Решение по дело №428/2020 на Окръжен съд - Русе

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260 037

гр. Русе, 28.IX.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Окръжен съд Русе                                                      гражданска колегия в открито съдебно заседание на 15 септември 2020 г.                   в състав:

 

                                                         Председател: Аглика Гавраилова

                                                                Членове: Николинка Чокоева

                                                                                    Боян Войков, мл.с.

 

        при секретаря Иванка Венкова                            като разгледа докладваното от председателя      в. гр. д. № 428 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

         Образувано е по жалба на „ВИНПРОМ РУСЕ“ АД, ЕИК**********, гр. Р. против решение № 380/04.03.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4821/2019 год., с което е осъдено да заплати на ищеца сумата 720 лева, представляваща паричната равностойност на непредоставени му за периода от м. април 2012 год. до м. март 2013 год. ваучери за храна, ведно с лихвите за забава от предявяване на иска и разноските в производството. Излага доводи  за неправилност и незаконосъобразност на решението. Оспорва изводите на съда, че ищецът има право да претендира ваучери, респективно да иска присъждане на паричната им равностойност. Моли въззивният съд отмени обжалваното решение и да постановяви друго, с което предявеният  иск да бъде отхвърлен, при законните последици.

          Въззиваемият  Г.И.Я.,***,  чрез пълномощника си  адв. И.Д. ***, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Иска решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

         Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

           По делото не се спори, че за процесния период страните са били в трудово правоотношение. Не се спори също, че по силата на договореност между работодателя и синдикалната организация на КНСБ за разпределение на средствата за СБКО и решение на събрание на пълномощниците работниците и служителите при действително отработен най-малко 1 ден от календарния месец имат право да получат ваучери за храна на стойност 60 лв. месечно. Ищецът твърди, че за исковия период не е получил ваучери за храна и претендира паричната им равностойност в размер на 720 лева. Видно от представените споразумителни протоколи с представителя на СО на КНСБ, работодателят се задължил да предостави на работниците и служителите ваучери за храна в срок до 31.12.2015 год., продължен до 31.12.2016 год..

          По делото не се спори, че ответното дружество – въззивник в настоящото производство се е задължило да предоставя ежемесечно на работниците и служителите от средствата за СБКО ваучери за храна на стойност 60 лева. Задължението произтича от действащия в исковия период КТД, сключен между работодателя и СО на КНСБ. Не се спори и по обстоятелството, че за този период ищецът, както и останалите работници и служители, не са получили ваучери, но е спорно правото му да претендира паричната им равностойност. Даденият от районния съд положителен отговор на този въпрос съответства на установените по делото обстоятелства и на закона.С решение на Общото събрание на пълномощниците, взето на основание чл. 36 КТД, са определени начини на използване на средствата за СБКО, между които и за предоставяне на ваучери за храна на стойност 60 лева месечно за всички работещи по трудово правоотношение, договори за управление и контрол и на заетите по граждански договори. В изпълнение на това решение работодателят е начислявал ежемесечно в разплащателните ведомости за заплати средства за СБКО /които са необлагаеми като социален разход/ и едновременно тези средства са удържани заедно с начислените лични осигуровки и дължим данък върху работната заплата. За исковия период предвидените средства за СБКО са начислени и удържани от трудовото възнаграждение, но срещу него не са получени ваучери на същата стойност. При това положение за ищеца е възникнало правото да претендира паричната равностойност на дължимите, начислени по ведомост и удържани средства за СБКО, срещу които не е получила ваучери на съответната стойност.

По тези съображения, до какъвто извод е достигнал и  първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение, към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК, жалбата се явява неоснователна.

Решението е правилно и следва да бъде потвърдено като на въззиваемия се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение № 380 от 04.03.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4821/2019 г. по описа на РРС.

          ОСЪЖДА „ВИНПРОМ РУСЕ“ АД Русе, ЕИК********* да заплати на Г.И.Я., ЕГН ********** *** сумата от  300 лв –  разноски за въззивното производство.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                            

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:             

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: