О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........
гр.Шумен, 20.04. 2022г.
Административен съд
- град Шумен, в закрито заседание на двадесети
април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Административен съдия: Маргарита
Стергиовска
като разгледа докладваното от съдията АД № 193 по описа за 2022г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпило
е искане рег.№ ДА-01-799/01.04.2022г. по описа на ШАС, депозирано от директор на Дирекция“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр.Варна при ЦУ на НАП, с което е отправено искане за допълване на решение № 30/16.03.2022 г., постановено по АД №193/21
г. по описа на ШАС в частта за разноските.
На
основание чл.248, ал.2 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК молбата е съобщена на насрещната страна. В указания
едноседмичен срок е постъпил отговор рег. № ДА-01-877/13.04.2022 г., с който се
оспорва като неоснователно направеното искане за изменение и допълване на
съдебното решение в частта за разноските.
Като прецени доводите на молителя, както и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският
административен съд установи следното:
Искането е подадено в срока по чл.248, ал.1,
предл.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото е частично основателно
– в светлината на чл.226 ал.3 от АПК, предвид следните съображения:
Съдебното производство образувано по жалба вх.№
Ф-222/28.10.2019год. по описа на ЦУ на НАП Дирекция“Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“-гр.Варна, депозирана от Х.Д. Х. с ЕГН **********,действащ
и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК *****, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***
офис№2, чрез адв.Т.Я.от ШАК, срещу Ревизионен акт №
Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г. издаден от Началник на сектор и Главен
инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден с Решение
№222/03.10.2019год. на директора на Дирекция “ОДОП“-гр.Варна, с който са
определени данъчни задължения по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за период 2016 год. в
размер на 9 368.38 лв. главница и лихви в размер на 2 079.43лв.
Образувано е АД № 525/2019 г. по описа на ШАС, по
което е постановено Решение № 137/20.08.2020 г., с което е отменен РА №
Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г.
Съдебният акт бил оспорен от директора на Дирекция
«ОДОП» - Варна пред ВАС, който със свое решение № 6984/09.06.2021 г.,
постановено по АД 444/2021 г. по описа на същия съд е отменил Решение № 137/20.08.2020 г. и делото е
върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона.
С решение № 30/ 16.03.2022 г., постановено по АД №
193/2021 г. по описа на ШАС оспорването срещу РА № Р-03002718008027- 091-001
/08.07.2019 г. е отхвърлено и съдът е присъдил разноски в размер на 883.43 лв.
В срока за оспорване на решението, от
ответника на 01.04.2022 г. е постъпило искане за допълване на съдебното решение
на основание чл. 248 ГПК
като на основание чл. 161 ДОПК,
съдът конкретно да присъди на ответника съобразно предмета на оспорване и
материалният интерес - общо в размер на 2811.83 лв., формиран от материалният
интерес по делото.
Така от ответника с молбата по чл. 248 ГПК
се иска от съда да му присъди разноски, определени по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като юрисконсултското възнаграждение възлизало на 2811.83 лв. за три съдебни
инстанции.
Съдът в съдебното решение по делото се е
произнесъл по искането на ответника за разноски, направено в открито писмени
бележки съдебно заседание от 20.07.2020 г. , като са присъдени разноски,
определени съобразно материалният интерес за една съдебна инстанция и заплатено
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 от ДОПК, на администрацията на НАП вместо възнаграждение за
адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат. Цитираната разпоредба изключва
приложението на АПК и ГПК, предвидено в § 2 от ДОПК
за неуредени в кодекса случаи.
В случая се касае за второ разглеждане на
делото, като искане за присъждане на разноски от ответника е направено както
при първото разглеждане на делото, така и пред касационната инстанция. По така
направените искания в предходните съдебни инстанции не са присъдени разноски,
доколкото с Решение №
137/20.08.2020 г. по АД 525/2019 г. е
отменен РА № Р-03002718008027- 091-001 /08.07.2019 г. , респ. съдебният акт е
неблагоприятен за администрацията на НАП, а с Решение № 6984/09.06.2021 г., постановено по АД
444/2021 г. На ВАС е отменено цитираното
решение и делото е върнато за ново разглеждане от състав.
Настоящият съдебен състав констатира, че при
определяне общият размер на разноските в диспозитива на решение №30/16.03.2022
г. е допусната аритметическа грешка, като неправилно е определен общият сбор на
разноските – вместо 973.43 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
върху материалният интерес – 873.43лв. и заплатената сума за назначаване на експертиза
в размер на 100 лв. е присъдена сума в размер на 883.43 лв., поради което
искането в тази част е основателно и следва да се уважи.
Основателно е възражението на молителя, че
съдът следва да се произнесе и по искането за разноски пред касационната
инстанция.
Видно от материалите по делото, при
касационното оспорване на Решение
№ 137/20.08.2020 г. по АД 525/2019 г. по описа на ШАС, е
заплатена държавна такса в размер на 91.54 лв., като за касационната инстанция
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
върху материалният интерес – 873.43лв., или разноски в общ размер за
касационната инстанция – 964.97 лв.
Искането за присъждане на разноски следва да
е направено преди приключване на съдебното производство, в този смисъл е и т.
11 от ТР № 6 от 6.1.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. ОСГТК. В случая се
касае за второ разглеждане на делото, като искането е направено своевременно.
На основание чл. 226, ал. 3 АПК, следва да бъде уважен и същият размер на възнаграждението за
юрисконсулта и за водене на делото пред касационната инстанция, ведно със
сумата за заплатена държавна такса за касационно обжалване, приключило с
цитираното по-горе съдебно решение на ВАС – 964.97 лв. Общо на ответника следва
да се присъдят 1938.40 лв. за разноски пред първата и касационната съдебни
инстанции, съобразно материалния интерес по делото, вместо присъдените с
решение №30/16.03.2022 г. разноски в размер на 883.43 лв.
На основание изложеното, искането за изменение
на съдебното решение в частта за разноските е частично основателно до размер от
1938.40 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение за две съдебни
инстанции, заплатена държавна такса за касационно обжалване и внесен депозит за
вещо лице, вместо присъдените с решение №30/16.03.2022 г. разноски в размер на
883.43 лв., с оглед на което съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ
решение №30/16.03.2022 г.,
постановено по АД № 193/22 г. по описа на ШАС, в частта за разноските по
следния начин:
ОСЪЖДА
Х.Д. Х. с
ЕГН **********, действащ и като ЕТ“Х.Д.“ с ЕИК *****, с постоянен адрес *** да заплати в полза на Националната агенция за
приходите, чрез Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"
при Централно управление - Варна, сумата от 1938.40 лв. (хиляда деветстотин
тридесет и осем лева и четирдесет стотинки), представляваща разноски за две
съдебни инстанции.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
съгласно чл.248, ал.3 от ГПК в 14 - дневен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.248 ал.3 от ГПК
във вр. с чл.144 от АПК.
Административен съдия: