Присъда по дело №41/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 13
Дата: 20 април 2022 г. (в сила от 5 май 2022 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200041
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. П., 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
и прокурора Пл. Ст. Тр.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело от общ
характер № 20223520200041 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. Д. Д. – роден на 17.06.2002 г. в гр. П., община П.,
обл.Т., български гражданин, живущ в с.С., община П., обл.Т., осъждан, с основно
образование, неженен, ученик в ПГТЛП гр.П., ЕГН **********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.12.2021 г., в град П., е нарушил мерки, издадени
против разпространението или появяването на заразна болест по хората, определени със
Заповед № ** г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадени на
основание на чл.61, ал.2, ал.6, чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.29 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на
КОВИД 19 на територията на страната – като лице поставено под карантина от 23.12.2021 г.
до 01.01.2022 г. с Предписание за поставяне под карантина, с № 211223/703745 от 23.12.2021
г., издадено от И.Г. – и.д. Директор на РЗИ Р., и не е изпълнил задължението си да не
напуска дома или мястото на настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за срока на
карантината, а именно – гр.П., ул.“**“ № 7, като деянието е извършено по време на
пандемия, обявена с Решение на СЗО от 11.03.2020 г., поради което и на основание чл.355,
ал.2 във връзка с ал.1, чл.36 и чл.54 от НК МУ НАЛАГА НАКАЗАНИЯ ТРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 10 000 ЛЕВА.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА ефективното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
1
присъдата в сила.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 41 по описа на ПпРС за 2022 година

Подсъдимият Д. Д. Д. от с.С. е предаден на съд с обвинение за това, че „на 26.12.2021
г.,в гр.П., е нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на
заразна болест по хората, определени със Заповед № ** г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадени на основание на чл.61, ал.2, ал.6, чл.63,
ал.4, 6 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД 19 на територията на
страната – като лице поставено под карантина от 23.12.2021 г. до 01.01.2022 г. с
Предписание за поставяне под карантина, с № *** от 23.12.2021 г., издадено от И.Г. – и.д.
Директор на РЗИ Р., и не е изпълнил задължението си да не напуска дома или мястото на
настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за срока на карантината, а именно –
гр.П., ул.“**“ № 7, като деянието е извършено по време на пандемия,обявена с Решение на
СЗО от 11.03.2020г.“ – престъпление по чл.355, ал.2, вр. с ал.1 НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Т., ТО П. поддържа
обвинението като безспорно доказано. Пледира за налагане на наказание лишаване от
свобода, чието ефективно изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 НК, както и
налагане на кумулативното наказание глоба.
Делото се разглежда по реда на чл.269,ал.1 НПК - в отсъствие на подсъдимия /а не по
реда на чл.269,ал.3,т.1 НПК, доколкото обвинението срещу него не е „тежко“ по смисъла на
чл. 93, т.7 НК и не изисква задължителното му присъствие в с.з./, който не е намерен на
посочения адрес, сочи се, че работи и живее в чужбина. В съответствие с изискванията на
чл.94,ал.1,т.8 НПК съдът му назначи служебен защитник – адв.Р.Р. от ТАК, който счита, че
обвинението и доказано по несъмнен начин, пледира за налагане на минимално наказание
ЛОС, изтърпяването на което бъде отложено по реда на чл.66 НК и наказание глоба в
минимален размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. Д. Д. бил с незавършено средно образование – ученик в 12-ти клас
на ПГТЛП гр.П.. Живеел в дома на родителите си в с.С., ул.***, бил осъждан като
непълнолетен по влязло на 14.04.2020 г. определение за одобряване на споразумение по
нохд № 64/2020 г. на ТОС за престъпление по чл.249,ал.1 НК, за което му било наложено
наказание пробация с включените две задължителни пробационни мерки за минималния
срок от 6 м. /справка за съдимост, л.10 от ДП/.
Във връзка с въведената извънредна епидемична обстановка в Република България,
Министърът на здравеопазването издал Заповед № *** г., изм. със Заповед № ** г. и Заповед
№ *** г. за определяне условията и изискванията за влизане в България (отменя се считано
от 20.01.2022 г., публикувана на интернет страницата на МЗ/, с която били въведени
противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест по хората, свързана
с разпространението на „КОВИД 19“. Според т.4.2. „Оранжева зона“ – лицата се допускат на
територията на страната при представяне на валиден цифров COVID сертификат на ЕС за
ваксинация, за преболедуване или за проведено изследване или на аналогичен документ,
съдържащ същите данни като цифровия COVID сертификат на ЕС, според т.4.2.1. Лицата,
които не представят документ по т. 4.2 се поставят под карантина за срок от 10 дни в дома
или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с
предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна инспекция или
оправомощен от него заместник-директор. Поставеното под карантина лице по т. 4.2.1. може
да направи изследване по метода на полимеразно верижна реакция за доказване на COVID-
1
19 или бърз антигенен тест от посочените в Приложение № 2 не по-рано от 72 часа от
пристигането си в страната. В случай на отрицателен резултат от проведеното изследване,
карантината на лицето се счита за преустановена от деня, следващ регистрирането на
резултата в Националната информационна система за борба с COVID-19.
След пребиваване в чужбина в страна от т.нар „оранжева зона“ /съгласно Заповед №
РД- *** г. на МЗ/, на 23.12.2021 г. подс.Д. влязъл в РБ през ГКПП“Дунав мост“ при гр.Р..
Получил задължително предписание за поставяне под карантина № ***, което било
издадено от и.д.Директор на РЗИ Р. /приложено, л.40/. Съгласно това предписание, била
наложена задължителна карантина за срок от 10 дни, с начална дата 23.12.2021 г. , която
следвало да бъде изпълнявана на посочения от подсъдимия адрес в гр. П., ул.“**“№7 /адрес,
на който живеел вуйчото на подсъдимия – св.А.П., който не поддържал никакви отношения
с него/. В документа подсъдимият декларирал, че му е известна наказателна отговорност по
чл.355 от НК при неизпълнение на предписанието. Подсъдимият бил надлежно запознат за
издаденото задължително предписание и посредством т.нар. „писмено удостоверяване на
съобщено предписание“ /приложено, л.39/, екземпляр от което също му било връчено.
Подсъдимият се запознал с предписанието, но отказал да го подпише, като отказът му бил
надлежно удостоверен от инспекторите от ГКПП“Дунав мост“ Кадирова и Воденичаров.
Макар и да бил наясно, че съгласно условията на наложената му карантина трябва да
пребивава на декларирания адрес, вместо това подсъдимия се прибрал в дома на родителите
си в с.С., общ.П., ул.***, без да уведоми РЗИ или друг държавен орган. На 26.12.2021 г.
вечерта подсъдимия заедно със своя приятел св.Ю.А., с управляван от подсъдимия
автомобил отишли в с.П., общ.А., откъдето взели и св. С.З., след което тримата посетили
казино в гр.Т.. След това, около 22.00 ч. върнали св.З. в дома му, а двамата потеглили към
с.С.. В същото време св. З. сигнализирал на тел.112, че подсъдимия е лице, което е под
карантина, но не се намира на адреса в гр.П.. Сигнала бил обработен от дежурния в РУ П. –
св.П.П., който изпратил на адреса в гр.П. дежурен екип - свидетелите П. и Х.. Около 23.10
ч. двамата установили, че подсъдимия не е на този адрес, а живущият там св. П. ги
уведомил, че подсъдимия би трябвало да пребивава в дома на родителите си в с. С., общ.П..
Полицейските служителите отишли в с.С., където от бащата на подсъдимия разбрали, че той
не се намира и на този адрес. В същото време, в което двамата полицаи търсели подсъдимия
в селото, той и св.Ю.А. се прибирали, но когато видели полицейския автомобил – „…М. сви
към центъра, надолу, за да не го видят. Той един път казва, че е под карантина, друг път
казва, че не е…Когато М. видя патрулката, каза, че е под карантина и мина на
страничните улички…“ /показания на св.А. в с.з., л.27/. При тези обстоятелства и след
изготвена докладна записка от полицейските служители, било образувано ДП № 486/2021 г.
по описа на РУ П. за престъпление по чл.355,ал.2 НК.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по неоспорим начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по ДП № 486/2021г. по описа
на РУ П. писмени доказателствени средства – свидетелство за съдимост, писмо до РЗИ
и предписание за поставяне под карантина на основание чл.61, ал.6 от Закона за
здравето, ведно с писмено удостоверяване за съобщено предписание, Заповеди на
Министъра на здравеопазването /публикувани на интернет страницата на МЗ/, както и
от показанията на изслушаните в с.з. свидетели, на които съдът даде вяра като прие,
че са логични, последователни и подкрепят изцяло установеното в хода на съдебното
следствие. Съдът не ползва като доказателство обясненията на подс.Д. от ДП,
доколкото не е налице е процесуална възможност за тяхното приобщаване по реда на
чл.279 НПК. От цялостният анализ на доказателствената съвкупност съдът направи
несъмнения и безспорен правен извод за това, че именно подсъдимият е извършител на
инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние, за което следва да се
ангажира наказателната му отговорност.
2
При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът прие за доказано по
несъмнен начин, че на 26.12.2021 г.,в гр.П., подс.Д. е нарушил мерки, издадени против
разпространението или появяването на заразна болест по хората, определени със Заповед №
** г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадени на основание на
чл.61, ал.2, ал.6, чл.63, ал.4, 6 и 11 и чл.63в от Закона за здравето, чл.29 от Наредба №
21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД 19 на
територията на страната – като лице поставено под карантина от 23.12.2021 г. до 01.01.2022
г. с Предписание за поставяне под карантина, с № *** от 23.12.2021 г., издадено от И.Г. –
и.д. Директор на РЗИ Р., и не е изпълнил задължението си да не напуска дома или мястото
на настаняване, в което е посочено, че ще пребивава за срока на карантината, а именно –
гр.П., ул.“**“ № 7, като деянието е извършено по време на пандемия,обявена с Решение на
СЗО от 11.03.2020г., с което е осъществил състава на престъплението по чл.355,ал.2,вр. с
ал.1 НК. От субективна страна деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл,
обективиран в конкретните му действия. Подс.Д. е съзнавал, че нарушавайки наложеното му
задължение да не напуска жилището в гр.П. в 10-дневен срок, създава условия за
разпространение на заразна болест по хората.
За посоченото престъпление законът предвижда кумулативни наказания до 5 г. ЛОС
и глоба от 10 до 50 000 лв. При определяне размера на наказанието съдът отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – добрите характеристични данни, както и
съдействието му за разкриване на обективната истина, оказано в хода на ДП. На тази база
съдът прие, че минимален размер на двете кумулативни наказания е достатъчен за постигане
целите на индивидуалната и на генералната превенция. Поради това наложи на подсъдимия
Д. наказание 3 /три/ месеца ЛОС и глоба в размер на 10 000 лв. /десет хиляди/ лева. Наред с
това съдът прие, че в случая са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието 3 м. ЛОС за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:
3
Съобщи за изтекли лични данни