РЕШЕНИЕ
№
гр.В., 16.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Таня Плахойчева
при участието на секретаря В.Т. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1868 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива по реда на глава двадесет и шеста от ГПК.
П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** е предявила против Н.П. ***, с ЕГН:********** иск с правно основание чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК за прекратяване на сключения между тях на 05.11.1995г. граждански брак поради настъпило по вина на ответника дълбоко и непоправимо разстройство, обективно съединен с небрачни искове по чл.59, ал.2, чл.143, ал.2 и чл.56, ал.1 от СК, както следва: за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – непълнолетният П.Н. Д. с ЕГН:**********, за осъждане на ответника да заплаща на същото месечна издръжка в размер от 200.00 лв., считано от подаване на исковата молба /14.02.2012г./ и за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №**, находящ се в гр.В., ж.к.”*****”, бл.**, ет.*, както и искане по чл.326 от ГПК за възстановяване на предбрачното й фамилно име П..
Ищцата поддържа, че с ответника са сключили граждански брак на 05.11.1995г. и имат родено по време на същия едно дете – непълнолетният П.Н. Д. с ЕГН:**********. С течение на времето отношенията между двамата силно са се влошили по причина на трудния характер на ответника и желанието му авторитарно да налага мнението си. В тази връзка поддържа, че винаги го е подкрепяла в професионалното му развитие, грижила се е за семейството, като съпругът й не е отвръщал с взаимност, проявявал е безразличие и пренебрежение към нея, създавал е напрежение. Постепенно двамата са се отчуждили и са преустановили интимните си контакти. Взели са решение да се разделят и на 13.12.2011г. ищцата е напуснала семейното жилище, като уговорката е била след седмица ответникът да доведе детето при нея. Впоследствие обаче, е отказал да стори това и е започнал да го настройва срещу майката. По тези съображения ищцата счита, че бракът между нея и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на последния, поради което обективира искане за прекратяването му с развод и положително произнасяне по обективно съединените небрачни претенции.
В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК отговор ответникът оспорва предявения против него брачен иск. В тази връзка поддържа, че вменените му от ищцата брачни провинения не отговарят на действителното положение. Не отрича, че брачните отношения между двамата са разстроени, но счита, че това състояние е настъпило изцяло по вина на ищцата, тъй като същата е установила извънбрачна връзка с друг мъж, започнала е да закъснява, да проявява неуважение към него и да предпочита собствените си интереси пред тези на семейството. По тези съображения ответникът от своя страна е предявил по реда на чл.211, ал.1 от ГПК насрещни искове, както следва: по чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпругата, по чл.59, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете П.Н. Д. с ЕГН:**********, по чл.143, ал.3 от СК за осъждане на ответницата да заплаща издръжка на последното месечна издръжка в размер на 200.00 лв., както и искане по чл.56, ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №28, находящо се апартамент №32, находящ се в гр.В., ж.к.”*****”, бл.33, ет.4г.
В подадения по реда на чл.131, ал.1 от ГПК отговор ищцата оспорва предявените против нея насрещни искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото Удостоверение №008975 от 05.11.1995г., издадено от община В. се установява, че на същата дата Н.П.Д. и П.Л. П. са сключили граждански брак, като последната е приела да носи фамилното име на съпруга си Д..
Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение №190029 от 30.01.1997г., издадено от община В. П.Л.Д. и Н.П.Д. са родители на непълнолетния понастоящем П.Н. Д. с ЕГН:**********.
Между страните не е спорно, че семейното им жилище представлява апартамент апартамент №32, находящ се в гр.В., ж.к.”*****”, бл.33, ет.4г., като са обитавали същото под наем преди настъпване на фактическата раздяла.
Съгласно приетото като доказателство по делото Удостоверение №ИП – 0082 от 25.01.2012г., издадено от председателя на ВОС п.Л.Д. е реализирала за периода от м.януари 2011г. до м.януари 2012г. трудови възнаграждения в общ размер от 8 899.05 лв. От своя страна Н.П.Д., видно от представената Служебна бележка №ФС - 5366 от 19.10.2012г., издадена от директора на САДФСУС при ДАНС е получил за времето от 15.03.2011г. до 14.02.2012г. месечни възнаграждения в размер на 26 979.30 лв.
От събраните в хода на производството гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Мартин Миланов, без дела и родство със страните, се установява, че същият е бил състудент на ответника и познава страните от 1992г., когато още не са били женени. Твърди, че са излизали семейно и са си гостували, като му е направило впечатление, че ответникът се е държал понякога властнически, искал е всичко да става както той каже, правил е забележки на съпругата си за дребни неща, обяснявал й е как трябва да се държи с гостите. Твърди, че ищцата се е грижела за домакинството и детето, помагала му е с уроците.
От своя страна разпитаната по делото свидетелка П.П. Д., майка на ответника, твърди, че след сключване на брака страните са живели три години в нейния дом, а след това са се изнесли да живеят под наем. Свидетелката поддържа, че тя и съпругът й са помагали постоянно в отглеждането на детето, често са го водили и са го прибирали от училище. Постепенно ищцата е започнала да закъснява след работа, излизала е без съпруга си на разходки. От внука си и племенника на ищцата свидетелката твърди, че е разбрала, че снаха й е била на почивка с друг мъж и го представила на близките си в Червен бряг. Поддържа също така, че ищцата е започнала често да сменя настроенията си, спряла е да се интересува активно дали детето е учило.
От изготвения за нуждите на настоящото производство Социален доклад от директора на ДСП – В. се установява, че след фактическата раздяла на родителите непълнолетното дете Петър се отглежда от бащата, който може да разчита на добра подкрепяща среда в лицето на своите родители. Същият обитава ведомствено жилище, за което плаща месечен наем от 85.40 лв. В жилището са създадени всички необходими условия за отглеждането на детето, като същото разполага със самостоятелна стая. Същевременно майката живее под наем в двустайно жилище, за което заплаща 200.00 лв. месечно. Същото е добре обзаведено и хигиенизирано. Препоръката на Дирекцията след развода упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата.
Изслушана по реда на чл.15, ал.1 от ЗЗДет. в хода на проведеното на 14.11.2012г. съдебно заседание непълнолетният П.Н. Д. заявява, че живее само с баща си от м.декември 2011г., като се вижда и с майка си, съгласно определения от съда режим по привременните мерки. Твърди, че общуването с майка му е проблемно, случва се същата да обвинява него, баща му и родителите на баща му за създалата се ситуация, да твърди, че го настройват срещу нея и да крещи, като тази нервност му създава дискомфорт и безпокойство. Изявява предпочитание след развода на родителите си да остане да живее с баща си.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Решаващият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е в състояние да мотивира извода за настъпило по вина и на двамата съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство на сключения между тях граждански брак. В тази връзка съдът приема, че никой от двамата не е положил необходимите усилия за преодоляване на възникналите проблеми, а напротив, всеки поотделно е допринесъл за задълбочаването на конфликтите и неразбирателствата, което от своя страна е довело да логичното разделно живеене от м.декември 2011г. За да достигне до този извод съдебният състав кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви показанията и на двамата разпитаните по делото свидетели М. и Д., всеки от които възпроизвежда своите впечатления от отношенията между съпрузите. По тази причина безспорно установено по делото е, че ответникът се е опитвал често да налага на ищцата своите виждания по много въпроси, правел й е забележки пред външни хора за дребни неща, като по този начин е демонстрирал незачитане на личното й достойнство. Същевременно, ищцата, макар и по делото да не бе доказано, че е установила извънбрачна връзка, често е закъснявала, предпочитала е да излиза без съпруга си и накрая по собствено желание е напуснала семейното жилище.
В обобщение решаващият съдебен състав намира, че породилите се неразбирателства между съпрузите, взаимното недоверие, подозренията и съмнения в качествата на брачния партньор, довели в крайна сметка до фактическата им раздяла, се дължи именно на обективираното и от двамата поведение, което влиза в драстично противоречие с вменените им с разпоредбите на чл.14 и чл.17 от СК задължения за взаимно уважение и разбирателство, полагане на общи усилия за осигуряване благополучието на семейството, отглеждането и възпитанието на децата. В този смисъл всеки от двамата е отговорен за това, че не е намерил достатъчно мотивация у себе си за разрешаване на възникналите проблеми и заздравяване на отношенията, а вместо това е допринесъл за тяхното задълбочаване. От своя страна тези действия и бездействия на съпрузите са нарушили хармонията в брачния съюз и са довели до такова разкъсване на семейната общност, при което тя не се характеризира с присъщите й привързаност и доверие. Същевременно това обективно състояние на брака има траен и необратим характер, поради което запазването му се явява безполезно за страните и социално неоправдано.
С оглед горните фактически и правни констатации съдът намира, че са налице визираните в разпоредбата на чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК предпоставки за прекратяване на брака поради настъпило по вина и на двамата съпрузи дълбоко и непоправимо разстройство.
При това развитие на спора по брачния иск основателно се явява и заявеното по реда на чл.326 от ГПК искане на ищцата за възстановяване след развода на предбрачното й фамилно име – П..
По отношение упражняването на родителските права след развода спрямо родените от брака малолетни деца, съдът съобрази следното:
Съвкупната преценка
на ангажираните по делото доказателства е в състояние да обуслови извода, че
всеки от двамата родители разполага с необходимите личностни качества и
материални възможности да полага адекватни на нуждите на детето грижи за
неговото отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът възприема констатациите в
изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад, които сочат
еднозначно и на това, че всеки от родителите е достатъчно мотивиран да поеме
преимуществено отглеждането и възпитанието на непълнолетния Петър след
прекратяването на брака.
Същевременно съдът
като съобрази изричното желание на детето, възрастта и пола на същото, установените му
навици и ангажираността му в учебното заведение, намира, че в интерес на същото
е родителските права да бъдат упражнявани от бащата. Следва да се посочи, че у
непълнолетният Петър е развито чувство за сигурност в дома на бащата и
усещането, че бабата и дядото по бащина линия могат винаги да му помагат при
нужда, поради което евентуална промяна в създалото се фактическо положение не
би му се отразила неблагоприятно. По тази причина съдебният състав счита, че в
интерес на детето е родителските права спрямо него да се упражняват от бащата.
Досежно режима на личните отношения с майката, съдът
намира, че в интерес на детето би било да контактува по-често с нея, което би
помогнало същото да преодолее възникналото недоверие към нея, респ. да разбере
и нейната позиция относно възникналите недоразумения в семейството. В тази
връзка, съдебният състав приема, че следва да бъде установен режим, по силата
на който майката да има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца,
считано от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване, един месец през
лятото през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както
и за Коледните и Новогодишни празници през всяка четна година, за Великденските
празници и рождените дни на детето - през всяка нечетна година.
На следващо място съдебният състав приема, че от представените по делото писмени доказателства за трудовите доходи на двамата родители, може да се направи извод, че тези на бащата значително надвишават получаваните от майката, а отделно от това последната заплаща чувствително по-висок месечен наем за ползваното от нея жилище. В тази връзка и като взе предвид възрастта на детето, както и съпътстващите я нужди, решаващият съдебен състав намира, че следва да се определи месечна издръжка на непълнолетния Петър в общ размер от 300.00 лв., от които майката да заплаща 100.00 лв., считано от датата на подаване на насрещната исковата молба /15.03.2012г./ до 13.06.2012г. /датата, на която са определени привременните мерки, с оглед даденото в т.22 от Постановление №5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС разрешение/ и от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Предвид изхода от спора за упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете, ползването на семейното жилище, следва да бъде предоставено по реда на чл.56, ал.1 от СК на ответника.
При това развитие на спора и съобразно даденото в чл.329, ал.1, предл. второ от ГПК разрешение съдебно-деловодните разноски за настоящото производство остават за страните така, както са направени.
На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВРС окончателна държавна такса за прекратяване на брака в размер от по 25.00 лв. Отделно от това ищцата дължи заплащане по реда на чл.78, ал.6 от ГПК на държавна такса в размер на 144.00 лв., определена върху тригодишния сбор от определените издръжки в полза на непълнолетното дете.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.49, ал.1 във вр. с ал.3 от СК сключения на 05.11.1995г. между П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** и Н.П. ***, с ЕГН:********** граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак №1546/05.11.1995г. от община В., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина и на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете П.Н. Д. с ЕГН:********** на бащата Н.П. ***, с ЕГН:********** и определя местоживеене на детето на адреса на последния.
ОПРЕДЕЛЯ
на основание чл.59, ал.3 от СК режим на лични отношения на майката П.Л.Д. с
ЕГН:********** с непълнолетното й дете П.Н. Д. с ЕГН:**********, по силата на
който същата има право да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10.00 ч. в събота до
16.00 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото през време, което не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и за Коледните и Новогодишни
празници през всяка четна година, за Великденските празници и рождените дни на
детето - през всяка нечетна година.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.5 СК П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** да заплаща на непълнолетното си дете П.Н. Д. с ЕГН:********** със съгласието на неговия баща Н.П.Д. с ЕГН:********** месечна издръжка в размер на 100.00 лв. /сто лева/, считано от 15.03.2012г. до 13.06.2012г. и от влизане в сила на съдебното решение относно развода, упражняването на родителските права и местоживеенето на детето до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лв. отхвърля претенцията като неоснователна.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.56, ал.1 от СК ползването на семейното жилище, представляващо апартамент №32, находящ се в гр.В., ж.к.”*****”, бл.33, ет.4 на Н.П. ***, с ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 326 от ГПК след прекратяване на брака П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** да носи предбрачното си фамилно име - П..
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл.329, ал.1 от ГПК във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Н.П. ***, с ЕГН:********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща окончателна държавна такса за прекратяване на брака.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК П.Л.Д. ***, с ЕГН:********** да заплати по сметка на ВРС сумата от 144.00 лв. /сто четиредесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху присъдената в полза на непълнолетното му дете издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: