Решение по дело №81/2024 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 74
Дата: 10 април 2024 г. (в сила от 10 април 2024 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20243300500081
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Разград, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анелия М. Й.
Членове:Ирина М. Ганева

Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Й. Въззивно гражданско дело №
20243300500081 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД гр. Варна чрез
пълномощник против Решение № 3/ 03. 01. 2024 г. по гр. д. № 961/ 23 г. по описа на РС
Разград, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани обективно съединените
установителни искове с правна квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД във вр. с чл. 4, ал. 2 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чл. 28, ал. 1, чл. 29, ал.
3 от Правилата за търговия с енергия, по депозираната искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД срещу А. Х. Б. за установяване съществуването на парично задължение за
сумата от общо 342,64 лв., представляваща главница по посочени в заявлението фактури, а
именно: фактури № ******** от 14.03.2022 г., № ******** от 14.04.2022 г., № ********* от
13.05.2022 г., № ********* от 14.06.2022 г., № ********** от 13.07.2022 г.; № ***********
от 12.08.2022 г.; № *********** от 14.09.2022 г.; № ********** от 14.10.2022 г.; №
********** от 15.11.2022 г.; № *********** от 14.12.2022 г.; № ********** от 13.01.2023 г.,
издадени за обект на ответника, находящ се в с. ***, общ. ***, обл. *****, ул. ***, за
абонатен № ************ и клиентски № *****************, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 16,98 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на всеки от
1
счетоводните документи до 16.02.2023 г., за които суми е издадена Заповед № 189 от
02.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по Частно гражданско дело №
20233330100365 по описа за 2023 година на Районен съд - Разград. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда
правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на
закона.
Въззиваемата страна чрез особен представител е депозирала писмен отговор на
жалбата, излагайки съображения за нейната неоснователност.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа
изложените доводи. Пълномощникът на въззиваемия излага съображения, че жалбата е
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на
страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество е неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно е, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК за натрупаните по партидата на ответника задължения. Издадена е
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Ищецът твърди, че ответника
е клиент на дружеството, като е начислявана единствено мрежова услуга. Ищецът е издал
следните фактури: № *******от 14.03.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; № ******** от
14.04.2022 г. за сумата от 27,17 лв. и лихва; № ********* от 13.05.2022 г. за сумата от 30,07
лв. и лихва; № ********* от 14.06.2022 г. за сумата от 29,10 лв. и лихва; № ********** от
13.07.2022 г. за сумата от 30,07 лв. и лихва; № *********** от 12.08.2022 г. за сумата от
30,67 лв. и лихва; № *********** от 14.09.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
********** от 14.10.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; № ********** от 15.11.2022 г. за
сумата от 31,37 лв. и лихва; № ********от 14.12.2022 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва; №
********** от 13.01.2023 г. за сумата от 33,53 лв. и лихва. Съобщението до ответника е
връчено по реда на чл. 47 от ГПК и му е назначен особен представител. Предявеният иск е с
правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземането на ищеца. Твърди се, че
ответникът е „небитов абонат“ , собственик на обект с. ***, общ. ***, ул. *** с абонатен №
************ и клиентски №*****************. Клиенти, присъединени към мрежата,
дължат утвърдените от комисията цени за достъп до електроразпределителната мрежа, за
достъп и пренос по нея, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат
на оператора или крайния снабдител. Твърди се, че за процесния период 14.03.2022 г. –
2
13.01.2023 г. ответникът няма отчетена потребена енергия, т.е. такава не е отчетена и
начислена. Начислена била единствено ежемесечно сума за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“ .
Ответникът чрез назначение му особен представител заявява становище, че иска е
неоснователен. Излага доводи, че ответника не е страна в облигационно отношение. Сочи
се, че от представените доказателства не може да се направи извод, че ответникът е носител
на задължението за заплащане на посочените суми. Изтъква се, че ищецът следва да докаже
и обстоятелството, че ответникът има качеството на стопански, а не битов потребител .
При изложените безспорни факти, спорно по делото е, към дата на
фактурираните услуги, бил ли е ответникът - въззиваем потребител на услуга по пренос и
доставка на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект, бил ли е в облигационна
връзка с дружеството ищец, респективно задължен ли е ответникът да заплати начислените
суми за потребена ел. енергия и мрежова услуга "достъп до електроразпределителната
мрежа". Ищецът, който носи доказателствената тежест в процеса, не е представил
доказателства, от които може да се направи извод, че към процесния период - 14.03.2022 г. –
13.01.2023 г., за който са издадени фактурите, ответникът има качеството на потребител по
смисъла на закона, небитов абонат и от там, че в това си качество му дължи процесните
суми . Същият черпи права, относно валидни договорни отношения за продажба на ел.
енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при общи условия
договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР .
Според §1, т. 41б от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент,
който купува енергия и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия, а според § 27г, „Краен клиент“ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствено ползване. Според разпоредбата на §2а от същите ДР на
ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа за собствени битови нужди, а
според § 33в, „Небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за небитови
нужди . Съгласно чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ, освен цена на потребена ел. енергия, дължима е и цена
на мрежови услуги, в т. ч. за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната
мрежа. Според т. 8 ДР на ПТЕЕ "мрежови услуги" са достъп, пренос и системно управление.
Съгл. т. 7.3. 2 от Решение № Ц-29 от 01.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/, Клиентите на "ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД заплащат и следните цени,
без ДДС, за мрежови услуги: 1. Цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа -
0, 01075 лв. /kWh; 2. Цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на
ниско напрежение 0, 03531 лв. /kWh; 3. Цена за достъп до разпределителна мрежа: - цена за
достъп за небитови клиенти - 0, 02053 лв. /kW/ден; - цена за достъп за битови клиенти - 0,
00890 лв. /kWh.
По делото не са налице доказателства, че ответникът е потребител на енергийни услуги,
че има качество на „небитов клиент“ по смисъла на § 33в от ДР на ЗЕ. Липсват
доказателства през процесния период страните да са били обвързани от валидно
3
облигационно правоотношение, по силата на което да е доставяна в обекта на ответника в
качеството му на небитов клиент ел. енергия, респ. услугата "достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност". Не е ясно на какво основание е придадено качество
на небитов клиент на ответника, за да възникне за него задължение за заплащане на мрежова
услуга "достъп до електроразпределителната мрежа", за сочения в молбата обект.
Предвид изложеното, предявеният иск е неоснователен и недоказан. Обжалваното
решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/ 03. 01. 2024 г. по гр. д. № 961/ 23 г. по описа на
РС Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4