№ 55
гр. Шумен , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20213600500233 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение 260032 от 04.03.2021г. по гр.д.№815/2017г., поправено с решение 260066 от
08.04.2021г., НПРС е признал за установено спрямо Ф. Д., Б. З. Х.. и С.С. Х., че З. Й., С. Г.,
Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.. и С. К. са собственици по наследство на по 1/20 ид.ч., Д. Й. и Д. М.
са собственици на по 1/30ид.ч., а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч. от следния недвижим
имот: имот с идентификатор № 37232.78.3, находящ се в м. „Каршъ Аркасъ“ в землището на
с. К., общ. К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ 37232.78.39,
37232.78.2, 37232.78.4, като е осъдил Б. З. Х.. и С.С. Х. да предадат на ищците владението
на съответните идеални части от имота. Със същото решение е отхвърлил предявените от Д.
Й. и Д. М. срещу Ф. Д. установителни претенции за собственост, както и от Д. Й. и Д. М.
срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. ревандикационни претенции в останалата им част /в часттите над
1/30ид.ч. до 1/20ид.ч. от имота/ , и е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение №108, т.ХІІ, рег.
№6852, д.№1659/2012г. на нотариус с рег.№* до размера от 7/15ид.ч..Присъдени са и
следващите се разноски.
Недоволни от така постановеното решение останали ответниците Б. З. Х.. и С.С. Х.,
които го обжалват в частта, с която предявените срещу им искове с правно основание
чл.108 от ЗС са уважени. Излагат, че същото в тази част се явявало неправилно по същество,
с оглед събраните по делото доказателства. В нарушение на процесуалните правила съдът
1
приел, че било налице изменение на иска чрез замяна на първоначалния ищец Х. Г. като
страна по делото, който е починал преди завеждане на исковата молба. Не била налице
хипотезата на правоприемство в хода на делото. Сочат също, че по отношение на всички
ищци не било налице право на иск по отношение на права върху земеделска земя, тъй като
както към момента на депозиране на исковата молба, така и към настоящия момент ищците
не били български граждани., а граждани на РТурция, която е извън ЕС. И по същество на
спора материалният закон не бил приложен правилно – праводателят им Д. се позовал на
придобиване на правото на собственост върху процесния имот по давност пред нотариус на
01.08.2012г., когато вече бил български гражданин и с признаването му за собственик,
останалите сънаследници загубили от своя страна правото си на собственост. Съгласно
чл.3б, ал.2 от ЗСПЗЗ, придобитите по наследство земеделски земи от чужденци следвало да
бъдат прехвърлени от тях в тригодишен срок от откриване на наследството, което не било
направено от ищците, като впоследствие правото им на собственост било загубено с
позоваването от Далеорманлъ на придобивна давност. Молят съда да обезсили, евентуално
отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което претенциите на ищците с
правно основание чл.108 от ЗС срещу им бъдат изцяло отхвърлени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни страни, поради
което се явява процесуално допустима.
Жалбоподателите Б. З. Х.. и С.С. Х. са подали въззивна жалба рег.
№262218/26.04.2021г., като са посочили, че атакуват решение №260066 от 08.04.2021г.
постановено по реда на чл.247 от ГПК, но видно от съдържанието на същата, в нея не се
съдържат оплаквания досежно липсата на предпоставки за допускане на явна фактическа
грешка, а на практика се изразява несъгласие по същество- с приетото от съда досежно
квотите на страните.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбите, становищата
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
достигна до следните изводи:
На 21.05.1997г. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ, №31, т.VІІІ, д.№1691/1997г. на нотариус при НПРС, издаден въз
основа на решение №0009/15.02.1995г. по преписка №546И/04.08.1992г. на ПК-К., по силата
на което на наследниците на Р.М.А. е възстановено правото на собственост върху нива от
46.716дка, в местността “Каршъ Аркасъ”, ІІІ категория, съставляваща имот №078003 по
плана за земеразделяне на с.К. при граници: имот кад.№000039,имот кад.№000042, имот
№078001 и имот №078002.
Съгласно препис-извлечение от акт за смърт , удостоверение за съпруг и родствени
връзки от 15.06.2017г., акт за раждане №4/1945г., акт за раждане №23/25.02.1955г.,
документи за наследници, издадени от РТурция, удостоверения за наследници
№377/15.06.2017г., за родствени връзки, извлечения от регистри за гражданско състояние,
2
удостоверения за идентичност на лица с различни имена, препис-извлечение от смъртен акт
№256/05.11.2012г., решение 2014/1133 на 10-ти граждански помирителен съд-И.,/, се
установява, че Р.М.А. е починал на 11.05.1978г., като към момента на откриване на
наследството, негови наследници по закон са- А.Р.М., Ф.Р.М., М.Р.М., Ш. Д.-низходящи от
първа степен, както и З.Р., С.Р., З.Р. и С.А.Р. - деца на починалия преди общия наследодател
син А.Р.М., поч. на 30.10.1972г./удостоверение за наследници №404/24.09.2012г./. Синът на
Р.А. - А.Р.М. е поч. през 2002г., като е оставил за свои наследници дъщери П. Д. и Н. М.,
както и Д. М. и Н. М., деца на починалия преди него син А.З... М.Р.М./поч. през 2007г./ е
оставил за свои наследници А.Г.., С. Г.. и С. К./ищци/, и Х. Г., всички низходящи от първа
степен. Х. Г. е починал на 09.12.2014г. и е оставил за свои наследници С. Г.., З. Г.. и Н.
Ю..т.
Съгласно отразеното в нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давностно владение №108 том 12 рег.№6852 дело №1659/2012г. на нотариус с рег.№*, Ш.
Д., на 01.08.2012г. бил признат за собственик по давностно владение на следния недвижим
имот, находящ се в с.К., общ.К., обл.Ш., а именно: поземлен имот с идентификатор
37232.78.3, с площ 46715 кв.м., с трайно предназначение на земята-земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, -с адрес село К.,местност “Каршъ Аркасъ”,при граници:имот
№№37232.78.39, 37232.78.2 и имот №37232.78.4.
Не е налице спор между страните, а и видно от приложените при съставянето на акта
документи, описаният имот е идентичен с възстановения на наследниците на Р.А. с решение
№9/15.02.1995г. на ПК-К..
С последващ акт от същата дата - нотариален акт №109, том ХІІ, рег.№6853, дело
№1660/2012г. на нотариус с рег.№34/6/, Д. е продал имота на ответника Б. З. Х.. за сумата от
6 200.00лв.. Към момента на изповядване на сделката Б.Х. е бил в граждански брак с
отвнетница С.С. Х..
По делото е представен и договор за наем от 01.10.2007г., сключен между Ш. Д. и
С.Х.Ч., в който е отразено, че Д. предоставя на Ч. процесната нива за ползване за срок от
една стопанска година. Представени са и две служебни бележки, първата издадена от
Н.И.Х., че в периода 2011-2012г. обработвал процесния имот и платил за него рента
еднолично на Д., а втората от С. Ч.-че за периода 2007-2011г- обработвала процесния имот и
платила рента еднолично на Ш. Д.. По естеството си тези документи са частни
свидетелстващи-съдържат изявление на лица, които не са страни в производството и не се
ползват с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Предмет на първоинстанционното производство са положителни установителни искове
за собственост, предявени: от З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К., Д. Й. и Д. М., че са
собственици по наследство на по 1/20 ид.ч., а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч. от имот
с идентификатор № 37232.78.3, находящ се в м. „Каршъ Аркасъ“ в землището на с. К., общ.
3
К., с площ 46716 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване – нива, при граници имоти с идентификатори №№ 37232.78.39, 37232.78.2,
37232.78.4, срещу Ф. Д./правоприемник на Ш. Д./, както и ревандикационни претенции
предявени от З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К., Д. Й., Д. М., С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т
срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. за признаване за установено правото им на собственост и предаване
владението по отношението на сочените по-горе идеални части от имота.
Въззивна жалба е постъпила само от ответниците по ревандикационните искове срещу
решението в частта, с която последните са уважени, поради което и единствено тези
претенции се явяват предмет на настоящото въззивно производство.
За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е
необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо
място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ-този имот да се владее
от ответниците, и на трето - да се владее от тях без основание. С оглед правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на
положителните предпоставки, а ответниците-че владеят на правно основание.
Досежно първата от тях: Ищците излагат конкретен юридически факт, въз основа на
които се легитимират като собственици на съответните идеални части от имота -
наследствено правоприемство от общия наследодател Р.М.А..
Действително, от събраните по делото доказателства/ удостоверения за наследници,
за родствени връзки, извлечения от регистри за гражданско състояние/, се установява, че
ищците С. Г. и З. Й. са низходящи от втора степен на наследодателя Р.А. поч. през 1978г.,
син на починалия преди последния негов син-А.Р./поч. през 1972г./. Ищците П. Д. и Н. М.
също са низходящи от втора степен на общия наследодател Р.А., дъщери на сина му А.Р.М.,
поч. през 2002г., а ищците Д. М. и Н. М. са деца на починалия преди А. Р. негов син А.З..
Ищците А.Г.., С. Г.. и С. К. също се явяват внуци на Р.А., но низходящи от първа степен на
сина му М.Р.М./поч. през 2007г./ , а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т са наследници по закон-първата
съпруга, а другите две - деца на починалия син на М. Р. А.-Х.Г..
Съгласно разпоредбата на чл.89 от КМЧП, наследяването на недвижими вещи се
урежда от правото на държавата, в която вещите се намират, или в случая приложимо е
българското наследствено право.Съгласно разпоредбата на чл.5 от ЗН, децата на починалия
наследяват по равни части.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.5, чл.9 и чл.10 от ЗН, ищците се явяват
собственици по наследство от общия наследодател Р.А. на, както следва: З. Й. и С. Г.- на
по1/20ид.ч. от имота/баща им А. Р. М., едно от петте деца на общия наследодател Р.А.,
освен З. и С. има още две деца, които не са ищци в производството/; А.Г.., С. Г.. и С. К. - на
по 1/20 ид.ч./ а, С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч./ М. Р. М., едно от петте деца на общия
наследодател Р.А., е оставил четирима низходящи от първа степен- ищците А., С., С. и Х.
4
Г., починал през 2014г. и оставил за свои наследници по закон С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т/; Н.
М. и П. Д. на по 1/20ид.ч. от имота и Д. Й. и Д. М. по 1/40ид.ч. от имота/А.Р.М. - баща на
Н., П. и А.З., последният починал и оставил за свои наследници Д. и Д. е едно от петте деца
на общия наследодател Р. М.. Видно от извадката от регистъра за гражданско състояние на
А.Р.М./л.20/, същият освен дъщерите П., Н. и синът А.З., има още едно дете-дъщеря Х. А.Р.,
поради което и П., Н. и А.З. са получили по наследство от баща си по 1/20ид.ч. от
имота,съответно след смъртта на А.З., Д. и Д. са получили по 1/40ид.ч. от него. Ответната
страна не е ангажирала доказателства, че А.Р.М. има още едно дете-Ф.. Липсват каквито и
да е данни за наличието на такова в представените по делото документи /извадката от
регистъра за гражданско състояние, изселническия паспорт на А. Р./. Липсват каквито и да е
данни за А. Р. в НБДН, доколкото същият се е изселил в РТурция още през 1970г./л.47/.
Досежно изложеното в жалбата оплакване, че по отношение на С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т
ревандикационните претенции се явявали недопустими, доколкото исковата молба била
заведена от името на техния наследодател, който към този момент вече бил починал.
Действително, установява се от материалите по делото, че един от първоначално
сочените за ищци по делото-Х. Г. е бил починал към момента на подаване на исковата
молба. Но с молба от 15.03.2019г. наследниците му Н. Ю.., З. Г.. и С. Г.. са поискали да
бъдат конституирани като ищци по делото и предявените от тях ревандикационни искове се
считат предявени от момента на подаване на молбата им, поради което не е налице нито
правоприемство, нито изменение на иска по реда на чл. 117 ГПК /отм./ чрез замяна на
ответника или прибавяне на нов ответник, при която валидността на извършените до
момента на изменението процесуални действия се запазва и те имат ефект спрямо
новопривлечената страна. С оглед изложеното съдът намира, че правото на иск от страна на
Н. Ю.., З. Г.. и С. Г.. е надлежно упражнено, възникналото процесуално правоотношение е
валидно и постановеното по него решение не е недопустимо поради липса на
процесуалноправна легитимация на ищците. Само за пълнота следва да се отбележи и че
дори Н. Ю.., З. Г.. и С. Г.. да бяха завели претенциите си в отделно производство, то по
отношение на същите са налице предпоставките за съединяването им за общо разглеждане с
претенциите на останалите сънаследници.
Не е налице и нарушение на правото на защита на жалбоподателите, доколкото същите
са били уведомени за уточнението на исковата молба с определението за насрочване, което
им е било връчено още на 30.04.2019г., връчен им е бил както проекто-доклада на съда,
съответно в съдебно заседание е бил изготвен доклад по делото, поради което и безспорно
са били наясно със заявените срещу им претенции и страните по делото. В хода на цялото
първоинстанционно производство, същите не са депозирали възражения във връзка с
ревандикационните искове на Н. Ю.., З. Г.. и С. Г.. или доказателствени искания. С
въззивната жалба също не са депозирали доказателствени искания, с оглед допуснато
евентуално процесуално нарушение на първоинстанционния съд.
Досежно оплакването, че по отношение на всички ищци не било налице право на иск
5
касателно права върху земеделска земя, тъй като както към момента на депозиране на
исковата молба, така и към настоящия момент, те не били български граждани, а граждани
на РТурция, която е извън ЕС. Възможността за придобиването на земеделски земи от
чужденци е уредено чл. 3, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като първоначалната редакция, предвижда като
способ за това само наследяването по закон, както и задължението в тригодишен срок от
откриване на наследството те да прехвърлят земята на лицата, имащи право да я притежават,
като с последващата редакция на чл.3, съответно с приемането на чл.3б- е разширен режима
на придобиването при условията на международен договор, ратифицириран, обнародван и
влязъл в сила, съответно предвижда се задължение на чужденците, придобили земеделски
земи при наследяване по закон, но които не отговарят на условията, предвидени в Договора
за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е
предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията
на Република България, в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят
собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти. Алинея 3 сочи
последиците от неспазване на срока -държавата да може да изкупи земеделските земи по
цени, определени с наредба на Министерския съвет. Неизпълнението на това задължение в
предвидения срок обаче не е свързано със загубване на правото на собственост. Съгласно чл.
99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се
откаже от него, поради което и при предвидената в ЗСПЗЗ уредба за възможността на
държавата да изкупи земеделските земи, за които е изтекъл предвидения срок за
разпореждане от придобилите ги по възстановяване чужденци /при изключенията по чл. 10а,
ал. 4 ЗСПЗЗ/, то при липсата на реализиране на тази възможност за изкупуване, правото на
собственост на чуждия гражданин не е загубено в полза на държавата, а на още по-голямо
основание на трето лице /което би следвало да противопоставя права по отношение на
държавата в тази хипотеза//в този смисъл решение №307/07.01.2013г. по гр.д.№435/2012г.,
ІІг.о./.
Предвид това и въпреки че ищците се явяват чужди граждани, то не може да се приеме,
че поради неизпълнение на задължението в тригодишния срок от възстановяване на
земеделските земи да ги прехвърлят, са загубили правото си на собственост.
Въпреки че във въззивната жалба липсват оплаквания в този насока, само за пълнота,
съдът ще обсъди и направеното от ответниците възражение за придобиване на имотите по
давност от праводателя им. Ответниците отричат правото на собственост на ищците върху
претендираните от тях идеални части от имота, позовавайки се на изтекла в полза на
праводателя им-Ш. Д. придобивна давност през периода м.12.1997г.-01.08.2012г.. С оглед
разпоредбата на чл.154 от ГПК, в тяхна тежест е да докажат наличието на това основание.
Съдът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно
неоснователността на възражението и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Възможността за придобиването на земеделски земи от чужденци е уредено в ЗСПЗЗ още с
обнародването му в ДВ бр. 17/1991 г. - чл. 3, ал. 4 в тази му редакция, предвижда като
6
способ за това само наследяването по закон, Разширяване в режима на придобиването при
условията на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила и в
хипотезите на чл. 3, ал. 4, 5 и 6 ЗСПЗЗ е прието с измененията в ДВ бр. 24/2007 г., когато е
приет и чл. 3б /нов/, предвиждащ задължението на чужденците, придобили земеделски земи
при наследяване по закон, но които не отговарят на условията, предвидени в Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в
международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република
България, в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на
лица, които имат право да придобиват такива имоти. Предвид това и доколкото Ш. Д. едва
през 2011г. придобил българско гражданство, то не е могъл да придобие по давност
идеалните части на ищците през 2012г.. Дори да се приеме, че е осъществявал фактическа
власт върху идеалните части на ищците с намерение за своене десет години, то той не е
могъл да ги придобие по давност тъй като през този период не е бил български гражданин.
Освен това в настоящото производство не са ангажирани и надлежни доказателства Ш.
Д., през правнорелевантния период считано от м.12.1997г.-01.08.2012г. да е осъществявал
фактическа власт върху целия процесен имот, която да има траен характер, да е
непрекъсната, спокойна, явна, несъмнена и с намерението вещта да се държи като своя.
Същият е придобил българско гражданство едва през 2011г. като преди това само
епизодично, по покана на близки, се е връщал в страната. По делото е представено и
пълномощно, съгласно което наследници на Р.А., включително и Ш. Д. са упълномощили
З.Х. М./баща на ответника/ да ги представлява както във връзка с възстановяването на
земята на баща им, така и с оглед отдаването й под наем и аренда. От показанията на
свидетелите както на ищцовата/свид.О.Д., С.Й., В.Р./ така и на ответната страна/С.Ч. и Н.Х.-
арендатори на процесната нива/ се установява, че в периода до 2010г./2011г. Д. е сключвал
договори за аренда в качеството си на наследник на Р.М.А., като е давал част от рентата на
останалите наследници на общия наследодател. Свид.С.Ч./арендатор на земята в периода
2007-2011г./ заявява, че Д. изрично й казал, че сключва с нея договора за аренда и за
останалите наследници, свид.Н.Х. последващ арендатор заявява, че свид. С. Й. ходил при
него да търси дела си от рентата през 2012г., но тогава му казал да се оправя със Ш. Д..
Единствено св. Х.Х. твърди, че Д. е считал земята за своя, но доколкото същият е брат на
ответника по делото и показанията му противоречат на показанията на останалите свидетели
на ищцовата и на ответната страна, а и на то не може да се приеме несъсменно, че Д. е
упражнявал владение върху процесните идеални части от имота десет години преди
издаване на констативния нотариален акт с намерението за ги свои.
Че са получавали рента от процесния имот по време на правнорелевантния период са и
обясненията на ищците, дадени по реда на чл. 176 от ГПК чрез съдебни поръчки.
Единствено св. Н. Ю.. заявява, че не знае до 2012г. да е получавала рента, което е обяснимо
предвид обстоятелството, че до 2015 г. баща й Х. Г. е бил жив и би следвало той да получава
рентата. Или до 2010/2011г. Д. не се е считал за собственик на идеалните части на ищците-
също наследници на общия наследодател Р. А..
7
Освен това следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика/ТР №1/2012г.
на ОСГК/ възможно е съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чуждите
идеални части да превърне с едностранни действия държането им във владение, но ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, при спор за собственост той
следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. По делото не се
събраха доказателства за извършени от Д. действия през 1997г., съответно през 2002г./десет
години преди съставянето на акта/, а и до 2011г., обективиращи спрямо ищците, като
съсобственици, намерението да владее идеалните им части за себе си.
Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателите, че тъй като Д. се позовал на
придобиване на правото на собственост върху процесния имот по давност пред нотариус на
01.08.2021г., когато вече бил български гражданин, с признаването му за собственик,
останалите сънаследници загубили от своя страна правото си на собственост.
Съгласно ТР№11/2012г. на ОСГК, като резултат на специално уредено от закона
производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост,
констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота . Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се
счита верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Тъй като нотариалното
производство е едностранно и не разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл.587 от
ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик, като оспорването може да се изразява както в доказване
на свои права, противопоставими на тези на титуляра, така и опровергаване на фактите,
обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право
се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Предвид обвързващото
и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост,
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право, а когато и двете страни в правния спор
се легитимират правото си на собственост с нотариални актове, то разпределението на
доказателствената тежест се извършва по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка
страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено
от нотариуса придобивно основание.
В настоящия случай и двете страни се легитимират с надлежни документи за правото си
на собственост - ищците с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот,
възстановен по ЗСПЗЗ, а ответниците с констативния нотариален акт на праводателя им за
придобиване на имота по давност, то тогава всяка от тях носи тежестта да докаже
фактическия състав на съответното придобивно основание.
Както бе посочено по-горе, от събраните по делото доказателства се установи
реституция на процесната зем.земя в полза на наследодателя на ищците Р.М.А., съответно
8
наследствено правоприемство за ищците.Не се установи праводателят на ответниците Ш. Д.
да е придобил по давност и идеалните части на ищците от имота.
По отношение владението на имота: Не се спори между страните, че ответниците
осъществява владението, държанието върху процесните идеални части от имотите, а и този
факт се признава от ответника в съдебно заседание от 05.11.2019г..
Установи се, и че осъществяваното от ответниците владение на общо 9/20ид.ч. от имота
се явява без правно основание. Към момента на изповядване на сделката Д. не е бил
собственик на притежаваните от ищците общо 9/20ид.ч. от имота, поради което
вещноправния ефект на продажбата по отношение на същите не е настъпил и те не са
преминали в патримониума на Б. и С. Х..
Ето защо съдът намира, че заявените ревандикационни претенции се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, както следва: по отношение на З. Й., С. Г., А.Г.., С.
Г.., С. К., Н. М. и П. Д. за по 1/20ид.ч. от имота, по отношение на С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т за
по 1/60ид.ч. и по отношение на Д. Й. и Д. М. за по 1/40ид.ч. от имота.
Предвид изложеното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на Б. З. Х.. и С.С. Х., че
Д. Й. е собственик в размера над 1/40ид.ч. до 1/30и.ч. и Д. М. е собственик в размера над
1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от процесния недвижим имоти съответно Х. са осъдени да предадат
на Д. Й. владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от имота и на Д. М. владението в
размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от имота, като вместо него в тази част бъде постановено
друго, с което бъдат отхвърлени предявения от Д. Й. срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. иск за
установяване собствеността и предаване владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от
процесния имот, както и предявения от Д. М. срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. иск за установяване
собствеността и предаване владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от процесния
имот.
В останалата обжалвана част решението се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Решението следва да бъде коригирано и касателно присъдените разноски, като бъде
отменено в частта, с която ответниците по ревадникационните претенции - Б. З. Х.. и С.С. Х.
са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски пред първа инстанция в размер над
1958.14лв. до 2175.71лв./в мотивите и диспозитива на първоинстанциноното решение съдът
е посочил, че ответникът по установителните искове Д. и ответниците по
ревандикационните искове-съпрузите Х. дължат на ищците деловодни разноски общо в
размер на 4351.42лв., поради което настоящата инстанция приема, че дължимите от
ответниците по ревандикационните претенции разноски определени от първоинстанционния
съд са в размер на половината от сочената сума - 2175.71лв./.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите
9
разноски пред въззивната инстанция в размер на 1735.71лв., съобразно отхвърлената част от
претенциите.
В останалата необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение 260032 от 04.03.2021г. по гр.д.№815/2017г. на НПРС, поправено
с решение №260066 от 08.04.2021г. в частта, с която е признато за установено по отношение
на Б. З. Х.. и С.С. Х., че Д. Й. е собственик в размера над 1/40ид.ч. до 1/30и.ч. и Д. М. е
собственик в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от недвижим имот с идентификатор №
37232.78.3, находящ се в м. „Каршъ Аркасъ“ в землището на с. К., общ. К., с площ 46716
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива,
при граници имоти с идентификатори №№ 37232.78.39, 37232.78.2, 37232.78.4, и Б. З. Х.. и
С.С. Х. са осъдени да предадат на Д. Й. владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от
имота и на Д. М. владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч. от имота, както и в
частта, с която Б. З. Х.. и С.С. Х. са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски
пред първа инстанция в размер над 1958.14лв. до 2175.71лв., като вместо това в тази част
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Й., р. на ********** в гр.И., РТурция, живуща в гр.И.,
действаща чрез адв.С.Б. при ШАК, съдебен адрес: гр.Ш..., срещу Б. З. Х.. с ЕГН**********
и С.С. Х. с ЕГН**********, двамата от с.К., общ.К., обл.Ш., ул.... иск за установяване
собствеността и предаване владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч.,. от поземлен
имот с идентификатор №37232.78.3 с площ 46715 кв.м., находящ се в местността”Каршъ
Аркасъ” в землището на с.К., общ.К., обл.Ш.ска,с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ
№37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. М. р. на ********** в гр.И., РТурция, живуща в гр.И.,
действаща чрез адв.С.Б. при ШАК, съдебен адрес: гр.Ш... срещу Б. З. Х.. с ЕГН:**********
и С.С. Х. с ЕГН:**********, двамата от с.К. ,общ.К., обл.Ш., ул.... иск за установяване
собствеността и предаване владението в размера над 1/40ид.ч. до 1/30ид.ч.,. от поземлен
имот с идентификатор №37232.78.3 с площ 46715 кв.м., находящ се в местността”Каршъ
Аркасъ” в землището на с.К., общ.К., обл.Ш.ска,с трайно предназначение на територията-
земеделска, с начин на трайно ползване –нива, при граници: ПИ №37232.78.39, ПИ
№37232.78.2 и ПИ №37232.78.4.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част: с която по
10
ревандикационните претенции предявени от З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К., Д.
Й., Д. М., С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т срещу Б. З. Х.. и С.С. Х. е признато за установено, че З. Й.,
С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К. се явяват собственици на по 1/20ид.ч., Д. Й. и Д. М., на
по 1/40ид.ч. , а С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т на по 1/60ид.ч.от гореописания имот като ответниците
са осъдени да им предадат владението върху сочените идеални част, както и в частта, с
която Б. З. Х.. и С.С. Х. са осъдени да заплатят на ищците деловодни разноски пред първа
инстанция в размер на 1958.14лв..
ОСЪЖДА Б. З. Х.. и С.С. Х. да заплатят на З. Й., С. Г., Н. М., П. Д., А.Г.., С. Г.., С. К.,
Д. Й., Д. М., С. Г.., З. Г.. и Н. Ю..т деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер
на 1735.71лв..
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългарпия в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11