Решение по дело №2051/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 911
Дата: 28 юни 2018 г. (в сила от 30 ноември 2018 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова
Дело: 20182120202051
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 911

гр.Бургас, 28.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА АТАНАСОВА

 

 

при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №2051 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на „Р” ЕООД, EИК: ***, адрес: ***, чрез управителя В.Б.Д., срещу Наказателно постановление №02-0001709/13.04.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни аргументи и в тази насока. С съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юк. Николова, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

 

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2018г. свидетелката К.Г. на длъжност началник отдел „АИПО“ към Д„ИТ” - Бургас, съвместно с колегата си Л.В., извършила проверка за спазване на трудовото законодателство по отношение на „Р” ЕООД, EИК: ***, адрес: ***, представлявано от управителя В.Б.Д..

Във връзка с извършената проверка бил съставен Протокол №ПР 1809545/20.03.2018г. В т.4 на същия било констатирано, че работодателят не е начислил и изплатил с увеличение положения труд на официален празник – 26.12.2017г. на 4 служителки заемащи длъжността „продавач – консултант“, между които и Я.И.В.. Горната констатация е направена с оглед представената присъствена форма за явяването/неявяването на работа през месец декември 2017г. в магазин за врати, находящ се в гр.Бургас, ул.“И“ 3А, стопанисван от „Р” ЕООД. Свидетелката счела, че с поведението си дружеството е извършило административно нарушение по чл.264 от Кодекса на труда, поради което и пристъпила към съставяне на АУАН.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 416, ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен орган в лицето на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. Производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формализиран процес и ЗАНН урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове. Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52 ал.1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в АУАН или със същата правна квалификация, но с дата или място на извършване на нарушението различна от посочената в АУАН, както и за различно деяние. 

В настоящия случай, в АУАН и НП не е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок (като дата) в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задълженията си по чл.264 от Кодекса на труда, тъй като фактическото описание на нарушението според АНО е извършено чрез бездействие. Както в акта така и в наказателното постановление е посочено, че към датата на извършване на проверката – 20.03.2018г. е констатирано, че работодателят не е начислил и изплатил с увеличение положения труд на официален празник – 26.12.2017г. на служителя, заемащ длъжността „продавач – консултант“, Я.И.В.. Изпълнителното деяние по чл.264 от Кодекса на труда е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който работодателят трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Посочването на точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от чл.42 и чл.57 ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата на нарушението с оглед изчисляване на давностните срокове по чл.34 ЗАНН. В този смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1881 от 10.11.2017 г. по н. д. № 2567 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение № 603 от 04.05.2015 г. по н. д. № 819 / 2015 г. на XIV състав на Районен съд – Бургас, Решение № 1442 от 25.09.2017 г. по н. д. № 2657 / 2017 г. на XI състав на Районен съд – Бургас и др. Изложеното съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Извън горното, съдът намира процесното нарушение и за несъствавомерно по следните съображения:

Употребата на понятията “работодател”, “длъжностни лица”, “работници”, “служители” в разпоредбата на чл.404 КТ, сочи на извод за съществуващо правоотношение по престиране на работна сила, независимо дали се касае за трудово или служебно правоотношение. Ето защо, за да е съставомерно нарушението по  чл.264 КТ следва наказаното лице да има качеството работодател, да е престиран труд от работник или служител на официален празник и да не е платено за престирания труд възнаграждение в удвоен размер.

От събраните по делото доказателства, в това число саморъчно попълнена от работника справка /л.31 от делото/ и присъствена форма и фишове /л.32-33 от делото/ се установява, че лицето Я.И.В. е работник при работодателя „Р” ЕООД. От представения в хода на административното производство доказателства – фишове за трудово възнаграждение се констатира също така, че на Василева не е платено за престирания труд възнаграждение в удвоен размер за  официален празник – 26.12.2017г.

Жалбоподателят обаче представи пред настоящата съдебна инстанция Заповед №11/13.11.2017г., издадена от работодателя „Р” ЕООД, видно от която празничните дни – 24-ти, 25-ти и 26-ти декември 2017г. са обявени занеработни за служителите на дружеството. Така посочената заповед е сведена до знанието на служителите, което се установява от представения Списък на служителите, запознати със Заповед №11/13.11.2017г. Я.И.В. също е положила подпис под така посочения списък, удостоверявайки уведомяването й относно заповедта на 13.11.2017г. Нещо повече, изпълнението на така посочената заповед се установява от приложената по делото разпечатка от охранителната фирма, обслужваща процесния обект /л.13 от делото/. Същата касае именно обекта – шоурум за врати на ул.“И“, където полага труд Василева. При внимателен преглед на документа, издаден и подпечатан от трето на производството търговско дружество, е видно, че на 23-ти, 24-ти, 25-ти и 26-ти декември 2017г. не са извършвани действията по дезактивиране на алармената система на обекта. След затварянето му в 19,04 часа на 22.12.2018г. същият е бил отворен едва на 27.12.2017г. Изложеното навежда към извода за липса на положен труд от служителката Я.И.В. на сочения от актосъставителя официален празник – 26.12.2017г., което да обоснове начисляването и изплащането с увеличение на положения труд за този ден. Съдът дава вяра на посочените доказателства, които водят в тяхната съвкупност до извода за липса на осъществен състава на административно нарушение.

В действителност по делото е представено едно единствено доказателство, от което и актосъставителката е заключила, че е наличен осъществен състав на административно нарушение и това е Присъствена форма на персонала в „Р” ЕООД за декември 2017г. Действително, в този документ е отразено полагане на труд от страна на служителката Василева на дата 26-ти декември 2017г. при 8-часов работен ден. Така посочената присъствена форма обаче няма данни да е изготвена от представител на дружеството – жалбоподател и не носи печата на същото. Тъкмо напротив, съставителят й се явява неизвестен. Въпреки непосочване името на съставителя й обаче, съдът констатира, че поставения под нея подпис напълно съответства с този под попълнената от служителката Я.И.В. справка по чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ /л.31 от делото/. Дали така посоченият подпис е действително на Я.И.В., на Т.И.Г. /както сочи жалбоподателят/ или на трето лице няма как да се установи по делото. Това обаче се явява без значение, тъй като не се установява документът да изхожда от представител на работодателя респ. натоварено с дейността по съставянето ми лице. В тази връзка и съставянето на график за работа няма как да се приеме, че е в компетенциите на някой от продавач – консултантите в дружеството – жалбоподател.

В обобщение на гореизложеното наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание на съществени елементи от състава на нарушението, което освен това се явява и несъставомерно. Ето защо и поради посочените аргументи наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №02-0001709/13.04.2018г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което за нарушение на чл.264 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 КТ на жалбоподателя - „Р” ЕООД, EИК: ***, адрес: ***, чрез управителя В.Б.Д., е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.