Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
гр. София, 28.12.2015 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV - Д състав, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: З.И.
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Пепа Т.
при
секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 12220 по описа
за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 196 – 211 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК,
вр. с пар. 150 от ПЗР на
ЗИДГПК от 1997 г.
С решение № 101/26.07.2013 г. на ВКС,
ГК, І ГО,
е отменено
предходното решение от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на
СГС, ІІІ – Б с - в, в частта, с която е обезсилено
частично първоинстанционното решение от 02.08.1994 г.
на 37 с - в, СРС, по гр. д. № 66/93 г. като постановено по недопустими искове с
правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на имотите от № 14 до № 27
включително, от № 29 до № 34 включително, за имот № 37 и за имоти от № 46 до 53
включително (видно от мотивите на решението на ВКС и съгласно определението от
28.01.2013 г., с което е допуснато касационно обжалване на решението на СГС,
независимо от посоченото в диспозитива от № 43….), по
описа им в решението на въззивния Софийски градски
съд, ІІІ Б с – в и на
основание чл. 218 з ГПК (отм.) делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на СГС с указания да се разгледа по същество иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ
по отношение на посочените в решението имоти.
Съдът намира, че производството по
делото е върнато за разглеждане само в тази част. В останалата част решението
на СРС е влязло в сила, тъй като с определение № 43/28.01.2013 г. В тази част
не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, ІІІ Б с - в, посочено
по – горе и решението на СРС е влязло в сила.
С решение от 02.08.1994 г по гр. дело № 66/93
на СРС, 37 с-в е признато за установено по иск с правно основание чл. 14 ал. 4
ЗСПЗЗ, че ищцата М.К.С. и ответниците Ц.К.Т., Л.К.К., Г.К.М., Р.К.П., Б. К.А., А.К.А.,
С.Ц. А., С.Д.С., Г.Д.Г., Т. С.А., Б. С. Т., Г. С. Я., Т.К.М., И.К.В., М.К.В. и И.К.В.
са съсобственици по наследство от Б.С. А.,
бивш жител ***, починал на 03.01.1958 г. който общ наследодател към датата
на включване в ТКЗС е бил единствен собственик на следните земеделски имоти,
ниви и ливади, в следните местности :
1/м. Разливището 2
дка
2/м. Суха бара - 2, 3 дка
3/м. Чунговица - 1
дка
4/м. Долноселски
път -2, 4 дка
5/м. Варовита - 2, 6 дка
6/м. Иванкова
ливада - 1 дка
7/м. Газибарин излак -1, 5 дка
8/м. Айдарица 1, 4
дка
9/ Газибарин излак 0, 6 дка
10/ м. Гущерски път
- 1, 5 дка
11/м. Чаушица -2
дка
12/м. Изливо -1дка
13/ Газибарин излак - 0, 6 дка
14/м. Сукарица -0, 9
дка
15/м. Брождан -1, 7
дка
16/м. Бърдо -1 дка
17/м. Тошков дол -0, 5 дка
18/ м. Клено -
Бърдо - 2дка
19/м. Клено-Бърдо -
0, 7 дка
20/м. Кърлев извор
1, 2 дка
21/м. Г.ото - 2 дка
22/м. Гледжвица -1
дка
23/м. Дриньовото –
1 дка
24/ м. Гленджо шумак -1, 2 дка
25/м. Бърдо 1, 2
дка
26/м. Бърдо - Чунанин дол 1, 5 дка
27/м. Бърдо - Чунанин дол 1, 5 дка
28/м. Иванкова ливада - 4,
4 дка
29/м. Иванкова ливада - 2, 8 дка
30/м. Тошков дол -
0, 3 дка
31 /м. Клено -1, 7 дка
32/м. Кърлев извор - 1, 2 дка
33) м. М. бара -1, 3 дка
34/ м.М. бара -1
дка
35/м. Кривошийската – 3 дка
36/м. Иванкова ливада - 2 дка
37/ м. Сукарица - 0, 9
дка
38) м. Пешуница
- 1,7 дка/
39/м. Разливището - 2 дка
40/ м. Голям протон - 2 дка
41/м. Долен път -2,
5 дка
42/м. Радилица - 1, 6 дка
43/м. Каравански път - 3 дка
44/ м. Айдарица-1, 2
дка
45/м. Чунговица - 1 дка
46/м. Бърдо -1, 1 дка
47/м. Нови ливади -
5 дка
48/м. Бърдо -1, 2
дка
49/м.Чунговица - 1 дка
50/м. Газибарин излак - 2, 5 дка
51 /м. Могили - 3, 5
дка
52/м. Сукарица - 0, 9 дка
53/м. Сукарица - 2 дка
54 м. Пешунца -1, 8 дка
55/м. Разливището - 2 дка
56/м. Чунговица - 1, 7 дка
57/м. Мадрански рид - 1, 6 дка
58 /м. Иванкова
ливада - 4, 2 дка
В останалата част искът е бил отхвърлен.
От
съдебното решение недоволни са останали ответниците А.К.А., Б. К.А. – починал 10.09.2005 г.
и заместен в хода на производството (пред ІІ Б с - в, СГС) по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследниците си по закон - В. Б. Т. и Й.Б.А.,
Ц.К.Т. - заместена в хода на
производството (пред СГС, ІІ Б с-в) по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследниците си по закон - С.Д.Д. и П. Д.Р., Л.К.К., Г.К.М. и Р.К.П., заместена от наследника си по закон
пред настоящия състав – Л.Н.С., които
го обжалват, като недопустимо, поради липсата на правен интерес от провеждане
на иск с квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, респ. като постановено при липсваща
индивидуализация на земеделските имоти. По същество считат решението за
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон - съдът е
уважил иска при липсата на доказателства правото на собственост върху имотите
да е принадлежало на общия наследодател Б. А.. Молят въззивната
инстанция да обезсили решението, а в случай че го намери за допустимо - да го
отмени в обжалваната част и да отхвърли исковете. Претендират разноски.
В срока
по чл. 204 ГПК (отм.) към въззивната жалба се
присъединяват Д.Б.А., М.Т.А., С.Т.А., С.А.Х.,
А.С.Х., М.С.Х. - наследници по закон на Т. С.А., починал на 09.07.1994 г. и на В.Т.Х., коституирани
в процесуалните му права на основание чл. 120 ГПК (отм.); Н.М.Р. и Ю.М.Т. - наследници на починалата на 25.06.1996 г.
ответница Б. С. Т.; Б.М. Я. (починал на 01.02.2010 г. и оставил за наследници Д.Я.
и Стоймен Я.), Д.Б.Я.,
С.Б.Я., П.К.П. - конституирани в правата на ответницата Г. С. Я., починала
на 22.10.2003 г.
С
определение, постановено в закрито заседание на 30.09.2003 г., влязло в сила на
13.04.2005 г., на основание чл. 183, ал. 2, изр.2 ГПК (отм.) производство е
прекратено по отношение на Л.К.К..
Въззиваемата - ищцата М.К.С., оспорва жалбата, като счита решението
на СРС за допустимо и правилно. Твърди, че предмет на производството е
установяване правото на собственост на общия наследодател върху земеделските
земи към един минал момент - към внасянето им в ТКЗС и индивидуализирането им
следва да е съгласно посоченото в опис-декларациите към този момент, поради
което исковата молба не е нередовна. Моли решението да бъде оставено в сила.
Въззиваемите - ответници С.Д.С. и Г.Д.Г.,
не оспорват жалбата.
Въззиваемите - ответници С.Ц. А., починал в
хода на производството и заместен от наследниците си по закон - Л. С.А.
(починал на 09.03.2011 г. и заместен от наследниците си С.Й.А. и Г.Л.А.) и М.С.А.,
Т. К. М. (починала на 27.09.2008 г. и
заместена от наследниците си Г.А.Г. и И.А.Г.), И.К.В. - починал в хода на
процеса – 02.12.2002 г. и заместен по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследниците си по закон - Я.И.В., Н.И.П.
и З.И.Н., последната от които и М.С.А.
оспорват жалбата, като останалите не изразяват становище.
Въззиваемият С.Д.С., починал на 13.04.2014 г. и заместен от
наследниците си по закон Т. М. С., Д.С.С. и М.Д., които не вземат становище по жалбата.
Въззивната жалба оспорват и въззиваемите -
ответници М.К.В. и И.К.В..
Настоящият състав на СГС намира, че делото е върнато
за разглеждане по същество само в частта от решението на СРС, касаеща посочените по – горе номера имоти : от № 14 до № 27 включително, от № 29 до № 34 включително, за имот № 37 и за
имоти от № 46 до 53 включително (видно от мотивите на решението на ВКС и
съгласно определението от 28.01.2013 г., с което е допуснато касационно
обжалване на решението на СГС, независимо от посоченото в диспозитива
от № 43 …..).
В останалата
част решението на СРС е влязло в сила, тъй като с определение № 43/28.01.2013
г. в тази част не е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, ІІІ Б с - в, посочено по - горе.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Исковете по чл. 14, ал. 4 от
ЗСПЗЗ са приети за допустими от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане по
същество по отношение имотите, описани от № 14 до № 27 вкл.; № 29 - № 3 и № 37
и от № 46 до 53 вкл. в решението на СГС ІІІ Б с - в.
Съгласно решение № 213 от
26.04.1993 г. на ПК с. Л., Община Панчарево, на наследниците на К.Б. А. (син на Б. А.), е възстановено право на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници върху 10 ниви и ливади, описани като номера в съдебното
решение съответно от 14 до 23 включително, а именно:
- 14) нива от 0, 9
дка в м. „Сукарица” (вписана под № 14 от опис - декларация
по партида № 50 от емлячния
регистър на името на Б. А.);
- 15) нива от 1, 7 дка в м. „Брождан” (под № 2 от
опис - декларация по партида № 45 от емлячния
регистър на името на К. А.);
- 16) нива от 1 дка в м. „Бърдо“ (под № 10 от опис-декларация по партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 17) ливада от 0, 5
дка в м. „Тошков дол“ (под № 19 от опис-декларация по партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 18) ливада от 2 дка
в м. „Клено - Бърдо” (под № 20 от опис-декларация по
партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 19) ливада от 0, 7
дка в м.”Клено-Бърдо” (с № 21 от опис-декларация по
партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 20) ливада от 1, 2
дка в м.”Кърлев извор” (под № 22 от опис-декларация
по партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 21) ливада от 2 дка в м. „Таловото”
(под № 23 от опис-декларация по пара ида № 45 от емлячния
регистър на името на К. А.);
- 22) нива от 1 дка в
м. „Гледжовица” (с № 17 от опис - декларация по
партида № 45 от емлячния регистър на името на К. А.);
- 23) ливада от 1 дка
в м. „Дриньовото” (с № 24 от от
опис-декларация по партида № 45 от емлячния регистър
на името на К. А.).
Съгласно решение №
1082 от 02.02.1994 г. на ПК с. Лозен, Община
Панчарево, на наследниците на С. Б.в А.
(син на Б. А.), е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху 6 ниви и ливади, описани като номера
в съдебното решение както следва:
- 24) нива от 1, 2 дка в м. „ Гледжов шумак” (под № 1 от опис - декларация по партида № 50 от емлячния
регистър на името на Б. А.);
- 30) ливада от 0, 3 дка в м. „Тошков
дол” (под № 7 от опис - декларация по партида № 50 от емлячния регистър
на името на Б. А.);
- 31)ливада от 1, 7 дка в м. „Клено - Бърдо” (под № 8 от опис - декларация по партида №
50 от емлячния регистър на името на Б. А.);
- 32)ливада от 1, 2 дка в м. „Кърлев извор” (под № 9 от опис - декларация по партида № 50
от емлячния регистър на името на Б. А.);
- 33 и 34) ливада от 2, 3 дка в м.
„М. бара” (под № № 1 и 11 от опис - декларация по партида № 50 от емлячния регистър на името на Б. А.).
- 37) нива от 0,9 дка
в м. „Сукарица” (под № 14 от опис-декларация по
партида № 50 от емлячния регистър на името на Б. А.);
С решение № 59 от
12.05.1993 г. на ПК с. Лозен, Община Панчарево, на наследници на Ц. Б.в А. (син на Б. А.), е възстановено право на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху три ниви, описани като номера в
съдебното решение както следва :
-
52) нива от 0, 9 дка в м.”Сукарица” (под № 29 от опис
- декларация по партида № 50 от емлячния регистър на
името на Б. А.);
- 53) нива от 2 дка в
м."Сукарица”(с № 30 от опис - декларация по
партида № 50 от емлячния регистър на името на Б. А.);
- 46) нива от 1, 1 дка в м."Бърдо" (с № 23 от опис - декларация по
партида № 50 от емлячния регистър на името на Б. А.).
От събраните доказателства се установява, че Б.С. А. -
общ наследодател на всички страни по делото - е имал трима сина и една дъщеря -
К.Б. А., С. Б.в А., Ц. Б.в А. и В. Б.ва А.. Спорът по
чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ е повдигнат от наследницата на дъщерята В. Б.ва А. - М.К.С..
Установява се, че преди внасянето на имотите в ТКЗС, Б.
А. е предоставил неформално ползването на част от земите на синовете си К.Б. А.,
С. Б.в А., Ц. Б.в А. и при реституцията част от наследниците на синовете ги
твърдят като свои.
Според приетата по делото опис - декларация (емлячна партида) на Б.С. А. същият е декларирал имоти от №
24 до № 58 включително по горната номерация.
Пред СРС по реда на чл. 114 ГПК Б. А., А.А. и Б. С. потвърждават, че имотът е бил поделен
неформално между Б. А. и синовете му през 1927 г., а последните работели
дадената земя. С. А. е твърдял, че Б. плащал данъците на имотите, а влязъл в
ТКЗС със „своите“ имоти и тези на С. и Ц.. И.В. е поддържал, че всичките имоти
са собственост на Б. А.. Други писмени доказателства установяващи подялба на
имотите в установения от закона ред за това – съдебно или доброволно с
нотариална заверка – не са ангажирани.
Според разпитания при
първоначалното въззивно производство (пред ІІ Б с – в, СГС) свидетел Н. А. (род. 1926 г.)
дядо Б. А. имал трима синове Ц., С. и К. и една дъщеря – В.. К. А. имал нива в „Ливагето“ или „Айдарица“ около 1,
5 дка и друга във м. „Варовита“ около 4 дка. Дядо К. е влязъл според свидетеля
в ТКЗС през 1952 г. – преди мА.изацията,
която е била през 1957 г. Според свидетелят дядо Б. разделил имотите между
синовете си около 1927 г. – 1928 г., като след подялбата всеки е работел своя
имот. К. получил повече, защото трябвало да отиде в м. „Сукарица”.
Тези сведения свидетеля е получил от баща си. Имот бил даден и на дъщерята В..
Съдът намира, че показанията на този свидетел не са непосредствени, доколкото
за момента към който се отнасят той е бил твърде малък, за да има преки впечатления.
Според
свидетеля И. Б. (род. 1927 г.), първото влизане в ТКЗС е било през 1947 г.,
второто – през 1952 г. и окончателното влизане – през 1957 г. Б. А. влязъл от първите в ТКЗС – още през 1947
г. Свидетелят не знае дядо К. (К. А.) да си е купувал имот. Знае, че баба Т. –
жената на К. А. – имала имот в м. Чаушица, около
2, 200 дка. Оставен в зестра от нейната фамИ..
Този свидетел не знае, дали дядо Б. е разделил със сигурност имотите между
синовете си. Знае само, че те са ги работели. Дъщерята също е имала имоти, но по-малко.
Свидетелят не знае кой е внесъл имотите в ТКЗС.
Свидетелят
К.Т. (род. 1930 г.) не знае дали имотите са били прехвърлени на синовете на Б. А..
Знае, че дядо Б. е имал много земя – около 100 дка, която се е обработвала от
децата му – трима сина и една дъщеря. Свидетелят не помни кога дядо Б. е дал
имотите да ги оброботват децата му. Свидетелят не
знае дядото да е прехвърлял имотите на децата си. Знае, че е внесъл замята си в
ТКЗС, с изключение на едни земи, които е дал да ги обработва сина му К. (К.).
Според него само К. е внесъл сам имотите си в ТКЗС впоследствие. Всички
останали земи са внесени от дядо Б..
Други
относими доказателства не са представени по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена от активно легитимирани,
съобразно правния интерес, лица, в рамките на преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане от Софийския градски съд.
От фактическа страна по делото е установено, че ищцата М.С. е наследница на
Б. А.. - внучка от починала дъщеря на наследодателя В. В.. Тя е предявила установителни искове по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за да
установи, че възстановените земеделески земи на
синовете на общия наследодател (братята на майка й) са принадлежали на общия им
наследодател Б. А. към момента на внасянето им в ТКЗС.
Искът, предмет на производството е с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Този иск по своя характер е установителен иск за
собственост на земеделски земи към минал момент - този на внасянето на земите в
ТКЗС. Той е допустим, когато земеделските земи са заявени за възстановяване от
повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите
по възстановяване не са завършени; когато има постановено решение на ОСЗ за
възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане от друго
лице за възстановяване на същата земя. Искът е допустим и когато една и съща
земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право
на възстановяване, а така също и когато земята е възстановена на част от
наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като
своя, а тя е принадлежала на общия наследодател и следва да се възстанови на
всички негови наследници.
В случая, доколкото е обвързан от решение № 101 от 26.07.2013 г. на І ГО на
ВКС по гр. д. № 391/2012 г. по отношение допустимостта на исковете по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, настоящият състав намира, че тя не следва повече да се обсъжда и
съдът дължи произнасяне по същество по основателността на исковете за имотите,
изброени в решението на ВКС, за които делото е върнато за ново разграждане, а
именно : от № 14 до № 27 включително, от № 29 до № 34
включително, за имот № 37 и за имоти от № 46 до 53 включително (видно от
мотивите на решението на ВКС и съгласно определението от 28.01.2013 г., с което
е допуснато касационно обжалване на решението на СГС, независимо от посоченото
в диспозитива).
В хода на разглеждане на делото, от гласните доказателства, обсъдени по -
горе, е установено, че общият наследодател на страните Б. А. е бил собственик
на множество земеделски земи в землището на с. Лозен от около 100 дка. Ответниците са твърдели, че част земите, преди образуване
на ТКЗС, Б. А. е разпределил между синовете си за ползване. При приемането им
за членове в ТКЗС синовете са внесли ползваните земеделски земи, а след влизане
в сила на ЗСПЗЗ, по заявления на наследниците им, те са им възстановени като
част от тях в съществуващи реални граници, а друга част с план за
земеразделяне.
Съгласно данните от решение № 213 от 26.04.1993 г. на ПК „Панчарево“ са
признати за възстановяване в съществуващи реални граници на наследниците на К. А.
имотите от № 14 до № 23 (описани по решението на СРС по – горе), описани като
номера от № 1 до № 10 в решението на ПК. Имотите от № 29 до № 34 и имот № 37 са
възстановени на наследниците на С.А. с решение № 1082 от 02.02.1994
г. на ОСЗ - Панчарево. Имотите от №№ 46 до 53 включително според данните за
възстановяване са възстановените имоти на Ц. А. с решение № 59 от 12.05.1993 г.
на ОСЗ при община Панчарево и на С.А. с решение № 1082 от 02.02.1994 г. като възстановяването им е признато да се
извърши с план за земеразделяне.
Спорът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ предполага двете страни в
производството да твърдят собствени права по
отношение на едни и същи имоти към момента на образуване на ТКЗС, във връзка с евентуалното им възстановяване. Както е посочено в ТР № 1 по
гр. д. № 11/97 г. на ОСГК на ВКС - с иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се решава
въпроса за собствеността към минал момент - на одържавяването на земята и включването
й в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация и този иск по
никакъв начин не е обусловен от решенията по чл. 18 ж, ал. 1 от ЗСПЗЗ - с което ОПК възстановява собствеността в съществуващи или възстановими на терена стари
реални граници и
по чл. 27, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността в нови реални
граници с план за земеразделяне.
Тяхното конститутивно действие е предвидено според ВКС само за в бъдеще.
Земеделските земи, предмет на иска, са индивидуализирани с площ,
местонахождение (землище и местност) и предназначение с молба от 03.12.1993 г., подадена по гр. д. № 66/93 г. на СРС, 37 с
– в. За тази индивидуализация са ползвани данните от решенията за
възстановяването им. Не е било спорно, че земята, предмет на реституирането има
земеделски характер.
Като съобрази доказателствата по делото настоящият състав намира, че от тях
не може да се направи извод, че Б. А. преди влизането в ТКЗС (през 1947 г. или 1952 г.) се е разпоредил с част
от имотите си – ниви и ливади, валидно и по предвидения за това ред и форма, в
полза на синовете си Ц., С. и К.. Не са
налице никакви писмени доказателства в тази връзка, от които да се установява,
че Б. А. е разделил имотите приживе или че ги е прехвърлил посредством друга правна
сделка в полза на синовете си. Тези твърдения на ответниците не са подкрепени
нито от писмените доказателства събрани по делото, нито от гласните такива. С
оглед последиците от разпределението на доказателствената тежест – недоказаните
в процеса факти се смятат за нестанали.
Като съобразява събраните в производството
доказателства - писмени и гласни, настоящият състав намира, че имотите, за
които е останал висящ спора по делото към момента на обобществяването
им са били собственост само на общия наследодател Б. А.. По този факт страните
не са имали спор.
Извършените от него приживе разпределения на
ползването и обработването на земите между синовете му, са без правно значение
по отношение притежанието на собствеността. Те не съставляват прехвърляне на
правото на собственост в предвидената от закона форма – писмена и по нотариален
ред.
Предвид изложеното и поради липса на доказателства в
противоположния смисъл, съдът приема, че земеделските имоти предмет на спора, към
момента на внасянето им в ТКЗС, са били собственост само на общия наследодател
на всички страни - Б. А..
Доколкото изводите на СГС съвпадат с тези на СРС, решението
в частите, в които са уважени исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да се
остави в сила по отношение на имотите, за които спора е останал висящ (за които
е отменено решението от 14.11.2011 г. по гр. д. № 12202/2010 г. на СГС, Ш -
Б, с което първоначално е било
обезсилено решението от 02.08.1994 г. на 37 с - в, СРС, по гр. д. № 66/93
г.), а именно :
14) нива от 0, 9 дка
в м. „Сукарица”, при граници : при
граници улица, В. А. и Б. А. ;
15) нива от 1, 7 дка
в м. „Брождан”), при граници И.К.,
дере, черен път и Ц. ;
16) нива от 1 дка в м. „Бърдо, при
граници път и М. А.;
17) ливада от 0, 5 дка в м. „Тошков дол“,
при граници П. ;
18) ливада от 2 дка в
м. „Клено - Бърдо”, при
граници път и М. А.;
19) ливада от 0, 7
дка в м. „Клено-Бърдо”, при
граници път и М. А. ;
20) ливада от 1, 2
дка в м. „Кърлев извор”,
при граници Щ.З., С. А. и път ;
21) ливада от 2 дка в
м. „Г.ото”, при граници И.
Г.;
22) нива от 1 дка в
м. „Гледжовица”, при граници
общински имот и дол ;
23) ливада от 1 дка в
м. „Дриньовото”, при граници
път и М. А. ;
24) нива от 1, 2 дка в м. „ Гледжов шумак”, при граници К..
и С. А. ;
25) нива м. „Бърдо“
1, 2 дка, при
граници Кост.А. и Д.М.;
26) нива в м. „Бърдо
- Чуканин дол“ 1, 5 дка, при граници Горубленска гора;
27) ливада в м. „Бърдо
– Чуканин“ дол 1, 5 дка, при граници Горубленска гора;
29) ливада в
м. „Тошков дол“ от 0,3 дка при граници Х.Д. и Братя А.и
30) ливада от 1, 7 дка в м. „Клено - Бърдо”, при граници Х.Д.
и Братя А.и ;
31) ливада от 1, 2 дка в м. „Кърлев извор”, при граници
Братя Г. и Братя В. ;
32 и 33) ливада
в м. „М. бара“ от 1,3 дка при граници Братя М. и Хр. Д. ; ливада в м. „М. бара“
от 1 дка при граници Братя М. и Хр. Д. ;
34) ливада в м. Кривошийската от 3 дка, при граници Хр. Д.;
37) нива от 0, 9 дка
в м. „Сукарица”, при граници К.
А. , дол и К.);
46) нива в м. Бърдо от 1, 1
дка при граници М. А. и Н. А.,
47) нива в м. Нови ливади от 5 дка при граници Братя
Г. ;
48) нива в м. Бърдо от 1, 2 дка при граници път и М.
А. ;
49) нива в м.Чунговица от
1 дка при граници М.В. и полски път ;
50) нива в м. Газибарин излак от 2, 5 дка при граници Братя Г. ,
51) нива в м. Могили от 3, 5 дка при граници път и Г.
С. ;
52)
нива в м. Сукарица от 0, 9 дка при граници К. А., дол
и К. и
53)
нива в м. Сукарица от 2 дка при граници К., Г.А. и С.
А.;
По разноските : Тъй като жалбите на ответниците срещу първоинстанционното решение няма да бъдат уважени, право на
разноски има ищцата. Като съобрази доказателствата за реално направени
разноски, представени по делото пред ВКС, както и разпоредбата на чл. 218 з,
ал. 4 ГПК (отм.) съдът намира, че в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски в размер на 1 000 лв. адвокатски хонорар и общо 80 лв. – държавна
такса за касационното обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила решение от
02.08.1994 г по гр. дело № 66/93 на СРС, 37 състав, в частта, в която е
признато за установено по иск с правно основание чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, че ищцата М.К.С.
и ответниците А.К.А., Б. К.А. - починал 10.09.2005 г. и заместен в
хода на производството (пред ІІ Б с - в, СГС) по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследниците си по закон - В. Б.. Т. и Й.Б.А.,
Ц.К.Т. - заместена в хода на
производството (пред СГС, ІІ Б с - в) по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от
наследниците си по закон - С.Д.Д. и П. Д.Р., Г.К.М.
и Р.К.П., заместена от наследника си по закон пред настоящия състав – Л.Н.С., Д.Б.А., М.Т.А., С.Т.А., С.А.Х., А.С.Х., М.С.Х. - наследници по
закон на Т. С.А., починал на 09.07.1994 г. и на В.Т.Х., коституирани
в процесуалните му права на основание чл. 120 ГПК (отм.); Н.М.Р. и Ю.М.Т. - наследници на починалата на 25.06.1996 г.
ответница Б. С. Т.; Б.М. Я. (починал на 01.02.2010 г. и оставил за наследници Д.Я.
и Стоймен Я.), Д.Б.Я.,
С.Б.Я., П.К.П. - конституирани в правата на ответницата Г. С. Я., починала
на 22.10.2003 г., С.Д.С. - починал на 13.04.2014 г. и заместен от наследниците
си по закон Т. М. С., Д.С.С. и М.С.Д., Г.Д.Г., С.Ц. А., починал в хода на
производството и заместен от наследниците си по закон - Л. С.А. - починал на
09.03.2011 г. и заместен от наследниците си С.Й.А. и Г.Л.А. и М.С.А., Т. К. М. - починала на 27.09.2008 г. и заместена
от наследниците си Г.А.Г. и И.А.Г., И.К.В.
- починал в хода на процеса – 02.12.2002 г. и заместен по реда на чл. 120 ГПК
(отм.) от наследниците си по закон - Я.И.В.,
Н.И.П. и З.И.Н., Г.А.Г. и И.А.Г., М.К.В. и И. К.В., са съсобственици по наследство от общия наследодател - Б.С.
А., бивш жител ***, починал на 03.01.1958 г., който общ наследодател, към
датата на включване в ТКЗС, е бил единствен собственик на следните земеделски
имоти, ниви и ливади, в следните местности
: а именно :
14) нива от 0, 9 дка
в м. „Сукарица”, при граници : при
граници улица, В. А. и Б. А. ;
15) нива от 1, 7 дка
в м. „Брождан”), при граници И.К.,
дере, черен път и Ц. ;
16) нива от 1 дка в м. „Бърдо, при
граници път и М. А.;
17) ливада от 0, 5 дка в м. „Тошков дол“,
при граници П. ;
18) ливада от 2 дка в
м. „Клено - Бърдо”, при
граници път и М. А.;
19) ливада от 0, 7
дка в м. „Клено - Бърдо”,
при граници път и М. А. ;
20) ливада от 1, 2
дка в м. „Кърлев извор”,
при граници Щ.З., С. А. и път ;
21) ливада от 2 дка в
м. „Г.ото”, при граници И.
Г.;
22) нива от 1 дка в
м. „Гледжовица”, при граници
общински имот и дол ;
23) ливада от 1 дка в
м. „Дриньовото”, при граници
път и М. А. ;
24) нива от 1, 2 дка в м. „ Гледжов шумак”, при граници К.
А. и С. А. ;
25) нива м. „Бърдо“
1, 2 дка, при
граници Кост.А. и Д.М.;
26) нива в м.
„Бърдо - Чуканин дол“ 1, 5 дка, при граници Горубленска гора;
27) ливада в м.
„Бърдо – Чуканин“ дол 1, 5 дка, при граници Горубленска гора;
29) ливада в
м. „Тошков дол“ от 0,3 дка при граници Х.Д. и Братя А.и
30) ливада от 1, 7 дка в м. „Клено - Бърдо”, при граници Х.Д.
и Братя А.и ;
31) ливада от 1, 2 дка в м. „Кърлев извор”, при граници
Братя Г. и Братя В. ;
32 и 33) ливада
в м. „М. бара“ от 1,3 дка при граници Братя М. и Хр. Д. ; ливада в м. „М. бара“
от 1 дка при граници Братя М. и Хр. Д. ;
34) ливада в м. Кривошийската от 3 дка, при граници Хр. Д.;
37) нива от 0, 9 дка
в м. „Сукарица”, при граници К.
А. , дол и К.);
46) нива в м. Бърдо от 1, 1
дка при граници М. А. и Н. А.,
47) нива в м. Нови ливади от 5 дка при граници Братя
Г. ;
48) нива в м. Бърдо от 1, 2 дка при граници път и М.
А. ;
49) нива в м.Чунговица от
1 дка при граници М.В. и полски път ;
50) нива в м. Газибарин излак от 2, 5 дка при граници Братя Г. ,
51) нива в м. Могили от 3, 5 дка при граници път и Г.
С. ;
52)
нива в м. Сукарица от 0, 9 дка при граници К. А., дол
и К. и
53)
нива в м. Сукарица от 2 дка при граници К., Г.А. и С.
А.;
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в
останалата част.
ОСЪЖДА С.Д.Д., ЕГН **********,
П. Д.Р., ЕГН ********** и Л.Н.С., ЕГН **********, тримата чрез адв. Вл.
Г., с адрес ***, А.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, Г.К.М., ЕГН **********,
с адрес ***, Д.Б.А., ЕГН **********, М.Т.А., ЕГН **********, С.Т.А., ЕГН **********,
С.А.Х., ЕГН **********, А.С.Х., ЕГН **********, М.С.Х., ЕГН **********, Н.М.Р.,
ЕГН **********, Ю.М.Т., ЕГН **********, Д.Б.Я., ЕГН **********, С.Б.Я., ЕТН **********,
П.К.П., ЕГН **********, всички чрез адв. П.Г.,
с адрес ***, В. Б.. Т., ЕГН **********, с адрес ***, Й.Б.А., ЕГН **********, с адрес ***, Т. М. С., ЕГН **********,
Д.С.С., ЕГН**********, М.Д., ЕГН ********** и тримата с адрес ***, Г.Д.Г., ЕГН **********,
М.С.А., ЕГН **********, С.Й.А., ЕГН **********, Г.Л.А., ЕГН **********, всички чрез адв. Л.И.,
с адрес ***, Г.А.Г., ЕГН **********,***, И.А.Г., ЕГН **********, с адрес :
гр. *************, ап. 15, Я.И.В., ЕГН ** ********, Н.И.П., ЕГН **********, двете с адрес : с. *************, З.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, М.К.В., ЕГН **********, с адрес *** и И. К.В., ЕГН
**********, с адрес *** да заплатят на
М.К.С., ЕГН **********, чрез адв. В.М., с адрес ***,
на основание чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.), вр. с чл. 218
з, ал. 4 ГПК (отм.) разноски за пред ВКС в размер на 1 000 лв. адвокатски
хонорар и общо 80 лв. държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.