Решение по дело №157/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260148
Дата: 2 юни 2021 г.
Съдия: Георги Димитров Василев
Дело: 20212330200157
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

            РЕШЕНИЕ №…./…г.

Гр. Ямбол 02.06.2021 г.

                                 

в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             Председател: Г.Василев

                                                       

                                                                              Членове:1………………...

 

                                 2…………………..

 

При секретаря М.М. и в присъствието на прокурора …………,като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев АНД № 157/2021 г. по описа за ЯРС, за да се произнесе  взе  предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „***“ СД, гр. Я*, против Наказателно постановление/НП/№ **** г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Б* в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.31, ал.4 от Нар.№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, на основание чл.185, ал.2, изр. второ вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез упълномощен адвокат пледира за отмяна на НП на процесуално основание, като незаконосъобразно издадено, като алтернативно се прави искане за приложението на чл.28 от ЗАНН или за намаляване на размера на наложената санкция на минимума предвиден в закона. Претендират се и направените по делото разноски.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП да бъде потвърдено, като законосъобразно от процесуално и материално-правна страна. Иска се присъждане на разноските по делото.

 

Сьдьт, след като извьрши цялостна преценка на сьбраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

На 05.12.2020 г. на жалбоподателя „***“ СД, гр. Я*, е съставен АУАН от свид. М.А. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, затова че на при извършена проверка на 23.11.2020 г., в 16.22 ч., на търговски обект - ***, находящ се в гр. Я*, ул. „***“ №1, стопанисван от СД „*** с ЕИК *** се установило от свид. М.А. и нейните колеги, че за извършена операторска грешка при маркиране на сума за плащане в брой чрез ФУ/фискално устройство/ в обекта в размер на 17608.52 лв. и издаден ФКБ/фискален касов бон/ с № ***. не е документирана сторно операция чрез издаването на нов ФКБ от монтираното и работещо в обекта ФУ до 7-мо число на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката/до 07.07.2020 г./. Констатираните от инспекторите факти се потвърждават от генерирана справка от програмен продукт ФУДВ/фискални устройства с дистанционна връзка/ за периода 01.06.2020г.-10.07.2020г., от който е видно, че няма регистриран сторно оборот. В търговския обект имало монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ модел: Datecs DP-150 с инд. № ****и фиск. памет № ***, надлежно регистрирано в НАП с № 4356142.

За извършената проверка и направените констатации е съставен ПИП/протокол за извършена проверка/****., а на търговското дружество/ТД/ е идаден АУАН за извършено нарушение по чл.31, ал.4 от Нар.№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът е връчен на представител на ТД.

 С НП от 19.01.2021 г. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Б* в ЦУ на НАП наложил на жалбоподателя административно наказание “имуществена санкция” в р-р на 1000 лв. за извършеното нарушение.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на инспектор М.А., който добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения. От разпита на свидетеля  и от всички писмени доказателства/АУАН, НП, протоколи за извършени проверки, опис на паричните средства в касата при започване на проверката, декларации от лице, работещо по трудово правоотношение и за стопанисвани обекти от задължено лице, дневен отчет, Справка Клен, фискален касов бон/ФКБ/, данни за сторно операции, заповед на Изпълнителния Директор на НАП и документи представени в с.з./, приети и прочетени по чл.283 от НПК се установява, че посоченото в АУАН и НП нарушение е извършено от жалбоподателя, като това нарушение не води до неотразяване на приходи. В тази насока, сьдьт кредитира приложените по делото документи и показания на свидетеля, т.к. същите кореспондират помежду си, а гласните доказателствени средства са логични, последователни и безпротиворечиви. От събраните по делото доказателства не се установи инспекторите да са били заинтересовани или предубедени при извършване на проверката, след като в с.з. се констатира, че проверката е извършена по сигнал.

 

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по сьщество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

          АУАН и НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Съдът приема доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в жалбата и в с.з., че при изготвянето на акта и постановлението са нарушени визираните повелителни норми на ЗАНН, т.к. не е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, съгласно чл.185, ал.2, изр. последно от ЗДДС и показанията на свидетеля. Не е посочено и как следва да се извърши сторно операцията, а това е изрично отразено в чл.31, ал.1 от посочената наредба – чрез издаване на нов ФКБ. Визираните факти са елемент от фактическото формулиране на нарушението, но същите не са изрично посочени в АУАН, в НП и в протокола за проверка. При юридическото формулиране на административното нарушение не е посочено, че наред с разпоредбата на чл.31, ал.4 е нарушена и разпоредбата на чл.31, ал.1 от  Нар.№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а по чл.118, ал.4 от ЗДДС не е посочено по коя точка е извършеното нарушение, защото съответната точка е във връзка с нарушенията по чл.31,ал.1 и ал.4 от наредбата. Визираната фактическа и правна квалификация на нарушението е пряко свързана с административнонаказателната норма, по която следва да се санкционира жалбоподателя, защото има извършено административно нарушение. Допуснатите нарушения на процесуалните правила ограничават съществено правото на защита на жалбоподателя да разбере точно при какви обстоятелства и по кои правни норми е извършил административното нарушение. В тази връзка, съдът не споделя останалите доводи на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП, и в частност, тези за приложението на чл.28 от ЗАНН, след като е установено, че жалбоподателят е извършвал и друг път същото нарушение, макар да няма още влезли в сила НП.

          Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение, но поради това, че съдът не разполага с процесуална възможност за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения от контролния и наказващия органи, НП като незаконосъобразно от процесуално-правна страна следва да бъде отменено. В тази насока, не могат да бъдат приети аргументите на представителя на наказващия орган, досежно законосьобразността на издаденото НП.

          При този изход на делото, НАП дължи на жалбоподателя ЮЛ направените разноски по делото за заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 300 лв. по чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК.

 

          Предвид изложеното и основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК, сьдьт         

 

Р     Е     Ш     И     :

 

          ОТМЕНЯ НП № *** г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Б* в ЦУ на НАП, с което на „***“ СД, гр. Я*, ЕИК/БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Я*, ул. **** № 57, представлявано от Н* П* К*и И* П* К*, за нарушение на чл.31, ал.4 от Нар.№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр. второ вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000/хиляда/лв.

          ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ДА ЗАПЛАТИ на „***“ СД, гр. Я*, ЕИК/БУЛСТАТ: ***сумата от 300/триста/лв., направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                                                           Районен съдия: