№ 40710
гр. София, 01.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110147665 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.
Предявен е от И. Ц. Н., чрез адв. К. Гигова, срещу Е П АД отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в размер на 1184,12 лв.,
представляваща стойност на електрическа енергия за периода 11.09.2008 г. до 25.06.2009 г.,
както и сумата в размер на 112,07 лв. – лихва за забава за периода от 07.01.2009 г. до
20.01.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. 2275/2010 г. по описа на
СРС, 113 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 180/2025 г. по описа на ЧСИ
Никола Попов, поради погасяването на вземането по давност.
Видно от изложеното в исковата молба, както и от данните по делото, искът е предявен
от лице, което се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната
дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива
стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от
правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са
Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение
№1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.). Също така, съгласно константната
практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, не губи качеството
си потребител, дори когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както
и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е
Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.
Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес –
по постоянния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
С Определение № 2481 от 21.08.2023г., постановено по гр.д. № 2819/2023г. по описа
на ВКС, III ГО, са дадени отговори на въпросите за вида на установената в чл. 113 ГПК
подсъдност и обхвата на правомощията на първоинстанционния съд по чл. 119, ал. 3 ГПК, в
новата им редакция от ДВ, бр. 65 от 2018 год., съответно относно характера на
производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници.
Прието е, че съпоставката на посочените разпоредби с текста им преди измененията на
ГПК от 2018 г. не оставя съмнение, че в действащата редакция процесуалният закон
установява императивно местно компетентните съдилища по исковете на и срещу
потребители. Както е посочено в самите мотиви към предложението на ВСС за приемане на
посочените законодателни изменения, „с предвиждането на задължителна подсъдност по
постоянен адрес/седалище на потребителя или доставяне на потребителската услуга би се
гарантирало ограничаване на разходите на икономически по-слабия субект в спорното
1
правоотношение“, както и „би довело до по-равномерно разпределение на делата между
съдилищата в страната“. Новата редакция на чл. 119, ал. 3 ГПК е ясна и недвусмислено сочи,
че възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 може да бъде повдигнато и служебно от
съда до приключване на първото по делото заседание. Установеното правомощие
кореспондира напълно и е логично обосновано с оглед целта на извършените законодателни
изменения.
Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на
длъжници, също няма колебания в установена съдебна практика. В Определение № 18 от
16.01.2020 г. по ч. т. д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП,
само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на
едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439
ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по
отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и
което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в
исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в Определение № 39 от 09.02.2022 г.
по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., Определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. №
2100/2022 г., І т. о., Определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и
др.
В случая от изисканата справка за адресна регистрация се установява, че настоящият
адрес на ищеца е в с. Цапарево, община Струмяни.
Ето защо производството пред СРС следва да бъде прекратено, а делото да бъде
изпратено на Районен съд – Сандански.
С оглед местната неподсъдност на делото, Софийски районен съд не следва да
извършва други процесуални действия (указания за отстраняване на евентуални
нередовности на исковата молба, респ. да се произнася по искането за допускане на
обезпечение), по които следва да се произнесе съдът, на когото е предоставена
компетентността да разглежда и решава делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 47665/2025 г. по описа на СРС и
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Сандански.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Сандански.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2