Решение по дело №1073/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 260019
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 15 март 2021 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20204310101073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

гр. Ловеч, 08.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря……....Петя Маринова……............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1073 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

 

Иск с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм/.

 

Постъпила е искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт К.А., против А.С., с адрес: ***, в която се твърди, че на 11.03.2019 г., ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Ловеч срещу А.С. за сумата от 114,60 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по щета № *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, а в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът бил депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът сочи, че на 05.08.2015 г., около 20:30 ч., в гр. Л., при движение по ул. *****А.С., управляващ лек автомобил ****, с peг. ****, при опит да паркира на заден ход, ударил паркираният лек автомобил ****, с peг. ****, собственост на Д.П.К.За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен протокол за ПТП № 1541597 от 05.08.2015 г., в който било отразено, че лек автомобил ****, с peг. ****, е управляван от А.С., който е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото по закон. Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил ****, с peг. ****, се твърди, че е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна полица № 22114002615083, със срок на валидност от 22.10.2014 г. до 22.10.2015 г. В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие бил увреден лек автомобил ****, с peг. ****, собственост на Д.П.К.Във връзка с причинените щети по автомобила, се посочва, че в Дружеството била образувана ликвидационна преписка по щета № *****, като в съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" - застрахователна полица № 22114002615083, със срок на валидност от 22.10.2014 г. до 22.10.2015 г., ЗК "Лев Инс" АД изплатило на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 104.60 лева и 10.00 лв. - ликвидационни разходи.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на А.С., ЛНЧ: **********, че дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумата в размер на 114,60 лева (сто и четиринадесет лева и 60 ст.) - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и всички направени съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и гражданско производство.

С уточняваща молба вх.№ 260339/21.08.2020 г., ищецът е уточнил петитума на исковата си молба и моли за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника А.С. да заплати на ЗК "Лев Инс" АД сумата в размер на 114,60 лева (сто и четиринадесет лева и 60 ст.) - главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по щета *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Поддържа и искането си за присъждане на всички разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба и не е изразил становище.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В писмена молба от негов пълномощник се моли за уважаване на исковата претенция изцяло, като доказана по основание и размер. В допълнително становище, депозирано във връзка с дадените от съда указания и разпределената доказателствена тежест, ищецът се позовава на представения Протокол за ПТП № 1541597/05.08.2015 г. относно факта, че ответникът е управлявал МПС с наличието на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. 

Ответникът А.С. се явява лично и заяви, че в деня на произшествието е дошла Полиция, взели са му проба за алкохол и тя е била отрицателна.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 747/2020 г. по описа на ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Приложеното ч.гр.дело № 747/2020 г. по описа на РС-Ловеч е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх.№ 5392/17.06.2020 г., подадено от Застрахователна компания „Лев Инс“ АД против А.С. за същото вземане, произтичащо от същите обстоятелства.

С Разпореждане № 1369/18.06.2020 г. заповедният съд е отказал издаването на заповед за изпълнение и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземането си.

С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск, на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.

От приложената в заверено копие административна преписка, образувана във връзка с Протокол за ПТП № 1541597/05.08.2015 г., съставен на 05.08.2015 г. от мл. автоконтрольор при СПП-КАТ – Ловеч, се установява, че на посочената в протокола дата - 05.08.2015 г. в 20.30 часа в гр. Л., ул. *****водачът А.С., управляващ лек автомобил ****, с peг. ****, е връщал на заден ход и ударил паркирания лек автомобил *****с peг. ****, собственост на Д.П.К., при което са нанесени материални щети на лекия автомобил *****които са описани. В протокола е отразено също, че на А.С. е взета проба за алкохол, като е вписан резултат от 0,2 промила.

Установява се от данните по преписката във връзка с описаното по-горе ПТП, че на А.С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № 153444/05.08.2015 г. за допуснато нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 15-0906-000869/31.08.2015 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Ловеч, с което, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183 ал. 2, т. 11 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на С.А. е наложена глоба в размер на 20.00 лева, за това, че на 05.08.2015 г., около 20.30 часа, в гр. Л., на ул. *****като водач на лек автомобил „****“, с peг. ****, управлявайки на заден ход, ударил паркирания лек автомобил марка *****с peг. ****, като реализирал ПТП с материални щети, при което виновно нарушил чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, тъй като се е движил на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

От представената справка от базата данни на Гаранционен фонд, е видно, че управляваното от ответника МПС, с *****, е било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при дружеството-ищец – ЗК „Лев Инс“ АД, за периода от 22.10.2014 г. до 22.10.2015 г., за което е издадена полица № 22114002615083, т.е. застраховката е била валидна към момента на настъпване на посоченото по-горе застрахователно събитие /настъпилото на 05.08.2015 г. ПТП/.

По делото са представени доказателства /л. 7-17/, от които се установява, че във връзка с причинените от посоченото ПТП щети по МПС - лек автомобил марка *****, при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета № *****, по която е изготвена експертиза от 12.08.2015 г. за щетите по увредения лек автомобил *****и направена рекапитулация относно разходите за ремонт на автомобила на обща стойност 104.60 лева.

Съставен е и доклад по щетата от 07.09.2015 г. за изплащане на обезщетение в размер на сумата 104.60 лева за нанесените щети на собственика на увредения автомобил Д.П.К.В доклада по щетата е отразена и сумата 10.00 лева ликвидационни разходи, или общо сумата 114.60 лева, като регресна претенция срещу А.С..

Не се спори, а и от приложения РКО № 452/07.09.2015 г. се установява, че на Д.П.К. е изплатено от ЗК „Лев Инс“ АД определеното обезщетение в размер на 104.60 лева по щетата. 

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 274 ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./ по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на вземане в общ размер на сумата 114.60 лева, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № *****.

Съгласно чл. 274 ал. 1, т. 1 от КЗ /отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, който е действал към момента на настъпване на процесното ПТП и образуване на застрахователната преписка по щетата, застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

В случая обаче от събраните доказателства съдът намира, че не е налице посочената по-горе предпоставка на закона да се уважи регресната претенция на застрахователя, тъй като не се установи ответникът, при настъпване на процесното ПТП, да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Към момента на ПТП-то – 05.08.2015 г. допустимата по закон норма относно концентрация на алкохол в кръвта при управление на МПС е до 0,5 на хиляда - аргумент от разпоредби на ЗДвП в редакцията към датата на ПТП-то, а именно: чл. 171, т. 1, б. „б“ /ДВ, изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г./, чл. 174 ал. 1 /ДВ, изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г./. От приложения в административната преписка Протокол за ПТП № 1541597/05.08.2015 г., се установи, че при взетата проба за алкохол на ответника А.С. е вписан резултат от 0,2 на хиляда, т.е. установената концентрация на алкохол в кръвта при управление на автомобила към момента на ПТП не е надвишавала допустимата по закона норма. В подкрепа на този извод е и фактът, че на водача А.С. е наложено административно наказание само за виновно нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗДвП, а не и за нарушение по чл. 174 ал. 1 от ЗДвП – за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно правилото на чл. 154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следваше да докаже кумулативното наличие на всички предпоставки на регресната си претенция, между които и факта, че ответникът е управлявал МПС при процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, в който смисъл са дадени указания на ищеца с доклада по делото. С ангажираните по делото доказателства ищецът обаче не успя да докаже наличието на посочената предпоставка, като част от фактическия състав на регресната претенция. Липсата дори на една от кумулативно дадените предпоставки води до недоснователност на претенцията, което налага същата да бъде отхвърлена изцяло, ведно с претендираната законна лихва.

При този изход на процеса следва да се отхвърли и искането на ищеца за присъждане на разноските по заповедното и настоящото исково производство, както и юрисконсултско възнаграждение за двете производства.

Ответникът не е претендирал разноски по делото, а и няма данни да е направил такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът

             

                                                    Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, против А.С., ЛНЧ **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за присъждане на вземане в общ размер на сумата 114.60 лв. /сто и четиринадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи по щета № *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /17.06.2020 г./ до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на направените разноски по заповедното и по настоящото исково производство, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете производства.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело № 747/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд, за сведение.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: