СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 14131 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 448956 от 12.07.2018
г.,
постановено по гр.д. № 4652/2018 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, е признато
за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Е.В. Б. не дължи на „С.в.”
АД сумата 400 лева, частично предявена от сумата 2651 лева, представляваща 1/2
от стойността на ВиК услуги, начислена към 10.01.2018 г. по партида с абонатен
номер ******* за апартамент 67, находящ се в гр. София, ж.к. „********както и
че В.И.Б. не дължи на „С.в.” АД сумата 350 лева, частично предявена от сумата
2651 лева, представляваща 1/2 от стойността на ВиК услуги, начислена към
10.01.2018 г. по партида с абонатен номер ******** за апартамент 67, находящ се
в гр. София, ж.к. „Хаджи ********.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „С.в.” АД. Във въззивната
жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение и
нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че първоинстанционният
съд е допуснал доказателственото искане на ответника за установяване на
облигационно правоотношение между страните, като е задължил ищците да се явят
лично в първото съдебно заседание и да отговорят на въпроси, касаещи
собствеността и ползването на процесния апартамент, като същите не са се явили.
Аргументира, че с оглед процесуалното поведение на другата страна на основание
чл. 176 от ГПК следва да се приеме фактът, за който са били призовани да се
явят и да отговорятна въпросите, за установен. Релевират доводи, че не е
настъпила твърдяната от ищците погасителна давност.
В законоустановения срок ответниците по жалбата са депозирали
отговори на въззивната жалба, с който я оспорват като неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевиранитевъззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
В тежест на ответника по предявените
отрицателни установителни искове е да докаже
възникването и съществуването в негова полза срещу ищците на вземане в размер
на 2651 лева към 10.01.2018 г. срещу всяка една от тях, представляващо стойност
за предоставени ВиК услуги, начислена по партида с
абонатен номер ******** за апартамент 67, находящ се
в гр. София, ж.к. „Хаджи ********.
Съгласно § 1, т. 2, б. „б“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, за които се
предоставят ВиК услуги. Следователно ответникът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ищците са
собственици на процесния апартамент. Видно от техните
твърдения в исковата молба това обстоятелство е спорно по делото. Въззивният съд не споделя доводите, изложени от ответника
във въззивната жалба, че наличието на облигационни
отношения между страните по делото се установява поради неявяването на ищците в
първото по делото съдебно заседание, за да отговорят на поставените в отговора
на исковата молба въпроси. От материалите по делото се установява, че само на
едната ищца първоинстанционният съд е указал да се
яви в откритото съдебно заседание, за да отговори на посочените в определението
на съда въпроси. Същата действително не се е явила. Правната разпоредба на чл.
176, ал. 3 от ГПК регламентира, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала
да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни
отговори. Следователно съдът не е задължен да приеме фактите за доказани, а има
тази възможност. Правото на собственост се установява с писмени доказателства и
доколкото липсват такива по настоящото дело, въззивният
съд намира, че СРС правилно не е приложил дадената от законодателя възможност
по реда на чл. 176, ал. 3 от ГПК да приеме обстоятелствата за наличие на
облигационни правоотношения между страните за доказано единствено поради
неявяването на страната в съдебно заседание, в което да отговори на поставените
от ответника и допуснати от съда въпроси.
Съобразно обстоятелството, че правните
съждения, до които въззивната инстанция е достигнала,
изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната
жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
С оглед изхода на спора, и обстоятелството, че ответниците по въззивната жалба
са защитавани безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
на техните процесуални представители следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лв.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448956 от 12.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4652/2018 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК*******
да заплати на адв. С. А.К., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата в размер на 300 лв. (триста лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК********да заплати
на адв. Н.И.И., ЕГН **********, на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: