Определение по дело №2594/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260147
Дата: 9 септември 2020 г.
Съдия: Антония Иванова Тонева
Дело: 20205530102594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№.........                                    09.09.2020г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав

На девети септември                                       2020г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                           Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА                                                         

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №2594 по описа за 2020 година:

 

Предявена е искова молба от Г.К.Р. против Р.М.Т..

Ответникът Р.М.Т. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК.

Съдът като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва да внесе делото за разглеждане в о.с.з.

Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото, представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

С оглед правилно изясняване на делото от фактическа страна, съдът счита, че следва да допусне събирането на гласни доказателства.

Съдът счита, че следва да приложи ч.гр.д. №1140/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.

Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

            Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

Предвид гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните документи: разписка от 08.03.2020г.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да ангажира гласни доказателства при режим на довеждане за съдебно заседание.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.дело №1140/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява (чл.238 ГПК).

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са следните: Ищецът Г.К.Р. твърди в исковата си молба, че на 07.03.2020 г. разбрал, че на ул.Генерал Столетов № 105, вх. Б, ет. 3, в град Стара Загора се продава апартамент № 16. Свързал се с продавача - Р.М.Т.. Уговорили се, че на следващия ден - 08.03.2020г. (неделя) ще отиде да огледа апартамента. След извършения оглед харесал жилището. Т. му казала, че апартаментът е с чиста жилищна площ от 64-65 кв. м. Уговорили се да даде 1000 лева като „стоп- капаро“ с цел да му се запази апартамента до 12.03.2020г. Ищецът имал намерение да тегли ипотечен кредит и трябвало да говори с представители на банката, и след това да сключат предварителен договор и съответно окончателен. Сумата, за която му бил предложен апартамента била 60 000 евро. На същата дата - 08.03.2020г. дал 1000 лева за „стоп - капаро“, за което подписали разписка. На 09.03.2020г. ищецът посетил офисите на различни банки в града и получил оферти за ипотечен кредит. Два пъти звънил на ответницата с въпрос колко е чистата жилищната площ и тя му отговаряла, че е 64-65 кв.м. Решил да провери в „Агенцията по вписвания“ квадратурата и след извършена справка установил, че апартамента е 55,38 кв.м. Веднага се обадил на ответницата и я помолил да му изпрати нотариалния акт по „Вайбър“. След като му го пратила установил, че в него е записано, че застроената жилищна площ е 55,38 кв.м, заедно с прилежащите му избено помещение 8,38 кв.м и таванско помещение 2.89 кв.м. Т. обаче го въвела в заблуждение предния ден, че чистата жилищна площ е 65 кв.м, като не споменала, че влизат и мазето и тавана. Обадил се на ответницата и обяснил, че ще има проблем в банката с тази квадратура, защото договарял заем на базата 65 кв.м чиста жилищна площ. Около 19.00 часа на 09.03.2020г. отишъл в апартамента на Т. и отново й обяснил, че ще има проблем при отпускане на исканата сума за апартамента, при положение, че цената е висока, а чистата жилищна площ е с 10 кв.м. по-малко. Предложил й да договорят по - ниска цена, а ако тя не е съгласна, съответно да му върне 1000 лева. Тя отказала както да свали цената, така и да върне дадената от него сума. Ищецът и ответницата не подписали предварителен договор за покупко-продажба на имота, тъй като посочената от ответницата чиста жилищна площ на имота от 65 кв.м. не отговаряла на действителната от 55,38 кв.м., посочена в документа й за собственост и цената на имота в размер на 60 000 евро, която ответницата е посочила била несъответна за него както поради по-малката площ на апартамента, така и поради невъзможността да получи кредит от банка за закупуване на имота в размера на продажната цена именно поради по-малката жилищна площ на апартамента.

Счита за неоснователно твърдението на ответницата в подаденото от нея възражение по ч. гр. дело № 1140/2020г. по описа на PC Стара Загора, че платената сума от 1000 лева е задатък и тази сума не подлежи на връщане. Заявява, че между него и ответницата не е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, който следва да бъде сключен в писмена форма и да съдържа съществените условия по продажбата на имота - цената, начина на плащане и сроковете за сключване на окончателния договор.

При условие на евентуалност - в случай на отхвърляне на главния иск по чл. 422 от ГПК, предявява иск за унищожаване на сключения договор - т.нар. договор за „стоп-капаро“, обективиран в представената по делото разписка от 08.03.2020г., с който ответницата като бъдещ продавач на имота поела задължението към него като кандидат за купувач да не предлага апартамента на трети лица през определен договорен период от време - до 12.03.2020г. срещу заплащането от страна на кандидата за купувач на парична сума в размер на 1000 лева. Функцията на извършеното плащане е продавачът да поеме задължение за бездействие за определено време - да спре предлагането на имота на други купувачи. Счита, че „Стоп-капарото“ е самостоятелен договор със свое собствено съдържание и правна характеристика; той не е акцесорен договор и нито предхожда предварителния или окончателния договор за продажба на имота, нито е зависим от него и може да бъде нищожен или унищожаем на основанията, посочени в чл. 26-33 от ЗЗД.

Счита сключеният договор за стоп - капаро за унищожаем на основание грешка и/или поради измама. Сочи, че грешката в предмета е основание за унищожаването на договора, тъй като се отнася до съществени качества на апартамента на ответницата, които се отразяват чувствително върху неговата цена, а именно неговата чиста жилищна площ, която ответницата неколкократно посочила, че е 65 кв. м, а в действителност, съгласно притежавания от същата документ за собственост площта на апартамента била 55,38 кв.м. и за тази по-малка площ той въобще не би изразил намерение за бъдеща продажба на имота, още повече не би й платил сумата от 1 000 лева като „стоп-капаро“, за да бъде спряно предлагането на имота до сключване на предварителен договор. Счита, че невярната представа за площта на апартамента е предизвикана умишлено от ответницата, поради което е налице основанието за унищожаване на договора поради измама.

Отделно от горното, ответницата не е изпълнила и задължението си да преустанови предлагането за продажба на имота на трети лица.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата Р.М.Т. му дължи сумата от 1 000 лева, с която неоснователно се е обогатила и за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 1140/2020г. по описа на PC Стара Загора.

При условие на евентуалност моли съда да постанови решение, с което да унищожите сключения между него и ответницата договора за „стоп - капаро“ от 08.03.2020г., по който заплатил сумата от 1000 лева за задължението на последната да не предлага за продажба на трети лица собствения си имот, находящ се в град Стара Загора, ул.Генерал Столетов № 105, вх. Б, ет. 3, ап. № 16 с обявена от ответницата чиста жилищна площ на апартамента от 65 кв.м., като сключен поради грешка и/или измама и на основание чл.34 от ЗЗД и да осъди ответницата да му заплати сумата от 1000 лева. Претендира направените разноски.

 

Ответникът Р.М.Т. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен.

Заявява, че пропуснал факта, че по негово настояване сключили споразумение, по силата на което той поискал от нея да преустанови предлагането на апартамента и да свали обявата за продажбата на апартамента, публикувана www.alo.bg, за да има времето той да си осигури кредитиране за закупуването на апартамента. Поискал още да връща насрочените огледи за апартамента и да обяснява на кандидат-купувачите, че е преминала към сключване на договор с него. Когато го попитала за колко време желае да преустанови предлагането на апартамента, той отговори: „За месец ще се оправя. Или малко повече..." А когато му казала, че може да се стигне до ситуация, в която той да се откаже, а тя да е върнала желаещи за оглед и потенциални купувачи, той направо извадил пари от джоба си и каза - „Ето ти 1000лв. стоп-капаро, да те обезщетя, ако нещо такова се случи. Но държа да спреш незабавно всички огледи и да свалиш обявата от сайта." До тогава не била чувала за термина „стоп-капаро”, кпоради което ищецът и разяснил, че това означава да спре да предлага повече имота докато се оформят отношенията между страните, а ако не се оформят, „стоп-капарото" я компенсира.

Ответницата решила, че уговорката е справедлива и се съгласила. Тогава Р. написал ръкописно документа от 08.03.2020г. и двете страните се подписали. Тя още вечерта свалила обявата от сайта www.alo.bg. Започнала да връща хората, които се обадили да запишат час за оглед, като върнала трима кандидати. Дори до настоящия момент не е подновила обявата си, тъй като ищецът не е заявил изрично, че се отказва от покупката.

Ответницата завява също, че ищецът много добре огледал апартамента помещение по помещение, който бил след луксозен ремонт и изглеждал много добре имота, изразил възхищението си от луксозния ремонт, заявил, че много го харесва, както и че майка му живеела в съседния вход, което било голямо удобство. Поинтересувал се за причината за продажбата, на което ответницата обяснила, че търси по-голямо жилище. Заявява, че за нищо не е заблуждавала - нито за площта на жилището, нито за броя помещения в него, нито за помещенията, които се числят към него, нито за състоянието му, нито за собствеността му. Изпратила на ищеца нотариалния акт по Вайбър, когато той го поискал, по отношение площта на имота посочила отделно площта на апартамента, и отделно площта на помещенията, които се числят към него. По всичко изглеждало, че Р. е сериозен клиент и желае да купи имота. Счита, че причината да не закупи апартамента е проблем с финансирането. Счита също, че е спазила своята част от уговорката – връщала потенциалните купувачи, свалила и обявата за продажба от сайта www.alo.bg. При това положение счита, че следва да бъде компенсирана, че и в момента имотът й все още не е продаден по причина, че дори и към днешна дата ищецът не е заявил изрично, че я освобождава от ангажимента да го пазя за него.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415 от, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №1140/2020г. описа на Старозагорски районен съд, съществува. В това производство в тежест на ищеца е да докаже обстоятелствата, на които основава иска си, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже и обстоятелствата по евентуалния си иск и в частност наличието на сочените основания за унищожаемост на договорно съглашение по чл.28 и чл.29 ЗЗД.

 

НАСРОЧВА делото за 27.10.2020г. от 10,45ч., за която дата да се призоват страните.

ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: