Решение по дело №470/2019 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №389

 

гр.ВРАЦА,12.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

          Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ

                   Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                 мл.съдия  МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Галина Емилова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №470 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                        

С решение №130/14.06.2019 год. по гр.дело №799/2018 год. на РС-Мездра  състав на съда е уважил предявения пред него иск с правно основание чл.222,ал.3 от КТ, като е осъдил ответника Министерство на правосъдието, гр.София, ул."Славянска" №1 да заплати на Р.Д.Р. ***, ЕГН ********** сумата от 5126.02 лв., представляваща обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и изплащане, считано от 21.05.2018 год.

              Със същото решение и на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 360.00 лева  деловодни  разноски.

              Решение №79/22.04.2019 год. е обжалвано изцяло от Министерство на правосъдието. Жалбоподателят поддържа,че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необосновано. Сочи, че ищцата е заемала длъжността "***" при РС- Оряхово по силата на трудово правоотношение, прекратено със Заповед №СД-01-50/17.02.2017 год. на министъра на правосъдието на основание чл.287,ал.1 ЗСВ, с която Р.Р. е освободена от заеманата от нея длъжност, считано от 04.04.2017 год. Към датата на освобождаването й тя е  имала по - малко от 10 прослужени години на длъжността, поради което не е имала право на обезщетение по чл.225 от ЗСВ. Тя няма право и на обезщетение по чл.222,ал.3 от КТ, както неправилно е приел първоинстанционния съд, тъй като статутът на съдиите по вписванията е уреден в специалния ЗСВ, което изключва приложението на разпоредбите на общия КТ.

              Жалбоподателят подробно се аргументира,като се позовава и на съдебна практика. Моли  решението на РС- Мездра да бъде отменено, а искът с правно основание чл.222,ал.3 КТ отхвърлен. Не сочи и не представя нови доказателства.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК ищцата в първоинстанционното производство Р.Р. е депозирал отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба. Също не сочи и не представя нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

              Районен съд – Оряхово е сезиран с иск, предявен от Р.Д.Р. *** против Министерство на правосъдието, с правно основание чл.222, ал.3 от КТ за присъждане на обезщетение в размер на две брутни трудови възнаграждения за срок от два месеца или сумата от 5126.02 лв., полагащо й се при пенсиониране, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на претендираното вземане. В исковата молба се поддържа, че ищцата е имала сключени трудови договори с Министерство на правосъдието – тр. договор № ЛС – И- 1098/03.08.2007г., с правно основание чл.68,ал.1,т.3 КТ и тр. договор № ЛС – И – 422/17.04.2014г., с правно основание чл.68,ал.1,т.4 КТ и е заемала длъжността "***" при Районен съд – Оряхово. Сочи се, че със Заповед № СД -01-50/17.02.2017г. на Министъра на правосъдието на основание чл.287, т.1 от ЗСВ и чл.224, ал.1 КТ, вр. с чл.293 ЗСВ е било прекратено било трудовото й правоотношение, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Според ищцата, към датата на прекратяване на тр.правоотношение трудовият й стаж като "***" е по – малък от 10 години - 9 години, 6 месеца и 21 дни, поради което няма право на обезщетение по чл.225, ал.1 от ЗСВ. Твърди се, че с молба с рег.№11-00-217/19.02.2018г.  ищцата е поискала от Министерство на правосъдието да й бъде изплатено обезщетение по реда на чл.222, ал.3 КТ, но оттам са й отговорили с писмо с изх. №11 -00-517/ 23.02.2018г., че няма право на това обезщетение, тъй като е имало изрична разпоредба на ЗСВ и не могат да бъдат приложени разпоредбите на КТ. Въз основа на това претендира изплащане на обезщетение по реда на чл.222, ал.3 от КТ, във вр. с чл.293 СЗВ. Към исковата молба са приложени пи смени доказателства.

              Образувано е гр.дело №287/2018г. по описа на РС-Оряхово, но поради отвод на съдиите в съда с разпореждане от 01.06.2018г. е прекратено производството по делото поради невъзможност за сформиране на състав и същото е изпратено на ОС-Враца за произнасяне по реда на чл.23, ал.3 ГПК за определяне на друг равен по степен съд за разглеждане на делото.

              С определение №405/08.06.2018г. по ч.гр.дело №314/2018г. по описа на ОС Враца, е постановено РС-Мездра да се произнесе по подадената от Р.Р. искова молба против Министерство на правосъдието с правно основание чл.222, ал.3 КТ.

              Пред РС-Мездра е образувано гр. дело №799/2018 г. по описа на съда.

              В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор, в който иска се оспорва изцяло и се твърди, че не се дължи сумата на посоченото основание. С отговора не се оспорва обстоятелството, че ищцата е заемала длъжността "***" при Районен съд-Оряхово по силата на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 1098/03.08.2007 год., до завръщане на титуляра. Не се спори и че трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед №ЛС – И – 421/17.04.2013 год., като през 2014 год. ищцата отново е назначена на длъжност "***" при  Районен съд – Оряхово  въз основа на сключен с Министерството на правосъдието трудов договор №ЛС – И – 422/17.04.2014 год. Със Заповед №СД-01-50 от 17.02.2017 год. на Министъра на правосъдието, на основание чл. 287,т.1 от ЗСВ  трудовото правоотношение на ищцата Р. е прекратено, считано от 04.04.2017 год., поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

            Въз основа на събраните по делото доказателства и становищата на страните районният съд е приел иска за основателен. В мотивите си съда е приел, че в нормата на чл.292,ал.3 ЗСВ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на съдиите по вписванията се изплаща обезщетение при условията по чл.225 от ЗСВ. Този текст урежда обезщетение при стаж повече от 10 години, какъвто не е настоящия случай, при което  съдът счита, че по силата на препращащата разпоредба на чл.293 ЗСВ ще следва да бъде приложена разпоредбата на чл.222,ал.3 КТ в частта й, уреждаща случай на трудов стаж под 10 години.

            Въззивният състав приема, че задължението за изплащането на претендираното обезщетение е в тежест на ответника, тъй като на осн.чл.281 от ЗСВ съдиите по вписванията се назначават от Министъра на правосъдието и се освобождават също от Министъра на правосъдието. Според чл.293 от ЗСВ, за неуредени от закона въпроси се прилага Кодексът на труда. Ответникът като страна в трудовото правоотношение с ищцата носи задължението и отговаря за неизплатените парични средства за обезщетения, които се следват от съществуващото между тях правоотношение. Фактът, че следващите се на ищцата обезщетения при прекратяване на трудовото й правоотношение са били изплатени на основание чл.224, ал.1 от КТ/обезщетение за неизползван платен годишен отпуск/, което обстоятелство не е спорно между страните, потвърждава факта на приложение на разпоредбите на КТ. Несъмнено е, че съдът следва да прилага разпоредбите на закона според точния им разум, а когато отделна разпоредба е непълна, неясна или противоречива следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на другите разпоредби, на целта на закона и на основните начала на правото, както и че тези основни начала следва да бъдат съобразявани при всяка необходимост от тълкуване на законовия текст. Ето защо, настоящият съдебен състав също намира, че нормата на чл.222, ал.3 от КТ е приложима в случая, изхождайки от разпоредбата на  чл. 293 ЗСВ, според която доколкото в тази глава /тринадесета/ не е предвидено друго, прилага се Кодексът на труда.

            За уважаването на иска по  чл.222,ал.3 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: прекратяването на трудовото правоотношение след като работникът е придобил право на пенсия и същият да не е получавал обезщетение на същото основание. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от прослуженото време при работодателя, като обичайното е брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил повече от десет години – брутно трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Правопораждащият факт на обезщетението е освобождаването от длъжност и към този момент се определя размера на брутните възнаграждения, които се дължат.

        По делото между страните не се спори, че ищцата е имала придобито право на пенсия,както и че е работила при същия работодател общо 9 години, 6 месеца и 21 дни, с едно прекъсване. Въз основа на тези съображения съдът намира, че районният съд правилно е приел иска за основателен и доказан, че се дължи обезщетение за два месеца прослуженото време при работодателя, като обичайното е брутно трудово възнаграждение за срок от два месеца, тъй като е работила до десет години при своя последен работодател. Не се спори между страните, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 2563.01 лв., или за два месеца дължимото й обезщетение е в размер на 5126.02 лв.

По така изложените съображения предявеният иск се приема за основателен и от въззивната инстанция, а поради аналогичност на фактическите и правни изводи в обжалваното решение, същото се явява правилно и законосъобразно изцяло, включително и в частта за разноските, поради което следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а въззиваемата не е претендирала такива за въззивното производство. 

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                                                                  

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №130/14.06.2019 год. по гр.дело №799/2018 год. по описа на Районен съд-Мездра.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на основание  чл. 280, ал.3, т.3 ГПК.

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:...........                         ЧЛЕНОВЕ:1..........   2..........