Р Е Ш Е Н И Е
№273
гр. Бургас, 10.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско
отделение, в открито съдебно заседание,
на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Диляна Й.
при
секретаря Станка Чавдарова, в присъствието на прокурор Росица Дапчева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 727 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявена искова молба от Т.Ж.П., EГН **********,***, чрез адв. Преслава
Иванова-Гелманова от АК-София и адв. Нина Костенарова от АК-Пловдив, съдебен
адрес гр. София, бул. Симеоновско шосе №120Д, ет.2, офис 2, против Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ , с която е предявен иск с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ,
във вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ
/отм./ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата
от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу
него производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в
полза на държавата на имущество на обща стойност 1255089,65 лева по ч.гр.д.№981
по описа на БОС за 2014г., по което са допуснати възбрани на 6 броя недвижими
имоти и запори върху всички банкови сметки на ищеца, както и образувано исково
производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС по реда на чл. 74, ал.1 вр. чл.62,
чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ за
отнемане в полза
на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на обща стойност
1255089,65 лева, приключило с влязло в законна сила решение, с което
предявеният от ответника иск е бил отхвърлен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на образуване на
исковото производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС срещу ищеца 18.09.2014г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди че срещу него е било проведено производство по чл. 74, ал.1 вр.
чл.62, чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ по гр.д.№1717/2014г. на БОС, завършило с отхвърляне на подаденото от КПКОНПИ мотивирано искане
за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1255089,65 лева с решение №110 от 05.05.2017г. по гр.д. №1717/2014г.
на БОС, потвърдено с решение №88 от 13.10.2017г. по в.гр.д. №240/2017г. на БАС,
последното недопуснато до касационно обжалване
с определение №691 от 27.07.2018г. по кас.гр.д.№634/2018г. на ВКС, IV ГО. Поддържа, че с
решение № 255/21.05.2014г. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е взела решение за образуване на производство за
установяване на имущество, придобито от
престъпна дейност срещу ищеца и за внесяне в съда на искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск. Въз основа на двете
искания съдът е допуснал исканото обезпечение, за което е било образувано ч.гр.д.№ 981/2014г. по описа на БОС, а по гр.д.№ 1717/2014г. по описа на
БОС се е произнесъл по същество на предявения от Комисията иск, като го е отхвърлил. Посочва, че решението на БОС е потвърдено по повод проведен инстанционен контрол от
АС-Бургас
и ВКС и влязло в законна сила на 27.07.2018г. Излага, че направеният
от ответника експертен икономически анализ на състоянието на ищеца, дал повод
за образуването на производството, е бил незаконосъобразен тъй като е следвало да стигне до извод, че не е
налице значително несъответствие между придобитото от ищеца
имущество и доходите му в периода на проверката, като не са били съобразени
официални документи, каквито са влезли в сила данъчни доклади и ревизионни
актове. По повод поисканото обезпечение са били
наложени обезпечителни мерки върху имущество на ищеца – възбрани върху два гаража в гр. Бургас, три апартамента в
гр. Бургас и Несебър, върху ½ ид.ч. от дворно място в село Веден, община
Болярово и върху ½ ид.ч. от 7 броя собствени на ищеца, неговите брат и
баща, както и наложени запори върху всичките му банкови сметки. Излага, че за
част от възбранените от ответника имоти е имал сключени предварителни договори
за продажба и поискал замяна на обезпечителната мярка възбрана с предоставена
парична сума като гаранция, но искането му не е уважено от комисията и от съда.
Невъзможността да се разпорежда с имуществото си и да разполага със средствата
от него в хода на цялото съдебно производство довела до изключително голямо
напрежение и притеснение ищеца, предвид необходимостта да взема парични
средства от близките си, за да посреща нуждите си за периода на висящност на
производството по отнемане на имуществото. Изнася данни, че вследствие на
неправомерно образуваните частно гражданско и исково производства е претърпял
сериозни неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
Посочва, че на млада възраст от 28 години е бил нарочен от Комисията като
„организатор на черното тото“ в даваните от нея медийни изявления с гръмки
заглавия, приел много тежко воденето срещу него производство, бил злепоставен
пред близките си, семейството и обществото, ограничил сериозно контактите си,
включително заминал да живее в Англия, не можел да се разпорежда с имуществото
си. Моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни
разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество /КПКОНПИ/ заявява становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. По същество оспорва иска по основание и
размер. Твърди, че не са налице елементите от
фактическия състав за обезщетяване на причинени вреди от воденото срещу ищеца
дело по ЗОПДИППД /отм./. Оспорва да е налице незаконосъобразен акт на
комисията /решение за образуване на производство или за налагане на
обезпечителни мерки/, от които да са произтекли вреди за ищеца, тъй като
издаването им е ставало въз основа на законови разпоредби. Твърди, че с акта на БОС, с който е допуснато обезпечение на бъдещия иск
чрез налагането на запори и възбрани, е проверена валидността и допустимостта
на решенията на комисията, като са приети за законосъобразни. Посочва, че
проверяваното лице не е оказало съдействие в производството по отнемане на
имущество, въпреки предоставената му възможност за участие от комисията-отказал
да получи адресирани до него покани, бездействие проявил и в хода на
изпълнителното производство по налагане на допуснатите обезпечителни мерки и отказал да получи съобщенията от ДСИ. Според ответника именно
бездействието на ищеца, изразяващо се в непредставяне на доказателства пред
комисията, както и липсата на възражения и твърдения за неправилност на изводите
от проверявания, е довело до приемане при липса на нови факти и обстоятелства
на решението за внасяне на мотивирано искане в съда. Възразява, че претърпените
вреди са настъпили изключително поради поведението на ищеца, изразяващо се в
неупражняване на права на по-ранен етап преди подаването на отговор на исковата
молба. Посочва, че ищецът не е бил лишен от възможност да ползва и управлява
имуществото си, въпреки наложените обезпечителни мерки. Оспорва иска и с
аргументи, че е действал при условията на обвързана компетентност, при
наличието на законовите предпоставки -
уведомление от компетентен орган за привличане на лицето като обвиняем за
престъпление в обхвата на закона. Поддържа, че ищецът се е признал за виновен в
извършено престъпление по чл. 327, ал.2, т.3 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК вр.
чл. 3, ал.4 и чл.41, ал.1 от Закона за хазарта и наказателното преследване
срещу него е приключило с одобрено споразумение по НОХД№5414/2015г. на БРС,
наложено му е наказание лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено и
глоба в размер на 1000 лева. Ето защо намира, че неоснователно е твърдението в
исковата молба, че ищецът е бил нарочен от комисията като организатор на
черното тото, а освен това претърпените срам, унижение, напрежение, стрес и
страх от ищеца според ответника са от осъществената наказателна принуда.
БОС е сезиран с иск с правно основание чл.91 от ЗОПДНПИ /отм./ вр. чл.2а от ЗОДОВ.
В с.з. пред БОС ищецът, чрез процесуалните си
представители поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът оспорва иска и моли за отхвърлянето му.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на прокуратурата изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявения иск.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено решение №255 от 21.05.2014г.
на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, видно от което на
30.04.2013г. при ответника е постъпило уведомление от РП-Бургас за привличането
на Т. Ж.П. като обвиняем по ДП №БОП 63/2012г./ДП№4116/2012г. на РП-Бургас по прокурорска преписка №15477/2012г. по
описа на РП-Бургас, за това, че ищецът през периода октомври 2012г. –
13.12.2012г., в гр. Бургас, като извършител в съучастие в И.Ж.С., не по
установения в Закона за хазарта ред, чрез издаден лиценз от Държавната комисия
по хазарта, устройвал хазартни игри по смисъла на чл. 41, ал.1 от Закона за
хазарта-залагания върху резултати от спортни състезания-футболни
мачове-престъпление по чл.327, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащо в обхвата
на чл.22, ал.1, т.23 от ЗОПДНПИ /отм./
С протокол №ТД03БС/УВ-2284/30.04.2013г. е била образувана
проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Т.П..
При извършения икономически и правен анализ за проверявания период
23.10.2004г.-30.04.2013г. от служителите на ответника в хода на проверката е
установено значително несъответствие над 250 000лв. за проверявания
период, възлизащо на 373 158,59лв. След като е извършила преценка, че са
налице предпоставките, визирани в чл. 37, ал.1, вр. чл. 62 вр. чл. 63, ал.2,
т.1 вр. чл. 72 от ЗОПДНПИ /отм./ комисията е взела решение на основание чл.11,
ал.1, т.1 вр. чл. 21, ал.2 и чл.37 от ЗОПДНПИ /отм./ да се внесе искане в
ОС-Бургас за допускане на обезпечение на бъдещ иск, предявим срещу
проверяваното лице с цена на иска 1 184 489,50лв. чрез налагане на
следните обезпечителни мерки: възбрана върху собствените на бъдещия ответник два
броя гаражни помещения, находящи се в гр. Бургас, ведно с прилежащите им
идеални части от дворно място с обща пазарна стойност 25 400лв., възбрана
върху апартамент със застроена площ от 118,23кв.м., находящ се в гр. Бургас,
ул. Македония №75, ведно с прилежащото му таванско помещение с площ от 19,50
кв.м. , с обща пазарна стойност 156 100 лв., възбрана върху апартамент,
изграден до степен груб строеж, с площ от 69,24 кв.м. и прилежащ склад с площ 21,80 кв.м. към него,
находящ се в гр. Бургас, ул. Карлово №30-32, с пазарна стойност 101 600лв.,
възбрана върху апартамент, находящ се в к.к. Слънчев бряг, с площ 60 кв.м. и с пазарна стойност 93 100лв., ¼
ид.част от дворно място с площ от 420 кв.м., ведно с изградената в него жилищна
сграда с площ 60 кв.м. и стопанска постройка с площ от 20 кв.м. по плана на с. Воден, община Болярово, област
Ямбол, възлизаща на 892,50лв. пазарна стойност, ½ ид.ч. от 7 броя ниви,
находящи се в община Болярово, с обща
пазарна стойност 8645 лв., запор върху собствения на Т.П. лек автомобил марка „Ауди“, модел „А8“ с
пазарна стойност 15 900лв. и запор върху всичките му банкови сметки и
наличност по банкови касети, открити в лицензирани банки в Република България.
По делото не е спорно, че на основание чл.37, ал.3 от
ЗОПДНПИ /отм/ комисията е внесла искане
в съда за обезпечение на бъдещия иск, което е било уважено и обезпечението допуснато от
ОС-Бургас с определение №1411 от 26.05.2014г. по ч.гр.д.№981/2014г. на БОС, като
описанитe в
исковата молба обезпечителни мерки са били наложени въз основа на издадени от съда обезпечителни заповеди.
С решение №466 от 17.06.2014г. на ответната комисия е
прието, че са налице предпоставките на чл. 62 вр. чл. 63, ал.2, т.1 вр. чл. 72
от ЗОПДНПИ /отм./ и на основание чл.11,
ал.1, т.1 вр. чл. 62 ал.2, т.2 и чл.74, ал.2от ЗОПДНПИ /отм./ , както и да се да
се внесе искане в ОС-Бургас за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество на стойност 1 255 089,65лв. от Т.Ж. П..
На 18.09.2014г. от КОНПИ е внесено искане в БОС, по
което е образувано гр.д. №1717 по описа на БОС за 2014г. с предмет предявен иск
с правно основание чл.74, ал.1 вр. чл. 62, чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм/
за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 1 255 089,65
лв. С решение №110 от 05.05.2017г. на
БОС така предявеният иск е бил отхвърлен, като първоинстанционният съд е приел,
че наказателното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата.
Решението е потвърдено от АС- Бургас с решение №88 от 13.10.2017г. по в. гр.д.
№240/2017г. на БАС с други мотиви и не е допуснато до касационно обжалване с
определение №691 от 27.07.2018г. на ВКС по гр.д.№634/2018г. Решаващият мотив на
въззивната инстанция за отхвърляне на предявения иск е липсата на значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на чл.21, ал.1 от
ЗОПДНПИ /отм./ вр. пар.1, т.7 от ДР на закона. След като е приела, че
преценката за наличието на законен източник на придобито имущество следва да се
направи на база на съпоставка между имуществото и нетните доходи на ответника
по смисъла на пар.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и в общия размер на
получените от ответника доходи за проверявания период следва да се включат
доходите му от трудови правоотношения, приход от обезщетения, дарения, заеми и
суми, постъпили от трети лица по банковите му сметки, заедно с начислените по
тях лихви, въззивната инстанция е счела, че не са налице основанията за
отнемане на придобитото през проверявания период от ответника имущество в полза
на държавата по чл. 1 от ЗОПДНПИ /отм./
С определение №1764 от 18.09.2018г. по ч.гр.д.
№981/2014г. предвид отхвърляне на предявения иск с влязло в сила съдебно
решение и отпадане на причината, поради която е допуснато, обезпечението е
отменено.
От ищеца са представени разпечатки от интернет
страници на сайтовете „правен свят“, „дир бг“, „стандарт нюз“, „сайта на
комисията“, „блиц“, „24 часа“, „бг днес“, „марица“, в който е разпространена
информация за наложените запори върху имуществото му от ответника като
организатор на черното тото.
Ответникът е ангажирал разпечатки от интернет страници
на сайтовете на „флагман“, „полиграф нет“, „параграф 22“, съдържащи
информация относно извършваната
престъпна дейност от ищеца, за която е бил привлечен като обвиняем по
досъдебното производство, дало повод за иницииране на проверката от комисията.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан
свидетелят И.П., който е приятел на ищеца. На свидетеля е известно, че спрямо Т.П.
е водено наказателно производство. Последният бил много притеснен когато
комисията наложила запор върху имуществото му. Обяснява, че след публикациите
за запорираното имущество ищецът станал много затворен, приятелите започнали да
говорят за него и да му се подиграват, поради което престанал да излиза от дома
си и не искал да се среща с никого. Посочва, че преди това П. бил много
усмихнат човек. Майка му, която работи в чужбина и е закупила повечето имоти,
се отказала от него, спряла да му вдига телефона и това му се отразило много
негативно. Свидетелства, че в момента ищецът работи като куриер в Англия, като
е имал проблеми с намирането на работа в България, останал без средства и не
можел да се препитава. Свидетелят го е подпомагал финансово и му е давал пари.
Според изнесеното от свид. Паунков ищецът не се е притеснявал от наказателното
производство, водено срещу него, а от запорираното имущество на неговите
родители. От показанията му се установява, че
Т.П. получил смущения в съня, не можел да спи спокойно и в тази връзка
се наложило да взема лекарства.
Свидетелят Г.А.–приятел на ищеца, в депозираните
показания пред БОС поддържа, че образуваното производство от комисията се е
отразило негативно на ищеца. Допълва, че ищецът се разделил с приятелската си
поради осъществен натиск от родителите й да прекрати връзката си с него заради образуваното
спрямо него наказателното производство. Заявява, че се дистанцирал от
приятелите си, рядко излизал, имал проблеми с родителите си, нямал сериозна
връзка и до сега. Най-тежкият период за Т.П. бил през 2015г.-2016г. преди да
замине за Англия. Твърди, че само веднъж от тогава се е връщал в България.
От показанията на свидетелката С.А.- съпруга на брата
на ищеца, се установява, че ищецът преживял наложените обезпечителни мерки
много драматично, бил много зле психически, пиел антидепресанти, майка му
спряла да контактува с него, защото имотите били закупени с нейни средства.
Преди това Т.П. според свидетелката е бил нормално момче, работещо, със
самочувствие, добре прието в обществото, с приятелка. Случилото се му се
отразило тежко и станал абсолютна
развалина, особено след като го изоставила приятелката му. Заявява, че ищецът
се чувствал спокоен по отношение на наказателното производство. Притеснен бил
най-вече от наложените запори Свидетелката А.потвърждава казаното от свид. А.,
че ищецът след като заминал за Англия се е връщал само веднъж в България.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото
свидетели с изключение на броя на задграничните пътувания на ищеца от Англия до
България след заминаването му, които се опровергават от представената справка
от ОД на МВР-Бургас. Видно от справката от граничните власти са регистрирани 8
броя влизания на територията на страната на Т.П. за периода
01.12.2016г.-09.08.2019г. В останалата част БОС цени свидетелските показания,
които са последователни и не се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
При така събраните доказателства от правна страна
съдът намира следното:
Предвид
естеството на производство по отнемане на незаконно придобито имущество,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не действа в условията на
обвързана компетентост от органите на прокуратурата. Според
разпоредбата на чл.21 ЗОПДИППД /отм./ производството по този закон започва след
уведомление от органите на досъдебното производство за започнало наказателно
преследване, като проверката по чл.
21, ал. 2 започва с акт на директора
на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за
изрично посочените в чл.22, ал.1 от закона престъпления. Уведомлението от
прокуратурата до комисията е обаче само законен повод за образуване на
проверката, като въз основа на него ответникът може да вземе или да не вземе
решение за внасяне на мотивирано искане по чл.22 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДНПИ
/отм./ Комисията следва да направи самостоятелна
проверка чрез събиране, анализ и оценка на предвидените в закона доказателства
относно имущественото състояние на проверяваното лице, като дейността й не е само
чисто административна, а включва и дейност като особена юрисдикция, когато
взема решенията за внасяне на мотивирано искане по чл.22 и чл. 28, ал.1
от ЗОПДНПИ /отм./ След като при
постановяване на посочените решенията ответникът осъществява правораздавателна
дейност, а не административна, изобщо не може да се поставя въпроса за
обвързана компетентност. Но дори и
вредите да се произтекли от цялостната дейност на ответника, включително и
административна такава, както е посочено в т.10 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, при оперативна самостоятелност органите на прокуратурата
не носят отговорност за действията на другите държавни органи.
Освен това причина за отхвърляне на предявения иск,
респективно за отмяна на обезпечението, не е развитието на наказателното
производство, а незаконосъобразен икономически и правен анализ на имущественото
състояние на проверяваното лице, довел до липса на една от предпоставките за
уважаване на иска – наличие на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ вр.пар.1, т.7 от
ДР ЗОПДНПИ /отм./.
При доказана незаконосъобразност на
посочените действия отговорността на ответната комисия следва да бъде ангажирана по реда на чл. 2а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при
или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Според
съдебната практика на касационната инстанция -
решение № 166 от 18.10.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 1642/2016 г., III г. о., предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от комисията е
действие при или по повод на изпълнение на правомощията й, като отхвърлянето на същия като неоснователен с
влязло в сила съдебно решение, означава че направеното от комисията
предположение, послужило като основание за водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явява
неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ.
В
тази връзка са неоснователни развитите доводи от ответника в отговора, че
липсва незаконосъобразен акт на комисията - решение за образуване на производство или за налагане
на обезпечителни мерки, както и, че при допускане и налагане на обезпечителните
мерки е изпълнявал задълженията си, вменени по ЗОПНПДИ /отм/. Не може да се сподели и становището му, че не
следва да носи отговорност, тъй като валидността и допустимостта на решенията
са проверени от съда, който е допуснал обезпечението и ограничаването на
правата на ищеца е настъпило вследствие на влязлото в сила определение на съда
за допускане на обезпечителните мерки, приведено в изпълнение от ДСИ и съдията
по вписванията. В обезпечителното производство, което е едностранно, се
изследва единствено допустимостта и вероятната основателност на иска, при
условията на непълно доказване, както и адекватността на поисканите
обезпечителни мерки, като не се извършва задълбочен и прецизен анализ на
доказателствата по същество.
По отношение на възражението в отговора,
че ищецът е проявил бездействие и въпреки предоставената му възможност не е
участвал в производството по отнемане, като е отказал да получи адресираната до
него покана и не е представил декларация по чл.57, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./, съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗОПДНПИ,
не може да се правят изводи във вреда на проверяваното лица и членовете на
неговото семейство при отказ да се представи декларация. Това се отнася и за
задължението му да представи доказателства във връзка с декларираните
обстоятелства по ал. 1, т. 1 – 7 на чл.57 от закона. В тази връзка не е
налице противоправно поведение на ищеца в причинна връзка с твърдените в исковата молба вреди, които да са настъпили
изключително поради негово виновно бездействие и освобождаващо ответника от отговорност по чл.5 от ЗОДОВ, в това
число и поради отказа да получи съобщение по образуваното изпълнителното
производство във връзка с наложените обезпечителни мерки. Комисията действително е узнала за наличието
на нови доказателства, ангажирани от проверяваното лице с връчването на
отговора на исковата молба по гр. д. №1717
по описа на БОС за 2014г., но не е направила нищо за да ограничи вредите, като приложи
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от
ЗОПДНПИ /отм./ и поиска отмяна на обезпечението в обезпечителното производство
след като издаде акт, че обезпеченото имуществото има законен произход, съответно
не е десезирала съда в исковото
производство. От друга страна не може да се очаква,
че проверяваното лице ще се запознае с обемния доказателствен материал по
преписката в срока по чл. 57, ал.4 от ЗОПДНПИ /отм./ и ще представи всички
относими доказателства в такъв кратък срок.
При горните мотиви съдът намира за доказана по
основание предявената претенция за заплащане на обезщетение за неимуществените
вреди.
Следва да бъдат
обезщетени всички вреди, които имат пряка и непосредствена връзка с
незаконосъобразните действия на служителите на ответника и са довели до влошаване
качеството на личен и семеен живот на ищеца, като обезщетението следва да бъде
присъдено глобално. Наложени са множество обезпечителни мерки „възбрана“ върху
шест броя недвижими имоти, които са действали за срок от четири години. На
практика е било възбранено цялото недвижимо имущество на ищеца. Независимо, че
не се установява ищецът да е бил лишен от правото да управлява и ползва имотите
си и да получава граждански плодове от тях, възбраните са ограничили правото му
да се разпорежда със собствените си недвижими имоти, тъй като извършените от длъжника
действия на разпореждане биха били относително недействителни спрямо взискателя. По делото се доказва, че имотите са
придобити със средствата на родителите на ищеца и това е довело до изключително
влошаване на отношенията в семейството, ищецът е останал изцяло без финансови
средства, не е могъл да намери работа и да се препитава, наложило се е да търси
пари от приятели и близки, както и да замине да работи в чужбина. Установи се
по делото, че Т.П. е станал обект на подигравки и подмятания сред приятели и
познати за наложените от ответника обезпечителни мерки, тъй като случилото се е
придобило голяма публичност чрез разпространяването от медиите на информацията за
образуваното обезпечително производство от комисията и допуснатото в нейна
полза обезпечение. Това е потиснало и стресирало в голяма степен ищеца, който е
спрял да осъществява социални контакти, да излиза от дома си и да се среща с
приятели, нарушил се е нормалният му ритъм на живот, наложило се е да пие
антидепресанти. В тази връзка съдът съобрази и, че исковото производство е
продължило над четири години, през които непрестанно се е страхувал, че
имуществото може да бъде отнето в полза на държавата.
По делото
останаха недоказани твърденията на ищеца, че е сключил предварителни договори
за покупко-продажба за част от възбранените имоти, както и, че наложените
обезпечителни мерки са препятствали сключването на окончателен договор и това
му е причинило допълнителни притеснения и неудобства. Не са представени убедителни
доказателства за посоченото обстоятелство, нито са представени предварителни
договори в задължителната писмена форма за действителност съгласно изискванията
на чл.19 от ЗЗД. Липсват представени предварителни договори и в нотариалните
производства по изповяданите сделки по покупко-продажба след отмяна на
обезпечението, оформени с приложените към исковата молба нотариални актове,
нито са ангажирани гласни доказателства как това се е отразило на психиката на ищеца.
Недоказани останаха и претендираните неимуществени вреди от наложените запори върху
банкови сметки в обезпечителното производство, доколкото от ищеца, чиято е
тежестта на доказване, не се установи да са били реално запорирани някакви
наличности по банковите му сметки. По отношение на претърпените неимуществени
вреди от раздялата на ищеца с приятелката му, които са релевирани в процеса
едва в писмената защита, съдът намира, че не се касае за обичайни вреди от
деликта и следва да бъдат въведени още с исковата молба. Независимо от това, от
показанията на свидетеля А. категорично се доказва, че повод за раздялата
е натиск от родителите й заради воденото
наказателно производство срещу ищеца, а не образуваните производства от
комисията.
Ответната комисия не следва да отговаря и за медийните публикации
във връзка с воденото досъдебното наказателно производство, в които се съдържа
информация, че ищецът е организирал черното тото. Не се доказа по делото от
представените по делото извадки от електронни сайтове Т.П. да е бил набеден от
комисията и да е било опетнено името му в обществото в тази връзка. На
репариране обаче подлежат причинените неимуществени вреди от разпространената в
медиите информация относно наложените обезпечителни мерки от комисията. Безспорно
незаконосъобразните действия на служителите на ответника са станали повод за
публикациите относно провежданото производство за отнемане на незаконно
придобито имущество срещу ищеца и за наложените обезпечителни мерки върху
имуществото му, което е засегнало доброто му име и чест в обществото.
Що се касае до размера на предявения иск за неимуществени вреди
съдът съобрази, че понятието "справедливост" по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на засегнатите
нематериалните блага. Правно релевантните обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди са и продължителността на
производството, вида и броя на наложените обезпечителни мерки, по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение върху
живота му - семейство, приятели, професия и обществен отзвук.
Като съобрази изброените по -горе
комплексни критерии, а именно продължителността на производството по чл.21
ЗОПДИППД /отм./ - над четири години, обстоятелството, че са наложени множество
обезпечителни мерки с предмет цялото имущество на пострадалото лице, засягането
на доброто му име чрез публикациите в медиите относно действията на комисията, конкретното отражение на незаконосъобразните
действия върху емоциите, психиката, здравето и цялостно професионално развитие
на ищеца, който е на млада възраст, както и икономическата конюнктура в
страната, БОС счете, че обезщетение в размер на 25 000 лева, би
репарирало в пълна степен причинените му неимуществени вреди вследствие на
непозволеното увреждане.
При горните
мотиви съдът счете искът за неимуществени вреди за основателен до размера от 25
000 лева, до който следва да бъде уважен. За горницата над този размер до размера от 80 000 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва върху обезщетението за неимуществените
вреди съгласно т.4 от ТР № 3
от 22.04.2005 г. по гр. д.№ 3/2004 г., ОСГК на ВКС се дължи, считано от датата на влизане в сила на решението
по гр.д. №1717 по описа на БОС за
2014г. - 27.07.2018г. –до окончателното изплащане на главницата. В частта, в която е претендирана законната лихва, считано от датата на образуване на исковото производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС -
18.09.2014г. до датата предхождаща влизане в сила на
съдебното решение – 26.07.2018г.
акцесорната претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, съразмерно на уважената част
от иска, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3,13 лв.,
представляваща част от направените от него съдебно-деловодни разноски,
съответна на уважената част от иска за внесена държавна такса.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска, като следва да заплати на ищеца сумата от
68,75лв. съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати на Т.Ж.П., EГН **********,***, съдебен адрес гр. София, бул. Симеоновско шосе
№120Д, ет.2, офис 2, сумата от 25 000 /двадесет
и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от неправомерно проведеното срещу него
производство по обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на имущество на
обща стойност 1255089,65 лева по ч.гр.д.№981 по описа на БОС за 2014г., както и
исково производство по гр.д.№ 1717 по описа на БОС за 2014г. по реда на чл. 74,
ал.1 вр. чл.62, чл.63, ал.2 и чл.72 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в
полза на държавата на имущество, придобито от
престъпна дейност, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.07.2018г. – датата на влизане в сила на решението
по гр.д. №1717 по описа на БОС за
2014г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди
за горницата над уважения до предявения размер от 80 000лева, както и
искането за присъждане на законната лихва върху главницата за периода, считано от датата на образуване на исковото
производство по гр.д.№ 1717/2014г. на БОС - 18.09.2014г. до датата предхождаща влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №1717 по описа на БОС за 2014г –
26.07.2018г.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество да заплати на Т.Ж.П. сумата от 3,13 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски
ОСЪЖДА Т.Ж.П.
да заплати на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 68,75 лева, представляваща съдебно -деловодни разноски .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: