РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Велико Търново, 31.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на тридесет и първи
октомври
две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 541 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба, подадена от Р.С.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г., издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С оспорената заповед на Р.Р., на основание чл. 171, т. 2а,
б. “а” от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, по отношение на лек автомобил
„Фиат Дукато“ с рег. № ***, като са отнети СРМПС № *********
и два броя регистрационни табели на автомобила.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради издаването му при неспазване на
изискванията за форма, съществено нарушение на административно производствени
правила и в противоречие с матералноправните разпоредби на закона. Изтъква, че в съдържанието на заповедта не са изложени
конкретни мотиви, относими към приложената ПАМ, а правната квалификация на основанието е непълна, като не е посочена
конкретната претендирана хипотеза по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП което
допълнително ограничава правото на защита на адресата. Счита,
освен това, че описаната в ЗППАМ фактическа обстановка не изпълва състава за
налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. С тези доводи се
иска оспорената ПАМ, наложена със заповед на началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе, да бъде отменена,
претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание оспорващият, чрез пълномощника си, поддържа жалбата с
направените искания, по съображенията изложени в нея и в хода на устните
състезания.
Ответникът – началникът на група ОДПКПД в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представени писмени бележки, чрез пълномощника си гл. юрисконсулт Г.Д., оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди валидност, формална и
процесуална законосъобразност на обжалвания акт, както и съответствие на същия с
материалноправните разпоредби на закона и с неговата цел. По същество
сочи, че жалбоподателят е предоставил управлението на автомобила
си на К.Х.А.- водач, който не
притежава СУМПС за валидна категория за управление,
т.е. установена е материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Изтъква, че в случаи от вида на разглеждания административният орган
действа в условията на обвързана компетентност, без да е необходимо да
установява обстоятелствата при които МПС е предоставено за управление неправоспособен водач. Намира
и че налагането на ПАМ за минималния нормативно
предвиден срок, е в съответствие и с преследваната от закона цел да
мотивира водача на МПС и самия жалбоподател, към
спазване на нормативно установените правила за
движение по пътищата. С тези доводи ответникът моли жалбата на Р.С.Р. да бъде
отхвърлена, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждиние в размер на 240,00 лева. В условия на
евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, ако същото надвишава сумата 1 000,00 лева.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Както се посочи,
с оспорената заповед, издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Русе,
на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на Р.С.Р.
*** е наложена принудителна административна
мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца
с отнемане на СРМПС и два броя регистрационни табели. В диспозитивната част на
заповедта не е посочен автомобилът по отношение на който е наложена ПАМ, от
мотивите може да се заключи, че мярката е наложена по отношение на лек
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост
на Р.Р.. Като фактическо основание за налагането на
ПАМ е отразено, че посоченият автомобил, собственост на жалбоподателя, като
включен в състав от ППС с прикачено към него ремарке за лек автомобил „Навиадов“
с рег. № ***, собственост на „Комерс 62“ ЕООД, е бил управляван от водача К.Х.А.с ЕГН **********,
който не притежава СУМПС за валидна категория за този пътен състав. Съгласно отбелязаното в заповедта, жалбоподателят притежава СУМПС № ********* за категории В, ВЕ и АМ. Съгласно
отразеното в АУАН серия G бл. № 1012247/ 30.08.2023 г., на който е
извършено позоваване в заповедта, водачът К.А.притежава
СУМПС № 284368572 за
категория В, издадено от ОДМВР
– Търговище, а
образуваният състав от автомобил и ремарке надвишава допустимата максимална
маса 4 250 кг, като общият сбор на състава е 6 200 килограма. Това
обстоятелство е било установено на 30.08.2023 г., в 15:55 часа, при движение на
състава ППС, управляван от К.Х.А.в община Русе, по път Русе – В. Търново -
Габрово – Ст. Загора – Димитровград – Хасково – Кърджали – Маказа – граница
Гърция, когато същият е бил спрян за проверка от служители в сектор „ПП“ при ОД
на МВР – Русе. При така констатираното на водача е бил
съставен посочения АУАН, а от началник на група ОДПКПД в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е била издадена Заповед № 23-1085-000536/
31.08.2023 г., с която на Р.С.Р., като собственик на управляваното МПС, е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок
от 6 месеца. Съгласно съдържащата се в нея разписка, заповедта е връчена на
адресата й на дата 31.08.2023
г., жалбата срещу нея е подадена чрез ОД на МВР – Русе, на 11.09.2023 г., видно от входящия номер в деловодството на дирекцията. Първоначално
жалбата е подадена пред Административен съд – Русе, като с Определение
№ 954/ 15.09.2023 г. по адм. дело
№ 535/ 2023 г. по описа на същия съд, на основание чл. 135,
ал. 2 от ЗДвП, производството по това дело е
прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Велико
Търново.
По делото са
приети писмените доказателства, представени от ответника – административната
преписка, съдържаща коментираните по-горе АУАН и ЗППАМ, а също Заповед № 3170/
31.12.2021
г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-1085-000535/
31.08.2023 г., издадена от ответника, с която на „Комерс
62“ ЕООД – с. Петко Каравелово, ЕИК *********, на
основание чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 6 месеца, по отношение на ремарке
за лек автомобил „Навидов“ с рег. № ***, както и справки
за нарушенията по ЗДвП на водачите Р.С.Р. и К.Х.А.. От
оспорващото лице, извън документите съдържащи се в административната
преписка, са представени единствено доказателства, касаещи искането му за спиране
на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, но не и такива касаещи нейната законосъобразност по същество.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 171, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението
за налагане на принудителни административни мерки от вида на процесната следва
да изхожда от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени
от тях длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от
ЗДвП/. Същото се обективира в писмена заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно
изискванията на този кодекс /арг. от чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният
закон въвежда и изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП посочени в заповедта структури на МВР, межу които и Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 3170/ 31.12.2021 г., директорът на ОД на МВР – Русе на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Русе да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП. Конкретно в т. 2 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ е посочен началникът на група „Организация на движението пътен контрол и превантивна дейност“ /ОДПКПД/ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената
заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаване на акта. Неоснователни са наведените в
жалбата доводи за непълно описание на фактическото основание за
налагането на ПАМ, доколкото в
текста на акта фигурира описание на фактическо обстоятелство, съставляващо материалноправното основание за
прилагането на марката. Вярно е, че в
заповедта не е посочено за управлението на какви категории МПС притежава
свидетелство водачът К.Х.А., както и
вида на МПС, включени в управлявания от него състав и данни за допустимата им
максимална маса. Всички тези относими към съставомерността на
административното нарушение, а от там и към наличието на основание за
прилагането на ПАМ обстоятелства, са посочени в АУАН серия G
бл. № 1012247/ 30.08.2023 година. Въпросният АУАН се съдържа в аадминистративната
преписка, издаването му предхожда издаването на оспорената заповед и в мотивите
на същата е налице изрично позоваване на този акт. В тази връзка съдът
съобразява ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС, съгласно което е допустимо извличането на
мотивити за издаването на административния акт от други съдържащи се в
преписката документи. Що се отнася до верността на фактическите констатации и правилността на направените
въз основа на тях правни изводи те касаят материалноправната, а не формалната
законосъобразност на акта. В диспозитивната част на заповедта не е надлежно индивидуализирано моторното
превозно средство, по отношение на което се налага принудителната
административна мярка. Доколкото обаче същото е посочено в
мотивната част на акта, а в диспозитива е отразено с номера му и отнетото
свидетелство за регистрация именно на това МПС, настоящият състав намира, че
коментираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, също
не е от категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност на
оспорения ИАА.
Съдът намира за основателни оплакванията за допуснати процесуални нарушения в хода на
административното производство, доколкото административния орган не е изяснил в
пълнота релевантните за произнасянето му факти. На първо
място следва да се отбележи, че в административната преписка не се съдържат
доказателства за собствеността на автомобила – обект на ПАМ, макар в самия
административен акт да е посочено, че негов собственик е Р.С.Р., на който субект е наложена и
принудителната мярка. Действително, от самия
жалбоподателя не се отрича собствеността му върху автомобила, като съдът приема това обстоятелство за безспорно, но това не променя факта, че няма данни то да е
било установено от ответника още в административната фаза на производството, чрез приобщаване на съответните доказателства. Верни са и
твърденията жалбоподателя, че в текстовото описание административният орган не
е посочил конкретната хипотеза по чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП, под която попада установеният при
проверката водач К.А.. Тъй като в крайна сметка е налице достатъчно яснота
относно възприетите като релевантни за прилагането на ПАМ факти, а именно че към момента на проверката автомобилът и прикаченото към него ремарке, са управлявани от лице различно от собственика, което няма правоспособност за такъв пътен
състав, съдът приема, че коментираните
нарушения на административнопроизводствени правила не са съществени. Те
не са ограничили възможността за защита на адресата на ПАМ, нито недопускането им
би променило крайните изводи на административния орган относно наличието на определените
в закона материалноправни предпоставки за налагането на мярката.
От
административния орган обаче не е било изяснено друго относимо към прилагането
на процесната ПАМ обстоятелство, а именно какво е било
максимално допустимото тегло на автомобила – собственост на Р.С.Р.. Не е спорно, че водачът К.А.притежава СУМПС категория В, т.е. съгласно чл. 21, т. 3 от Правилника
за прилагане наЗДвП, е правоспособен да управлява автомобили,
чиято максимално допустима маса не надвишава 3 500 кг, с възможност за прикачване на
ремарке с максимално допустима маса не повече от 750 кг, като максимално
допустимата маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на
теглещото превозно средство. В случая е било установено,
че А.управлява пътен състав от автомобила „Фиат Дукато“ – собственост на Р. и
ремарке „Нивиадов“ – собственост на „Комерс 62“ ЕООД. Съгласно отразеното в АУАН на който се позовава ответника, общата
максимална маса на образувания състав от автомобил и ремарке надвишава
допустимата такава от 4 250 кг /явно изчислена съобразно цитираната норма/, като общият
сбор на състава е 6 200 килограма. Липсват обаче
данни колко е установеното тегло на автомобила и ремаркето, поотделно, а
общоизвестен факт е, че автомобил „Фиат Дукато“ е лекотоварен автомобил, който
се предлага с няколко вида каросерия, съответно с различна товароносимост
/максимално допустима маса/. При справка в специализирани сайтове се
установява, че при моделите, които са преобладаващо експлоатирани към периода
на нарушението, тази максимална маса, в зависимост от вида на каросерията и
дължината на същата, варира между 3000 и 4000 килограма. От друга страна,
ремаркетата „Нивиадов“ също са с варианти на максимална товароносимост /максимално
допустима маса/, като са налице и модификации с такава от 2700 кг и
3500 килограма. При така посочените възможни технически характеристики на
автомобила и ремаркето, отбелязаният в АУАН общ сбор на състава може да се
дължи както на надвишение на стойностите по чл. 21, т. 3 от ППЗДвП, за
автомобила и за ремаркето, така и само за ремаркето /но не и само за
автомобила/. Същевременно, както вече се посочи, Р.Р. е собственик единствено
на автомобила „Фиат Дукато“, но не и на прикаченото към него ремарке, според
данните по делото последното е собственост на „Комерс 62“ ЕООД с ЕИК *********. От административния орган не се твърди Р. да е свързано
лице с „Комерс
62“ ЕООД по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК или на друг специален
закон, от обявените данни в Търговския регистър също не се установява
жалбоподателят да е управител, собственик на капитала или по някакъв друг начин
да е обвързан с посоченото търговско дружество.
При това положение
административният орган, чиято е тежестта за обосноваване на издадения от него
административен акт, е следвало преди да наложи ПАМ, да установи дали конкретно
автомобилът „Фиат
Дукато“ с рег. № *** - собственост на Р., не е
отговарял на изискването за максимално допустима маса до
3 500 кг. Този въпрос е от особено съществено значение, доколкото водачът К.Х.А.поначало е правоспособен да управлява автомобили с максимално допустима
маса 3500 кг, т.е. и някои от моделите на „Фиат Дукато“. На второ място, ако самият автомобил е с маса до 3500 кг, е следвало да се
установи, т.е. водачът има правоспособност да го управлява, е следвало да бъде
изяснено дали собственикът му
е знаел или е трябвало да знае предварително, че това МПС ще бъде управлявано
като част от пътен състав и параметрите на този състав. В
конкретния случай нито един от тези въпроси не
е бил изследван от административния орган, а събраните по делото писмени
доказателства не установяват по безспорен начин изброените релевантни
обстоятелства. Съобразно това,
от издателя на оспорената ПАМ е допуснато нарушение на административно
производствените правила, като не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1
от АПК. В случая въпросното нарушение е съществено,
доколкото недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до изводи,
различни от формираните и да повлияе върху крайния резултат от развилото се
административно производство.
При липсата на данни за максимално допустимата маса на автомобила „Фиат Дукато“ с рег. № ***, чийто собственик е жалбоподателят, оспорената ПАМ се явява издадена и в несъответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.
170, ал. 1 от АПК, приложима и в производства от вида на настоящото, възлага в
тежест на административния
орган да установи съществуването на фактическите
основания за издаването му. В случая от административния орган не е безспорно установено, че водачът
К.А.не е правоспособен да управлява предоставения му от
жалбоподателя автомобил. Предвид спецификата на случая, това обстоятелство не
следва автоматично от факта, че А.не е правоспособен да управлява пътния
състав, в който е бил включен въпросния автомобил към момента на извършването
на проверката. На второ място, не е установено, че собственикът на автомобила е
знаел или е трябвало да знае, че автомобилът ще бъде управляван именно като
част от пътен състав и параметрите на този ПС. При различни собственици на
автомобила и ремаркето от ПС, без установена някаква правно значима връзка
между тях, и липса на доказателства за друго, житейската логика не предполага,
че собственикът на автомобила при предоставянето му е знаел, че той ще бъде
управляван в състав. Ако конкретното МПС е
с максимална допустима маса до 3500 кг., не може да се приеме по подразбиране,
че неговият собственик, предоставяйки го на водач със
съответната за това правоспособност, следва да търпи и негативите от последващо поведение на водача и/или трето лице, за
което поведение няма данни предварително да е знаел. Касае се за
обстоятелство, което попада извън обхвата на обичайната опознавателна дейност на
собственика на МПС, преди предоставяне управлението на същото и което не може
да бъде предполагано на база логична обвързаност. В тази връзка следва да се посочи, че незнанието за
факти, които не са общоизвестни и същевременно са определящи съставомерността
на конкретното деяние, изключва съпричастност на собственика на МПС към
извършеното от водача административно нарушение. Действително, самата
формулировка на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такава съпричастност като елемент на основанието за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид обаче,
че въпросната мярка на практика
препятства ползването на вещта по нейното предназначение и прилагането й без да бъде съобразявано поведението на собственика
на МПС, далеч надхвърля преследваните от закона цели.
Принудителните административни мерки са форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда и имат за своя цел предотвратяване на
административно нарушение, преустановяване на осъществено такова и
предотвратяване настъпването на вредни последици от извършването на същото или
друго нарушение, или с цел реализиране отговорността на нарушителите. Предвид
обсъдената специфика на конкретния случай, от административния орган не е доказано, че оспорената ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6
месеца, не би могла да постигне нито една от изброените цели. При недоказано виновно противоправно поведение на собственика към датата на прилагането на ПАМ, не може да се обсъжда постигането на някаква превантивна цел
на мярката, като се има предвид, че става въпрос за прекратяване регистрацията
на конкретен автомобил. На второ място, процесната принудителна мярка не би
могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение, при вече извършено
такова, тя не би спомогнала и за отстраняването на някакви вредоносни последици
от нарушението, още повече, че в случая такива не се твърдят от ответника.
При така
изложеното съдът намира, че Заповед за прилагане на ПАМ с № 23-1085-000536/
31.08.2023 г., издадена от началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, е незаконосъобразна като издадена при
съществени нарушения на административно производствени правила, в нарушение на
материалния закон и при несъобразяване на законоустановените цели на административната принуда, поради
което следва да бъде отменена.
При този изход на спора и своевременното му заявяване, основателно е искането на оспорващото лице, за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1 100,00 лв., представляващи внесена държавна такса за образуване и разглеждане на делото в размер на 10,00 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000,00 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. /л. 7 от делото/. Неоснователно е направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, доколкото същото не надхвърля размера, посочен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, вр. с
чл.
172, ал. 5 от ЗДвП,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на Р.С.Р. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1085-000536/ 31.08.2023 г., издадена от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Р.С.Р. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, разноски
по делото в размер на 1 100,00
/хиляда и сто/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на жалбоподателя да се извърши и чрез пълномощника му по делото *** Ж.Д., на посочения
служебен адрес: ***
Административен съдия: