№ 94
гр. Айтос, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200141 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Т. Щ., ЕГН **********, чрез
адв.Ж. Б. - БАК, със съд.адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 02-
2300016/21.02.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б., с
което за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 Кодекса на труда КТ) и на осн. чл.416, ал.5
вр. чл.414, ал.3 КТ на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че същото е неправилно и незаконосъобразно. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.Б. поддържа изложените оплаквания,
допълвайки, че проверяващите при индивидуализиране мястото на нарушението, не са се
уверили, че същото съответства на обекта, възложен за стопанисване на „Л.“ ЕООД, поради
което и в обобщение се моли за отмяна на обжалваното НП. Жалбоподателят заявява
доказателствени искания и моли за присъждане на направените по делото разноски за
заплатено адв.възнаграждение.
Въззиваемата страна - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б.,
редовно призован, чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и
законосъобразно. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
1
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 22.11.2022 г. около 11:30 ч. на място в обект № 2252, подотд. 420-б,
находящ се в района на Държавно горско стопанство А. - ТП, свидетелите С. Б. М. и Л. Б. В.
(двамата служители в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Б.) извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство от „Л.“ ЕООД, ЕИК ***, в гореописания обект,
изпълняван от дружеството – жалбоподател по Договор за възлагане на услуга – сеч, извоз,
сортиране и рампиране до временен склад на маркирана дървесина.
В хода на проверката според свидетелите било констатирано, че лицето И. М.
П. престирало труд в обекта като „дървосекач“. Това обстоятелство било удостоверено с
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, подписана от П.. В същата декларация лицето
посочило, че нямало сключен нито трудов, нито граждански договор за извършваната
работа. За извършената проверка бил съставен протокол. Свидетелката С.М. приела, че е
налице извършено административно нарушение от жалбоподателя по чл.62, ал.1 КТ и на
18.01.2023г. съставила АУАН на „Л.“ ЕООД, срещу който управителят на дружеството, чрез
адв.Б. депозирал писмени възражения в законовия срок. Въз основа на съставения АУАН
било издадено атакуваното НП, като в същото АНО възприел изцяло установената от
актосъставителя фактическа обстановка и дадената от него правна квалификация.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. Неизпълнението на
това задължение е скрепено със санкция за работодателя, която е регламентирана в чл.414,
ал.3 КТ - имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 лева до 15 000 лева. Релевантен
към предмета на спора е въпросът за квалификацията на отношенията между жалбоподателя
- търговец и лицето И. М. П.. За да бъдат същите определени като трудови следва да е
налице договаряне на основните елементи на трудовия договор (чл.66 ал.1 от КТ), а именно:
място и характер на работата; времетраене на работата; продължителност на работния ден;
почивки и отпуски; основно и допълнително трудови възнаграждения с постоянен
характер,както и периодичността и начина на тяхното изплащане. От анализа на
доказателствената съвкупност по делото не се установява наличието на трудово
правоотношение между посочените лица. Следва да се отчете, че не всяко полагане на труд
представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите
въз основа на това отношения като трудови по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните
са договорили извършването на конкретно определена работа (в случая събиране/сеч на
дърва от гората), което според настоящия състав представлява постигане на определен
резултат, за което изпълнителят да получи възнаграждение (без значение под каква форма),
се касае за наличие на гражданскоправна връзка между тях, а не за трудовоправна такава. В
случая не е било уговорено предоставянето на работната сила на лицето в условията на
продължителност, респ. на някаква ритмичност или повторяемост на функциите и
задълженията за определен от работодателя период от време; на определено работно място
и възнаграждение с постоянен размер, т.е. липсват нормативните характеристики на
трудовия договор (още повече, че в декларацията по чл.402 КТ е посочено, че лицето
„работи“ от деня, предшестващ проверката, т.е. от един ден). Следва да се приеме, че е
налице уговорка за еднократни действия, свързани с извършването на конкретна по вид и
обем работа, което сочи на гражданскоправни отношения (които поначало са неформални)
между страните, обуславящо извод, че не се установяват елементите на трудово
правоотношение в контекста на чл.66 ал.1 КТ. Не може да се заключи, че процесните
правоотношения трябва да бъдат задължително уредени като трудови, само защото се
извършват в горски територии (чл.232, т.1 от ЗГ). Като трудовоправни се уреждат само и
2
единствено тези отношения, визирани в чл.1, ал.2 от КТ.
В процесния случай съдът намира, че е налице договаряне за постигане на
определен резултат – събиране/сеч на дърва, което се е осъществило по силата на
неформален граждански договор, сключен между лицето и дружеството - жалбоподател.
Следователно не са налице останалите елементи на трудовото правоотношение, поради
което няма извършено административно нарушение и НП следва да се отмени, доколкото
АНО, носейки доказателствената тежест за установяване по несъмнен начин на вмененото
нарушение, не установи по делото наличието на твърдените трудови правоотношения между
посочените по-горе лица. За пълнота следва да се посочи и че законът не придава особена
доказателствена сила на справката по чл.402, ал.1, т.3 КТ, представляваща частен
свидетелстващ документ, подлежащ на преценка, за удостоверените с нея факти, наред с
останалите доказателства. В случая не се доказа по несъмнен начин, че лицето, което я е
подписало, е било наясно какво е съдържанието на декларацията по чл. 402 КТ, респ.
нейните реквизити, като не може да се направи и категоричен извод, за степента на обща
грамотност на лицето (доколкото видно то приложеното на л.12 копие от справка-
декларация, същото изобилства от правописни грешки), още по-малко такава, която да му
позволява да борави с понятие „сключен писмен трудов договор“ и „уговорено трудово
възнаграждение“.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -жалбоподател,
като в хода на производството не са събрани убедителни доказателства за извършването на
вмененото му нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да
се отмени изцяло само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 350,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно
наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2300016/21.02.2023 г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б., с което, за нарушение по чл.62, ал.1
вр. чл.1, ал.2 Кодекса на труда КТ) и на осн. чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 КТ на „Л.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя И. Т. Щ.,
ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Б. да заплати на „Л.“ ЕООД,
ЕИК *** съдебно-деловодни разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4