Решение по дело №65063/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 март 2025 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20241110165063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4822
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110165063 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ТС” ЕАД, ЕИК ***********,
срещу Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес: ************** с искане да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1507.56 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането, 197.38 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г., до 11.07.2022 г., както и
суми за дялово разпределение: 46.44 лева - главница за периода от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 9.45 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 11.07.2022г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №39990/2022 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ****************** Аб. №; *****/инст.№
*******, ИД номер: *****.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния
топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ТС“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ТС“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с
Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 112г от ЗЕЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на
ответниците, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с
„ТС ”ЕООД.
Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете.
Излагат се доводи, за неправосубектност на ответника, липса на представителна власт
на представляващите го – изп. директор и юрисконсулти. Оспорва се ищцовото дружество
реално да е извършило доставка на ТЕ, както и правото да извършва такава доставка,
наличието на законна и годна инфраструктура за доставка на ТЕ. Оспорва се правилното
отчитане на доставката, правото на служители на ищеца и ФДР да отчитат стойността на
доставена ТЕ и да издават и осчетоводяват фактури за това. Оспорва се, че са издавани и
връчвани фактури, изготвени и приети ОУ от ищцовото дружество, които да обвързват
ответника.
Оспорва се наличието на облигационна връзка, както и всяка една от претенциите по
основание и размер.
Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
С подробни доводи се оспорват всички представени писмени доказателства, както и
допускането на експертизи.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 25.07.2022 г. „ТС“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. Б. Г. за следните суми: 1 507,56 лева (хиляда петстотин
и седем лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 197,38 лева (сто деветдесет и
седем лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
11.07.2022 г., 46,44лева (четиридесет и шест лева и 44 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.07.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 9,45 лева (девет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.07.2019 г. до 11.07.2022 г. - задължение за доставена, но неизплатена топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****************, аб.
№*****.
2
С разпореждане от 15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 39990/2022 г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 35.22 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо.На основание чл. 415, ал. 1, т 1
ГПК на ищеца са дадени указания за предявяване на установителен иск. В срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
С Нотариален *********************************************************
От изготвената справка по реда на Наредба №14 от 18 ноември 2009 г. за реда и начина
за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението е видно,
че *************
Видно от представения протокол от проведено на 21.01.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в ***********, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ТС“ ЕООД, което дружество да извършва
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ТС“ ЕООД, и етажната собственост с адрес:
*************, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира
необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и
да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор, сключен между „ТС“ ЕАД – възложител и „ТС“ ЕООД, при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е
приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007
г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което
съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва един вход -Б в процесната сграда. Общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ. Същите са изчислявани за всеки месец по
реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ
бр.34/24.04.2007г. Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение
към чл.61, ал.1, т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334.
В процесния имот, през процесния период е имало 2 броя радиатори в 2 стаи с
монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. За процесния
период 19/20г. и 20/21г. уредите са отчетени извънредно на 18.09.2020г. и 13.09.2021г., като
отчетните формуляри са представени от ФДР на в.л. Представените формуляри са подписани
от *********** - майка на Д. Б. Г.. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от
сградната инсталация е изчислена по формула приложена в Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г. на база пълната отопляема кубатура 138куб.м. съгл. акт за разпределение на
кубатурата, представен на в.л. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на
3
общи части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани на 01.10.1999г. В
процесния имот е имало два водомера за топла вода. Връзката към вертикалния щранг за
топла вода в кухнята е бил затапен /отбелязано в отчетен формуляр от 13.09.2021г./. За
процесния период 19/20г. и 20/21 г. водомерите са отчетени на 18.09.2020г. и 13.09.2021г.,
като отчетните формуляри с подпис на потребител са представени на в.л. Въведените
стойности са намалени с -6.4куб.м. за 19/20г. и -12куб.м., тъй като отчетите са извършени
през м.септември. За период 20/21 г. отчетеното количество топла вода е коригирано
/увеличено/ с +0.779куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната станция.
През процесния период във фактурите изготвени от „ТС”ЕАД няма начислявана такса
мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г. СТЕ счита, че изчисленията извършени от
ФДР са в съответствие с действащата Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за сградна инсталация,
имот и БГВ е в размер на 1507.55 лeвa.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния
период няма установени плащания по партидата с абонатен номер *****.
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът следа отново да се произнесе по изрично направени от ответника възражения.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на проведеното заповедно производство
по ч.гр.д. № 39990/2022г., които съдът не обсъжда, тъй като се отхвърлени със сила на
присъдено нещо/ Определение № 5543/04.05.2023 г. на СГС по в.ч.гр.д. №4779/2023 г.,
потвърдено с Определение: 2323/17.09.2024 по в.ч.гр.д.№ 2066/2023 г. на САС/. За пълнота
съдът следва да посочи, че заповедта за изпълнение инкорпорира в себе си разпореждане на
съда за дължимост на процесните суми. Независимо дали е налице отделен съдебен акт или
не, Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за
разноските/ чл. 413, ал. 1 ГПК./
Съгласно чл. 23, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ ако е посочен идентификационен код, съдът,
държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и
лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации,
предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват
доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския
4
регистър. Предвид текста на посочената разпоредба и доколкото в настоящия случай от
ищеца е посочен ЕИК на търговец съдът няма право да изисква доказването на
обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, а следва да възприеме за служебно известни всички факти, които са
посочени в тези публични регистри.Така съдът няма никакво съмнение в наличието на
правосубектност на ищеца и третото лице-помагач.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто именно и е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ТС“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно
приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
5
От представения по делото нотариален акт се установява, че ответникът е едноличен
собственик на топлоснабдения имот.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че през
исковия период между главните страни е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
апартамент с адрес: ****************** Аб. №; *****/инст.№ *******, ИД номер: *****.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и действалата
през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответницата топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза стойността на
доставената топлинна енергия за целия топлоснабден имот за целия процесния период е
1507.55 лева.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 25.07.2022 г. Така към датата на подаване на исковата молба
би следвало да е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
6
25.07.2019 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалния Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобИ.т права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020г. до 13 април 2020г.
С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на Република България е
удължен до 13 май 2020г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил
удължаван, от което следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г.
По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020 г. до
20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на
погасителната давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект
/търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече
давността, равняващ се на 69 дни.
Следователно към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1
ГПК/ – 21.02.2023 е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди
18.05.2019г., респективно няма погасени по давност суми.
Така съдът намира, че се дължи сумата от 1507.55 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
на своята забава длъжника дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 11.07.2022г в
размер на 193.84 лева, изчислен от съда чрез данъчен калкулатор на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/ при изчисляване на лихвата върху
основа- дължимата сума за всеки отоплителен сезон съобразно методиката посочена в
общите условия – от 15.09 на съответната година до 11.07.2022 г.-121.08 лева върху
главницата от 634.52 лева за отоплителен сезон 2019/2020 г. за периода от 15.09.2020 г. до
11.07.2022 г. и и 72.76 лева върху главницата от 873.05 лева за отоплителен сезон 2020/2021
г. за периода от 15.09.2021 г. до 11.07.2022 г.
За разликата над 193.84 лева до пълния предявен размер от 197.38 лева искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
7
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ТС“ ЕООД.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ТС” ЕАД – в качеството му
на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение за
периода от м 06.2019г. до м.04.2021г. е правилно определена и е на обща стойност от 46.44
лева
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответницата на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последната не е изпаднала в забава и не дължи на „ТС” ЕАД обезщетение
по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 9.45 лева - лихва за периода от 31.07.2019г. до 11.07.2022г.
В крайния си съдебен акт съдът намира за необходимо да констатира, че още с доклада
по делото съдът е посочил, че отправянето на поредица от необосновани и дразнещи
оплаквания или други явно неправомерни действия на страните или техните упълномощени
представители, които създават неоправдана работа на Съда е несъвместима с реалните му
функции по осъществяване на правораздаването./ в т. см. практиката на ЕСПЧ- Bekauri v.
Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou
and Others v. Greece/. Ето защо съдът не обсъжда останалите направени възражения от
процесуалните представители на ответника като ги третира като нередовно процесуално
действие по арг. чл. 101, ал. 3 ГПК във вр.чл. 3 от ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ТС” ЕАД съобразно уважената част от исковете
се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза на
928.32 лева от общо дължим размер от 935.22 лева/ в т.ч. държавна такса- 71.30 лева,
депозити за вещи лица-600 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/. Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013
на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415,
ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за делимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Видно от приложените към заповедното
производство доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -84.59 лева от пълен
размер от 85.22 лева.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес:
************ че дължи на „ТС” ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, сумата от 1507.55 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2019г. до м.04.2021г за топлоснабден имот с адрес: ****************** Аб. №;
*****/инст.№ *******, ИД номер: *****, ведно със законната лихва от 25.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, 193.84 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2020г., до 11.07.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 46.44 лева - главница
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, , за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №39990/2022 г. на СРС, 46 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за топлинна енергия за разликата над 1507.55 лева до пълния предявен размер от 1507.56
лева, иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 193.84
лева до пълния предявен размер от 197.38 лева, претенцията за законна лихва върху
неоснователния размер от главницата и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 9.45 лева за периода от 31.07.2019г. до 11.07.2022г.
ОСЪЖДА Д. Б. Г. с ЕГН: **********, с адрес:************* да заплати на „ТС”
ЕАД, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдебно-деловодни разноски
за производството по ч.гр.д. № 39990/2022 г. на СРС в размер на 84.59 лева, както и за
настоящото производство, в размер на 928.32 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ТС”
ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на управление: ***********
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________

9