№ 257
гр. Варна, 07.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900512 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
Ищецът Т. К. П., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ищецът П. Е. П., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Б. Ж., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът А. Е. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат К. М. и от адвокат Явор Стойчев, редовно упълномощени и приети
от съда от днес.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Ние считаме, че ход на делото не следва да се дава. Запознахме
се с представените по делото пълномощия на процесуалните представители на
ищците и смятаме, че нямат надлежно учредена представителна власт.
Представените пълномощия касаят представителство единствено и само за
подаване на заявление по ДДС по чл.417, т.10 и издадена заповед за
изпълнение. Поне така е написано в пълномощията и за издаване на
изпълнителен лист за съответните суми. Няма представителна власт, учредена
за искове по чл.415 и чл.422 от ГПК. Аз не останах с такова убеждение, като
ги прочетох.
Адв. Ж.: Възражението е неоснователно. Обикновеното производство
имплицинтно включва в себе си и предявяването на иск по отхвърляне на
искането за издаване на заповед за изпълнение.
Адв. Р.: Аз от своя страна считам също искането за неоснователно,
доколкото в двете адвокатски пълномощни е вписан текст, че
представителната власт по същите следва да се тълкува изцяло в полза на
упълномощените адвокати. Описано е какви права могат да упражнят от
името на П. П. и съответно на Т. П. и считам, че колегата Б. Ж. е надлежно
1
упълномощен и имаме представителна власт да заведем исковата претенция.
Адв. М.: Пълномощията са конкретни. Ако бяха изцяло в заповедното
производство, би било основателно становището на колегата Б. Ж., но в случая
имаме конкретни правомощия по издаване на заповед за изпълнение и
снабдяване с изпълнителен лист и нищо повече от това, включително и
налагане на обезпечителни мерки, но няма учредена представителна власт за
предявяване на искове и затова за да не стигнем до ситуация после, ищците да
кажат, че не са надлежно представлявани и да бъдат обезсилени актовете на
съда, би следвало да се даде възможност да се потвърдят тези действия на
адвокатите.
Адв. Ж.: Извън правния интерес на ответника е наличието на
представителна власт и всякакви недостатъци по пълномощията от ищеца към
неговите процесуални представители. Има и практика на ВКС в тази насока.
Няма правен интерес, ответникът да възразява за липса на представителна
власт на адвоката на ищеца, на насрещната страна на спора въобще.
Адв. М.: Правен интерес има всяка страна да бъде постановено валидно
решение.
СЪДЪТ намира, че доколкото настоящото производство съставлява
продължение на заповедното производство, не е налице липсата на
представителна власт, поради което и няма пречки да бъде даден ход на
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Р.: Поддържам исковата молба и допълнителната такава, като в
тази връзка запознати сме с определението за насрочване и с колегата имаме
възражения по недопускането на обективираните допълнителни основания на
нашата искова претенция. Считам, че законът дава право в хипотезата на
търговски спор, в допълнителната искова молба ищецът да извърши всички
действия, в това число и изменение на основанието на иска, като ал.2 на
чл.214 дава право за това. Навели сме в условията на евентуалност
допълнителни основания на исковата претенция, като по никакъв начин не
изменяме петитума на същата, поради което молим да измените
определението си в този смисъл и да допуснете за разглеждане и исковете,
предявени в условията на евентуалност.
Адв. Ж.: Изцяло се придържам към становището по проекта за доклад и
по определението за недопускането на изменението на иска чрез наведеното
допълнително основание и моля във връзка с това да съобразите следното:
Първо - допълнителното основание е наведено във връзка с отговора на
исковата молба на ответника - позоваването му на изписан текст на гърба на
същия документ, удостоверяващ получаването на сумата по записа на
заповед. В този смисъл намираме за неправилно и превратно възприето от
2
съда това, че твърдим някакъв неясен факт, на който се основават
допълнителните искове. Няма неясен факт. Фактът е един – изявление на
ответника, че сумата е получена от него на определената дата. От тук нататък
на този факт ние основаваме три евентуални иска, но това по-скоро са
различни квалификации на този факт. Едното е да се приеме, че с даването на
тази сума е налице договор за заем от същата дата. Другото, че сумата е
дадена като гаранция за изпълнение на договор, твърдение за който договор е
наведено от ответника с отговора на исковата молба. Най-сетне беше да
приемете, че ако нито едно от тези основания не е налице да се произнесете по
иска за връщане на тази сума, като получена при начална липса на основание.
Във всеки случай фактът е само един – изявлението, че сумата е дадена и
получена и в този смисъл в предмета на петитума няма никакво изменение.
Иска се, ответникът да бъде осъден да заплати 43 000 лева, които са по записа
на заповед. Това е дължимата сума. Различни са основанията и между другото
смисълът на двукратната размяна на книжа е точно този – да може във връзка
с отговора на ответника да се изчерпят всичките основания и цялата защита
относно субективното право – в случая вземането по записа на заповед. С
нищо тази защита не се затруднява от тези допълнителни искове, защото на
практика те се основават на факти, които ответникът навежда с отговора на
исковата молба. И сега искам да поставя пред съда следния въпрос: Ако тук не
се допускат нашите допълнителни евентуални искове, основани на този факт,
не би следвало изобщо съдът да отнесе като относимо към спора и
възражението на ответника за наличие на някакъв договор за гаранционна
отговорност и прочее, тоест не може един факт да се въвежда от ответника
като предмет на спора и да се обсъжда от съда и в същото време да се отрече
правото на ищеца да основе евентуалния си иск на същия този факт. Още
повече че процесуално при разглеждането на търговските спорове сме
направили всичко това в предвидения в закона срок, след което ние повече не
можем и да го направим в това дело, а всъщност ясно е, че сумата е получена.
Този е съвършено прост факт и няма какво повече по него да се изяснява.
Получена е на указана дата, подписано и сам ответникът се позовава на този
текст и на собственото си изявление. В такъв случай молим на основание
чл.253 от ГПК да преразгледате определението си за това да откажете
поисканото изменение на основанията на иска чрез въвеждане на нови,
допълнително, евентуални основания в условия на евентуалност. Това, че сме
формулирали, ако се отхвърли първия иск да се осъди ответникът да плати
сумата, защото е по договор за заем на същата дата или ако не, защото е
платена като гаранция, която трябва да се върне или пък при начална липса на
основание, това не променя предмета на петитума. Става въпрос все за
заплащане на една и съща сума на различни основания.
Адв. М.: Аз считам, че не са налице основания, Вие да ревизирате
Вашето определение, с което сте оставила без уважение искането за
разглеждане в настоящия процес на допълнително предявените искове. Не са
налице основанията на чл.373 от ГПК, нито чл.214, ал.1, изр.2 от ГПК. Няма
3
никакво основание за това, доколкото наистина се променят фактическите
твърдения изцяло и съответно петитума на исковата молба. Да не говорим за
това, че защитата на ответника би била изключително много затруднена и
съдът има право на преценка в този смисъл дали да уважи искането за
изменение на исковете. Отделно от това, последното, което колегата каза, ние
не сме се позовавали в нашите възражения на факта, на който се основават
допълнителните искове, които искат да бъдат разгледани в настоящия процес.
Ние никога не сме твърдели, че сме получавали в брой 43 000 лева, които се
задължаваме да върнем. Твърдим, че това изявление опорочава ефекта -
записа на заповед, защото липсва…опорочен е безусловния характер на
задължението по записа на заповед. Това означава, че този документ не е
запис на заповед. Тези възражения касаят ефекта, а по никакъв начин не
съдържат признание, че ние сме получили 43 000 лева.
Адв. Стойчев: Нещо повече – считам, че няма основание да се допуска
исканото изменение на иска с присъединяване на нови основание в условията
на евентуалност, доколкото ние сме изправени не просто в, какъв да е процес,
а в процес по предявен осъдителен иск във връзка с оставено без уважение
искане за издаване за заповед за изпълнение. В тази връзка ограничени сме по
отношение на предмета на делото. Предметът на делото е тази претенция, за
която е било поставено искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази
връзка считам, че няма основание да се приемат в настоящото производство
други основания. В този смисъл има формирана и богата практика на ВКС във
връзка с установителните искове по чл.422. Считам, че същата е относима и
по отношение на настоящия осъдителен иск.
Адв. Р.: Действително в точка 11б ако не ме лъже паметта в
Тълкувателно решение от 2014 г., което касае заповедното производство
предвижда, че не е допустимо изменение на иска, но подчертавам само и
единствено, когато се касае за установителен иск, предявен след депозиране
на възражение по заповед за изпълнение. В настоящия случай обаче не сме
изправени в тази хипотеза, а в различна такава по предявен осъдителен иск,
който се подчинява на общите правила, предвидени за търговски спорове, като
разликата с общото исково производство е единствено, че ищецът има право
да добави различни основания или да измени иска във всички предвидени в
чл.214 хипотези не до първото по делото заседание, а с допълнителната искова
молба.
Адв. Ж.: Изцяло се присъединявам към това. В хипотеза на отхвърлено
искане за издаване на заповед за изпълнение изобщо тази ограниченост на
предмета, производство, изобщо не стоим на нея. Всъщност няма условия за
издаване на заповед за изпълнение и се преминава към обикновен исков
процес, който се подчинява на общите правила.
Адв. М.: Дали искът е установителен, или осъдителен, няма никакво
значение.
Адв. Ж.: Не е въпросът дали е осъдителен, или не, а просто няма вече
4
връзка с тази заповед за изпълнение. То просто няма такава заповед за
изпълнение.
СЪДЪТ, по отношение на направеното искане за изменение на
Определението от 25.03.2025 г. за оставяне без уважение на молбата за
изменение на исковете, изцяло се придържа към мотивите, изложени в
определението, поради което и не намира основание за преразглеждането на
същото и отмяната му, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение на определението за
оставяне без уважение на молбата за изменение на исковете.
Адв. М.: Нямам възражения по доклада.
Адв. Ж.: Аз моля да допълните доклада. Имаме в допълнителната
искова молба наведени две възражения, които молим изрично да бъдат
констатирани от съда в изложение на изявленията, които съставляват предмета
на спора. На първо място твърдението ни, че данните за платеца по записа на
заповед са достатъчни да се определи и неговия издател, когато става въпрос
за запис на заповед. Това е по точка 1.2 от допълнителната искова молба, както
и репликата ни на възраженията за наличното изявление на гърба на същия
документ, че то не е част от съдържанието на записа на заповед, че то следва
след като вече документът запис на заповед е завършен и това може да е
допълнително добавено. От тук нататък вече по доклада моля да се
произнесете и по възражението ми, че след като се намира, че нашите
евентуални искове, основани именно на това изявление, което е на гърба на
документа, не могат да бъдат разглеждани сега, то и всякакви възражения,
свързани с това изявление, също не би трябвало да се включат в предмета на
делото. Ако са неотносими, не може само за едната страна да са неотносими
към спора.
Адв. М.: По отношение на първото искане, не възразявам да се допълни
доклада. Има ги и в отговора. И да не ги допълните в доклада, Вие ще ги
цените и ще ги вземете предвид, но по отношение на нашето позоваване и във
възраженията ни на записа на гърба на документа, моля да ги имате предвид и
те да бъдат част от Вашия доклад, част от нашите възражения, защото това е
част от документа. Записът на заповед е единен документ, независимо от това,
че стои след подписа и е на гърба на документа. Това е документът и
всъщност тези отбелязвания на гърба на документа сочат на връзката на този
документ с облигационното правоотношение, което е съществувало между
„Пенемат“ и нашия доверител, така че да се говори и да се твърди сега, че
това е продукт на злоумишлено действие, при положение че записът на
заповед се държи от ищците, някак си е несериозно. Така че моля, тези
възражения да бъдат взети предвид изцяло, когато Вие разрешавате правния
спор.
Нашето възражение в този смисъл е, че всъщност лицето, посочено като
платец, не е поело безусловно задължение. Не е ясно в документа кой е автор
5
на това изявление. Поемането на безусловното задължение…в този смисъл
посочването на платеца не изпълнява изискванията за това, издателят да
поеме безусловно задължение.
СЪДЪТ намира искането за допълване на доклада по делото за
допустимо, поради което същият следва да бъде допълнен в частта относно
изявленията на ищците в следния смисъл:
С допълнителната искова молба оспорва възраженията в отговора, като
излага, че изявлението на гърба на документа не е част от съдържанието на
записа на заповед, който се смята за завършено волеизявление с положения
подпис на издателя, както и че възражението за липса на данни за издателя е
неоснователно, тъй като данните на платеца са достатъчни да се определи и
издателя.
По отношение на останалата част от доклада съдът не намира основание
за изменението му, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като
се придържа към проекта за доклад, обективиран в Определение № 440
от 25.03.2025 година, допълнен с гореизложеното, а именно:
Постъпила е искова молба от Т. К. П. и П. Е. П., и двете от гр.Варна,
срещу А. Е. Р. от гр.Варна, с която са предявени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.535 и сл. ТЗ за осъждане на
ответника да заплати на Т. К. П. сумата от 28666,67лв, представляваща
вземане по запис на заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението -
01.08.24г. до оконч.изплащане на вземането, и за осъждане на ответника да
заплати на П. Е. П. сумата от 14333,33лв, представляваща вземане по запис на
заповед, издаден на 18.11.19г. с падеж 31.08.21г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от депозиране на заявлението - 01.08.24г. до
оконч.изплащане на вземането.
Ищците твърдят, че са наследници на Е. Ц. П., поч. на 18.02.22г., като
Т.П. била негова съпруга с наследствена квота 2/3, а П.П. – негова майка с
наследствена квота 1/3. Излагат, че със запис на заповед от 18.11.19г.
ответникът поел задължение за заплащане в полза на наследодателя на
ищците сумата от 43000лв в срок до 31.08.21г. Твърдят, че записът на заповед
отговарял на съдържателните изисквания на чл.535 ТЗ, като бил настъпил и
падежа му. Излагат, че изписания на гърба на документа текст не отричал
безусловния характер на поетото задължение и не рефлектирало върху
валидността на менителничния ефект. С допълн.искова молба оспорва
възраженията в отговора, като излага, че изявлението на гърба на документа
не е част от съдържанието на записа на заповед, който се смята за завършено
волеизявление с положения подпис на издателя, както и че възражението за
липса на данни за издателя е неоснователно, тъй като данните на платеца са
достатъчни да се определи и издателя.
6
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът А. Е. Р. от гр.Варна е
депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни.
Счита записа за заповед за недействителен поради нарушаване на
изискванията за форма по чл.535, т.2 ТЗ. Липсвала пълна индивидуализация
на издателя на документа – липсвали три имена и ЕГН, както и думата“
издател на записа на заповед“ в текста на записа на заповед. Нарушено било
изискването за безусловност на плащането по записа на заповед. Сочи, че
последният съдържал отбелязване на гърба на документа, че плащането по
него се поставя под условие– единствено след изпълнение на всички условия
по предв.договор №4/09.10.19г. с ПЕНЕМАТ ООД, и тъй като плащането е
поставено в зависимост бъдещо условие записът на заповед бил
недействителен. Твърди, че записът на заповед бил съставен и подписан във
връзка с уговорени плащания от него към ПЕНЕМАТ ООД, представлявано от
Е.П.. Сочи, че в предв.договорза строителство и продажба на недв.имоти били
уговорени четири вноски за погасяване на продажната цена, като всички били
обезпечени със записи на заповед в полза на Е.П.. Излага, че процесният запис
обезпечавал третата вноска по договора от 45179,67лв, като разликата със
сумата по него се дължала на заплатени 2200лв като гаранция от ответника.
Твърди, че запис на заповед за 43000лв бил подписан и втори път поради
компрометиращото изявление на гърба на документа, като вторият запис бил
унищожен след постъпване на вноската. Оспорва автентичността на подписа и
авторството на текста на записа на заповед. Твърди, че е погасил всички
вноски по договора. Прави възражение за погасяване по давност на вземането
по заповедта. С допълн.отговор счита за недопустимо предприетото
изменение на основанието на исковете. Поддържа твърденията си в отговора.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр.
чл.535 и сл. ТЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира, че не
са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се
нуждаят от доказване.
С оглед на предявения иск ищцовата страна носи доказателствената
тежест за установяване твърдените от нея факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, а именно – наличието на редовен от външна страна
менителничен ефект и настъпването на уговорения падеж, съгл. чл.154, ал.1
ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които
основава своите възражения, като при евентуално положително доказване на
гаранционното назначение на процесната запис на заповед спрямо твърдяното
каузално правоотношение в нейна тежест е да установи погасяването на
вземането по последното, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Адв. Ж.: Спорят ли страните, че има издадено разрешение за ползване
на сградата, в която се намира този…
7
Адв. М.: То не е въпрос, който е относим към спора.
Адв. Ж.: Има наведени възражения в тази насока, че се доказва
гаранционна функция на записа на заповед, че нещо е изпълнено или не е
изпълнено от страна на трето лица „Пенемат“.
Адв. М.: Ние твърдим връзка на записа на заповед с това облигационно
правоотношение. Гаранционната отговорност е за заплащането на вноските.
Това ни е възражението. Въпросът би бил относим ако Вие бяхте допуснала
съединяване на исковете, но въпросът за това, има ли разрешение за ползване,
е неотносим към настоящия спор.
Адв. Р.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв. Ж.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв. М.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв. Стойчев: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, както и да бъде приложено за послужване по делото частно гражданко
дело № 9676/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Запис на заповед без протест, издадена
на 18.11.2019 г.; Удостоверение за наследници изх.№ 32902 от 22.02.2022 г.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
отговора на исковата молба, заверени преписи на: Предварителен договор за
строителство и покупко-продажба на недвижими имоти № 04 от 09.10.2019 г.,
ведно с Приложение № 1, Приложение № 2, преводно нареждане №
27.11.2019 г.; платежно нареждане № 10.03.2020 г.; платежно нареждане №
15.09.2021 г.; платежно нареждане от 01.03.2022 г.;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
допълнителната исковата молба, заверени преписи на: Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот дв. вх. рег.№ 6875, акт пор. № 170, том
XVII от 11.03.2022 г. на Служба по вписвания-Варна.
ПРИЛАГА за послужване по делото частно гражданко дело №
9676/2024 г. п оописа на Районен съд-Варна.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 11306 от 17.042025 г. от ответника А. Р.
чрез адвокат К. М..
Съдът връчва преписи от същата на процесуалните представители на
ищците.
Адв. Ж.: Абсолютно се противопоставям на разпита на свидетели за
установяване на подобни обстоятелства. Ако има някаква функция този запис
на заповед във връзка с изпълнението на договора, това трябва да следва от
самия договор. Абсолютно недопустимо е, това да се установява със
8
свидетели, без да има връзка между съдържанието на записа на заповед и
договора и това да се установява със свидетели. В този договор не са казали
нищо за запис на заповед. Въобще не се споменава запис на заповед. Това,
което се твърди, че било обезпечение на третата вноска, ама не били точно
тези пари…ако има някакво неясно твърдение, то е това кой, какво е платил и
какво е направил, че не е тази сума, ами била някаква друга. Ние се
противопоставяме категорично на това да се разпитват свидетели за подобни
обстоятелства. Това е, все едно да се доказва нещо, за което се изисква да има
договор, а го доказваме със свидетели, при това на стойност, която далеч
надхвърля 5 000 лева.
Адв. Р.: Присъединявам се.
Адв. М.: Допустими са свидетелите. Няма ограничение. Имаме писмено
доказателство за това, че между доверителя ни и „Пенемат“ има такъв
договор, във връзка с който е издаден този запис на заповед и доказването на
тези обстоятелства, които ние сме посочили в молбата, е абсолютно
допустимо, затова моля да оставите без уважение възражението на колегите.
Представям 4 броя фактури. Разпределена е тежест на доказване да
установим, че сме погасили задълженията си по договора. Ние сме
представили преводните нареждания за четирите вноски и днес представяме
фактурите, които са ни издадени в тази връзка.
Адв. Р.: Нямам доказателствени искания. Не се противопоставям по
приемането на тези доказателства.
Адв. Ж.: И аз нямам доказателствени искания. Да се приемат
доказателствата. Ако въобще ги приемем за относими, ще ги ценим по
същество.
СЪДЪТ по представените в днешното съдебно заседание от ответната
страна заверени преписи на доказателства:
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените в
днешното съдебно заседание от ответната страна заверени преписи на:
фактура № *********** от 28.11.2019 г.; фактура № ********* от 11.03.2020
г.; фактура № ********** от 15.09.2021 г.; фактура № ********** от
01.03.2022 г.
Адв. М.: В отговора на исковата молба бяхме направили искане да се
представи и оригинала на записа на заповед. В преписката по заповедното
производство ние видяхме, че няма такъв.
СЪДЪТ указва на страните, че оригиналът на записа на заповед се
съхранява в Районен съд-Варна.
Адв. М.: Моля да изискате оригинала, защото ние няма как да се
запознаем с него там. Аз днес ще направя искане за провеждане на съдебно-
почеркова експертиза. Доверителят ни би искал да види оригинала, за да заяви
9
окончателно, това ли е документът, който той е подписвал или не. Аз ще го
направя това искане и го поддържам за съдебно-почеркова експертиза.
Въпросът е, че ако той види оригинала и реши, че няма смисъл да се губи
процесуално време и разходи, тогава няма да има нужда от експертиза.
Искането ми е да допуснете съдебно-графологична експертиза, по която
вещото лице да даде заключение дали подписът под процесния запис на
заповед е положен от ответника и дали ръкописният текст е изписан от него.
Адв. Ж.: Изписването на ръкописния текст от ответника не е относимо
към въпроса за истинността на документа. Това не е завещание. Подписът е
важен.
Адв. М.: Не се противопоставям да се изследва само подписа.
Адв. Ж.: Въпреки че слагането на трите имена под текста също е
подпис.
Адв. М.: Законът не задължава изписването на трите имена под подписа,
така че да се изследва само подписа.
СЪДЪТ по отношение на направеното доказателствено искане за
допускане на съдебно-графологична експертиза, намира, че с оглед указаната
доказателствена тежест същото е основателно и следва да бъде уважено, като
бъде допусната такава, която да даде заключение дали подписът, положен
върху записа на заповед, е положен от А. Е. Р..
По отношение на искането за изискване на оригинала на записа на
заповед, съдът констатира, че съгласно вписванията в изисканото ч.гр.д. №
9676/2024 г. по описа на ВРС оригиналът се съхранява при Административен
секретар при Районен съд-Варна, поради което и с оглед допуснатата
експертиза не е необходимо изискването му по делото, а следва да бъде
указано на вещото лице да съобрази оригинала, намиращ се в Районен съд-
Варна при изготвяне на заключението си.
С оглед горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА съдебно-графологична експертиза, по която вещото лице да
даде заключение дали подписът, положен върху процесния запис на заповед, е
положен от А. Е. Р..
УКАЗВА на вещото лице, че оригиналът на документа се съхранява при
Административен секретар при Районен съд-Варна, заведен под номер 173.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице, което да изготви експертизата Е. А..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на допуснатата съдебно-
графологична експертиза в размер на 300.00 /триста/ лева, вносим в
едноседмичен срок от днес от ответната страна.
Адв. Стойчев: Молим Ви да допуснете все пак изискването от
Административния секретар, доколкото удостоверяването от него е
единствено и само че оригиналът се съхранява при него, а не че представеното
10
копие в заповедното производство е идентично с оригинала, който се
съхранява, затова Ви молим да допуснете изискването на оригинала,
доколкото е необходимо съдът и ответната страна, непосредствено да сравнят
представеното копие идентично ли е с оригинала, включително и с
изписването на гърба.
Адв. М.: Нашият доверител би искал да види оригинала, което не може
да направи при Административния секретар.
СЪДЪТ, с оглед на така заявеното, намира, че следва да измени
определението си, като изиска от Административен секретар при Районен
съд-Варна оригинал на приложения и заведен под номер 173 запис на заповед
– предмет на ч.гр.д. № 9676/2024 г. по описа на ВРС, издаден на 18.11.2019 г.
от А. Е. Р., с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от Административен секретар при Районен съд-Варна
оригнал на приложения и заведен под номер 173 запис на заповед – предмет
на ч.гр.д. № 9676/2024 г. по описа на ВРС, издаден на 18.11.2019 г. от А. Е. Р..
СЪДЪТ, по отношение на направеното искане за разпит на свидетели,
намира, че същото е допустимо и следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане на
ответната страна.
Адв. Р.: За опровергаване на свидетелските показания, молим да ни
допуснете и на нас двама свидетели.
СЪДЪТ, с оглед на направеното искане:
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищцовата
страна за опровергаване на твърденията на ответната страна.
Адв. Р.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Ж.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Стойчев: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 10.06.2025 г. от
15:00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:49 ч.
11
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
12