Решение по дело №129/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

гр. С., 10 май 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети април 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 129 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищцата И.Т.К. твърди, че  се намира в трудово правоотношение с ответника, при когото заема длъжността “старша сестра”, както и че на 07.01.2019 г. ѝ била връчена заповед № 2 от същата дата на директора на дома, чрез която ѝ било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Счита, че наказанието е незаконосъобразно, тъй като в дисциплинарното производство работодателят не е поискал писмените ѝ обяснения, не е мотивирал заповедта  за налагането му и в този акт не е конкретизирал момента на извършване на нарушението, като освен това твърди, че не е извършила описаните в акта нарушения, нито пък тежестта на наказанието е съобразена със същите. Поради изложените причини моли съда отмени наложеното ѝ дисциплинарно наказание, както и да осъди ответника да ѝ заплати направените по делото разноски.

Ответникът Дом за пълнолетни лица с физически увреждания – с. А. не депозира писмен отговор на предявения иск, а в съдебно заседание чрез своя законен представител изразява становище за недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес от неговото провеждане. Ответникът твърди, че след подаване на исковата молба трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, поради което наложеното наказание не засяга повече нейната правна сфера, още повече че същото не се вписва в трудовата ѝ книжка. Счита също така, че предявеният иск е неоснователен, тъй като работодателят е поискал писмените обяснения на служителката, но тя е отказала за даде такива.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявените искове са  с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ във вр. чл. 188, т. 1 КТ.

Между страните не се спори, че са били обвързани в трудово правоотношение по силата на трудов договор от 1991 г., чрез който ищцата е назначена на длъжността „старша медицинска сестра“, което се потвърждава и от приложено по делото допълнително  споразумение от 02.01.2019 г.  Договорът е прекратен със заповед № 49 от 29.02.2019 г. на директора на ответната институция, считано от 01.03.2019 г., т.е. след образуване на настоящото производство, на основание постигнато между страните взаимно съгласие в тази насока. Със заповед № 2 от 07.01.2019 г. на директора на дома на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради неизпълнение на служебните ѝ задължения и по – конкретно неорганизиране работата на медицинския персонал в ДПЛФУ – с. А., неоказване на спешна и долекарска помощ съобразно компетенциите ѝ, непровеждане на хигиенни визитации, неорганизиране и неконтролиране редовното вписване на първоначалната оценка на потребителите на социални услуги в личните им досиета, неорганизиране доставянето на изписаните от лекар лекарства, неорганизиране и неконтролиране къпането, преобличането и смяната на спалното и личното бельо на настанените лица.

Съдът счита, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск поради отпадане на правния интерес от неговото провеждане след прекратяване на трудовото правоотношение между страните е неоснователно. Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" са санкции с морално съдържание, поради което и значението на отмяната им като незаконосъобразни след прекратяване на трудовия договор е преди всичко морално. Поради тези причини с прекъсване на трудовоправната връзка не отпада правният интерес от приключване на  съдебното производство, в което следва да се прецени законосъобразността на наложеното на ищцата дисциплинарно наказание, тъй като определящо за интереса не е формалното вписване на наказанието в документи, касаещи трудовото  правоотношение, а възможността за заличаване на моралните последици от  (евентуално) неоснователно вменената дисциплинарна  отговорност  (в този смисъл определение № 100 от 20.01.2014 г. на ВКС по гр.д. № 3722/2013 г., III г.о.).

Чл. 193, ал. 1  КТ гласи, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като според ал. 2 на същата разпоредба при неизслушване на работника или служителя или при неприемане на писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. В представено в първото съдебно заседание писмено становище ответникът заяви, че е поискал устни обяснения от ответницата, които последната отказала да му предостави, но той не подкрепи твърденията си чрез ангажиране на доказателствени средства, поради което няма основание същите да бъдат кредитирани. Неизслушването на служителя непоправимо опорочава дисциплинарното производство, поради което се явява абсолютно основание за отмяна на заповедта, чрез която дисциплинарната санкция е била предприета.

Анотирана съдебна практика Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Заповедта за налагане на наказанието не съдържа дата или период на извършване на нарушенията, което препятства проверката за спазване на сроковете за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите по чл. 194 КТ. Същият акт поради тези причини се явява и немотивиран, тъй като непосочването на дата или период на извършване на нарушението не позволява индивидуализация на самото подлежащо на санкция деяние, чието описание съставлява мотивна част на акта за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Действителното извършване на нарушенията от страна на ищцата също не бе подкрепено с доказателствени средства, което се явява допълнително основание за отмяна на атакуваната заповед наред с формалните причини за признаване незаконосъобразността на наказанието – непоискването на обяснения от работника или служителя, немотивиране на заповедта, непосочване на дата на извършване на нарушението.

Поради изложените причини предявеният иск следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски. В конкретния случай такива следва да се присъдят в полза на нейния процесуален представител с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, според която адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като в тези случаи (ал. 2) ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2, което другата страна се осъжда да заплати. Поради тези причини ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. В.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., изчислено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да  заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника Дом за пълнолетни лица с физически увреждания – с. А., с адрес: с. А., общ. С., ж.к. С. №, вх. ., представляван от А.В., за недопустимост на съдебното производство поради отпадане на правния интерес от неговото провеждане.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно дисциплинарно наказание “забележка”, наложено на ищцата И.Т.К. с ЕГН ********** *** от работодателя му  Дом за пълнолетни лица с физически увреждания – с. А., с адрес: с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., представляван от А.В., със заповед № . от 07.01.2019 г. на директора на дома.

ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с физически увреждания – с. А., с адрес: с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., представляван от А.В., да заплати на адв. В.Д.,***, офис 35 адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. (двеста лв.).

ОСЪЖДА Дом за пълнолетни лица с физически увреждания – с. А., с адрес: с. А., общ. С., ж.к. С. № ., вх. ., представляван от А.В., да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв. /петдесет лв./.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                          /М. Петрова/