РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Добрич, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай М. Николов
при участието на секретаря Галина Й. Христова
като разгледа докладваното от Николай М. Николов Гражданско дело №
20213230102469 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „999-И.А.”ЕООД със седалище и адрес на
управление: с.К., общ.С., ЕИК *********, представлявано от управителя
И.Б.А., срещу „Агропланта 61”ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Д., ЕИК *********, представлявано от управителя К.М.Д., за
постановяване на решение, по силата на което да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата 16 196,37 лева, представляваща главница –
неизплатена част от задължение по издадена фактура № ********** от
22.03.2019г. на стойност 71 563,51 лева, ведно с лихвата за забава от датата на
предявяване на иска – 05.08.2021г., до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски.
В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е имало
търговски взаимоотношения. Ищцовото дружество е продало на ответното
стоки на обща стойност 71 563,51 лева, за което е издадена процесната
фактура. Част от стойността й в размер на 55 367,14 лева е платена, като е
останала за разплащане сумата, предмет на настоящото дело.
1
Eдновременно с исковата молба е подадено искане за обезпечаване на
иска, което съдът е допуснал с определение № 849 от 05.08.2021г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът е подал писмен отговор. Счита исковате за допустими, но
неоснователни. В действителност никога не били оспорвали вземането,
фактурите са осчетоводени при тях, подписано било и нотариално заверено
споразумение с признаване на задълженията. Позовава се на невъзможност за
издължаване поради финансови и други причини. Признава задължението,
предлага споразумение. Оспорват се разноските, тъй като не са дали повод за
завеждане на делото, претендират своите разноски.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С оглед твърденията на страните и представените писмени
доказателства съдът намира за безспорно установено сключване между тях на
договор за продажба на препарати за растителна защита на обща стойност
71 563,51 лева, за което е издадена ф-ра № ********** от 22.03.2019г., от
която сума е платена частично сумата от 55 367,14 лева. Между страните е
подписано споразумение от 04.12.2020г. с нотариална заверка на подписите,
съгласно което „Агропланта 61”ЕООД признава задължението си към „999-
И.А.”ЕООД във връзка със закупени препарати за растителна защита и семена
за посев през 2019г. и 2020г. по 19 фактури в размер на общо 228 670,97 лева.
Ответното дружество се задължава да погаси вземанията в срок до
30.06.2021г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто
източник е сключен помежду им договор, имащ характеристиките на
договора за търговска продажба съгласно чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, тъй като
има за предмет продажба на определена стока срещу заплащане на цена, като
сделката е търговски по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ. По силата на договора в
правната сфера на всяка от страните са възникнали редица права и
задължения, в това число задължения на продавача да предостави на купувача
посочената стока/вещ, а за ответника да заплати стойността й. Договорът за
2
търговска продажба на движими вещи, съгласно чл.318, ал.1 ТЗ, е
консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между
страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба, и
цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да
заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката
предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия
състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на
произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености, чл.327, ал.1 ТЗ поставя плащането в зависимост от
предаването. В случая между страните липсват спорни факти и обстоятелства,
а ответникът признава вземането.
Признание по смисъла на закона е налице, когато се признава
съществуване на задължението, което кореспондира на признатото право.
Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и
недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора.
В настоящия случай претендираното вземане е станало изискуемо от
деня след издаване на процесната фактура /арг. чл.327, ал.1 ТЗ/, т.е. на
23.03.2019г. Извършено е частично плащане в размер на 55 367,14 лева, като
остатъкът от вземането в размер на 16 196,37 лева е включено в
споразумението от 04.12.2020г., за което се твърди от ищцовото дружество,
че не е платено до настоящия момент и това не се оспорва от ответното. От
това следва, че искът е основателен и следва да се уважи.
Предвид основателността на главния иск, подлежи на уважане и
акцесорния за лихвата за забава от датата на предявяване на иска –
05.08.2021г., до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са
дължими разноските в размер на общо 1 667,85 лева, представляващи
заплатена държавна такса в размер на 647,85 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 020 лева. Възражението за недължимост на
разноските, тъй като ответното дружество не било дало повод за завеждане на
делото е неоснователно. Това е така, тъй като задължението е безспорно, към
момента на предявяване на иска е било изискуемо, не е изплатено и към
3
момента на устните състезания.
Водим от горното, съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агропланта 61”ЕООД със седалище и адрес на управление:
град Д. ЕИК *********, представлявано от управителя К.М.Д., да заплати на
„999-И.А.”ЕООД със седалище и адрес на управление: с.К., общ.С., ЕИК
*********, представлявано от управителя И.Б.А., сумите:
-16 196,37 лева /шестнадесет хиляди сто деветдесет и шест лева и
тридесет и седем стотинки/, представляваща главница – неизплатена част от
задължение по издадена фактура № ********** от 22.03.2019г. на стойност
71 563,51 лева, ведно с лихвата за забава от датата на предявяване на иска –
05.08.2021г., до окончателното изплащане;
-1 667,85 лева /хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4