Р Е Ш Е Н И Е
№ 1134
Гр. Пловдив, 22.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА
СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3495 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и два иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 28.04.2015 г. между дружеството „Вива
кредит“ ООД и ответника е сключен договор за паричен заем, както и, че
вземанията по същия договор били прехвърлени на ищеца с договор за цесия, за
който било изпратено уведомление до ответника, но въпреки неколкократните опити
за уведомяването му, до момента все още не се е върнала обратна разписка, а
първото писмо е останало непотърсено, поради което моли копие от уведомлението
да се връчи с исковата молба и счита, че по този начин редовно е уведомен
ответникът за извършената цесия. Твърди се, че въз основа на сключения договор
била предоставена на ответника сума в размер на 500 лева, която същият се
задължил да върне, ведно с договорна лихва в общ размер от 76,90 лева, на
вноски, като падежът на последната бил 05.01.2016 г. С подписването на договора
било удостоверено плащането на сумата от заемателя. Сочи се още, че съгласно
договора, при забава на плащането на погасителна вноска, заемателят дължи на
заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане
на покани за събиране на просрочените вземания, като се сочи начинът на
начисляването на това вземане. Твърди се, че в изпълнение на договора,
заемателят е следвало, в тридневен срок от подписването, да представи
обезпечение на задължението си и поради непредставяне на такова, на същия е
начислена неустойка в размер на 412,02 лева, която била разсрочена на вноски,
дължими на падежните дати на погасителните вноски по заема. Уговорено било още,
че при забава на плащането на погасителните вноски се дължи законна лихва за
забава, като в случая била начислена такава за периода от 27.05.2015 г. до
подаване на заявлението в съда. Сочи се, че длъжникът не е изплатил изцяло
дължимите суми, като е платил единствено сума в размер на 190 лева. Със същата
били погасени само част от задълженията му, а именно такса разходи – 100 лева;
неустойка в размер на 45,78 лева; договорна лихва - 15,12 лева и главница 29,10
лева. Плащанията били извършени на 19.06.2015 г. и 10.07.2015 г. След
извършените плащания останали да се дължат 50 лева такса разходи за провеждане
на разговори, изпращане на покани. Уточнява се с последваща молба, че
уговорката по отношение на таксата разходи е била в смисъл, че такава се дължи
в случай на забава и размерът и е определен предварително, като страните не са
имали предвид, че тази такса се начислява само в случай на извършване на
конкретни действия по събиране на вземане. От неустойката останало да се дължи
сума в размер на 366,24 лева. Сочи се още, че сумата за неустойка също е
определена по размер изрично в договора. Твърди се още, че с извършените
плащания е погасена изцяло първата погасителна вноска, включваща главница,
договорна лихва и неустойка, както и частично втората погасителна вноска, по
която били погасени частично вземанията за главница и изцяло вземанията за
неустойка и за договорна лихва.
Предвид изложеното се претендират останалите
непогасени от длъжника задължения, а именно: главница в размер на 470,90 лева;
договорна лихва в размер на 61,78 лева от 09.06.2015 г. до 05.01.2016 г.;
неустойка в размер на 366,24 от 09.06.2015 г. до 05.01.2016 г., лихва за забава
в размер на 84,35 лева от 27.05.2015 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, а именно 11.10.2017 г. След частично прекратяване на делото претенцията
за такса разходи е останала в размер на 50 лева, като се претендира и законната
лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното плащане.
В срок е постъпил отговор от особения представител, в
който се сочи становище, че уведомлението за цесията е задължение на цедента и
нито в твърденията на ищеца, нито в приложените доказателства има данни за
изпълнение на това обстоятелство, а дори с връчването на исковата молба на
особения представител, не може да се приеме, че е изпълнено това указание и че
е приложима цитираната съдебна практика, тъй като задължението на стария
кредитор е да уведоми именно длъжника за направеното прехвърляне и от този ден
той има действия спрямо длъжника. Сочи се, че поради липсата на такова
съобщение до момента прехвърлянето няма действие по отношение на длъжника. В
тази връзка се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Възразява
се още, че по силата на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатените в срок суми,
като обезщетението не може да надвишава законната лихва. Ето защо счита, че
заявените едновременно претенции за заплащане на неустойка за неизпълнение и
разходи по събиране на просроченото вземане се явяват неоснователни. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата
по делото и закона, съдът намира следното.
Исковете са допустими. По същество са неоснователни.
За възникване на претендираните вземания следва да са
осъществени следните юридически факти: сключването на договор за заем между
„Вива кредит” ООД и ответника и предаване на заемната сума по него, прехвърляне
на вземанията по договора за заем на ищеца по силата на договор за цесия, който
да е породил действие за длъжника, наличието на посочените в исковата молба
парични задължения на ответника, произтичащи от договора за заем, настъпването
на техния падеж.
Установява се от приложените писмени доказателства
сключването на договора за заем, както и предаването на заемната сума на
ответника, като съгласно договора за заем същият има значението на разписка за
предаване на сумата. Установява се от рамков договор за цесия и приложенията
му, че задълженията на ответника М.М. спрямо
кредитора „Вива кредит” ООД по договора за
предоставяне на паричен заем ***** били прехвърлени на ищцовото дружество. Не се
установява обаче длъжникът да бил реално уведомен за станалото прехвърляне. Още
с исковата молба се поддържа, че въпреки изпратените до длъжника уведомления от
ищеца като пълномощник на цедента, първото уведомление се върнало с
отбелязване, че не е потърсено, а за второто все още не се била върнала обратна
разписка. Тези твърдения се доказват и от приложените към исковата молба
уведомителни писма и обратна разписка. В хода на процеса ищецът представя и
обратни разписки към второто изпратено уведомление, в които също не е
отбелязано получаване от длъжника. Ищецът е направил искане за връчване на
уведомлението за цесия с исковата молба. Същите книжа са били връчени на
назначения на ответника особен представител по реда на чл.47, ал.5 и ал.6 от ГПК.
С оглед изложеното съдът намира, че цесията не е
породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за
прехвърляне на вземанията по договора за заем. Представените обратни разписки
не удостоверяват получаване от длъжника на изпратените му уведомления за
цесията. По отношение на връчването на това уведомление с исковата молба,
следва да се посочи, че действително съдебната практика приема, че такова
връчване в хода на процеса поражда действие и редовно уведомява длъжника за
цесията. Това обаче не се отнася за случаите, при които исковата молба и с нея
уведомлението за цесия се връчват на особен представител. Причината е, че
връчването на особения представител е една законова фикция за връчване на
ответника. Законовите фикции и тяхното приложно поле са уведени изрично в
закона. Следователно, при връчване на особения представител фикцията за
връчване на ответника обхваща само исковата молба и приложенията й, както и
всички други процесуални изявления на ищеца и съда. Чрез уредената процесуална
фикция обаче не могат да се получават изявления с материалноправен ефект,
каквото е уведомлението за цесия. Няма такова законово правило, а и обратното
би противоречало на института на цесията, който поражда материалноптравно
действие спрямо длъжника, когото му бъде реално съобщено за станалата цесия.
Съдът намира, че в настоящия случай липсва реално уведомяване. Не може да се
приеме, че с получаване на уведомлението за цесия от особения представител,
длъжникът е уведомен за нея по изложените доводи, които призтичат от закона. А
последният не може да бъде изменян чрез съдебна практика по практически
съображения, свързани с интереса на кредитора. Неоткриването на ответника,
който не е изпълнил задължението си да регистрира действителния си адрес, може
да доведе само до негативни процесуални последици за него, но не и да доведе до
връчване на всякакви материалноправни изявления от неговите кредитори чрез
неуредени в закон фикции. В крайна сметка цесионерът на свой риск е придобил
прехвърленото вземане, без в съглашението да участва длъжника, поради което
следва да търпи последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да
му бъде съобщена цесията. Така или иначе това съобщаване на може да стана на
особения представител и с арг. от чл.99, алинея последна от ЗЗД прехвърлянето
на вземанията не е породило действие нито за третите лица, нито за длъжника.
По изложените съображения не е изпълнена една от
предпоставките за възникване на претендираните вземания от ищеца спрямо
ответника, което е самостоятелно основание за отхвърляне на исковете като
неоснователни и прави безпредметно обсъждането на останалите елементи от
фактическия състав на вземанията. Исковете следва да се отхвърлят, а разноски
не следва да се присъждат, тъй като такива може да иска само ответникът, който
не е сторил и поискал разноски.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес:
гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
против М.И.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. с
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношение между
страните, че М.М. дължи на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, следните вземания, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК №
9775/13.10.2017г. по ч.гр.д. №16062/2017г. на ПРС, а именно: главница в размер на 470,90 лева; договорна лихва в
размер на 61,78 лева за период от 09.06.2015 г. до 05.01.2016 г.; неустойка в
размер на 366,24 за период от 09.06.2015 г. до 05.01.2016 г., лихва за забава в
размер на 84,35 лева за период от 27.05.2015 г. до 11.10.2017 г., такса разходи
за събиране на просрочени вземания в размер на 50 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на заявлението – 11.10.2017г. до окончателното
плащане.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ПК