Решение по дело №431/2020 на Административен съд - Стара Загора

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№                                               11.03.2021 год.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав

 

СЪДИЯ: МИХАИЛ Р.

 

при секретар  Зорница Делчева с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия М. Р. административно дело  №431 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

            Образувано е по жалба на К.А.С. ***, против Ревизионен акт №Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., издаден от Г.П.Й. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №267/10.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ Пловдив, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на жалбоподателката по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Руския К.“ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв..

            В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, който в хода на съдебното производство се установи, че е потвърден с Решение №267/10.06.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, връчено на 04.08.2020 год., след подаването на жалбата до Административен съд Стара Загора. Жалбоподателката твърди, че не е съгласна с направените констатации, а при издаването на ревизионният кат са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като констатациите се базират на непълни проверки. В представената по делото писмена защита от процесуалният й представител адв. Р.Р., се твърди, че в ревизионният акт не е посочено коя конкретно хипотеза от чл.19 от ДОПК е налице за да се ангажира отговорността й. Налице е порок на заповедта за възлагане на ревизията, тъй като е предметът й е посочен общо. Това счита, че е съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателката. Този порок счита, че е довел до липса на надлежно образувано ревизионно производство, а издаденият ревизионен акт, счита за нищожен, която нищожност следва да бъде прогласена. Твърди, че съгласно правилото на чл.160 от ДОПК, се дължи проверка относно материалната законосъобразност на обжалваният РА. Оспорва се извода, че са налице предпоставките на чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността й за задължения на дружеството, в което е била управител. Жалбоподателката оспорва да е налице невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството, както и нейно деяние да е в причинна връзка с това. В хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че задълженията на дружеството не могат да бъдат събрани поради липсата на активи на търговеца. Счита, че изводът в ревизионният акт, че дългът на дружеството е несъбираем е произволен и немотивиран. Остава спорен и въпроса за дължимост на лихви за така установените задължения, които са начислени за задълженията на дружеството. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане Ревизионен акт №Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., потвърден с Решение №267/10.06.2020 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният Ревизионен акт №Р-16002419003115-091-001/ 02.03.2020 год. е правилен и законосъобразен.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003115-020-001 от 14.05.2019 год., издадена от Г.П.Й. на длъжност Началник на сектор /лист 145/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на К.А.С. ***, в качеството й на управител в „Руския К.“ЕООД, с ЕИК ********* за установяване отговорност по чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „Руския К.“ЕООД. Определено е ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за корпоративен данък за периода 09.05.2014 год. – 31.12.2015 год.; отговорност за данък върху добавената стойност за периода 01.01.2015 год. - 31.12.2016 год. Извършването на ревизията е възложено на К.П.Я. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Р.И.Л. – главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР, което е станало на 30.07.2019 год. /лист 146/. Ревизионното производство е спряно със заповед №Р-16002419003115-023-001/13.08.2019 год. /лист 47 от делото/ до завръщането на служителката Р.Л., чието участие и наложително. Със заповед №Р-16002419003115-143-001/16.09.2019 год. ревизионното производство е възобновено и е определен срок за приключването на ревизията 03.12.2019 год. /лист 49 от делото/. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за спиране и възобновяване на ревизионното производство, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; присъединени са доказателства и извършени са справки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в ревизионния доклад.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – К.П.Я. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Р.И.Л. - главен инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ №Р-16002419003115-092-001/17.12.2019 год. /лист 127-138/. С Ревизионния доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи, ревизиращият екип е предложил, по отношение на ревизираното лице К.А.С. в качеството й на управител на „Руския К.“ЕООД да бъде установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Руския К.“ЕООД - по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от К.Я. и от Р.Л., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото.

            По отношение на вменените задължения, са направени констатации, въз основа на които е прието, че отговорността на К.А.С. следва да бъде ангажирана в посочения размер, поради това, че недобросъвестно не е подавала справки-декларации за посоченият период и не е начислила размера на начисленият ДДС по доставките на „Руския К.“ЕООД.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че ревизираното лице – К.А.С. е управител в „Руския К.“ЕООД за целия ревизиран период.

            С протокол №Р-16002419003115-ППД-001/13.12.2019 год. /лист 62 от делото/ са присъединени документи, от данъчното досие на „Руския К.“ЕООД, съхранявани в НАП - РА №Р-16002416009558-092-001/06.11.2017 год. /лист 111-117/ неразделна част от който е РД №Р-1602416009558-092-001/22.08.2017 год. /лист 64-94 от делото/. Не се спори, че този РА не е бил обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила. Констатирано е, че „Руския К.“ЕООД има публични задължения по ЗДДС по ЗКПО.

            С писмо изх. №С-190024-178-00390/11.12.2019 год. /лист 119-127/, на П.И. – старши публичен изпълнител, са представени доказателство за имуществено състояние и категоризация на задълженото лице – „Руския К.“ЕООД. От тях е установено, че от публичен изпълнител са предприети действия за събиране на съществуващите публични вземания на „Руския К.“ЕООД - изпратени били запорни съобщения до всички банки, като е получен отговор, че дружеството няма открити банкови сметки. Установено е че дружеството не притажава движимо и недвижимо имущество. Задълженията по образуваното срещу „Руския К.“ЕООД изпълнително дело №*********/2018 год., са категоризирани като несъбираем дълг. Въз основа на това в РД е направена констатация, че публичният изпълнител е извършил всички възможни действия по ДОПК с цел събиране на задълженията на дружеството, но въпреки това дългът не погасен.

            На К.С. е било връчено ИПДПОЗЛ №Р-16002419003115-040-001/29.05.2019 год. /лист 51/, с което са изискани документи и писмени обяснения относно участието в търговското дружество в качеството й на управител, връчено на 30.07.2019 год.. В изпълнение на това искане с вх. №16354/31.07.2019 год. /лист 56/ са представени писмени обяснения, в които ревизираното лице е посочило, че моли служебно да бъдат извършени справки относно получаваните от нея доходи през годините, както и да се извършват справки относно притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество. Декларирала е че не притежава ценности, нито има регистрирана банкова сметка. ***чменти относно търговската дейност на „Руския К.“ЕООД, а счетоводството е било водено то посоченото от нея лице безплатно. Към писмените обяснения са приложени и обяснения от счетоводителката.

            Въз основа на анализ на събраните по преписката доказателства, органите по приходите са направили изрична констатация в РД, че хипотезата на чл.19. ал.1 от ДОПК е приложима в конкретния случай по отношение на К.А.С., в качеството й на управител на дружеството.

            Заключението на органите по приходите е, че отговорността на ревизираното лице следва да обхване дължимите и невнесени от „Руския К.“ЕООД задължения по ЗКПО и ЗДДС, установени с РА №Р-16002416009558-091-001/06.11.2017 год. и представляващи задължения по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв.        Ревизионният доклад е връчен по реда на чл.32 от ДОПК на ревизираното лице като съобщението е било поставено на таблото на 20.01.2020 год. и свалено на 04.02.2020 год., съгласно приложените документи (лист 137 и 138 от делото). Преди това адреса на лицето е било посетено на 08.01.2020 год. за времето от 14:45 часа до 14.55 часа и на 16.01.2020 год. за времето от 16:00 часа до 16:10 часа, за което са съставени и съответните протоколи /лист 141 – 144 от делото/

            В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад №Р-16002419003115-092-001/17.12.2019 год. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Г.П.Й. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт №Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год. /лист 34-42 от делото/, с който по отношение на К.А.С., в качеството й на управител в „Руския К.“ЕООД, е установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на „Руския К.“ЕООД, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв. С ревизионния акт, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в РД фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения по видове и периоди. С оглед на това, издателите на РА са обосновали, че е доказано и наличието на причинна връзка между поведението на К.С. и несъбраните публични вземания на „Руския К.“ЕООД, тъй като вследствие на не подаването на съответните справки декларации е осуетена възможността за своевременното начисляване и събиране на задълженията му чрез провеждане на ефективно принудително изпълнение спрямо „Руския К.“ЕООД. Ревизионният акт е издаден чрез ИС„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Г.Й.и от К.Я., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител.

            Ревизионният акт е връчен на К.А.С. на 03.02.2020 год. по електронен път, видно от приложената разписка за електронно връчване/лист 41 от делото/.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, К.А.С. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив на 11.02.2020 год. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, Офис Пазарджик с вх.№7218/09.04.2020 год., а в дирекция „ОДОП“ на 16.04.2020 год. /лист 30 - 32/.

            С Решение №267/10.06.2020 год. Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /лист 23 - 28 от делото, постановено в 60 дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА №Р-16002419003115-091-001 от 02.03.2020 год., издаден спрямо К.А.С., в качеството й на управител в „Руския К.“ЕООД, за установена отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв.. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния закон. С решението на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив са потвърдени констатациите на ревизиращите органи, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че К.С. в „Руския К.“ЕООД е имала качеството на управител към периода на ревизията, което е основание за възникване на отговорността. С оглед на това решаващият орган е приел, че са налице материалноправните предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице като съдружник в „Руския К.“ЕООД за непогасените задължения на дружеството.

            Решение №267/10.06.2020 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено К.А.С. на 04.08.2020 год. /лист 165 от делото/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА №Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., потвърден с Решение №267/10.06.2020 год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо. В този смисъл, съдът намира, че не е налице мълчаливо потвърждаване на ревизионният акт, а същият е потвърден с посоченото по горе решение.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна:

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002419003115-020-001 от 31.05.2019 год., е издадена от Г.П.Й. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002419003115-020-001 от 31.05.2019 год. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002419003115-020-002 от 21.10.2019 год., са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – Г.П.Й..

            Възложената ревизия на К.А.С. е извършена от определените със ЗВР №Р-16002419003115-020-001 от 31.05.2019 год. органи по приходите – К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Р.И.Л. – главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад №Р-16002419003115-092-001/17.12.2020 год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002419003115-091-001  от 02.03.2020 год. е издаден от Г.Й.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на К.А.С. и от К.Я. на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

            Посочените по-горе, заповед за възлагане на ревизия, заповеди за спирането и възобновяването на ревизионното производство, съставения въз основа на ревизията Ревизионен доклад №Р-16002419003115-092-001/ 02.01.2020 год. и РА №Р-16002419003115-091-001 от 02.03.2020 год., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            На първо място съдът намира, че е неоснователно оплакването за липсата на необходимото съдържание на заповедта за възлагане на ревизията. Същата отговаря на законовите изисквания за съдържание, като е посочено и правното основание за извършване на ревизията, посочено е дружеството по отношение са установени публични задължения и на което жалбоподателката е управител, както видовете задължения и съответно периода за който са дължими. Посоченото решение на ВАС касае друг казус, при който в заповедта за възлагане на ревизията не е посочено въобще правното основание за извършването й, докато в настоящия случай е посочен чл.19 от ДОПК. В хода на провелото се ревизионно производство е осигурено участието на жалбоподателката, като й е дадена възможност за представяне на доказателства и писмени документи, а връчването на РД, РА и съответно решението, с което този ревизионен акт е потвърден, са извършени при спазването на процесуалните правила, предвидени в ДОПК.

            Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 17.12.2019 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

            С оспорения РА №Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., е установена отговорност на К.А.С. за задължения на „Руския К.“ЕООД за ДДС и ЗКПО на основание чл.19 ал.1 от ДОПК, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2015 год. до 31.10.2016 год. в общ размер на 81 146.00 лв., от които главница в размер на 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. към 02.03.2020 год. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в общ размер на 27 092.61 лв. от които главниците 19 018.35 лева и лихви към 02.03.2020 год. в размер на 8 374.28 лв..

            С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В ал.2 на чл.19 от ДОПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е предвидено, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

            Отговорността по чл. 19 ДОПК е самостоятелна субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт по основание, размер и данъчен период задължения на дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно, установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди, които следва да са в обхвата на ревизията.

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет на съдебна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките по  чл.19, ал.1 от ДОПК. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното задължение като главница.

Кумулативно необходимите предпоставки по ал.1 на чл. 19 ДОПК са: 1/лицето да има качеството на член на орган на управление или управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК, към момента за който са установени публичните задължения за последното, 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител или, 3. да е налице причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/, 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице безспорна установеност на всички елементи на фактическия състав на  чл.19, ал.1 от ДОПК.

Налице е първият елемент от фактическия състав на отговорността – безспорно е установено, че в ревизирания период жалбоподателката К.А.С. е била управител на търговското дружество. По силата на чл.141, ал.2 от ТЗ управителят на търговското дружество го представлява, организира и ръководи дейността му. Това формира и представата му относно сключването и изпълнението на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми. С разпоредбата на  чл.19, ал.1 от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл.14, т.1 и 2 от ДОПК). Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл.14, т.1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с посочения ревизионен акт. Ревизираното лице е имало качеството управител в периода на възникване на задълженията по ЗКПО и тези по ЗДДС.

Налице е и вторият елемент – бездействие от страна на управителя за подаването на съответните декларации за сключените сделки, респективно дължимият ДДС и подаването на декларация по ЗКПО, в която са декларирани неверни данни. Видно от приложеният ревизионен доклад на дружеството „Руския К.“ЕООД, дружеството никога не е било регистрирано по ЗДДС, а в хода на ревизията е прието, че към 31.12.2014 год., дружеството е достигнало необходимият оборот и е следвало да се регистрира по ЗДДС, което обаче не е сторено. Закупените стоки е безспорно, че след това са реализирани със съответната печалба, но за ревизираният период месец януари 2015 год. – месец юли 2016 год. не са подавани справки декларации по ЗДДС, което бездействие е причина за не установяването на задълженията по ЗДДС. Съдът не приема извода на ответника, че с недекларирането на дължимият ДДС е налице поведение, което да води до не събирането на дължимият данък. Не декларирането води единствено и само до не установяването на дължимият ДДС в предвидените от закона срокове.

Налице е и третият задължителен елемент от фактическия състав е да е налице невъзможност за събиране на публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Като доказателство за обективната несъбираемост на задълженията от главния длъжник „Руския К.“ЕООД с Булстат ********* е получената служебна бележка изх. №С190024-178-0039010/11.12.2019 год. на дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Стара Загора, попълнен въпросник за предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК и справка за проучено имуществено състояние СД - 134 с изх. № С180024-134-0001424/27.06.2018 год. изпратени от ТД на НАП Стара Загора, удостоверяващи предприетите обезпечителни мерки и действия по принудително изпълнение.

В приложената справка за проучено имуществено състояние обр.Сд-134 с изх. № С180024-134-0001424/27.06.2018 год., са описани факти и обстоятелства по отношение на имущественото състояние на „Руския – К.“ЕООД. От публичен изпълнител е извършено категоризиране на задълженото лице, като е посочено, че на база събраните доказателства за имущественото състояние на „Руския – К.“ЕООД, както и въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране е определена категоризация на дълга като несъбираем, след като са изчерпани всички изпълнителни способи, включително е извършена и преценка, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК. По преписката е приложена справка от дирекция „Събиране“ за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице – „Руския – К.“ ЕООД, в която се посочва, че дружеството не притежава активи и банкови сметки.

Не е налице обаче четвъртият задължителен елемент от фактическия състав: да е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Видно от събраните по изпълнителното дело доказателства, „Руския К.“ЕООД не притежава, нито е притежавало движимо или недвижимо имущество, нито е имало открити банкови сметки. Всички плащания са били извършвани в брой, като няма данни да са извършвани разпоредителни действия от страна на жалбоподателката, с които да се намалят активите на дружеството с цел невъзможността да се съберат публичните задължения. Всъщност същите са установени едва в хода на ревизионното производство на дружеството, а не са били установени въз основа на подадени от нейна страна декларации. Както и по-горе бе изтъкнато неподаването на справки декларации и погрешно посочване на печалбата на дружеството в ГДД по ЗКПО, нямат отношение към липсата на активи на дружеството, респективно осребряването ми за покриване на публичните му задължения. Същите имат отношение само за установяването на размера на тези задължения.

Несъответствието на декларираното от К.А.С. с действителното е проява на укриване, но това укриване е относимо към дължимостта на данъци от дружеството, но не и към тяхното събирането. Последното обосновава и липсата на причинна връзка между неотчитането на всички извършени от дружеството продажби, съответно – действията на С. по декларирането им, и невъзможността за събиране на задълженията на юридическото лице по РА, доколкото тези действия са насочени към препятстване на установяването на публичните задължения на търговеца, а не към събирането на такива.

Не е реализиран данъчният фактически състав на  чл.19, ал. 1 ДОПК, поради което не може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа по приходите, настоящият състав намира за ненастъпили и недоказаните факти от описания фактически състав.

Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисква съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и неплащането на задълженията за данъци на представляваното дружество. В съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Или иначе казано, поведението на третото лице следва да е единствената причина за неплащането на публичните вземания, като отговорността му по чл.19, ал.1 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имущество, т.е. отговорността не покрива априори всички възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени.

            Както беше посочено, материалноправните условия по чл.19, ал.1 от ДОПК следва да са налице кумулативно – при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК е неприложима. Наличието на тези предпоставки изисква установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на лицата, посочени в чл.19, ал.1 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от тези лица да са насочени към неплащане на публичните вземания. Именно тогава ще следва третото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци, които в резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност ще се реализира по реда на чл.108 и сл., във вр. с чл.21, ал.1 от ДОПК.

            По аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, тежестта на установяване и доказване в съдебното производство наличието на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК фактически състав, е на органите по приходите, за което на ответника са дадени съответните указания със съдебно разпореждане.

            Съдът приема, че нито са установени, нито доказани елементите от правопораждащия фактически състав по чл.19, ал.1 от ДОПК за реализиране отговорността на К.А.С. в качеството й управител на „Руския К.“ЕООД за задълженията на „Руския К.“ЕООД за данъци.

            По изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № Р-16002419003115-091-001/02.03.2020 год., потвърден с Решение №267 от 10.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, се явява издаден при неправилно приложение на чл.19, ал.1 от ДОПК, поради което следва да се отмени като незаконосъобразен.

При този изход на спора, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е основателно. Установява се, че направените от нея разноски по делото са в размер 370.00 лв. /триста и седемдесет лева/, като включват разноски за държавна такса – 10.00 лв. и заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 360.00 лв., съгласно приложеният договор за правна помощ и съдействие /лист 179/.

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд 

 

Р   Е   Ш   И :

 

         ОТМЕНЯ по жалба на К.А.С. *** Ревизионен акт №Р-16001619003115-091-001/02.03.2020 год., издаден от Г.П.Й. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К.П.Я. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 267 от 10.06.2020 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който ревизионен акт е ангажирана отговорността на К.А.С. по чл.19, ал.1 ДОПК за задължения на „Руския К.“ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС за периода от 29.01.2015 год. до 31.07.2016 год. в общ размер на главниците 57 060.13 лева и лихви в размер на 24 085.87 лв. и по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 09.05.2014 год. до 31.12.2015 год. в размер на 19 018.35 лева и лихви в размер на 8 074.26 лв., като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на К.А.С., ЕГН ********** ***, сумата 370.00 лв. /триста и седемдесет лева/ - разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: