Решение по дело №2960/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ……/06.06..

Година 2018

гр. София

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав

на шести юни

Година 2018

в публичното заседание в следния състав:

 

СЪДИЯ: Владимир Вълков

 

секретаря                                      Весела С.                                               като разгледа докладваното от                съдията             търговско дело № 2960 по описа за 2017 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::

 

            Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 125 ал. 3 от Търговския закон ТЗ) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът „Х.Т.Г.“ АД – в несъстоятелност твърди да притежава 60 % от дяловете в „И.“ ООД. В исковата молба се твърди, че с решение № 113 от 04.04.2016 г. по т.д. № 298/2014 г. ищецът е обявен в несъстоятелност и да е заличен като съдружник в „И.“ ООД по силата на чл. 125 ал. 1 т. 4 ТЗ. Навежда довод, че при тези обстоятелства ответникът му дължи приспадащата се за притежаваните дялове сума, която определя на 4 169 400 лв. Ответникът не се отзовал на поканата да заплати сума от 2776826 лв.(съгласно намаление в съдебно заседание на 06.06.2018 г.), поради което се иска да бъде осъден да го стори. Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В отговор по исковата молба от името на ответника се оспорва за ищеца да е възникнало право на ликвидационен дял при твърдение, че дружеството продължава търговската си дейност. Оспорва и вземането да е в твърдяния размер. Твърди, че и според представения с исковата молба баланс активите на дружеството възлизат на 22975673, а пасивът на 22114810, което сочи на по-ниска чиста стойност на имуществото на дружеството.

            В съдебно заседание синдикът на „Х.Т.Г.“ АД – Д.Б., поддържа иска. Претендират се и разноски.

            Процесуалният представител на ответника – адв. Г. от САК, оспорва иска. Твърди, че приложеният към исковата молба баланс е с неизвестен автор като не става ясно на какво почиват данните в него. Наведени са доводи в писмени бележки.

            Съдът като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:

            По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че към месец април 2016 г. ищцовото дружество притежава 63669 дяла от общо 106114 дяла в капитала на ответното дружество.

            С решение № 113/04.04.2016 г. ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност.

            От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че стойността на чистия актив възлиза на 4628 000 лв., а съответстващата на притежаваните към 30.04.2016 г. сума е в размер на 2776826 лв.

           

            При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено право за бившия съдружник. Законът изрично указва и механизъм, при който да бъде остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на дружеството според резултат от дейността на дружеството към края на месеца, през който е станало прекратяването.

По силата на закона – чл. 125 ал. 1 т. 4 ТЗ, при обявяване в несъстоятелност на съдружник участието му в дружеството се прекратява. Установява се, че ищцовото дружество е обявено в несъстоятелност като по делото не се спори, а и от публично достъпната информация за движението по делото по несъстоятелност на електронен адрес: http://ispn.mjs.bg/MJ/ispn.nsf/indexPublic.xsp?documentId=4037798B840B1064C2257D7300495C42&action=openDocument&page=case се налага извод, че в предвидения от закона срок решението не е обжалвано. С влизането му в сила се проявява огласеното със закона основание за прекратяване на участието му в дружеството, което се установява да е станало през месец април 2016 г.

Дружественият дял е пропорционален на притежавания в капитала. Както е имал повод да посочи Върховния касационен съд в свое Решение № 64 от 09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, постановено при условията на чл. 291 ГПК, меродавна при остойностяване на дела е историческата стойност на имуществото, определена според утвърдени правила за обобщаване на счетоводна информация. Тъй като прекратеното в случая участие в дружеството не води прекратяване и на самостоятелния субект – търговското дружество, балансовата стойност на дела гарантира интересите на кредиторите на дружеството. Ето защо и вземането на бившия съдружник без оглед на основанието, обусловило прекратяване на участието му е пропорционално на притежавания от него дял в капитала на дружеството, остойностен на база чистия актив. Следователно, меродавни в случая се явяват данните за счетоводния баланс на ответното дружество към 30.04.2016 г.

От заключението на вещото лице се установява, че за изготвянето му е ползвана оборотна ведомост към 30.04.2016 г., който документ, според правилата, служи за изготвяне на баланса. Законът за счетоводството задължава всеки търговец да отразява своевременно и периодично да огласява финансовото изражение на дейността си. Това пряко ангажира управителния орган на търговеца да организира надлежно отчетната дейност на търговското предприятие. С оглед изискването за осигуряване на решение в разумен срок процесуалният закон осигурява възможност на страната да попълни делото с доказателства, необходими за разкриване на действителната фактическа обстановка от значение за спора, но и я задължава да стори това своевременно.

Както бе посочено и в хода на производството ответникът при все, че е в правото си да окаже съдействие на вещото лице, изрично е задължен да го стори. Част от дължимото съдействие е и напътствието на вещото лице към лицето, ангажирано от търговеца да води счетоводството му. В рамките на обсъждане на заключението твърдяната неяснота досежно източника на информация не бе огласена. Дори нещо повече, видно от доклада на вещото лице при организирано посещение на мястото, където ответникът твърди да се намира счетоводната му документация при изрично указание на срещата да е присъствала В.С.– представила се като счетоводител на „И.“ ООД, твърдяната документация не е установена. Нито се твърди, нито се установява да е съществувала пречка било законният представител, било процесуалният представител на ответното дружество лично да посети посочения адрес, включително в рамките на организираното посещение и да представи твърдяната като съществуваща, но неустановена на място необходима документация.

Цитираното в писмените бележки Решение № 87 от 06.06.2012 г. по т.д. № 468/2011 г.  на ІІ ТО, ТК на ВКС визира повдигнат спор от страна на бившия съдружник. Осчетоводената информация се ползва с призната от закона доказателствена сила. Редовността на воденото счетоводство, което предполага и възможност за проследяване на осъществените записвания, придобива значение при позоваване на ползващи страната обстоятелства – арг. от чл. 55 ТЗ и чл. 182 ГПК. Пренебрегнатите правила за водене на счетоводството, обуславящо нередовността му, лишава дружеството от възможността да се позове на междинния баланс за да очертае собственото си задължение.

На общо основание обаче документ, чието съставяне пряко или опосредено е контролирано от страната по спора я обвързва за отразените неизгодни за нея обстоятелства. Този доказателествен извод се основава на житейско предположение за достоверност – няма разумна причина да се предполага, че страната или лице, пряко ангажирана от нея би вписало обстоятелства, засягаща интересите й, освен ако те действително не са настъпили. Както бе посочено вече самият закон задължава търговеца, а и неговия счетоводител да осигурят достоверност на счетоводната документация – арг. от чл. 10 от Закона за счетоводството. По тези съображения настоящият състав не намира основание да пренебрегне съставеният и представен вещото лице счетоводен регистър, на която основа е изготвено заключението.

Писмените бележки са процесуално средства за обосновка на правна теза досежно обсъдени в рамките на производството искания и събрани доказателства до датата на приключване на устните състезания. Въведените едва с писмените бележки твърдения за отчитане на предходно отчуждени активи не могат да бъдат обсъждани. Неспособността на ответника да осигури достъп на вещото лице до необходимата документация за проследяване и оценка на данните, отразени в оборотната ведомост към интересуващия настоящия спор момент – 30.04.2016 г., обосновава изграждане на фактически извод въз основа на защитеното заключение – арг. от чл. 158 ал. 1 ГПК.

По делото не се спори, че към интересуващата спора дата чистият актив на дружеството е положителна цена, обуславящо основателност на претенцията. Досежно размерът на вземането по изложените съображения и при условията на чл. 162 ГПК съдът кредитира депозираното заключение. Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен в предявения размер.

 

По искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК

Процесуалният закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.

            Нормата на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да го изпълни ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди. Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение – чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД утвърждава способите за определяне момента на изпълнение на задължението – било с определен от закона или страните конкретен момент за изпълнение, било след покана. Съдебната практика в тази насока е противоречива.

            Настоящият състав приема, че точното приложение на закона, което предписва чл. 5 ГПК, предполага да се държи сметка за особеностите на правоотношението, регламентирано от чл. 125 ал. 3 ТЗ. Нормата сочи еднозначно момент, към който следва да бъдат уредени имуществените последици от прекратеното членство. Основа за настъпване на очаквания от правния ред резултат е яснота за стойностното изражение на резултата от стопанската дейност. Тази информация по определение е достъпна и известна на търговското дружество. Ако в общия случай на чл. 84 ал. 2 ЗЗД поканата е необходима с оглед очакването при безсрочно кредиторът да поиска изпълнение – арг. от чл. 69 ал. 1 ЗЗД, нормата на чл. 125 ал. 3 ТЗ не предписва такава необходимост. Поканата е несъмнено необходима, за да бъде уведомен длъжника какво и защо се очаква от него, а при нормативно утвърдения механизъм за остойностяване на следващия му се дял нужда от подобно съдействие не съществува. При тези съображения настоящият състав приема, че предписанието за уреждане на имуществените последици към края на месеца, през който е станало прекратяването, определя и срок за изпълнение на паричното задължение. Следователно и към датата на предявяване на исковата молба и доколкото не се твърди, нито се доказва задължението да е погасено до приключване на устните състезания, ангажира ответника да заплати главницата ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяване на вземането.

 

            По разноските

            При установения изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца и доказани разноски – възнаграждение за вещо лице.

            От името на ответника не е заявено искане по разноските, което обаче, по аргумент от чл. 81 ГПК, е предпоставка да бъде обсъждано дали вземане на това основание е възникнало.

            Съгласно чл. 620 ал. 5 ТЗ установената невъзможност с регулярната си дейност търговец да обслужва паричните си задължение обуславя гарантиран достъп до съд. Средство за това се явява освобождаването му от задължението да внесе предварително следващата се държавна такса. Таксата подлежи на събиране при приключване на спора в съответната инстанция като се дължи от страната, чиято позиция е отречена с решението. Ето защо в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата за настоящото производство държавна такса.

 

            Мотивиран от изложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСЪЖДА „И.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Х.Т.Г.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *******с адрес по делото: гр. *******“, административна сграда на Консорциум „Т.Г.“ както следва:

1.      на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ сумата от 2 776 826 лв. – дружествен дял поради прекратено участие в дружеството ведно със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, считано от 23.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумата;

2.      на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 300,00 лв. – разноски пред Софийски градски съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 620 ал. 5 ТЗ „И.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 111073,04 лв. – държавна такса за производството пред Софийски градски съд.

 

            Решението може да бъде обжалвано от ответника с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис от настоящото. При упражняване на това процесуално действие дължимата държавна такса е в размер на 55536,52 лв. и следва да бъде внесена от ответника по сметка на Апелативен съд – София, а доказателство за това да бъде приложено към жалбата.

 

                                                                                    СЪДИЯ: