Р Е Ш Е Н И Е
№ 750 /14.10.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на четиринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1. Георги Видев
2. Дияна Златева - Найденова
при секретаря Тодорка
Стойнова и при участието на прокурора Паун Савов, като разгледа касационно
административно дело № 546 по описа на съда за
2022 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по две касационни жалби. Едната от е на Г.С.А. (Мехмед) против Решение №
136/28.02.2022 г., по адм.д. № 695/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, едночленен състав, в частта му, с която е отхвърлена исковата му
претенция да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 600 лв. до 50 000
лв. Втората жалба е от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ против
същото решение но в осъдителна му по отношение на дирекцията част, с която тя е
осъдена да заплати на Г.С.А. (Мехмед) обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 600 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.06.2021 г. до окончателното ѝ изплащане.
Обжалваното решение
е постановено по предявен иск за неимуществени вреди от Г.С.А. *** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на 50 000 лв., ведно
със законните лихви от датата на завеждане на исковата молба до крайното
изплащане, причинени му от престоя в Ареста в гр. Кърджали от
06.09.2019г.-30.12.20219г., престоя в Затвора гр. Пазарджик за периода
30.12.2019г.-21.01.2020г., в ЗООТ гр. Пазарджик за периода
21.01.2020г.-15.10.2020г. и 15.10.2020г. до 21.06.2021г. в Затвора гр.
Пазарджик. С решението искът е уважен частично до размер 600 лв. ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.06.2021 г. до окончателното
ѝ изплащане
за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на
минимална жилищна
площ за период
25.09.2019г. до 30.12.2019г. в Ареста в гр. Кърджали. В останалата му част, над
уважения размер от 600 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. за престоя в Ареста в гр. Кърджали за периода
06.09.2019г. до 25.09.2019г. и престоя в ЗООТ Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик
за период 30.12.2019г.-21.06.2021г. искът е отхвърлен.
Касаторът Г.С.А.
(Мехмед) намира решението в отхвърлителната му част за незаконосъобразно и
заявява претенция за пълно уважаване на предявения иск. Не се явява и не се
представлява в съдебно заседание но поддържа жалбата в писмена молба, подадена
от процесуалния му представител.
С касационната
жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се претендира отмяна на
решението в осъдителната му част и пълно отхвърляне на предявения иск или
алтернативно намаляване на размера на обезщетението. Касаторът счита, че по
делото не са доказани реално причинени вреди. Поддържа жалбата си и чрез
процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени
писмени бележки.
Прокурорът представя заключение за неоснователност
на жалбите. Счита решението на първоинстанционния съд за правилно,
законосъобразно и справедливо и предлага да бъде оставено в сила.
С обжалваното решение е прието за установено,
че в периода 25.09.2019г. до 30.12.2019г. в Ареста в гр.
Кърджали Г.С.А.
(Мехмед) е разполагал с площ под минималната от 4 кв.м. Изводът е
законосъобразен, тъй като Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чиято е
тежестта на доказване, не е ангажирала доказателства, че в този период е бил
спазен норматива от 4 кв.м., а дори и минималните 3 кв.м., съобразно практиката
на ЕСПЧ.
По отношение на
престоите на ищеца в Затвор – Пазарджик и ЗООТ – Пазарджик в периода 30.12.2019
г. – 21.06.2021 г. съдът е събрал множество гласни и писмени доказателства, от
които е заключил, че искът не е доказан. Изводът е правилен. Действително от
представените справки се установява, че са спазени изискванията за минимална
жилищна площ от 4 кв.м. Събрани са и доказателства, че килиите, в които е
пребивавал ищецът в този период са били ремонтирани, снабдени са били с
необходимото обзавеждане, лишените от свобода са разполагали с хигиенизиращи
материали, периодично са извършвани дейности по третиране на килиите срещу
вредители. При това положение е правилен изводът на съда, че в този период
ищецът не е бил подложен на нечовешко и унизително отношение.
Настоящият
касационен състав намира, че присъденото обезщетение от 600 лв., ведно със
съответната лихва, за 3-месечния престой на ищеца в Ареста в гр. Кърджали е
определено в справедлив размер. Посоченият размер е съобразен с не твърде
дългия период от време, през което ищецът е пребивавал в условия на
пренаселеност. Обезщетението е съобразено и с практиката на ЕСПЧ и с реалната
икономическа обстановка в страната.
Неоснователни са
възраженията, че не е доказано ищецът да е изпитал малоценност, чувство на
унижение или потиснатост, поради което по делото не следва да се счита
установено настъпването на неимуществени вреди. Съобразно практиката на ЕСПЧ не
е необходимо да се установява настъпването на някакви конкретни вредни
последици върху психиката или здравето на лишения от свобода, а е достатъчно да
се установи самия факт на нечовешкото и унизително отношение, от което
автоматично следва, че ищецът е претърпял неимуществени вреди. Несъмнено поставянето на
ответника в условията на липса на достатъчно жилищна площ, само по себе си
представлява обстоятелство, сочещо за подлагането му на нечовешко и унизително
отношение. Това изрично е постановено и в чл. 3, ал. 2, предл. 1 от ЗИНЗС.
От гореизложеното следва, че двете насрещни
касационни жалби са неоснователни, а оспореното решение е правилно и
законосъобразно.
Затова съдът
Р Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 136/28.02.2022 г.,
постановено по адм.д. № 695/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, едночленен състав,
Решението е окончателно.
Председател:
/п/
Членове: 1. /п/
2. /п/