О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260027
21.08.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
районен съд, Наказателна колегия, X състав, в закрито заседание на 21.08.2020 г., в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
след като се запозна с
материалите по ЧНД 4366/2020 г. по описа
на съда, намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба
на Й.Д. срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 06.07.2020 г., с
което наказателното производство по ДП № 6/2020г. по описа на 01 РУ при ОДМВР-
Пловдив, водено за престъпление по чл.
194, ал. 1 НК , е било прекратено.
С жалбата се
оспорват изложените констатации в постановения прокурорски акт, като се иска постановлението
да бъде преразгледано.
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирано лице – пострадало от
престъплението, за което е водено досъдебно производство. Макар да не е изрично
упоменато, че се сезира съдът с искане за отмяна на постановлението за
прекратяване, доколкото прокурорският акт подлежи на съдебен контрол, и
доколкото са налице останалите условия за процесуална допустимост на жалбата,
то същата следва да бъде разгледана по същество.
По основателността
на жалбата:
Разгледана по
същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
В рамките на производството по чл. 243 от НПК, съдът следва да прецени
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за
прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за
конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже
наказателно преследване срещу определено лице.
При проверка дали едно постановление за прекратяване е обосновано, трябва
да се изследва въпросът дали фактическите положения, установени по делото,
обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен
материал. В случая, фактическите констатации на прокурора, са подкрепени от
събраните по делото гласни доказателства и представените писмени документи.
Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване.
За да прекрати
наказателното производство прокурорът е приел, че по делото са налице
предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 НПК, тъй като от събраните
доказателства не може да се направи извод, че деянието е извършено.
От фактическа
страна прокурорът приел, че св. Й.Д. притежавал апартамент в гр. *, ул. „*“ № ***,
който се ползвал от лелята на свидетеля – Н.Б., починала през м. април 2017г. С
договор за наем от 07.12.2016г. св. П.Д., баща на св. Й.Д., отдал под наем имота
на св. Д., която започнала да ползва собствена стая – спалнята в жилището, за
която единствено тя имала ключ, докато покойната Б. ползвала всекидневната
стая. След смъртта на Б., св. Д. останала да ползва апартамента, като
продължила да заплаща наем на св. Д.. На 23.04.2019г. св. Д. постъпила на
лечение в УМБАЛ „Еврохоспитал“ в гр. Пловдив, където
престояла една седмица, а след прибирането си от болничното заведение по нейни
твърдения установила липса на движими вещи, поради което подала сигнал до 01 РУ
при ОДМВР-Пловдив за извършена кражба.
Прокурорът приел
за установено, че не са били констатирани никакви следи от взломяване
по имота. Също така счел, че св. П. и Й.Д.и са имали ключ за външната входна
врата на апартамента, но не са имали ключ за стаята, в която живеела св. Д..
Прокурорът
коментирал и показанията на св. С. – съседка на сем. Д.и, която посочила, че
пострадалата имала известни проблеми със здравето, в частност с психичното такова
и често си измисляла нереални случки и ситуации, като след смъртта на Б., пострадалата
сменила патрона на външната врата и никой нямал достъп до вътрешността на
апартамента. По делото била изискана и приложена и справка от ЦПЗ-Пловдив по
отношение на св. Д., съгласно която същата била с поставена диагноза F06.2 Органично налудно /шизофреноподобно/
разстройство.
След анализ на доказателствената съвкупност прокурорът приел, че няма
доказателства за извършено престъпление по чл. 194 от НК, тъй като не е имало индиции за взломяване на врати
или прозорци в имота, в който е живяла св. Д., хазяите ѝ или други лица
не са имали достъп до вътрешността на апартамента, а св. Д. често си измисляла
някакви случки, които нямали нищо общо с действителността, като обвинявала св. П.
и Й.Д.и и св. С. за кражби на различни движими вещи. Дал вяра на показанията на
св. С., доколкото същите в немалка степен се потвърждавали и от изисканата
справка от ЦПЗ-Пловдив по отношение на пострадалата. Крайният извод на
прокурора бил, че деянието не е извършено, поради което прекратил наказателното
производството.
Настоящият състав
напълно се солидаризира с приетата в обжалваното постановление фактическа
обстановка. Същата е изведена от събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства – договор за наем на имот от 07.12.2016г., справка от
ЦПЗ-Пловдив от 29.04.2020г., както и от показанията на свидетелите П.Д., Й.Д., Д. С. и Й.Д.. По отношение на спорния въпрос дали е
извършена кражба на посочените от пострадалата движими вещи, има противоречия
между показанията на св. П. и Й.Д.и и св. С. от една страна и св. Д. от друга
страна. Настоящият състав намира, че прокурорът обосновано не е възприел тезата
на св. Д., като се е позовал на обективни данни по делото – писмената справка
по делото от ЦПЗ-Пловдив от 29.04.2020г., видно от която пострадалата е била
прегледана амбулаторно еднократно на 15.02.2019г., като същата била с поставена
диагноза F06.2 Органично
налудно (шизофреноподобно)
разстройство. Следва да се отбележи също, че в показанията си св. Д. заявява,
че има слабост да помни кое къде е сложила, като е установила липсите на част
от движимите вещи едва след преместването ѝ в новото жилище. Свидетелката
също така заявява, че е забелязала за твърдените от нея липсващи и заменени
движими вещи около месец преди разпита ѝ, докато също така посочва, че
живее на новия си адрес от два месеца.
При проверката за законосъобразност съдът трябва да установи съответствието
на постановлението с материалния и с процесуалния закон.
Настоящият състав
намира, че не е налице несъответствие с материалния закон, като изводът в
обжалваното постановление, че деянието не е извършено, напълно се споделя от настоящия
състав, доколкото не се установява от приетата по делото фактическа обстановка
осъществяването на отнемане на чужди движими вещи, нито на друго престъпление.
Не е налице и
несъответствие с процесуалния закон, тъй като не са били налице съществени
процесуални нарушения, допуснати при събирането и проверката на доказателствения материал, при осигуряването на средствата
за защита и при изготвяне на постановлението за прекратяване. Следва да се
отбележи, че проведеното разследване е било обективно, всестранно и пълно, като
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства.
Така мотивиран и
на основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 06.07.2020
г., с което наказателното производство по ДП № 6/2020г. по описа на 01 РУ при
ОДМВР- Пловдив, водено за престъпление по чл.
194, ал. 1 НК , е било прекратено,
Определението подлежи на обжалване и протест в седмодневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ПОС.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на
РП-Пловдив.
След влизане в сила на определението досъдебното производство
да се върне на РП Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.