да идва на работа.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД, а искането за присъждане на законна лихва за забава почива на нормата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с  оглед характера на предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на договор за заем и предаване на заетата сума на ответника, настъпване на падежа. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължение за връщане от заемателя, е доказване на договора. Съдът намира, че не са налице основания да не се кредитират показанията на свидетелите, тъй като те не си противаречат взаимно и не противоречат на представената справка от НАП относно трудовата заетост на ответника към релевантния период.

Според чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на договори на стойност, по - голяма от 5 000 лв. и не са сключени от съпрузи или роднини в определена степен на родство и сватовство. Тъй като става въпрос за реален договор, който се сключва с предаването на сумата на заемателя и е на стойност под 5 000 лв., съдът намира, че забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК е неприложима относно установяването със свидетелски показания на договорните отношения и волята на страните.

Безспорно от представените гласни доказателства може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие, по силата на което ищецът се задължил да предаде на ответника паричната сума от 2500лева в заем с конкретна дата на връщане - 15.07.2019г. От еднопосочните показания на свидетелите тази договорка е станала около 05.06.2019г., като сумата реално била предадена на заемателя М.. Последния си закупил избрания автомобил, похвалил се, почерпил. Двамата свидетели еднопосочно сочат, че при настъпване на падежа заемателят поискал отсрочка и К. се съгласила. Тук показанията на двамата свидетели  не сочат конкретна дата за връщане на сумата, но във всички случаи съгласието на кредитора за отсрочване на задължението е с не повече от месец. От данните на свидетелите А.М. преустановил да идва на работа, престанал да вдига телефона си.

С оглед липсата на твърдения и доказателства, че на датата на падежа задължението е платено, то за неизправната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума.

         При горните доводи, искът за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца заетата сума подлежи на уважаване до пълния си размер.

         Основателно е и  искането за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начиная от подаване на исковата молба 21.04.2020г до окончателното изплащане на задължението.

Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца по делото съдебни разноски за държавна такса от 100лв. и за адвокатски хонорар в размер на 600лв., за които са представени писмени доказателства и са посочени в списъка за разноски. Освен това ответникът следва да заплати на ищеца разноските му за назначаване на особен представител за ответника в размер на 300лева.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА А.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 2500лева, представляваща задължение по договор за заем от 05.06.2019г., ведно със законната лихва за забава в плащане на главното задължение, начиная от 21.04.2020г. до окончателното му плащане.

ОСЪЖДА А.И.М. с ЕГН **********,*** , ДА ЗАПЛАТИ НА А.К.К. с ЕГН ********** *** сторените разноски в размер на 1000лева.

 

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................