Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/…………2015 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-1 състав,
в заседание при закрити врати на девети
ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от
съдията т. дело № 1665 по
описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Производството е образувано по молба на К.т.б.
АД (в несъстоятелност) по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че с ответника „В.И.“
АД има сключени два договора за кредит -
от 13.03.2013 г. и от 21.03.2014 година. Поради неплащане на дължимите вноски,
банката обявила задълженията по тези кредити за предсрочно изискуеми. Твърди
се, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ длъжникът дължи
общо 39 656 691,78 евро.
Поддържа, че липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадлъжнялост, с начална дата на
неплатежоспособността 25.06.2014 година. Моли съда да постанови решение по чл.
630, ал. 1 от ТЗ.
Длъжникът „В.И.“ АД, в представен писмен
отговор и в съдебно заседание оспорва молбата по чл. 625 от ТЗ. Твърди, че не е
налице спиране на плащанията по отношение на всички кредитори, , както и че
същото разполага с достатъчно имущество да посрещне задълженията си.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за банков
кредит от 13.03.2014 г., сключен между „КТБ“ АД (н) и „В.И.“ АД. По силата на договора банката е отпуснала на
кредитополучателя „В.И.“ АД банков
кредит в размер на 26 000 000 евро с цел – закупуване на акции,
представляващи 100 % от капитала на „Р. И.“ АД.
Крайният срок за усвояване на кредита е 29.03.2013 година. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва в размер на 9 %, платима ежемесечно на 25-то число на месеца. Крайният срок за
погасяване на кредита е 25.02.2021 г., , като главницата следва да се погасява
на 72 поредни месечни вноски, първата дължима на 25.03.2015 година. В чл. 41 от договора за банков кредит е уговорено,
че при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има
право да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати
едностранно договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение.
Съгласно договор за банков кредит от 21.03.2014
г. банката –молител отпуска на ответника като кредитополучател сумата от 10 000 000
евро като кредит за оборотни средства. Уговорена е в чл. 10 съответната дължима
лихва, платима ежемесечно на 25-то
число.Съгласно чл. 16 от договора крайният срок, в който следва
кредитополучателят да погаси задължението си е 20.03.2017 г., като е уговорено
връщане на главницата на 25 равни ежемесечни вноски, платими на всяко 20-то
число на месеца, считано от 20.03.2013 година. В чл. 41 е уговорено, че при
неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателя банката има право
да преустанови предоставянето на средства по кредита и да прекрати едностранно
договора, като обяви за предсрочно изискуемо цялото задължение.
В двата договора за банков кредит е
посочено, че адресът за кореспонденция с дружеството – кредитополучател по
повод договора за кредит е гр. ************
По делото е представено изявление, изх. номер
8512/13.11.2014 г., с което „КТБ“ ЕАД (н) обявява всички задължения по
представените два договора за кредит за предсрочно изискуеми. Писмото е връчено
чрез писмо с обратна разписка посредством куриерска фирма „С.П.” ООД. От представеното удостоверение се
установява, че е направен опит за връчване на изявлението на 21.01.2015 г. и на
26.01.2015 г., но на посочения адрес - гр.
************ **** не е намерен получателя, като на мястото е оставен стикер със
съобщение за направения опит за доставка.
По делото е представена и нотариална
покана от „КТБ“ АД (н.) , с която е изпратено същото изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост на всички задължения по двата договора за банков кредит.
Нотариалната покана, видно от отбелязването на нотариус В.Б. е връчено на
17.03.2015 г. на служител на дружеството – Г.
Т..
По делото е изслушано основно и
допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвено от вещото
лице С.А.М., които се кредитират от съда като обективни, безпристрастни и
компетентни, и които не са оспорени от страните.
Съгласно заключението на вещото лице към
31.12.2013 г, 31.12.2014 г. и към 30.10.2015 г. структурата на активите и
пасивите на ответното дружество е както следва:
Активи – записан, но невнесен
капитал - 488 х. лева, което
представлява 0,54 % от цялата стойност на активите; нетекущи активи – 2013 г. –
69 689 х. лева, 2014 г. и към 390.10.2015 г. – 88 071 х. лева, от
които и за трите дати – 61 614 х. лева – акции и дялове в предприятия от
група, 373 х. лева – предоставени заеми, свързани с асоциирани и смесени
предприятия и други заеми – 26 084 х. лева. Текущите активи са 1 321
х. лева - за 2013 г., 1803 х. лева – за
2-014 г. и 1 989 х. лева към
30.10.2015 г., като за 2013 г.
тази сума е от парични средства, а за 32014 г. и към 30.10.2015 г.
сумата се състои изцяло от вземания. За 2014 г. и към 30.10.2015 г. няма
парични средства. За целия изследван
период (2013 г. – 30.10.2015 г.) преобладаваща част от активите са нетекущи финансови активи, с относителен
дял от между 94 % и 97 % , които изцяло са под формата на дългосрочни финансови
активи – акции и дялове в предприятия от група и предоставени заеми. Текущите
активи са само около 2 % от балансовата стойност на активите, като към 2014 г. и 2015 г. са единствено под
формата на краткосрочни вземания.
Балансовата стойност на пасивите и
структурата на пасивите към 31.12.2013 г. , 31.12.2014 г. и 30.10.2015 г. е
както следва:
Собствен капитал – 2013 г. – 22 481
х. лева, 2014 г. – 18 588 х. лева, 30.102.015 г. – 6 141 х. лева,
като за целия период записаният капитал е 20 000 х. лева, но има промяна
във финансовия резултат – печалба за 2013 г. – 2 481 х. лева, за 2014 г. –
„ - 1 412 х. лева“ и към 30.10.2015
г. – „- 13 859 х. лева“, отразяващо текущата загуба за 22014 г. и за 2015
г. – съответно - „- 3 893“ и „-
6 887 х. лева“. Задълженията за периода 2013 – 2015 г. са както
следва: - за 2013 г. – нетекущи
задължения (към финансови предприятия) – 50 852 х. лева, към 2014 г. –
70 410 х. лева, като и за двете години има и нетекущи задължения към
предприятия от група – за довнасяне на
капитала на „С.Т.“ АД към 30.10.2015 г. –
49 х. лева. Като текущи задължения са отразени задължения към финансови
предприятия – 178 х. лева и 276 х. лева - за 2013 г.; и 1 х. лева – задължения
към доставчици и „други задължения“ – към 31.12.2014 година.
За двете години АД години вещото лице е
посочило, че задълженията на „В.И.“ са предимно дългосрочни – като такива са
отчетени между 97 % и 99 % от общата сума на задълженията, като почти цялата
сума от тези задължения е към финансови предприятия. С отчитане на предсрочната
изискуемост на задълженията към „КТБ“ АД (н.) в баланса към 30.10.2015 г.,
същите вече от нетекущи задължения се отразяват като „текущи задължения“. При
тази хипотеза структурата на пасивите към 30.10.2015 г. е както следва:
нетекущи задължения към предприятия от група – 49 х. лева и текущи задължения
- 84 545 х. лева, от които
82 903 х. лева – към финансови предприятия, към доставчици - 1 х. лева и „други задължения“ – 1 641
х. лева.
Вещото лице е посочило, че дружеството „В.И.“
АД не притежава материални активи, видно от счетоводните баланси, а от самото
дружество не са представили и инвентаризационни описи и сравнителни ведомости.
Въз основа на така установеното
финансово състояние, вещото лице е изчислило следните коефициенти на
ликвидност:
Коефициент на обща ликвидност/коефициент
на бърза ликвидност (съвпадат поради липсата на материални запаси):
2013 г. – 2,91; 2014 г. – 1,13; към
30.10.2015 г. – 0,022
Коефициент на незабавна ликвидност (коефициент на абсолютна
ликвидност)
2013 г. – 4,79; 2014 г. – 0; към
30.10.2015 г. – - и двата коефициента са
„0“ (липса на парични средства).
Коефициентите на задлъжнялост и
финансова автономност са както следва:
КФА – 2013 г. – 0,44, 2014 г. – 0,26,
към 30.10.2015 г. – 0,07;
КЗ – 2013 - 2,28; 2014 г. – 3,88; към 30.10.2015 г. –
13,77.
Във основа на тези данни вещото лице е
посочило, че през 2013 г. дружеството е
било в състояние да обслужва без проблеми краткосрочните си задължения с
наличните краткотрайни активи, към 31.12.2014 г. обслужването на краткосрочните задължения е
било възможно при своевременно събиране
на вземанията, които към тази дата са и единствените текущи активи на „В.И.“
АД. Липсата на парични средства обаче е причина за невъзможността да бъдат
обслужвани текущите задължения, за което са показател нулевите стойности на
коефициентите на незабавна и абсолютна активност.
Към
31.12.2013 г. дружеството не е било в
зависимост от кредиторите си, и макар и да има влошаване на стойностите на показателите за финансова автономност и на
задлъжнялост към 31.12.2014 г., отклоненията не са твърде големи.
Вещото лице е представило в
допълнителното заключение и вариант на посочените коефициенти за ликвидност,
при отразяване на предсрочна изискуемост на задълженията към „КТБ“ АД (н) и към
31.03.2015 г., като данните са близки до тези към 30.10.2015 година.
След справка в счетоводството на
страните, вещото лице е установило усвояване на сумите по двата договора за
банков кредит, както и че дължимите суми към 30.10.2015 г. възлизат на
съответно 31 218 657, 33 евро по
договора от 13.03.2013 г. и 12 007 796, 75 евро - по договора от 21.03.2014 година.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно легалното определение в
разпоредбата на чл.608, ал. 1 от ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни определен вид задължения, а именно парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната
действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или
разваляне или последиците от прекратяването й, публични задължения (към
държавата или общината), свързани с търговската му дейност, а от 13.05.06 г. -
и частни държавни вземания.
Молителят – кредитор следва да установи
наличието на вземане срещу ответника – търговско дружество, както и състоянието
на неплатежоспособност. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията, но съгласно ал. 3 на чл. 608 от ТЗ неплатежоспособност може
да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично
само вземанията на отделни кредитири.
В тежест на ответника е да обори
презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.
При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква
информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
По делото безспорно се установи, че
ответникът е търговец (вписан в ТР на
26.02.2013 г.) и има неизплатени парични задължения към молителя по търговска
сделка – по два договора за банков кредит – от 13.03.2013 г. и от 21.03.2014
година.
Установява се по делото, въз основа на
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, че последните плащания за
лихви по двата договора са от 25.05.2014 гoдина.
Съдът намира, че се установи и че
ответникът е в състояние на неплатежоспособност.
Въз основа на данните по делото, съдът
приема, че банката е обявила и двата кредита за предсрочни изискуеми през 2015
г. (поради неизпълнение на задължение за заплащане на задължения за лихва).
Ирелевантно е дали това е станало през януари 2015 г. или на 17.03.2015 година
(с връчването на нотариалната покана). Поради това и при определяне на
коефициентите за ликвидност следва да се вземе този вариант на коефициентите,
изчислени на базата на двата условни баланса за 2015 г. – към 31.03.2015 г. и
към 30.10.2015 г., при който е отразена настъпила предсрочна изискуемост на
основните задължения на дружеството -
към „КТБ“ АД (н.) и прехвърлянето на тези задължения от „нетекущи“ към
„текущи“.
Съдът отчита, че още от 2014 г. да се
наблюдава влошаване на финансовото състояние на ответното дружество и неговата
зависимост от кредиторите (отразено в коефициентите на задлъжнялост и финансова
автономност), но основният коефициент на ликвидност – коефициента на обща
ликвидност е над възприетия минимум от 1 (1,13). Поради това и не може да се
приеме, че дружеството вече е изпаднало в състояние на неплатежоспособност. С
обявяването на вземанията и двата кредита за предсрочно изискуеми, още от
началните месеци на 2015 г. (първият условен баланс е към 31.03.2015 г. с
отчетена предсрочна изискуемост на задълженията
към „КТБ“ АД (н.)) всички коефициенти на „В.И.“ АД са значително под
изискуемите минимуми, поради което и дружеството вече е в състояние на
неплатежоспособност.
За периода 01.04.2015 г. – 30.10.2015 г.
няма данни да е настъпило подобрение на финансовото състояние на ответника.
Следва да се отбележи и, че дружеството е създадено на 26.02.2013 г., е налице
относително кратък период, който подлежи на анализ, като вещото лице е
установило и че за този периода 2013 г. - 2015 г. дружеството е генерирало
приходи само от лихви и приходи за сметка на положителни разлики от операции с
финансови актив, т.е не е налице активна стопанска дейност, липсват материални
активи.
За определяне на началната дата на
неплатежоспобността съдът се съобразява със задължителната практика на ВКС по
този въпрос, съгласно която „началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с
наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно
икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на
плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От
значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията
към отделен кредитор“ (в този смисъл решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. №
1453/2013 г., II
ТО на ВКС – постановено по реда на чл. 290 от ГПК и цитираните там решения на
ВКС).
В настоящия случай от отразените данни
по счетоводните баланси се установява, че към 31.03.2015 г. ответното дружество
е с показатели, които установяват, че е в състояние на неплатежоспособност.
Коефициентът на обща ликвидност към 31.03.2015 г. на ответника е 0.023, като
извън приетите нормативи са и останалите коефициенти на ликвидност. Налице са
данни, че последното плащане на ответника е извършено на 25.05.2014 г., като просрочените
задължения по всеки от договорите е от 25.06.2014 година.
Доколкото обаче към 31.12.2014 г. макар
и да са налице влошени показатели на финансова автономност и задлъжнялост,
основният коефициент на ликвидност, както бе посочено е над 1 (1,13) и
дружеството е било в състояние да обслужва краткосрочните си задължения при
своевременно събиране на краткосрочните вземания, то не може началната дата да
е преди 31.12.2014 година.
С оглед
наличните данни към 31.03.2015 г. за финансово -икономическото състояние
на ответното дружество, след обявяване на кредитите на „КТБ“ АД (н.) за
предсрочно изискуеми, и предвид, че вече към този момент има изискуеми
неплатени задължения към банката, то именно тази дата според съда следва да се
приеме като начална дата на неплатежоспособността.
Съдът е постановил определение по реда
на чл. 629б от ТЗ от 09.11.2015 г., вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, с
което е определил разноски за привнасяне от кредиторите на ответника. Видно от
молба от 23.11.2015 г. от кредитора К.т.б. АД (н.), определените разноски в
размер на 5000 лева са привнесени по особената сметка на СГС. Поради това и
производството по несъстоятелност следва да се открие при условията на чл. 630,
ал.1 от ГПК.
Относно искането по чл. 630, ал.2 от ГПК
След даване ход на делото кредиторът е
поискал постановяване и на решение по чл. 630, ал.2 от ГПК. Това искане се
поддържа и в писмените бележки по делото. Освен, че същото не е направено до
даване на ход на устните състезания, т.е същото не следва да се разглежда в
рамките на настоящото произнасяне, следва да се отбележи, че кредиторът не
излага никакви конкретни аргументи в подкрепа на искането си. Единствено
влошаване на финансово икономическите резултати на дружеството не може да обоснове извод за наличието на
предпоставките по чл. 630, ал.2 от ГПК.
Относно искането за разноски
Молителят е поискал присъждане на
разноски по списък, в който е посочено и искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение. Макар и да е бил представляван от адвокат, по делото
липсват данни за заплатени подобни разноски от „КТБ“ АД (н.).
Водим от горното и на основание чл. 630,
ал.1 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-1 състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
на
„В.И.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА –31.03.2015 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника „В.И.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „В.И.” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление *** Е.Г.Т.,
с адрес: *** и й определя месечно
възнаграждение в размер на 1000 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от получаването му да
представи декларация, че отговаря на
изискванията по чл.655 от ТЗ и да даде
писмено съгласие.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ
на кредиторите на 15.02.2016 г., от 12,45 ч. в залата на Съдебната палата,
бул.”*********, СГС, определена за заседания на VI-1 състав с дневен ред по
чл.672 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„В.И.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на „К.т.б.“
АД, ЕИК ********* (н), адрес: ***, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 78, ал.1
от ГПК разноски по производството в
размер на 2000 лева – за депозити за вещи лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати на
Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: