О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.08.2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание
на шести август през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Дончева
частно
гражданско дело № 292/2018 г. по описа на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е
по чл. 423 ГПК
и чл. 413, ал. 1 ГПК.
Образувано е по възражение от „Г.Р.“ ЕООД, подадено на 11.05.2018 г. по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена в полза на "В.Т.2." ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 372/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград. Във възражението
се сочи, че макар
заповедта за изпълнение да е била надлежно връчена
на длъжника, последният не е могъл да подаде в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение срещу нея поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могъл да преодолее, а именно внезапното заболяване (тежка
хипертонична криза) на управителя на дружеството В.К., продължило в
периода от 23.04.2018 г. до 27.04.2018 г., за който му било назначено домашно
лечение.
Иска се от съда да приеме
депозираното възражение
по реда на чл. 423 ГПК.
Въззивният съд е
сезиран и с частна жалба от „Г.Р.“ ЕООД срещу разпореждане №
2180/27.04.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 372/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което районният съд като просрочено е
върнал възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от „Г.Р.“ ЕООД
срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 372/2018 г. по описа на РС– гр. Ботевград в частта за разноските.
Заявителят "В.Т.2." ЕООД не е подал отговор срещу възражението и частните жалби, по които е образувано делото пред въззивния
съд.
Софийски окръжен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 01.03.2018 г. от "В.Т.2." ЕООД със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу длъжника „Г.Р.“ ЕООД. На 04.04.2018 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, с която заявлението е уважено.
Съобщението с препис от заповедта
за изпълнение, изпратено до длъжника на адреса, посочен в заявлението, е връчено на
управителя на дружеството-длъжник на 11.04.2018 година.
Един
ден след изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, на
26.04.2018 г., длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Приемайки,
че възражението е просрочено, районният съд е постановил разпореждане №
2180/27.04.2018 г. за връщането му.
С
разпореждане № 2522/15.05.2018 г. районният съдът е оставил без разглеждане
искането на длъжника за възстановяване на срока за подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение.
Представени
с възражението по чл. 423 ГПК пред въззивния съд са
медицинско направление за В.В. К. – управител на дружеството-длъжник – с
посочена диагноза „хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност. Хипертонична криза“, като е отразена нужда от домашно
лечение за периода от 24.04.2018 г. до 26.04.2018 година, включително. Същите
обстоятелства са отразени и в амбулаторен лист № 2599 от 24.04.2018
година.
При така приетите за установени
фактически положения въззивният съд намира от правна
страна следното.
Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е
бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била
връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Р.Б.; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението
си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413,
ал. 1 и чл. 419, ал. 1 ГПК.
Както бе отбелязано, съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК срокът за подаване на възражение пред въззивния
съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение. В настоящия случай, предвид датата, на която е връчена заповедта за изпълнение, едномесечният
срок е спазен.
Длъжникът по същество се позовава
на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК - длъжникът не е
могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могъл да преодолее. Въззивният съд намира възражението за неоснователно. В случая двуседмичният срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК е бил от 11.04.2018 г. до 25.04.2018 г., а представените
доказателства за внезапно заболяване на управителя на дружеството касаят само
два дни от този период. За да се приеме за основателно
възражение по чл. 423 ГПК, основано на хипотезата на т. 4 на ал. 1, е необходимо да се установи наличието на особени непредвидени
обстоятелства,
настъпили през течение на този срок, които страната не е могла
да преодолее, и само поради тях да е пропуснала да извърши своевременно
процесуалното действие. В
случая внезапното заболяване на управителя на дружеството е настъпило едва в
края на срока, за първите дванадесет дни от който твърдения и доказателства за
наличието на пречка за подаване на възражение по чл. 414 ГПК липсват. Особени
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 4 ГПК са тези,
които имат изключителен и изненадващ характер, които поради това, че са
настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме
дължимото действие. Такова обстоятелство може да бъде без съмнение внезапно
заболяване, поради което страната не е в състояние да извърши процесуалното
действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да
не е краткотрайно, а да продължава през почти целия период на срока и да бъде
единствената причина за пропускането му (в този смисъл определение № 893 от 18.12.2014 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 6370/2014 г., III г. о., ГК).
По изложените съображения въззивният съд счете възражението, с което е сезиран и с
което се упражнява извънинстанционен контрол върху
акт в заповедното производство за неоснователно, поради което същото не подлежи
на приемане.
Предвид
изхода на делото по възражението по чл. 423 ГПК, като просрочена частната жалба, подадена срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските,
следва да бъде оставена без разглеждане.
Частната
жалба срещу разпореждането на районния съд за връщане на възражението срещу
заповедта за изпълнение следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на
правен интерес от обжалване на този акт на районния съд.
По
въпроса дължи ли заповедният съд постановяване на нарочен акт, обективиращ преценката му за спазване на срока за подаване
на възражението по чл. 414 ГПК в хипотезата на издадена заповед по чл. 410 ГПК, са налице задължителни разяснения в т. 5 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането
за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно
изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу
неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал.
2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК. Липсва интерес от такова обжалване
при издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като в тази
хипотеза законът е предвидил друг ред за защита - обжалване на разпореждането
за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение /чл. 407 ГПК/.
По изложените съображения
за недопустимост на частните жалби,
с които е сезиран, въззивният съд
ще постанови оставянето им без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражението на „Г.Р.“ ЕООД, подадено на 11.05.2018 г. по реда на чл. 423 ГПК, срещу издадена в полза на "В.Т.2." ЕООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 372/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба
на „Г.Р.“
ЕООД срещу разпореждане № 2180/27.04.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 372/2018 г. по описа на РС – гр. Ботевград, с което районният съд като просрочено е
върнал възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба
на „Г.Р.“
ЕООД срещу заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 372/2018 г. по описа на РС– гр. Ботевград в частта за разноските.
Определението по чл. 423 ГПК не
подлежи на обжалване.
Определението, с което частните жалби
са оставени без разглеждане, може да се обжалва в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.