Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр. Перник, 13.03.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и при участието на
прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 695 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл.1, ал.1 вр. чл.4 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на ****ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ул. „***“, бл.***, представлявано от управителя Т.В.И.,
чрез адв. Г.Т. ***, против **** – гр. София, пл. „***“, ***, представлявана от
председателя Д.М.Й.. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение в производство по оспорване на Наказателно постановление №
К-14558 от 21.01.2019 г., издадено от оправомощено длъжностно лице при
ответника, което е отменено като незаконосъобразно след разглеждането му по
съдебен ред в производството по АНД № 469/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото, както и направените
разноски.
Ищецът обосновава
исковата си претенция с твърдения, че ответникът, чрез оправомощено длъжностно
лице, е издал спрямо Наказателно постановление № К-14558 от 21.01.2019 г.,
което е обжалвано по съдебен ред в производството по АНД № 469/2019 г. по описа
на Районен съд – Перник. В това производство ****ЕООД – гр. Перник е било
представлявано от адвокат, комуто е заплатило възнаграждение в размер на 300,00
лв. /триста лева/. Тъй като наказателното постановление е отменено като незаконосъобразно
дружеството претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от 300,00
лв. /триста лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство пред съдебната инстанция. Ищецът моли да му
бъдат присъдени и направените по делото разноски. Не представя списък по чл.80
от ГПК.
В подкрепа на
твърденията си ищецът прилага писмени доказателства по опис и моли да бъде
изискано и приобщено към делото АНД № 469/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник.
В съдебно заседание,
ищецът – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът **** – гр.
София, редовно
призован, не изпраща представител.
Окръжна прокуратура
Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Росица Ранкова от Окръжна
прокуратура Перник, която изразява становище, че исковите
претенции са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат
уважени.
Административен съд Перник, след като
обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите на страните в съдебно
заседание, и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че Е. М.
Г. - директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София, към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при ****, е издала срещу ****ЕООД – гр. Перник
Наказателно постановление № К-14558 от 21.01.2019 г., с което му е било
наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. То е оспорено по съдебен ред,
за което пред РС – Перник е образувано АНД № 469 по описа на съда за 2019 г. С
Решение № 373/04.07.2019 г. постановено по същото дело, наказателното
постановление е отменено. След касационно обжалване решението на
първоинстанционния съд е оставено в сила с Решение № 377/03.10.2019 г. по КАНД
№ 560/2019 г. на Административен съд – Перник.
В съдебното производство по АНД № 469/2019 г. на Районен съд – Перник жалбоподателят ****ЕООД – гр.
Перник е бил
представляван от адв. Г.Т., което се установява от материалите по делото. За
процесуалното представителство е заплатено адвокатско възнаграждение от 300,00
лв. /триста лева/, заплатени в брой –
видно от Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2019 г. В съдебното
производство по КАНД № 560/2019 г. по описа на Административен съд – Перник
жалбоподателят е бил представляван безплатно от същия адвокат.
Тази
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите и
приложени по делото писмени доказателства: АНД № 469/2019 г.
на Районен съд – Перник,
съдържащо административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление № К-14558 от 21.01.2019 г., Решение №
373/04.07.2019 г., Договор
за правна защита и съдействие от 04.03.2019 г.; КАНД №
560/2019 г. на Административен съд – Перник и постановеното по него Решение №
377/03.10.2019 г.
От правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл.205 от АПК е
именно ответникът по иска – **** – гр. София, в качеството му на държавен
орган, издал административен акт, чиято незаконосъобразност е установена по
съдебен ред.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този аспект и
съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Конкретната искова
претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателното
постановление, което след протекло съдебно производство е отменено като
незаконосъобразно, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите (чл.7 от ЗОДОВ). Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на
всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния случай
и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна даденост:
- наличие на административен акт, издаден
от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на административния
акт;
- вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който и
да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай, съдът
намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно
постановление № К-14558 от 21.01.2019 г., с което на ищеца е наложена
имуществена санкция от 1000 лева, е издадено от длъжностно лице при ****, а
именно: от Елена
Михайлова Гунчева - директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград, със седалище гр. София, към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при ****, и представлява административен акт.
Неговата незаконосъобразност е установена и доказана в съдебното производство
по АНД № 469/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, което на свой ред е
оставено в сила с Решение № 377/03.10.2019 г., постановено по КАНД № 560/2019
г. по описа на Административен съд – Перник. С оглед на това, той попада в
хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита. Законът
не въвежда изискване за задължително участие на адвокат, но това е право на
лицето, от което то може да се възползва във връзка със защита на интересите
си, накърнени именно от административния акт, който се обжалва. Следователно,
дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или
луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт, който лицето оспорва, и
потърсената от същото адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те
се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото никой не би
търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните му
права и интереси.
От приложеното към
делото АНД № 469/2019 г. на Районен съд – Перник, е видно че по същото ищецът е
бил представляван от адв. Г.Т.. От Договор за правна защита и съдействие от
04.03.2019 г. се установява, че за процесуалното представителство същият е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/.
Вписването има характер на разписка, поради което следва да се приеме, че
разходът е направен и доказан. Респективно, следва че е налице вреда, както и
пряка и непосредствена причинна връзка между нея и отменения като
незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на ****ЕООД – гр.
Перник е
доказан не само по основание, но и по размер. Същият е за обезщетение,
съответстващо на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата за
„справедлив и обоснован размер“ и репарира действително причинени на ищцата
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за платено адвокатско
възнаграждение в съдебно производство, в което е отменен като незаконосъобразен
издаден срещу нея административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция на ищеца за присъждане на законната лихва
за забава, считано от предявяване на исковата молба пред съда – 06.11.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът е направил разноски и в хода на
настоящото производство и претендира присъждането им. Искането е направено
своевременно – преди приключване на последното съдебно заседание. Списък по
чл.80 от ГПК не е представен, но това не лишава страната от разноски, а само от
възможността да обжалва решението в тази му част. Разгледана по същество
претенцията за разноски е основателна, тъй като искът е уважен изцяло, поради
което и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените разноски – дължима държавна такса в размер на 10,00 лева,
както и възнаграждението за един адвокат, което според договора за правна
защита и съдействие е 300,00 лв. /триста лева/.
Така мотивиран и на
основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА **** – гр.
София, пл. „***“, ***, представлявана от председателя Д.М.Й., ДА ЗАПЛАТИ на ****ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл.***,
представлявано от управителя Т.В.И., сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – платено адвокатско
възнаграждение по АНД № 469/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с
решението по което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление
№ К-14558 от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва за забава върху същата
сума от предявяване на исковата молба пред съда – 06.11.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА **** – гр.
София, пл. „***“, ***, представлявана от председателя Д.М.Й., ДА ЗАПЛАТИ на ****ЕООД,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл.***,
представлявано от управителя Т.В.И., сумата от 310,00 лв. /триста и десет
лева/, представляваща направени по делото разноски, от които: 10,00 лв. /десет
лева/ - внесена държавна такса, и 300,00 лв. /триста лева/ - платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване чрез Административен съд Перник пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/