Номер 149026.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София5-ти търговски
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20201001002300 по описа за 2020 година
Производството е образувано по молба на „ГК Кънстракшън България“ ЕАД
за отмяна на неприсъствено решение № 842/16.06.2020 г. по т.д.№ 368/2020 г., СГС, TO,
VI-7 състав, с което „ГК Кънстракшън България“ ЕАД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на „Враня-93“ ООД, ЕИК ********* на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата от
335 531.40 лв., представляващи стойност на доставка и полагане на бетон по следните
фактури: № **********/29.09.18 г., № **********/31.10.2018 г., №**********/28.21.2018
г., №**********/31.01.2019 г., .,№**********/28.02.2019 г., №**********/29.03.2019 г.,
№**********/30.04.2019 г., №000117о64/31.05.2019 г. и №**********/31.10.2019 г.; на
основание чл.86 от ЗЗД сумата 39 141.58 лв., представляваща обезщетение за забава на
плащането на главницата за периода от падежа на всяко отделно вземане, формиращо
главницата до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.02.2020
г. до окончателното и изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 27 275 лева -
разноски за производство. Молителят иска от въззивния съд да отмени постановеното
неприсъствено решение № 842/16.06.2020 г. по т.д.№ 368/2020 г., СГС и да върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поддържа, че съдът
неправилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК като е съобразил отбелязването
на длъжностното лице призовкар, че дружеството не е на адреса, посочен в търговския
регистър, поради което исковата молба и доказателствата към нея не му били надлежно
връчени – налице било основанието по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Допълнително сочи, че са
налице и основанията по чл.240, ал.1, т.2 и т.З от ГПК - невъзможност на страната да узнае
своевременно за съдебното заседание и да се яви лично или чрез повереник поради особени
непредвидени обстоятелства, свързани с обявената извънредна епидемична обстановка и с
обстоятелството, че изпълнителните директори и прокуриста на дружеството са турски
граждани.
Ответникът по молбата „Враня-93“ ООД е депозирал писмено становище, с
което я оспорва.
Препис от постановеното неприсъствено решение № 842/16.06.2020 по т.д.
№368/2020 на СГС е връчен на ответника „ГК Кънстракшън България“ ЕАД на 06.07.2020
1
г. Молбата за отмяна е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.240, ал.1 от ГПК.
Съдът като обсъди представените доказателства и навадените от страните
доводи, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх.№
22092/19.02.2020 г., на „Враня-93“ ООД срещу „ГК Кънстракшън България“ ЕАД, с която
ищецът е предявил срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ
за заплащане на сумата от 335 531.40 лв. за доставка и полагане на бетон съгласно фактури
№№ **********/29.09.18 г., **********/31.10.2018 г., **********/28.21.2018 г.,
**********/31.01.2019 г., **********/28.02.2019 г., **********/29.03.2019 г.,
**********/30.04.2019 г., *********/31.05.2019 г. и **********/31.10.2019 г. и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 39 141.58 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата по фактурите, за периода от падежа на
всяко отделно вземане формиращо главницата до 18.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 19.02.2020 г. до окончателното и изплащане.
С молба вх.№ 221991/19.02.2020 г. ищецът „Враня-93“ ООД е поискал от съда
да допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банковите сметки
на ответника във всички банки в РБългария до размера на сумата от 374 672.28 лева.
С определение №1047/20.02.2020 г. СГС е допуснал по молба на ищеца
обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор на банковите сметки на
ответника в РБългария и след внасяне на определения паричен депозит като
обезпечителната заповед е издадена на 25.02.2020 г.
С Разпореждане №2257/20.02.2020 год. СГС е разпоредил да се връчи препис
от исковата молба на ответника и е указал, че ответникът следва в двуседмичен срок да
подаде писмен отговор. Съдът е посочил в разпореждането, че в случай на непредставяне на
писмен отговор и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение.
Препис от исковата молба, заедно с приложенията към нея бил изпратен на
ответното дружество със съобщение от 20.02.2020 г. на адреса, посочен в исковата молба -
гр. София, жк. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, който бил адресът на
управление на ответника съгласно вписването, извършено в ТРРЮЛНЦ при Агенция по
вписвания. Съобщението било върнато в цялост, като връчителят М. Д. Б. - призовкар
извършила отбелязване, че на 26.02.2020 г. е посетила адреса, на който бил огромен изкоп,
ограден от ламарини, обекта е замразен и няма строители, няма фирма, няма офис и
служители.
С разпореждане от 27.02.2020 г. съдът приел съобщението за редовно връчено
при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.
С разпореждане от 27.02.2020 г., съдът постановил препис от исковата молба
и приложенията да се изпратят и на адрес: гр.София, ул. „Позитано“ № 9, вх.Б, ет.1, офис 2,
който бил регистрирания адрес на управление на дружеството до 31.07.2019 год. съгласно
вписванията по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ.
Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на
2.03.2020 г. като намиращия/щата се на адреса Е. А. не обслужва дружеството.
С определение №1480/12.03.2020 г. съдът е приел, че на ответното дружество
е изпратен препис от исковата молба с приложенията в съответствие с чл.367 ГПК, като
съобщението от 20.02.2020 г., с което на ответното дружество е изпратен препис от
исковата молба, заедно с приложенията е редовно връчено при условията на чл.50, ал.2
ГПК, съгласно разпореждането от 27.02.2020 г. и насрочил делото в открито заседание за
14.04.2020 г.
Призовката от 12.03.2020 г. за насроченото за 14.04.2020 г. открито съдебно
заседание по делото, с която на ответника е изпратен препис от: Определение №
1480/12.03.2020, Разпореждане № 2257/20.20.2020 г. и препис от исковата молба е върната в
цялост с отбелязване на връчителя М. Д. Б. - призовкар, че на 14.05.2020 г. е посетила
адреса, посочен в призовката /регистрирания адрес на управление на дружество - гр. София,
2
жк. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, на който бил бившия магазин „Деница“
като е констатирано, че сградата е съборена и е започнал строеж, който към момента на
посещението на призовкаря бил замразен и нямало служители и работници.
На 13.03.2020 г. с Решение на НС на РБългария е обявено извънредно
положение в страната, продължено с Решение на НС до 13.05.2020 г.
С разпореждане № 3889/28.04.2020 г., СГС пренасрочил откритото съдебно
заседание за 16.06.2020 г.
Призовката до ответника от 19.05.2020 г. за отритото съдебно заседание,
насрочено за 16.06.2020 г., изпратена до вписания в ТРРЮЛНЦ адрес на управление е
връчена от връчителя М. Д. Б. - призовкар на 08.06.2020 г. на посочения адрес на
управление на Д. В. И., служител на дружеството при условията на чл.50, ал.З от ГПК. С
призовката на ответното дружество е изпратено Разпореждане №2257/20.02.2020 г., с което
съдът разпорежда на ответното дружество да се връчи препис от исковата молба за отговор
в двуседмичен срок и препис от исковата молба. С призовката не са изпратени препис от
Определение №1480/12.03.2020 год., с което СГС приема, че исковата молба е редовно
връчена и насрочва делото в открито заседание.
На 16.06.2020 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, на което
СГС приел, че ответното дружество е редовно призовано за съдебното заседание, като не
изпраща представител и не е депозирало отговор на исковата молба. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед наличие на предпоставките по чл.238 ГПК. Съдът приел, че са налице предпоставките
по чл.238 и чл.239 ГПК, като в срока по чл.367 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, редовно призован е за първото съдебно заседание, не се явява в откритото
съдебно заседание и не е депозирал молба, с която да иска делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че с оглед на събраните по делото доказателства исковете се явяват
вероятно основателни. Съдът обявил неприсъственото си решение публично на 16.06.2020,
в присъствието на процесуалния представител на ищеца.
Със съобщение от 17.06.2020 г. на ответното дружество е изпратен до
регистрирания адресна управление препис от Определение от 16.06.2020 г. за
освобождаване на внесената от ищеца парична гаранция за допускане на обезпечението на
исковете. Съобщението е връчено на регистрирания адрес на управление на дружеството на
06.07.2020 г. от М. Д. Б. - призовкар на Д. В. И. - служител на дружеството при условията
на чл.50, ал.З от ГПК.
Препис от неприсъствено Решение № 842/16.06.2020 г. по т.д.№ 368/2020 г.,
ТО, VI-7 състав е изпратен на ответника със съобщение от 19.06.2020 г. до регистрирания
адрес на управление на дружеството, връчено на адреса на управление на дружеството на
06.07.2020 г. от М. Д. Б. - призовкар на Д. В. И. - служител на дружеството при условията
на чл.50, ал.З от ГПК.
Видно от отбелязванията по партидата на „ГК Кънстракшън България“ ЕАД
в Търговския регистър, считано от 31.07.2019 г. адресът на управление, вписан в
ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписвания е: гр. София, жк. „Младост-3“, бул. „Александър
Малинов“ № 45.
Видно от Договор за предоставяне на временно и възмездно ползване на
недвижим имот от 01.01.2017 г., сключен между „ГК България“ ЕАД, като наемодател и
„ГК Кънстръкшън“ ЕАД като наемател, сключен на основание Договор за хотелско
настаняване с нотариална заверка на подписите рег.№ 10526/12.11.2014 г. на нотариус рег.
№ *** В. М., изменен с Анекс от 11.06.2016 г. с нотариална заверка на подписите рег.
№5382/11.06.2015 г. на нотариус рег.№ *** В. М., ответникът ползва имот под наем на
адреса, вписан в търговския регистър. Съгласно представените доказателства ответното
дружество ползва като офис втория етаж от находящата се в гр. София, жк. „Младост-3“,
бул. „Александър Малинов“ № 45 сграда, представляваща хотел с ресторант пицария
„Кабу“.
Съгласно Удостоверение № ТС-7000-528/10.11.2008 г. административният
адрес на сградата, представляваща хотел с ресторант - пицария е гр. София, жк. „Младост-
3
3“, бул. „Александър Малинов“ № 45.
Въз основа на издадена на 25.02.2020 г. обезпечителна заповед по т.д.№
368/2020 г на СГС, VI-7 състав е образувано изп.д.№ 20207800400046 на ЧСИ В. Л., рег. №
***, с район на действие СГС. Съгласно Констативен протокол от 26.02.2020 г., К. С. Д. -
правен сътрудник на ЧСИ В. Л., посетила на 26.02.2020 г. адреса на управление на
ответното дружество гр. София, жк. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 45 във
връзка с връчване на съобщение по чл.400 ГПК като служител на дружеството отказал да
получи съобщението и заявил, че служител на дружеството с пълномощно ще посети
кантората на ЧСИ, за да получи съобщението. Видно от съдържанието на констативния
протокол от 26.02.2020 г., на 26.02.2020 г. на регистрирания адрес на управление има офис
и служители и не представлява изкоп, без офис, фирма и служители.
Представени са снимки от Google maps на сградата, находяща се на адрес: гр.
София, жк. „Младост-3“, бул. „Александър Малинов“ № 45, с поставена табела, с изписан
адрес и логото Garanti Koza.
При така установената фаактическа обстановка съставът на Софийски
апелативен съд, приема следното:
В нормата на чл.240, ал.1, т.1, пр.1 от ГПК като основание за отмяна на
влязлото в сила неприсъствено решение е регламентирано ненадлежно връчване на препис
от исковата молба.
Съгласно чл.50, ал.1 от ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра
адрес. При условията на чл.50, ал.2 от ГПК, ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени.
За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал.
2 ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал
адреса, вписан в Търговския регистър, без да впише новия си адрес. За да се удостовери
обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка
дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да
пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи
познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези
сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, включително и в случаите,
когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса.
Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без обстойна проверка дали в
сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението
/така е възприето с решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г. на ВКС, ГК, ІІІ
ГО, решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В разглеждания случай връчителят не е събрал необходимите сведения, които
обуславят законосъобразното прилагане на фингивното връчване, регламентирано в
нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК. Същият не е удостоверил дали на адреса, в сградата или
помещения в нея, пребивават служители или представител на дружеството – адресат на
съобщението. Не е събрал сведения от съседи познат ли е търговец с такова наименование,
дали дружеството пребивава понастоящем, респ. дали е пребивавало на адреса и кога. В
призовката липсва отбелязване как са събрани сведения за направените констатации –
служители от кои други фирми са дали информацията на длъжностното лице – призовкар,
че няма такава фирма на адреса (решение № 279 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., на
ВКС, ГК, ІІІ ГО; решение № 418 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 925/2011 г., на ВКС, ГК, ІV ГО
и др.).
Нещо повече, видно от призовка от 19.05.2020 г., връчена на 08.06.2020,
съобщение от 17.06.2020 г., връчено на 06.07.2020 г., съобщение от 19.06.2020 г., връчено
на 08.06.2020 г., същият връчител който е връчвал съобщението от 20.02.2020 - М. Д. Б. е
връчил на посочения адрес на управление на дружеството на служител на дружеството при
4
условията на чл.50, ал.З от ГПК съответните книжа по делото. Удостоверяванията в тези
документи изцяло опровергават извършеното от същия призовкар отбелязване на
съобщението, оформено на 26.02.2020 г., че на посочения адрес има изкоп, обектът е
замразен, няма офис, фирма и служители.
Допълнително следва да се имат предвид и констатациите в Констативен
протокол от 26.02.2020 г. – датата на която връчителят на съобщението от 20.02.2020 с
препис от исковата молба по т.д.№368/2020 г. М. Д. Б. е върнала в цялост съобщението с
отбелязване, че посоченият адрес е огромен изкоп с ламарини, няма офис, фирма и
служители.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото не е установено по надлежния
ред осъществяването на регламентираните в нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК предпоставки,
поради което неправилно първостепенния съд е приел с постановеното на 16.10.2017 г.
разпореждане, че съобщението е редовно връчено по посочения процесуален ред.
По тези съображения съставът на Софийски апелативен съд счита, че са
налице предпоставките на чл.240, ал.1, пр.1 ГПК, поради което молбата за отмяна се явява
основателна. Това налага отмяна на постановеното неприсъствено решение спрямо
молителя – ответник в първоинстанционното производство.
В този случай, макар да не е изрично посочено в процесуалния закон, делото
следва да бъде върнато на първостепенния съд за ново разглеждане, тъй като в
производството за отмяна не е предвидено разглеждане на спора по същество от въззивния
съд. Противното би довело до смесване на две самостоятелни производства - това по
отмяна и въззивното в едно, което е процесуално недопустимо, тъй като би лишило
страната, веднъж лишена от участие в процеса, от една инстанция (решение № 79 от
24.07.2017 г. по т. д. № 8/2016 г., на ВКС, ТК, І ТО).
По отношение на направените от страните разноски:
В процесния случай молителят не претендира разноски като съобразява
разяснението, дадено в т.4 от Тълкувателно решение № 6/ 6.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, с което е посочено, че разноските, направени от молителя в производство
по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с
решението по съществото на спора.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 842/16.06.2020 г. по т.д.№ 368/2020 г.,
СГС, TO, VI-7 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на СГС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6