№ 82
гр. Силистра, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20213400500311 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 337/19.07.2021 год., постановено по гр.д. №1384/2020г.
по описа на СРС, са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете,
предявени от СТ. Н. ИВ. от гр. Силистра против Р. ИБР. М. от същия град за
заплащане на следните суми:
250 лева- възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на
документи и регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи
удостоверението за регистрация и да регистрира фирмата в НАП;
204 лева- закупен касов апарат;
9.60- заплатена цена на печат;
165 лева- заплатен патентен данък;
350 лева- възнаграждение по договор за счетоводни услуги, дължимо
за периода ноември 2015г.- май 2016г. -по 50 лева месечно;
Осъден е СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, да заплати на Р. ИБР. М., с
ЕГН **********, сумата от 400 лева- разноски по гр.д.№ 1384/2020г. по описа
на СРС.
Недоволен от решението, е останал СТ. Н. ИВ., който чрез
процесуалния си представител го обжалва в законоустановения срок. Счита,
че същото е неправилно и моли съда да го отмени и да постанови друго, с
което да уважи предявените от него искове.
Ответникът Р. ИБР. М. не се явява в съдебно заседание и не депозира
становище за по жалбата.
1
Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалбата е частично основателна.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79
ЗЗД /закон за задълженията и договорите/ във връзка с чл.280 от ЗЗД и
акцесорни искове по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът претендира от ответника да му заплати сумата от 250 лева -
възнаграждение по договор за поръчка, съгласно който последният му е
възложил да изготви документи за регистрация и да регистрира ЕТ“Джамбо
2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за регистрация и да регистрира
фирмата в НАП, сумата от 204 лева - закупен касов апарат;сумата от 9,60 лв. -
заплатена цена на печат; сумата 165 лева- заплатен патентен данък; сумата
350 лева- възнаграждение по договор за счетоводни услуги, дължимо за
периода ноември 2015г.- май 2016г. -по 50 лева месечно.
Ответникът М. оспорва твърденията на ищеца в исковата молба и
изразява становище за неоснователност на исковете.
Според твърденията на ищеца, с ответника са сключили следните три
договора: за регистрацията на ответника като търговец; за закупуване на
касов апарат, за закупуване на печат на фирмата; за счетоводни услуги и за
заплащане на дължимия от Р.М. патентен данък за 2016г.;
По договора за регистрация на ответника като търговец:
В подкрепа на твърденията си за сключване на такъв договор между
страните и изпълнение на задълженията по него от страна на ищеца,
последният представя като писмени доказателства разпечатка от търговския
регистър към 14.06.2021 г. от която се установява, че действително
ответникът е регистриран като ЕТ „Джамбо 2015-Рахим М.“ /стр.39 от
първоинстанционното дело/, Заявление за вписване на обстоятелства относно
ЕТ /стр.40 от делото/; декларация по чл.13,ал.4 от ЗТР /Закона за търговския
регистър/ - стр.41 и спесимен от подписа на ЕТ /стр.42/;
Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договора,
подготвяйки всички тези документи и подавайки ги в ТР за регистрация на
ЕТ. Изтъква, че това се установява и от факта, че ръкописният текст в тези
документи е изпълнен от него, а ответникът само е положил подписа си върху
вече готовите документи.
Предвид обстоятелството, че е налице оспорване на дължимостта на
тази сума от ответната страна, в тежест на ищеца е да докаже съществуването
на твърдения договор между страните, като СРС му е указал това
своевременно. Липсват обаче доказателства по делото, установяващи както
постигната такава договорка между страните в параметрите, твърдени от
ищеца, включително уговорено възнаграждение в размер на 250 лв., така и
нейното изпълнение.
В представеното на стр. 40 от делото заявление изрично е отбелязано в
графа „качество на заявителя“, че такъв е самият търговец.
Както правилно е отбелязал СРС в своето решение, съдът не разполага
2
със специални знания, за да сравни почерка на ищеца в исковата молба и този
в сочените доказателства, за да приеме, че документите са съставени именно
от С.Н.. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че ако съдът има
съмнения за авторство на почерка, то той, съгласно ГПК, има право, а и
задължение, да назначи експертиза. Както бе посочено по-горе, съдът е указал
на ищеца, че има доказателствена тежест за това и той е следвало да бъде
активната страна в този състезателен процес.
Във връзка с изложеното до тук, СОС счита, че са несъстоятелни и
посочените във въззивната жалба доводи за доказаност, чрез събраните
доказателства и най-вече от анализа на тяхната взаимовръзка, на твърденията
на ищеца за мандат от страна на ответника за регистрация на ЕТ. А фактът, че
не е спорно, че ответникът е регистриран като ЕТ от октомври 2015 г., сам по
себе си не доказва наличието на претендиранато от ищеца мандатно
правоотношение с уговорено плащане за услугата в размер на 250 лв.
Съобразявайки всичко това, правилно районният съд е отхвърлил
претенцията по този иск, като недоказан и неоснователен.
По исковете за заплащане на стойността на закупените от ищеца за
ответника касов апарат за сумата от 204 лева и печат на стойност 9,60 лв.:
Като доказателство за закупуване на касов апарат и печат за ответника,
в изпълнение на договорните си задължения, ищецът представя фактура за
закупуване на апарат с фискална памет № 55182/02.11.2015г., с прикрепен
фискален бон към нея /стр.19/, както и фактура № 276/04.11.2015г. за
закупуване на печат, с прикрепен към нея фискален бон /стр.20/. В тези
документи обаче като получател е вписан ЕТ“Джамбо 2015-Р.М.".
Сам по себе си фактът, че подписът на тези документи е на лице с
инициали „СН“ и е различен от положения от ответника подпис в
декларацията му на стр. 41, не води на извод, че ищецът е платил сумите,
посочени в тези документи със свои средства и при уговорка с М. да му ги
възстанови.
Съпоставяйки обаче обстоятелството, че по делото ищецът представя в
оригинал фактурата за закупен касов апарат на името на ответника, със
свидетелските показания на св. Г., който заявява, че именно преди 5-6 години
със С.Н. са посетили непознато лице - тенекеджия, живеещ на ул.“Москва“, за
което става ясно, че е ответникът, като Наков носел със себе си торбичка, в
която е имало касов апарат и свидетелят е видял как Станко предава на
ответника торбичката, в която е била и тази вещ, с думите: „Ето, нося ти ги,
тези неща са за теб.“, съдът счита, че искът за връщане на сумата от 204 лв., с
която ищецът е закупил по поръчка от ответника касов апарат, е основателен.
Ответникът не твърди по делото да е заплатил на ищеца този касов апарат,
предаден му от Наков пред свидетеля Г.. Не сочи и причина, поради която
оригиналът на фактурата за закупуване на тази вещ, ведно с касовия бон, се
намират у С.Н. и именно той ги представя като доказателство по делото.
Логиката изисква оригиналния платежен документ да се предоставя на
лицето, извършило плащането.
Всички тези факти, преценени поотделно и съпоставени помежду си,
3
както и в контекста на показанията на св. Г., налагат извода, за доказаност на
предявения иск от С.Н. против Р.М. за заплащане на сумата от 204 лв. за
закупен от ищеца за ответника касов апарат.
Що се касае до претендираната сума за закупен печат, то за тази вещ
липсват свидетелски показания за нейното предаване и отхвърлителният иск
за сумата от 9,60 лв. следва да бъде потвърден.
По иска за възстановяване на сумата, заплатена от ищеца за дължимия
от Р.М. патентен данък за 2016г. в размер на 165 лв.:
По делото липсват доказателства, установяващи, че ответникът е
възложил на ищеца да заплати с лични средства дължимия от М. патентен
данък, както и такива, установяващи, че Наков е заплатил с лични средства
този данък. От представената на стр. 22 от делото приходна квитанция дори
не може да се направи извод кой е платецът по нея.
Фактът, че тя се представя като доказателство от ищеца, сам по себе си
не би могъл да обоснове извода, че е налице твърдяната договореност между
страните Наков да заплати със свои средства патентен данък на М. за 2016г. в
размер на 165 лв., като последният се е задължил да му върне тази сума и
същата не е върната до момента.
Ето защо и тази претенция подлежи на отхвърляне, като недоказана и
неоснователна.
По договора за счетоводни услуги:
По делото липсват доказателства, установяващи съществуването на
такъв договор между страните. Освен че не се представи писмен договор,
сключен между страните, не се ангажират и други доказателства, които да
очертаят параметрите на това съглашение – дата на сключване на договора,
срок, възнаграждение и т.н.
Ето защо и този иск се явява недоказан и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Предвид отхвърлянето на основните искове, на отхвърляне подлежат и
аксесорните такива за заплащане на законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на исковете 02.11.2020г. до окончателното
изплащане на задължението. Предвид основателността на иска за заплащане
на сумата от 204 лв., основателна се явява и аксесорната претеция по този
иск.
Като е стигнал до същия краен извод за неоснователност на исковете
на СТ. Н. ИВ. против Р. ИБР. М. за заплащане на следните суми: 250 лева-
възнаграждение по договор за поръчка- за изготвяне на документи и
регистриране на ЕТ“Джамбо 2015- Р.Мустафа“, да получи удостоверението за
регистрация и да регистрира фирмата в НАП;9.60- заплатена цена на
печат;165 лева- заплатен патентен данък и 350 лева- възнаграждение по
договор за счетоводни услуги, дължимо за периода ноември 2015г.- май
2016г. -по 50 лева месечно, СРС е постановил правилен съдебен акт в тази
част, който подлежи на потвърждаване. По отношение на иска за заплащане
на сумата от 204 лв. – заплатена цена за касов апарат, решението следва да се
4
отмени и да се постанови друго, с което да се уважи този иск.
Предвид изхода на процеса пред настоящата инстанция, решението
следва да се отмени и в частта за разноските над сумата от 316,61 лв., която е
остава като дължима предвид размера на уважените искове, възлизащи общо
на сумата от 774, 60лв., при общ размер на предявените искове 978,60лв. и
направени от ответника разноски в размер на 400 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, СОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 337/19.07.2021 год., постановено по гр.д.
№1384/2020г. по описа на СРС, в частта, в която е отхвърлен искът, предявен
от СТ. Н. ИВ. от гр. Силистра против Р. ИБР. М. от същия град за заплащане
на сумата от 204 лева - закупен касов апарат, както и в частта, в която е
осъден е СТ. Н. ИВ., с ЕГН **********, да заплати на Р. ИБР. М., с ЕГН
**********, сумата над 316,61/триста и шестнадесет лева и 61 ст./ - разноски
по гр.д.№ 1384/2020г. по описа на СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. ИБР. М., с ЕГН **********, да заплати на СТ. Н. ИВ., с
ЕГН **********, сумата от 204 /двеста и четири лева/ лева, дължима от Р.М.
на СТ. Н. ИВ. за закупен от последния касов апарат на Р.М..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 348/17.07.2020 год., постановено по гр.д.
№ 565/2019г. по описа на СРС, в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5