№ 215
гр. Варна, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000235 по описа за 2023 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИ.Т И
ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.И. Ц., срещу решение
№260039/23.07.2021г., постановено по т.дело №182/2021г. по описа на ОС -
Варна в следните части: за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди както и в частта за
присъдената мораторна лихва – за уважения размер от 2 841.67 лева върху
обезщетението за неимуществени вреди; в частта за присъдените мораторни
лихви върху имуществените вреди в размер на 179.06 лева, относно началната
дата на същите.
С жалбата се твърди и се представят доказателства – 2 бр.платежни
нареждания, с които въззивникът твърди, че е изплатил на пострадалия
изцяло присъдените имуществени вреди както и сумата от 15 000 лева
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от завеждане
на иска до плащанията на 12.01.2023г. Не оспорва обезщетението за
неимуществени вреди до размера на 15 000 лева, за които са представени
доказателства за плащане ведно със законната лихва от завеждане на исковете
до плащането на 12.01.2023г. По същество се обжалва решението в
определения и присъден на ищеца размер на неимуществените вреди както и
присъдените върху тази сума мораторни лихви. Считат, че лихвите се дължат
1
не от момента на уведомяването на застрахователя, а от изтичане на три
месеца от сезирането му.
Твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения.
На първо място въззивникът счита, че съдът е приложил неправилно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД като не е извършил пълна и всеобхватна
преценка на критериите за справедлИ.ст. Поради това е разгледал предимно
получените от ищеца телесни увреждания без да прецени тяхното отражение
върху общия здравен статус на лицето както и обстоятелството, че
оздравителният процес е приключил бързо и без усложнения, не се е отразил
повече от обичайното на психиката и състоянието на пострадалия. Твърди се
извършено от застрахователя плащане на обезщетение до размера на 15 000
лева и прекомерност на присъдените над този размер суми до уважения
размер от 30 000 лева. Присъденото обезщетение от 30 000 лева не
съответства на претърпените вреди.
По отношение на присъдената мораторна лихва въззиваемата страна
сочи, че счита за неправилно определен началния момент на задължението,
който следва да бъде поставен с изтичане на тримесечния срок от подаване на
застрахователната претенция, или 21.07.2021г., до датата на подаване на
исковата молба на 27.03.22г. Обжалва и размера на присъдените законни
лихви като функция от обжалване размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Счита иска за обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 179.06 лева върху имуществените вреди за неоснователен поради
оспорване на началната дата, тъй като обезщетението следва да бъде
определено в периода от 21.07.21г. до подаване на исковата молба на
27.03.22г. /изтичане на тримесечния срок от подаване на претенцията/
Претендира отмяна на решението в обжалваните части, евентуално
намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
ведно с акцесорните му претенции – лихви и разноски. Претендират се
сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата, подаден от
насрещната страна А. С. К., чрез адв.С. А. от ВАК, за неоснователността .
Считат постановеното решение за правилно и законосъобразно, вкл. по
приложението на чл.52 ЗЗД. Присъденият размер отразява вярно и точно
претърпените от ищеца неимуществени вреди, които имат както телесно, така
и психическо отражение. Претендира се потвърждаване на съдебното
решение ведно с присъждане на пълномощника на страната адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съгласно чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв.
В съдебно заседание пред въззивния съд страните не се явяват,
депозират молби, с които поддържат процесуалните си позиции. Не правят
нови искания.
2
За да се произнесе по спора съдът констатира, че производството е
образувано по искова молба на А. С. К., ЕГН **********, гр.С., чрез
адв.Ст.А. от ВАК срещу „ЗАД Далл Богг: ЖИ.т и Здраве" АД за осъждане на
ответника за сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за понесени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от счупване на лява лъчева кост в долна трета, обуславящо
трайно затруднение в движението на крайника, счупване на 5-то и 6-то леви
ребра, придружено със значителна палпаторна болезненост, засилваща се при
дишане, както и болки в лява гривнена става, невъзможност за боравене с
лява ръка и ограничаване движенията на пръстите на лява ръка, претърпян
емоционален стрес както и сумата от 3 216,67 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 30 000лв., изчислена за периода
07.03.2021г. до 28.03.2022г. както и сумата 1 670.00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, формирано като разлика между
действителната стойност на увредения лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег.
№ В 4065 ВА и изплатеното от застрахователя обезщетение поради настъпила
тотална щета; сумата от 179.06 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1 670.00лв., за периода 07.03.2021г. до 28.03.2022г.,
всички вреди настъпили вследствие виновно причинено от П. В. Д. ПТП на
07.03.2021г., дължимо по силата на застрахователна полица
№BG/30/120002665208 с валидност до 20.09.2021г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 07.03.2021г. в 13:35 ч. в гр.С., на
кръстовището на ул.„Република“ и ул.„Любен Каравелов“ настъпило ПТП,
при което, водачът П. В. Д. при управление на л.а.„Ситроен", модел „Ксара
Пикасо", рег. № В 6995 НК, виновно нарушил правила по ЗДвП като не
пропуснала приближаващия се от дясната страна л.а.„Сеат“, модел „Кордоба“
с рег. № В 4065 ВА, управляван от ищеца А. С. К.. В следствие на ПТП на
ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на лява
лъчева кост в долна трета, обуславящо трайно затруднение в движението на
горен крайник, счупвания на 5-то и 6-то леви ребра, придружено със
значителна палпаторна болезненост, засилваща се при дишане, както и болки
в лява гривнена става, невъзможност за боравене с лява ръка и ограничаване
движенията на пръстите на лява ръка. Твърди се, че на спрямо П. В. Д. е
съставен АУАН № GA 385017/ 07.03.2021г. и въз основа на него издадено НП
№ 21-0253-000117/15.04.2021г., с което е ангажирана административно-
наказателна отговорност на водача. Съставен е и Констативен протокол с
пострадали лица № 253р-3224 от 07.03.202г.
Твърди се наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност"
за автомобила на Д., по застрахователна полица № BG/30/120002665208, с
валидност до 20.09.2021г. с ответното дружество. Твърди се, че в резултат от
ПТП ищецът изпаднал в състояние на тревожност, потиснатост и страх да
използва автомобилен транспорт. Появили се смущения в съня.
3
Освен причинените неимуществени вреди на ищеца били причинени и
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на управляваното от него
МПС по време на процесното ПТП. Автомобилът на ищеца бил определен
като изцяло негоден за употреба, поради причинените увреждания. Ищецът
твърди, че предявил писмена претенция №0801-001399/2021-01 пред
ответното дружество за изплащане на обезщетение за причинените
имуществени вреди в общ размер на 3 000 лв. По същата ответникът изплатил
обезщетение в размер на 1 330 лв. Била предявена и втора писмена претенция
№ 0801-001399/2021-02 на 21.04.2021г. за изплащане на обезщетение за
причинените неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и
страдания, по която е отказано заплащане на обезщетение. Поради наличие на
причинна връзка между поведението на застрахования водач и претърпените
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП,
ищецът моли съда да постанови решение за осъждане на ответника за
репариране на причинените вреди в претендираните размери.
По делото е постъпил отговор от ответната страна ЗАД Далл Богг:
ЖИ.т и Здраве" АД, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Ответното дружество признава наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност" по застрахователна полица BG/30/120002665208
по отношение на лек автомобил „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", рег. № В
6995 НК, собственост на П. В. Д.. Оспорва виновното и протИ.правно
поведение на водача на застрахованото МПС. Оспорва причинените телесни
увреждания да са в резултат на настъпилото ПТП, като излага, че на ищеца е
причинено само навяхване на гривнена става. Релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради липса на поставен предпазен
колан от ищеца.
Потвърждава, че по отношение на отправената от ищеца претенция за
имуществени вреди ответникът е изплатил обезщетение извънсъдебно в
размер на 1 330.00 лв. Оспорва вида и размера на твърдените неимуществени
вреди, в това число претърпените болки и страдания. Излага, че
претендираното обезщетение е завишено и не е съобразено с принципа за
справедлИ.ст. По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявените искове.
Съдът, в правомощията си на въззивна инстанция, след преценка на
твърденията, възраженията и доводите на страните, съобразно приетите
доказателства и при съобразяване на чл.235, ал.3 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
При преценка допустимостта на производството съдът съобрази, че
постъпилата въззивна жалба е подадена от легитимирана страна, чрез
надлежно упълномощения процесуален представител на същата, в
преклузивния срок и при интерес от същата. Жалбата и отговора са надлежно
администрирани.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
4
валидността на решението, а по неговата допустимост – в обжалваната част;
по правилността на съдебното решение съдът е обвързан от посоченото в
жалбата оплакване.
Страните не твърдят допуснати процесуални нарушения и не правят
нови доказателствени искания.
Решението се обжалва в частта за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и мораторните лихви върху двете обезщетения
досежно началната им дата, но основните оплаквания на въззивника са за
неправилно приложение разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.497 КЗ вр.чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че към датата на подаване на въззивната жалба, на ищеца е
заплатена присъдената сума за имуществени вреди в размер на 682.60 лева
ведно с дължимата лихва за периода от подаване на иска до изплащането на
13.01.2023г.
Освен това въззивникът твърди, че не обжалва решението в частта за
неимуществените вреди до размера от 15 000 лева, а обжалваемият му
интерес е за разликата до присъдените 30 000 лева. По отношение на
имуществените вреди, с оглед извършеното извънсъдебно и в хода на процеса
плащане на ищеца както и плащането на неимуществени вреди до размера от
15 000лева, съдът намира, че обстоятелствата, ангажиращи гражданската
отговорност на застрахователя на деликвента не се нуждаят от установяване,
тъй като не се оспорват от въззивника.
Въпреки липсата на влязла в сила присъда по отношение на виновния
водач П. Д., с оглед ограничения въззив, съдът намира, че страните не спорят
относно фактите, които обосновават отговорността на застрахователя по
чл.432 КЗ вр.чл.45 ЗЗД. Като безспорно съдът е приел наличието на валидно
застрахователно правоотношение по ГО на деликвента спрямо л.а.Ситроен
Ксара Пикасо, рег.№В 6995 НК, собственост на П. Д., подадените от ищеца А.
К. застрахователни претенции за имуществени и неимуществени вреди /на
различни дати/ както и изплатената имуществена щета от 1330 лева.
Въззивникът не оспорва събраните пред първата инстанция
доказателства, а единствено сторените от съда въз основа на същите правни
изводи и извършената оценъчна дейност по отношение размера на
претендираните вреди. Едновременно с това, съдът намира, че доколкото в
жалбата не се съдържат оплаквания във връзка с правоизключващото
възражение на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД /за принос на пострадалия/,
същото не е предмет на настоящото производство. /било е счетено за
неоснователно от първата инстанция като не се е отразило на размера на
обезщетението/
По отношение неимуществените вреди:
Застрахователят обжалва присъденото обезщетение до размера на
15 000 лева /за разликата над 15 000 лева до присъдени 30 000 лева/.
Въззивният състав, въз основа комплексна преценка на събраните
доказателства /писмени мед.документи, експертизи – медицинска и
5
психологическа както и свидетелски показания/, намира че е налице
съответствие между определеното от първата инстанция обезщетение и
принципа на справедлИ.ст като присъдената сума не води до неоснователно
обогатяване на ищеца и до промяна в стандарта му на жИ.т. Тя представлява
точен паричен еквивалент на понесените от него неимуществени вреди.
Пострадалото лице А. К. е получил при ПТП на 07.03.2021г. в гр.С.
следните увреждания: контузия на ръката на нИ. китка и гръден кош със
множество счупвания на 6 и 7 ребро вляво. Непосредствено след катастрофата
пострадалият се оплаквал от силни болки в гръдния кош, таза и китката на
лявата ръка. Направени били рентгенографии на трите области и установено
доказано счупване на 5 и 6 ребра, данни за фрактура на воларната страна на
лъчевата кост на лява гривнена става. Последното е наложило имобилизация
на ставата за 20 дни. Това е довело до ограничаване движенията на ръката,
най-вече на палеца. На проведения преглед на 26.09.22г. от вещото лице по
СМЕ /л.152/ се установява, че движенията на двете гривнени стави на ръцете
са възстановени. Пострадалият се движи с канадка поради предстояща
операция на дясна ТБС /болест на Чандлър/ като от 2007г. е налице и
алопластика на лява ТБС поради коксартроза. Няма затруднения в
движенията на снагата, при вдишване и издишване. Тези заболявания са
заварени и не се отразяват на конкретните вреди, предмет на обезщетяване.
От заключението се установява, че счуването на ребрата предизвиква
изключително силни болки, усилващи се при кихане, кашляне, при движение
на тялото, които постепенно отшумяват след 25 ден /стават поносими/,
изчезват напълно в края на втория/третия месец. Тези болки обуславят трудно
лягане, ставане и движение. Болката в лявата китка се припокрива от болката
в ребрата. Първата фрактура изисква покой , а счупената лъчева кост на
лявата ръка е лекувана с ортопедична шина. Няма данни за провеждана
рехабилитация. Няма данни за последващи усложнения. Лечението е
приключило с възстановяване според становището на вещото лице.
Единственият пасив от тези травми остава болката/чувствителност при
промяна на времето и голямо физическо натоварване по отношение на
счупената лъчева кост /вътреставно счупване/.
Същевременно от съдебно-психиатричната експертиза /л.157 по делото/
се установява, че пострадалият има решение за нетрудоспособност от
17.11.2021г. относно други заболявания, някои от които в хроничен стадий.
Според заключението, дадени след проведено интервю на пострадалия,
същият страда от разстройство в адаптацията, което е нормална защитна
реакция и продължава около 2-3 месеца след произшествие – оплакванията на
ищеца са били за безпокойство, нарушение на съня и тревожност. Лицето е
психично здраво и липсват данни за извършвано психиатрично лечение и
консултации.
Заключенията не са оспорени и се поддържат от специалистите в
съдебно заседание като се кредитират и от въззивния състав като обективни и
6
професионално дадени.
От разпитаните по делото свидетели Шерифе С.а /живуща на
съпружески начала/ и Ш. К. /син/ се установяват понесените от ищеца болки
и страдания във връзка с получените травми при ПТП на 007.03.2021г. Около
три месеца след това пострадалият се оплаквал от силни болки в гръдния
кош, в китката на лявата ръка, не можел да спи нормално, будел се често и
бил неспокоен. Не можел да се обслужва сам и се налагало св.С.а, която
живеела с него от 1991г. на съпружески начала, да се грижи за обличане,
къпане, тоалет и др. Не можел да шофира – започнал да шофира преди около
година. В началото на периода, когато пострадалият имал силни болки, се
налагало приемане на болкоуспокояващи.
С оглед на установения деликт е налице основание за ангажиране
функционалната отговорност на застрахователя на гражданската отговорност
на деликвента съгласно чл.432 КЗ. С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ
законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу
застрахователя на застраховка "Гражданска отговорност" за имуществените и
неимуществените вреди, пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие /чл.429, ал.1 КЗ/.
Съгласно ППВС №4/1968г. /т.11 и т.1/, при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички
обстоятелства, които обуславят тези вреди – всички, които са настъпили или
ще настъпят в резултат от увреждането като съдът трябва да посочи
конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените
вреди. В този смисъл е и практиката на ВКС - за необходимост от точно
очертаване на релевантните за определяне размера на обезщетението
обстоятелства и тяхното оценяване, в който смисъл са и решение по т.д.
№1020/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 202 от 16.01.2013 г. по т. д. №
705/2012 г. на ВКС, ТК, Решение № 114 от 03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 4 от 03.08.2015 г. по т. д. № 40/2014 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 172 от 11.01.2017 г. по т. д. № 2140/2017 г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Понятието "справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесни увреждания, макар неизчерпателно, са характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да присъди за
конкретните неимуществени вреди. Когато съдът обсъди всички фактори от
значение за определяне вида, характера и интензитета на търпените вреди,
определеното обезщетение отговаря на критерия за справедлИ.ст.
Първоинстанционният съд е обсъдил детайлно конкретните обстоятелства по
7
смисъла на цитираните в ППВС критерии. Оценил е възрастта на пострадалия
към датата на ПТП /54г./, причиненият стрес от внезапното събитие,
изключително силните болки в началото на периода, свързани с получените
травми на гръдния кош и на лявата ръка в областта на китката; преценено е
състоянието, посочено от психиатричната експертиза - разстройство в
адаптацията. Въззивният състав споделя изцяло фактическите и правни
изводи на първата инстанция като препраща към тях съгласно чл.272 ГПК.
Съществено при определяне размера на обезщетението за тези вреди
е обстоятелството, че за около месец –два ищецът е изпитвал много силни
болки в цялата си снага с оглед контузията на гръдния кош /счупване на
ребра/, което е променило драстично ежедневието му – не можел сам да се
обслужва, а се нуждаел от чужда грижа, изпитвал безпокойство и тревога.
Към момента е възстановен, но при тежки физически натоварвания и промяна
на времето могат да се очакват болки и сензитивност в областта на китката.
Съществен за размера е фактът, че травмите са били лекувани
правилно и адекватно като е настъпило пълно възстановяване функциите на
лявата китка както и на снагата. Не са диагностицирани усложнения и не се
очакват такива в бъдеще, които да са свързани с процесните фрактури.
Произшествието не е дало и сериозни психиатрични и/или психологически
особености в личността и емоционалния статус на ищеца, тъй като описаното
състояние на тревожност е отшумяло след два –три месеца. Въз основа на
изложеното съдът намира, че определеното обезщетение в размер на 30 000
лева съответства на принципа на справедлИ.ст, заложен в чл.52 ЗЗД като мяра
на определен паричен еквивалент на търпените от ищеца неимуществени
вреди. Поради това решението на съда следва да бъде потвърдено за
обжалваната част от 15 000 лева, явяваща се разликата над платеното в
размер на 15 000 лева /необжалвана част/ и присъдената сума от 30 000 лева.
Върху присъдената главница от 30 000 лева се дължи обезщетение за
забавено изпълнение, дължимо от застрахователя поради обусловеността от
деликтното правоотношение и доколкото се дължи от последния съгласно
чл.429/3/ и чл.497 КЗ. Задължението на застрахователя възниква не от
момента на деликта, а от по-късния момент, фиксиран в чл.429, ал.3 КЗ, а
именно от уведомяване на застрахователя от застрахования или с подаване на
застрахователна претенция от пострадалия. Тъй като за неимуществените
вреди ответникът е уведомен на 21.04.2021г., обстоятелство, което не е
спорно /а са налице и писмени доказателства по делото/, то и законната лихва
се дължи от този момент до окончателното изплащане на задължението. Към
тази отговорност, която попада в обсега на застрахователно обезщетение,
застрахователят дължи и обезщетение за собствената си забава съгласно
чл.497 КЗ, вкл. законната лихва от съдебната претенция до окончателното
изплащане на задължението. Съдът е извършил самостоятелно изчисление на
определените от окръжния съд размери на лихвата като установява, че
същите съответстват на размера на главницата и периода на начисляване
/съотв.по размер със съдебно присъдените/. В частта за присъдената
8
мораторна лихва върху неимуществените вреди решението следва да бъде
потвърдено, съотв. за прецизирания в жалбата период от 21.04.21г. до
11.06.2021г.
Съобразно преводно нареждане към въззивната жалба на 12.01.23г.,
по сметка на пострадалия Ал.К. са заплатени 15 000 лева, ведно със законната
лихва върху този размер, изчислена за периода от завеждане на иска до датата
на плащане на 12.01.2021г.
В обжалваната част за неимуществените вреди от 15 000 лева
/разликата до 30 000 лева/ решението на съда следва да бъде потвърдено
ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане.
Следва да бъде потвърдено и решението за присъдената мораторна лихва
върху сумата от 30 000 лева, за периода преди завеждане на иска от 21.04.21г.
до 11.06.2021г., в която част се обжалва претенцията. /застрахователят
изрично е посочил обхванатото от плащането му задължение за законната
лихва върху 15 000 лева/.
По отношение на имуществените вреди:
Не се спори, че при процесното ПТП на 07.03.2021г. са причинени
съществени имуществени вреди на л.а.Сеат Кордоба, собственост на
правоимащия по чл.432 КЗ, които се характеризират като тотална щета
/САТЕ на л.134 по делото/. Стойността само на част от едрогабаритните
детайли, необходими за ремонта, са на стойност по-висока от средната
пазарна стойност на автомобила. Дори посочената частична стойност в т.9 от
СТЕ не включва всички увредени части, а включените в стойността за
възстановяване части от алтернативни източници, надхвърлят значително
средната пазарна стойност на процесното МПС /в съотношение 2 729 лева – 4
121.03 лева/. В конкретния случай уврежданията на автомобила го определят
като икономически тотал. Застрахователят не оспорва направените изводи за
щета съгласно чл.390 КЗ както и размера на обезщетението в размер на 682.60
лева /след редуциране на платеното извънсъдебно/.
С въззивната жалба е представено преводно нареждане от 12.01.23г.
/на л.12/ за извършено плащане от застрахователя в полза на А. К. на
обезщетението за имуществени вреди и законните лихви по т.дело
№182/2022г. на ВОС. Поради погасяване чрез плащане не се дължи друга
сума по акцесорната претенция. Доколкото е предмет на обжалване следва да
бъде потвърдено решението в частта за присъдените мораторни лихви върху
обезщетението за имуществени вреди, в размер на 179.06 лева, за периода до
завеждане на иска на 28.03.2022г. Същите са изчислени, считано от момента
на завеждане на застрахователна претенция за тези вреди на 11.03.2021г. до
предявяване на исковата претенция на 28.03.2022г. С приложеното платежно
нареждане към жалбата се установява, че застрахователят е заплатил
присъдените от първата инстанция имуществени вреди в размер на 682.60
лева ведно със сумата от 55.94 лева, законна лихва, изчислена до датата на
плащане 12.01.2023г.
9
Обезщетението за забавено изпълнение се дължи съгласно чл.429,
ал.3 КЗ от датата на завеждане на застрахователната претенция, а такава е
предявена по отношение на имуществените вреди на 11.03.21г., видно от
приложена на л.73 „Претенция за изплащане на обезщетение за щети по
МПС“. Тъй като плащането на обезщетението от 682.60 лева е извършено към
подаване на жалбата, то не се отразява на задължението за мораторните лихви
за предходния период преди предявяване на иска.
Независимо от извършените от въззивника частични плащания,
доколкото именно той е предизвикал въззивното производство с подаване на
въззивна жалба като същата е изцяло неоснователна /исковете се отхвърлят
частично поради плащане/, то сторените разноски за производството от
ищеца следва да бъдат възложени, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на
въззивника. Страната не е правила други разноски, освен за оказана безплатна
правна помощ от адв.С. А.. Направено е своевременно искане за определяне
на адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА от пълномощника на въззиваемата
страна адв.А. като е представен Договор за правна защита и съдействие от
28.04.2023г., в който е уговорено предоставянето на правна помощ по реда на
чл.38, т.2 от ЗАдв. Обжалваемият интерес на въззивника възлиза общо на
18 703 лева /сумарно/, поради което на пълномощника на въззиваемата страна
съдът определя възнаграждение по чл.36, ал.2 вр.чл.38, т.2 ЗА в размер на 2
083.27 лева съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. /ДВ, бр.88/2022г./
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №569/15.12.2022г., постановено по т.дело
№182/2022г. на ВОС в следните обжалвани части: в частта, в която
ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ ЗАД, ЕИК *********, София, е осъдено да
заплати на А. С. К., ЕГН **********, гр.С., обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ищеца в резултат на уврежданията, получени при ПТП
на 07.03.2021г. в гр.С., причинено виновно от водача на л.а.Ситроен Ксара
Пикасо, рег.№В 6995, П. Д., застрахован по риска Гражданска отговорност на
МПС при ответното дружество, за разликата над 15 000 лева до присъдените
30 000 лева /за 15 000 лева/, ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното изплащане на задължението както и в частта за присъдената
мораторна лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени
вреди, в размер с начална дата 21.04.2021г./застрахователна претенция/ до
21.07.2021г. /изтичане на трите месеца от сезиране на застрахователя/; в
частта за присъдените мораторни лихви върху главницата за имуществени
вреди, за периода от 11.03.2021г. до 11.06.2021г., на основание чл.432 КЗ.
В останалата част решението на съда не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
10
ОСЪЖДА ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И ЗДРАВЕ ЗАД, ЕИК *********,
София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Стелян Т. А. от ВАК, Варна, ул.Хан Кубрат
№9Б/В, в качеството му на пълномощник на А. С. К., за оказаната безплатна
правна помощ по в.т.дело №235/2023г. по описа на ВнАС, дължимото
съгласно чл.36 вр.чл.38 от ЗАдв. адв.възнаграждение, определено съгласно
чл.7, ал.2 от Наредбата за МРАВ в размер на 2083.27 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване
препис на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11