РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Благоевград, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20221210102640 по описа за 2022 година
Производството по настоящото гр.д.№2640/2022г. по описа на Районен съд-
Б е образувано по иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.99 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД, предявен от „Ф “ ЕАД, ЕИК , седалище и
адрес на управление гр.С , ул.“Х “ № , ет. , представлявано от Л К Д., против
Е. Е. Г., ЕГН **********, гр.Б , ул.”П “ № , ет. , за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми –
314.76 лв. - главница и 58.35 лв. – лихва за забава за периода от 21.08.2019г.
до 11.10.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№759/24.10.2021г. по описа на
Районен съд-Б .
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2019г. ответникът Е. Е. Г. е
сключил с „Б “, ЕИК , Договор за потребителски паричен кредит CREX- .
Съгласно чл.1 от Договора кредитополучателят се съгласява предоставената
му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, като направеното плащане съставлява изпълнение на задължението
на кредитодателя да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на
договора. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на
15.09%. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит
ведно с дължимите лихви на 6 броя месечни погасителни вноски, включващи
главница и договорна възнаградителна лихва, с краен срок за погасяване
20.09.2019г. Сочи се, че ответникът е изпаднал в забава на 20.08.2019г.,
когато е падежът на първата неплатена погасителна вноска.
Твърди се, че на 22.04.2020г. между „Б “, ЕИК и „Ф “ ЕАД, ЕИК е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който
1
цедентът прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора
портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение №1а. На
18.06.2020г. е подписано Приложение №1а, в което подробно са описани и
индивидуализирани цедираните вземания, вкл. по процесния договор. На
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД „Б “ е упълномощило „Ф “ ЕАД да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което е изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Б “ ЕАД, но пратката е върната в цялост. Към
исковата молба ищецът представя уведомление за цесията, което да бъде
връчено на ответника. Сочи се, че поради неизпълнение от стрА. на
кредитополучателя на договорните му задължения, ищецът „Ф “ ЕАД в
качеството на цесионер по Договора за кредит, е подал заявление по чл.410 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б и
е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на
ответника – адв.С. Е подава писмен отговор на исковата молба, в който
навежда довод, че цесията не е породила действие по отношение на
ответника, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за цедирането на
дълга. Прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на
посочена продажна цена, както и за нищожност на договора за кредит, поради
изготвянето му на шрифт по-малък от 12; погасителният план не съдържал
разбивка на всяка погасителна вноска, не ставало ясно какви компоненти се
включват в общия размер на задължението. Поради нищожността на договора
за кредит, извършените погашения за лихви следвало да се отнесат като
плащания за погасяване на главницата.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищцовото
дружество „Ф “ ЕАД. Преди съдебно заседание представят писмено
становище по съществото на делото. Претендират сторените по делото
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Особеният представител на ответника в хода на устните състезания
доразвива доводите си за неоснователност на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит CREX- ,
сключен на 12.03.2019г. между „Б “ като Кредитор и Е. Е. Г. като
Кредитополучател, при следните параметри: обща цена на стоките – 979 лв.;
размер на кредита – 1023.06 лв.; месечна погасителна вноска – 178.69 лв.;
брой погасителни вноски – 6 броя, с първа погасителна вноска – 20.04.2019г.,
последна погасителна вноска – 20.09.2019г.; обща стойност на плащанията –
1072.14 лв.; ГПР – 16.18%; лихвен процент – 15.09%; такса ангажимент – 0
лв. Договорът е сключен за финансиране на покупка на стоки и услуги, а
именно – Телевизор марка LG, модел 55vk6200, на стойност 979 лв. и
Застраховка „сигурност на плащанията“ на стойност 44.06 лв.
/застрахователна премия/.
Съгласно чл.1 от Договора кредитополучателят се съгласява
предоставената му в заем сума да бъде изплатена пряко на търговските
партньори на кредитора, като извършването на плащането по посочения
начин съставлява изпълнение на задължението на банката да предостави на
2
кредитополучателя заема, предмет на договора. Съгласно чл.3 от Договора
при забава на погасителна вноска се начислява обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва.
По делото е представен сключен на 22.04.2020г. между „Б “, ЕИК и „Ф “
ЕАД, ЕИК Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Видно от Приложение №1а от 18.06.2020г. към Рамковия договор за цесия
от 22.04.2020г., „Б “ ЕАД е цедирало на „Ф “ ЕАД вземане от Е. Е. Г. по
Договор с номер CREX- от 12.03.2019г.
По делото е представено писмено потвърдежние от „Б “ за извършеното
прехвърляне на вземания по посочения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г. към
него в полза на „Ф “ ЕАД.
„Б “ е упълномощило „Ф “ ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърлянето
на вземанията. По делото е приложено Уведомление от „Ф “ ЕАД, адресирано
до ответника Е. Е. Г., с което го уведомяват, че с Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г.
„Б “ е прехвърлило на „Ф“ ЕАД всички свои вземания срещу него,
произтичащи от Договор за кредит с номер CREX- от 12.03.2019г. Няма
данни уведомлението да е получено от ответника преди подаване на
заявлението.
На 13.10.2021г. ищецът „Ф “ ЕАД е подал в Районен съд-Б заявление с вх.
№5324/13.10.2021г. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника Е. Е. Г., по което е образувано
ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б . Съдът е уважил заявлението
и е издал в полза на заявителя срещу длъжника Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №759/24.10.2021г. по ч.гр.д.
№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б за сумата от 314.76 лв., главница,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит с номер
CREX- от 12.03.2019г., сключен между „Б “ и длъжника Е. Е. Г., които
вземания са цедирани на заявителя съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.08.2019г. и Приложение №1/18.06.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 58.35 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г., с изключение на периода от
13.03.2020г. до 13.07.2020г.; сумата от 25 лв. заплатена държавна такса и
сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
ответника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В
срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил установителен иск за сумите
по издадената заповед за изпълнение.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото
лице А. Д., от заключението на която се установява следното: Общият размер
на кредита в размер на 1023.06 лв. е формиран от общата стойност на
финансираните с предоставения заем стоки и услуги и застрахователната
премия /979 лв. +44.06 лв./.
Кредитът се усвоята посредством плащане, извършено от името на
кредитора за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на
търговските партньови на кредитора. В случая кредиторът е превел сумата в
размер на 979 лв. по сметка на търговския му партньор „Т “ ЕАД във връзка
3
със закупения от кредитополучателя телевизор. Закупуването на стоката от
кредитополучателя е документирано посредством издадена от „Т “ ЕАД по
реда на чл.113 от ЗДДС Фактура №**********/12.03.2019г. Съгласно
подписан Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията плюс“
кредиторът е превел сумата в размер на 44.06 лв. по сметка на
застрахователите „К“ АД, клон Б , ЕИК , и „К “ АД, клон Б , ЕИК .
Вещото лице в Справка №2 е изготвило Погасителен план, в който
отделните анюитетни вноски са представени като разбивка от главница,
договорна лихва и застраховка, като общият размер на главницата е 979 лв.,
на възнаградителната лихва – 49.08 лв., на застраховката – 44.06 лв.
Установява се, че по договора за кредит длъжникът е извършил две
плащания в общ размер 757.38 лв.: на 10.06.2019г. – 357.38 лв., на
15.11.2019г. – 400 лв., с която се погасени:
-главница – 664.24 лв.;
-договорна лихва – 49.06 лв. /погасена изцяло/;
-застраховка – 44.06 лв. /погасена изцяло/.
Така остава непогасена главница в размер на 314.76 лв.
Вещото лице е изчисло размера на дължимата лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г., с
изключение на периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г., в размер на 57.88 лв.
Изчисло е размера на ГПР – 9.51%, включвайки в същия договорната лихва и
застраховка.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим и частично основателен.
Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.410 от ГПК във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД е
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение. По делото се установи, че в полза на ищеца „Ф “ ЕАД
срещу ответника Е. Е. Г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №759/24.10.2021г. по ч.гр.д.№2545/2021г. по
описа на Районен съд-Б , за претендираните с исковата молба парични
вземания за главница и законна лихва, произтичащи от Договор за
потребителски кредит CREX- от 12.03.2019г., сключен между „Б “ и Е. Е. Г..
Срокът на договора е изтекъл на 20.09.2019г. с падежа на последната
погасителна вноска, като заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
е подадено след изтичане срока на договора.
Ищецът „Ф “ ЕАД е придобил вземанията по посочения договор за кредит
по силата на сключен с „Б “ Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 22.04.2020г. и Приложение №1а/18.06.2020г. към него. От
момента на постигане на съгласие между страните по договора за цесия,
новият кредитор /цесионер/ придобива вземането на стария кредитор /цедент/.
За да произведе действие цесията спрямо длъжника, на основание чл.99, ал.3
и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедент/ трябва да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за извършената цесия е длъжникът да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно
като плати на легитимирано лице, което е носител на вземането. Правно
4
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено
от предишния кредитор, но е допустимо цедентът да упълномощи цесионера
да извърши уведомяването по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 от ЗЗД. Представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил
съобразно чл.39 от ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на
разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД /Решение №114/07.09.2016г. по т.д.
№ 362/2015г. на ВКС, II т.о./. В настоящия случай цедентът „Б “ е
упълномощило цесионера „Ф “ ЕАД да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне, видно от приложеното по делото пълномощно. От
представеното уведомително писмо, изпратено от ищеца-цесионер „Ф “ ЕАД
от името на цедента „Б “ до ответника Е. Е. Г., както и приложената към към
него обратна разписка, се установява, че преди образуване на настоящото
дело ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията. Въпреки това, съдът
приема, че цесията е породила своето действие по отношение на него,
предвид следното: към исковата молба по настоящото дело са приложени
Рамков договор за цесия, Приложение №1а, потвърждение за цесия –,
пълномощно и уведомително писмо до длъжника за извършеното
прехвърляне на вземания. Получаването на уведомлението за цесия в рамките
на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е и самото уведомително съобщение по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, има правно значение и следва да бъде зачетено от съда. Цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай исковата молба и
доказателствата към нея са връчени на ответника по реда на чл.47 от ГПК –
чрез залепване на уведомление на регистрирания постоянен и настоящ адрес
на лицето. В двуседмичен срок от залепване на уведомлението, същият не се
е явила в съда, за да получи книжата, поради което по силата на чл.47, ал.5 от
ГПК книжата се считат за връчени. Получаването на уведомлението като част
от приложенията към исковата молба е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото, съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.
Установената в чл.47, ал.5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се
смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на
съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и
книжата до ответника се считат за надлежно връчени. Редовното връчване на
книжата по посочения процесуален ред предхожда назначаването на особен
представител на ответника, поради което и получаването на книжата от
особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на
исковата молба и доказателствата към нея, които доказателства включват и
уведомлението за извършената цесия. В подкрепа на тези изводи на съда е и
съдебната практика – Решение №46/2.02.2017г. по т.д.№572/2016г. на ВКС, I
т.о; Решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение
№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., Решение №3/16.04.2014г.
5
по т.д.№1711/2013г. на ВКС, I т.о.; Решение №78/09.07.2014г. по т.д.№
2352/2013г. на ВКС, I т.о./. Видно е, че в Договора за цесия е уговорена и
покупна цена. Предвид гореизложеното, съдът приема, че между „Б “ и „Ф “
ЕАД е сключен валиден договор за цесия на вземанията по Договор за
потребиителски кредит CREX- от 12.03.2019г., която цесия е породила
действие по отношение на ответника по делото, поради което ищецът може
да претендира от него изпълнение на задълженията му по договора за кредит.
По отношение дължимостта на претендираните суми, съдът намира
следното:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът,
съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК. По силата на
чл.10, ал.1 от ЗПК /ред. ДВ, бр.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г./ договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В конкретния случай, по делото се установи, че между „Б “ и Е. Е. Г. е
сключен Договор за потребиителски кредит CREX- от 12.03.2019г. „Б “
представлява финансова институцията по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя
като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга стрА., ответникът Е.
Е. Г. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК.
От доказателствата по делото се установява, че кредиторът е превел сумата
в размер на 979 лв., представляваща стойността на закупената от ответника
стока, по сметка на търговския му партньор „Т “ ЕАД, с което кредитът е
усвоен. Установява се, че кредиторът е превел сумата в размер на 44.06 лв. по
сметка на застрахователите „К “ АД, клон Б , ЕИК , и „К “ АД, клон Б , ЕИК
. Така общият размер на кредита е формиран от общата стойност на
финансираните с предоставения заем стоки и услуги и застрахователната
премия.
В случая крайният срок на договора е изтекъл на 20.09.2019г., поради което
всички вноски са с настъпил падеж и са изискуеми. За да се произнесе по
въпроса за дължимостта на претендираните суми, съдът първо следва да
прецени дали сключеният договор е валиден.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на
делата да осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи
нищожността на сделките са от императивен характер и за приложениието им
съдът следи служебно. Общественият интерес от осигуряване на точното
прилагане на императивните правни норми преодолява диспозитивното
начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато: 1. е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес; 2. е относимо към външната стрА. /формата/ на
представения правопораждащ спорното право документ; 3. е налице
6
противоречие с добрите нрави; 4. е налице неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12,
ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване. При извършената служебна проверка относно действителността на
сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази
насока правни доводи от особения представител на ответника, съдът
констатира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК
писмена форма на хартиен носител, но договорът не отговаря на изискването
относно минимално изискуемия размер на шрифта при изготвянето му, а
именно - не по-малък от 12. В процесния случай има видима разлика между
първата страница на договора и остА.лия текст. Съществените клаузи на
договора се съдържат именно там, а съдържанието е трудно за възприемане
като размер и вид на шрифта и разстояние между редовете. След визуално
сравнение съдът установи, че това е шрифт с размер 10, което е в нарушение
на изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК и води до недействителност на договора
на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два
текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове,
не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК.
Изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК договорът да бъде написан по ясен и
разбираем начин и с шрифт не по-малък от 12 се отнася до всички елемента
на договора.
По конкретния въпрос относно въведеното от българския законодател
изискване относно размера на шрифта на текста на договора има и практика
на Съда на Европейските общности. Съгласно определение на Съда /шести
състав/ от 14.04.2021г. по дело С-535/20, доколкото в Директива 2008/48/ЕО
не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които
необходимата информация трябва да бъде предоставена на длъжника при
сключване на договора за потребителски кредит, държавите членки остават
по принцип компетентни да установят правила както относно формата на
представяне на тази информация, така и относно последиците от
неспазването й от стрА. на търговците, при условие, че тези правила
допринасят за представянето на посочената в чл.10 §2 от Директивата
информация по ясен и кратък начин. Приемането на изискване за шрифт не
по-малък от 12 изглежда в състояние да гарантира, че информацията ще бъде
предоставена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на
дребен шрифт, който би могъл да породи опасността информацията при
сключване на договора и при изпълнението му да бъде пропусната от
потребителя. В заключение е прието, че чл.10 §2 и чл.22 §1 от Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12.
Оттук следва, че процесният договор пряко нарушава разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ЗПК, която е била действаща правна норма към датата на
7
неговото сключване. В този смисъл е практиката на ОС-Б – Решение
№555/19.10.2023г. по в.гр.д.№855/2023г. на ОС-Б .
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите
на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата
застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по
кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора,
като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на
1023.06 лв., включваща главница и застрахователна премия, а не само върху
главницата от 979 лв. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо
място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на
действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл.3,
буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи
разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това
сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на
кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка „Сигурност на
плащанията“. Следователно застрахователната премия несъмнено
представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на
яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР
противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които
се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Целта на цитирА.та разпоредба е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната
премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по
самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент
на разходите, е нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК. Клаузата, която е
част от раздел „Параметри и условия“ и касае размера на кредита и общата
стойност на дължимите плащания, е неравноправна. В посочената клауза не е
ясно как се формира размера на кредита от 1023.06 лв., при реално получени
средства за покупка на стоки от 979 лв. Никъде в кредитния договор не е
посочено, че разликата е от застрахователна премия по договор за
застраховка, която е включена в главницата. Така на потребителя е наложена
клауза, поставяща изпълнението на задълженията на кредитодателя в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля
8
и с която потребителят не е имал възможност да се запознае предварително.
Поради изложеното съдът приема, че сключеният договор за потребителски
кредит е недействителен. За нищожността съдът следи служебно и при
констатирането й се позовава на същата, при преценка основателността на
исковете. Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл.23 от ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно по процесния договор ответникът дължи единствено чистата
стойност на кредита в размер на 979 лв., представляваща отпуснатата в заем
сума за покупка на стока. От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че ответникът е извършил по кредита
плащания общо в размер на 757.38 лв. След приспадане на извършените
плащания от негова стрА., ответникът дължи връщане на непогасена
главница в размер на 221.62 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.10.2021г. За горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 314.76 лв. искът за главница, както и за
акцесорната претенция за законна лихва, подлежат на отхвърляне.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: за платена
държавна такса в размер на 75 лв., възнаграждение за особен представител в
размер на 400 лв., съдебно-счетоводна експертиза – 400 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв., определено от съда съобразно чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, от които
съразмерно с уважената част от иска се следват 579.13 лв. В заповедното
производство ищецът е направил разноски за сумата от 25 лв. платена
държавна такса и 50 лв. за юрисконсулско възнаграждение. От тях по
съразмерност на ищеца ще се присъдят 44.54 лв.
Водим от горното и на основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Е. Г., ЕГН
**********, гр.Б д, ул.”П “ № , ет. , че дължи на „Ф “ ЕАД, ЕИК , седалище
и адрес на управление гр.С , ул.“Х “ № , ет. , представлявано от Л К Д.,
сумата от 221.62 лв. /двеста двадесет и един лева и шестдесет и две стотинки/
- главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит с
номер CREX- от 12.03.2019г., сключен между „Б “, ЕИК и Е. Е. Г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, по
издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №759/24.10.2021г. по ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен
съд-Б .
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ф “ ЕАД, ЕИК , седалище
и адрес на управление гр.С , ул.“Х “ № ет. , представлявано от Л К Д., иск за
9
признаване за установено в отношенията между страните, че Е. Е. Г., ЕГН
**********, гр.Б , ул.”П “ № ет. , дължи следните суми по издадената срещу
него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№759/24.10.2021г. по ч.гр.д.№2545/2021г. по описа на Районен съд-Б , а
именно: главница по Договор за потребителски кредит с номер CREX- от
12.03.2019г. над уважения размер от 221.62 лв. до пълния претендиран размер
от 314.76 лв., ведно със законната лихва върху разликата от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата от 58.35 лв., представляваща лихва за забава, начислена за
периода от 21.08.2019г. до 11.10.2021г.
ОСЪЖДА Е. Е. Г., ЕГН **********, гр.Б , ул.”П “ № , ет. ДА ЗАПЛАТИ
на „Ф “ ЕАД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.С , ул.“Х “ № , ет.
представлявано от Л К Д. сумата от 579.13 лв. /петстотин седемдесет и девет
лева и тринадесет стотинки/ за направени по настоящото производство
разноски, както и сумата от 44.54 лв. /четиридесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки/ за направени разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10