Решение по дело №213/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“, представлявана от пълномощника К. Д.- юрисконсулт, против решение № 1171/24.11.2023 г., постановено по АНД № 1120/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са развити подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По същество се иска отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на електронния фиш.

С писмен отговор на касационната жалба ответната страна заявява становище за нейната неоснователност. Не сочи нови доказателства.

В съдебното заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, извършени от ответника.

Пълномощникът на ответника „Депосито“ ЕООД заявява становище за неоснователност на същата. Не сочи доказателства. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е отменен електронен фиш с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено на „Депосито“ ЕООД с [ЕИК] административно наказание- имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В мотивите на съдебното решение е прието, че отговорността на търговското дружество не е реализирана по предвидения в закона ред.

От фактическа страна по делото е установено, че на 04.02.2021 г. в 18:07 часа, с устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е заснето пътно превозно средство- влекач „ДАФ ХФ 530 ФТ“ с рег. № СВ 89 30 РВ, по време на движение по път А-1, км. 357+949, включен в обхвата на платената пътна мрежа. При извършена проверка по документи е констатирано от контролните органи, че за превозното средство не е заплатена изцяло дължимата пътната такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП- няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, поради което срещу собственика „Депосито“ ЕООД е издаден обжалваният елекронен фиш за налагане на имуществена санкция.

С нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е предвидено задължение за собственика да не допуска движение на пътното превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията във връзка е установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Неизпълнението на посоченото задължение съставлява нарушение по чл.179, ал. 3б от ЗДвП. В разглеждания случай съставомерните елементи на нарушението са налице. Не е спазен обаче установеният в ЗДвП ред за налагане на наказанието. Санкцията е наложена с електронен фиш, издаден на основание чл. 189ж от ЗДвП. С цитираната норма е предвидена възможност за издаване на електронен фиш, но само за нарушението по чл. 179, ал. 3 от същия закон, когато е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, в отсъствието на контролен орган. По отношение на нарушението по чл.179, ал. 3б от ЗДвП тя е неприложима, поради което и предвид липсата на друга законова норма, с която изрично да е предвидено издаване на електронен фиш за посоченото нарушение, съобразно изискванията на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, отговорността на нарушителя следва да се реализира с издаване на наказателно постановление. Ето защо съдът приема, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен, поради допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. Обжалваното решение, с което същият е отменен, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

С отговора на касационната жалба и в с.з. е направено от ответната страна искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Независимо от изхода на делото, такива не следва да се присъждат, доколкото не са ангажирани от страната доказателства за извършването им (приложената фактура не представлява доказателство за заплащане на адвокатско възнаграждение). С оглед формирания извод за неоснователност на касационната жалба, касационната инстанция не дължи произнасяне по искането за присъждане на разноските, извършени в производството пред първата съдебна инстанция, поради което направеното в този смисъл искане от ответника също е неоснователно.

Мотивиран от горното, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1171/24.11.2023 г., постановено по АНД № 1120/2023 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.