№ 285
гр. Варна, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Обрешкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно
наказателно дело № 20223110204893 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Лазара“ЕООД против НП № 03 –2200008/ 02.02.22г. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. чл.2
ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр.чл.21а ал.1
т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на „Лазара“ЕООД, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414
ал.1 от КТ, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 1600
лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли за отмяна на НП като
необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
процесуални нарушения. Не била установена фактическата обстановка и не
били изложени мотиви защо АНО приема, че е налице командироване, а не
ново трудово правоотношение с работно място във Франция. Липсата на
мотиви ограничавала правото на защита и била основание за отмяна на
наказателното постановление. Липсвал и мотиви защо АНО е приел, че
случаят не е маловажен. Бил нарушен и материалният закон като
нарушението не било извършено, тъй като не било налице командироване, а
трудов договор, съгласно който работното място на лицето било във
Франция. Освен това дружеството било наказано втори път за същото нещо,
като с НП 03-2200009 от 02.02.22г. на „Лазара“ЕООД било наложено
наказание също за липса на задължителен реквизит от същото споразумение
1
за командироване.
В съдебно заседание, редовно призована, въззивната страна, редовно
призована, не изпраща представител.Въззиваемата страна се представлява от
ю.к О. която пледира потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Били нарушени правилата на Наредбата, за което били издадени две
наказателни постановления.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
По подаден сигнал служители на ИТ – Варна извършили проверка и
установили , че „ Лазара” ЕООД, управлявано от Р. Л., извършва търговска
дейност в Р.Франция. Основната дейност на дружеството била ремонт и
поддържане на плавателни съдове. Между „Лазара“ ЕООД и „Група SNEF“
имало сключен договор, съгласно който френското дружество било ползвател
на услуги, предоставяни от българското дружеството, свързани с полагане на
кабели като работното място било ШД Атлантик. Всички данъци и
осигуровки по изплащаните възнаграждения на работниците се заплащали в
Р.Франция. Между „Лазара“ЕООД и Б. Б. е бил сключен трудов договор №
133/01.02.2021г. съгласно който на Б., на длъжност „електромонтьор“, се
определяла месторабота обектите на фирмата. Договорът бил със срок за
изпитване за 6 месеца в полза на работодателя, работно време от 8 часа на
ден, пет дни в седмицата и месечно трудово възнаграждение в размер на
650лв. На 01.02.2021г. между „Лазара“ ЕООД и Б. Б. бил подписан и
документ, наименован „безсрочен трудов договор“. Съгласно неговите клаузи
договорът ставал окончателен след изтичане на срока на изпитване от 90 дни,
работното време било 35 часа седмично, възнаграждението - 10,15 евро на
час. Към датата на наемане на работа, Б. се причислявал към ШД „Атлантик“
и работното му място можело да бъде променяно всеки един момент
съобразно географския сектор.
АНО приел, че е налице командироване и че трудовият договор с
месторабота Франция на практика е допълнително споразумение по повод
командироването, поради което, установявайки че това споразумение не
съдържа всички изисквани от закона реквизити, съставил два акта за
установяване на административно нарушение и издал две наказателни
постановления - № 03-2200008 и 03-00009, и двете от 02.02.22г., като първото
от тях било за това, че споразумението не съдържало данни за времетраенето
на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и
крайна дата на командироването, а второто – за това, че не съдържало данни
за дневната, междудневната и седмичната почивка. На съда е служебно
известно, че НП № 03-00009 от 02.02.22г. било предмет на обжалване по
АНД № 1955/22г. по описа на РС – Варна и било потвърдено с решение от
06.07.22г. Решението на РС – Варна е потвърдено с Решение на АС – Варна от
18.11.22г. по к.а.н.д. № 2080/22г. В тези производства въззивната страна,
съответно касаторът, не е правил възражения, че е наказан два пъти за едно и
също нещо, поради което този въпрос е останал извън предмета на съдебните
актове.
2
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез
събраните писмени и гласни доказателства, а именно материалите по АНП,
вкл. трудови договори, протокол от проверка, договор между „Лазара“ЕООД
и „Група SNEF“ , заповед за компетентност и др.
Като конкретни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви и
дадени след предупреждение за наказателна отговорност,съдът кредитира
показанията на св. Димова.
Съдът, както с оглед изложените от страните доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му, и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. АУАН и НП са издадени в предвидените от закона срокове и от
компетентни лица, видно от приложената по делото заповед. В тях
нарушението е описано пълно и точно и от фактическа и от правна страна,
като са посочени всички съставомерни елементи и всички, относими към тях
факти. Включително са посочени и дата и място на извършването му.
Липсата на мотиви относно изводите на АНО за наличието на командироване,
както и за това, че извършеното не е маловажно по см. чл. 28 от ЗАНН, не
ограничава правото на защита, тъй като защитата се гради срещу фактите,
които са изложени в пълен обем.
Материалният закон е приложен правилно.
При преценка на договорните отношения на страните следва да се вземе
предвид съдържанието на договора, а не неговото заглавие. В случая от
съдържанието на двуезичният договор не може да се направи категоричен
извод, че е налице командироване, но този извод се налага при анализ на
установената по делото съвкупност от факти. Видно е, че освен двуезичният
договор, който предвижда изпитателен срок от 90 дни, между „Лазара“ЕООД
и работника е имало и друг трудов договор, предвиждащ изпитателен срок от
6 месеца, като двата договора са сключени в един и същи ден. Освен това,
видно е от споразумението между „Лазара“ЕООД и „Група SNEF“, че
работникът Б.Б. не е бил изпратен по принцип да работи във Франция, а за да
изпълни конкретна задача, описана в договора за поръчка между двете
дружества. Изпълнението на задачата е следвало да бъде за сметка на
„Лазара“ЕООД и под ръководството на същото дружество, въз основа на
договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите- група SNEF.
По тези съображения съдът приема, че от фактическа страна е налице
командироване по смисъла на чл.121а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ. Според чл.2
ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, работодателят е
бил длъжен с допълнително писмено споразумение да договори изменение в
трудовото правоотношение. Според чл.2 ал.2 т.2 от същата наредба, това
допълнително споразумение задължително е следвало да съдържа
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване
3
на начална и крайна дата на командироването. Като не изпълнил тези си
задължения, работодателят „Лазара“ЕООД е нарушил посочените текстове от
закона. Нарушението е обявено от закона за наказуемо по чл. 414 ал.1 от КТ.
Несъстоятелно е възражението, че дружеството е наказано два пъти за
едно и също нещо.
Видно е от наказателно постановление № 03-00009/02.02.22г., че с него
е наложено наказание за нарушение на чл.2 ал.2 т.5 от Наредбата за условията
и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги, а с процесното наказателно постановление е
наложено наказание за нарушение на чл. 2 ал.2 т.2 от Наредбата. Вярно е, че
и двете нарушения могат да се обобщят като неспазване на изискванията за
минималното съдържание на споразумението за командироване, но всяко
едно от тези изисквания е възведено отделно и съответно – неизпълнението
му осъществява състав на отделно административно нарушение. Става
въпрос за две различни изпълнителни деяния, изразяващи е в бездействие.
Едното деяние се изразява в непосочване на продължителността на дневната,
междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните
празници в приемащата държава, а другото деяние – в непосочване на
времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване
на начална и крайна дата на командироването. В
административнонаказателното право не е познат института на
продължаваното престъпление и за всяко едно нарушение деецът следва да
изтърпи отделно наказание, поради което правилно АНО е наказал лицето за
две отделни нарушения.
Случаят не е маловажен по см. чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налице
такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че
случаят е с по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
от този род. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а
именно това е факта, че видно от протокола за проверка, са били установени и
други нарушения на дружеството, за което не са му били наложени наказания.
За описаното нарушение чл. 414 ал.1 от КТ предвижда наказание
имуществена санкция в размер от 1500 – 15000 лева. Наложената санкция е
към минималния размер, като незначително го надвишава. Предвид
посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира, че
наказанието е справедливо и НП следва да бъде потвърдено.
Предвид горното, искането за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение. В полза на
Дирекция Инспекция по труда – Варна следва да се присъдят направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда да са в минимален
размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 03 –2200008/
02.02.22г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за
нарушение на чл. чл.2 ал.2 т.2 от Наредбата за условията и реда за
командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги вр.чл.21а ал.1 т.1 б.“а“ и ал.8 от КТ, на
„Лазара“ЕООД, на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, е наложено
наказание “имуществена санкция” в размер на 1600 лева.
Подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5