№ 2771
гр. Варна, 05.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501057 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с
вх. № 13899/03.06.2024 г., депозирана от С. С. С., действаща в качеството си на майка и
законен представител на Р. А. А. и от А. А. А., действащ със съгласието на своята майка и
упълномощен представител – С. С. С., срещу Решение № 874 от 16.03.2024 г., постановено
по гр. д. № 584/2023 г. по описа на ВРС, 20-ти състав, в частта с която са отхвърлени
предявените от С. С. С., в качеството й на майка и законен представител на малолетното
дете Р. А. А., ЕГН ********** и от непълнолетния А. А. А., ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка С. С. С. срещу А. А. А. субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл. 150 от СК за изменение на предходно
определената с Решение № 271/09.02.2021 г. по гр. д. № 2930/2020 г. на ВOС месечна
издръжка на децата, като същата се увеличи от 550,00 лв. на 720,00 лв. за детето Р. А. и от
600,00 лв. на 780,00 лв. за непълнолетния А. А., считано от датата на подаване на исковата
молба - 18.01.2023 г., до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване,
като неоснователни, като са осъдени С. С. С., в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Р. А. А., ЕГН ********** и непълнолетния А. А. А., ЕГН
**********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. С. С., да заплатят на А. А.
А. сторените съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение
в обжалваната част. Твърди се, че бащата на децата работи като корабен технически
отговорник в чужбина и това обстоятелство е укрито от него. Посочва, че освобождаването
от здравно осигуряване след 01.11.2022 г. и до момента, е косвено доказателство за наличие
на трудово правоотношение. По отношение на сделките с имущество на бащата, приети от
ВРС като симулативни, се излага, че същите по същество са дарения в особено големи
размери, противоречащи на добрите нрави заради своята цел – обогатяване на съпругата на
ответника и ощетяване на децата. Посочва се, че сумите по двете сделки от прехвърляне на
два недвижими имота и автомобил, са достатъчни за увеличение на издръжката. Излага се,
че подаряването на скъпи подаръци (цигулка) на доведената дъщеря на А., преводите в
полза на съпругата му и системните й пътувания в чужбина, доказват добрите възможности
на бащата за увеличение на издръжката. В жалбата се твърди, че констатациите на ВРС за
увеличени потребности на децата и негативното влияние на инфлацията, са правилни и че с
така определения размер на издръжката е невъзможно задоволяването на основните
1
потребности на децата – от дрехи, мебели, тренировки по плуване, пътувания, пробни
матури на детето Р.. Оспорва се методът на изчисляване на издръжката, основан на
осреднения разход на член от домакинството по данни от НСИ. Посочва се, че разходите за
отглеждане на деца са по-високи от тези за възрастни, защото включват по-пълноценна
храна, по-честа подмяна на дрехи, по-високи битови разноски за вода и отопление, спорт,
образование – учебници, пособия, чанти и пр., поради което счита, че ще бъде по-удачно да
се съобрази предходен индивидуално определен размер на издръжка, коригиран с индекса на
потребителските цени. Посочва се, че бащата не се грижи за децата си, а от септември 2021
г. нито веднъж не ги е виждал и проявява крайна пестеливост – никога не им прави
подаръци. Оспорват се и изводите на съда за възможни дефицити в актуалния възпитателен
модел, тъй като щом майката не може да отдели средства за частни уроци, следва да помага
сама на децата си, а обстоятелството, че не е работила през годините е в резултат на
влошеното здравословно състояние на детето А.. Възразява се и срещу извода, че
закупуването на скъп анцуг и получаването на рента са свързани с доказани материални
възможност. Представят се доказателства за теглене на бързи кредити, с които да се установи
липсата на средства. Посочва се, че майката ще започне да търси работа по специалността си
след като приключи подготовката за матурите на детето Р. и след наваксване на изоставането
й в областта на счетоводното, данъчното и осигурителното законодателство. Моли за отмяна
на решението на ВРС в обжалваната част и постановяване на ново, с което да бъде осъден
бащата да заплаща издръжка в претендираните размери: 720 лв. за Р. и 780 лв. за А..
Направени са следните доказателствени искания:
1. Да бъдат приети следните писмени доказателства:
Електронна справка от интернет банкиране по разплащателна сметка на С. С. в „Банка
ДСК“ АД за доказване на ползване на ежемесечни кредити, вследствие на паричен
недостиг.
2. Доказателствени искания, отхвърлени от ВРС:
На основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответника да представи актуален
трудов договор;
На основание чл. 179, ал. 1 от ГПК съдът да изиска от НАП - гр. Варна копие на
Заявление за напускане на страната по чл. 40а от ЗЗО и Декларация по чл. 40в от ЗЗО,
подадени от А. А. А., ЕГН **********, за доказване на продължително отсъствие от
страната във връзка с работа извън ЕС;
На основание чл. 176, ал. 1 от ГПК съдът да разпореди бащата да се яви лично в
съдебно заседание, като отговори на следните въпроси:
Къде работи и какъв е размерът на трудовото му възнаграждение?
Защо е подал заявление за освобождаване от здравно осигуряване, ако не пътува и
работи зад граница, както твърди?
Каква е целта и дестинацията на пътуванията, обект на установяване чрез справката от
МВР за преминаване през ГКПП?
Защо никога не спазва режима на лични отношения, при положение че според
неговите твърдения разполага с достатъчно свободно време, след като не е на работа?
3. . Нови доказателствени искания:
На основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, чл. 70, ал. 3 от ЗБЛД, чл. 53 и чл. 54 от Правилник
за издаване на българските лични документи, да бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което въззивниците да се снабдят с удостоверение от ОД
на МВР - гр. Варна, сектор БДС, за дати на осъществени преминавания през ГКПП при
влизане и напускане на страната от А. А. А., ЕГН **********, за период 01.01.2021 г.
до момента;
На основание чл. 179, ал. 1 от ГПК да бъде издадено съдебно удостоверение, въз
основа на което въззивниците да се снабдят от ИА „Морска администрация“ /Дирекция
„Морска администрация"- гр. Варна/ със справка за издадени/подновени свидетелства
за правоспособност, свидетелства за професионална компетентност или други
2
равностойни документи, издадени от ИА „Морска администрация“ или друга държава
страна по Конвенция STCW, за доказване на правоспособност като морско лице
и медицински свидетелства за здравословна годност по чл. 6, ал. 5 от Наредба № 6 от
17 юни 2021 г. за компентентност на морските лица в РБ /за установяване на
настоящ работодател/.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна А. А. А., чрез
адв. Г. В., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалвания
акт за правилен, законосъобразен и обоснован. Посочва се, че присъдената на 09.02.2021 г.
издръжка за двете деца е в общ размер на 1150 лв., което е два пъти и половина повече от
минимално дължимата по закон. Излага се, че не са представени доказателства за особени
потребности извън обичайните за възрастта на децата, които да изискват повече разходи,
както и че не са събрани доказателства за промяна във възможностите на дължащия
издръжка, която да обоснове завишаване на дължимия от бащата размер на издръжката.
Посочва се, че обстоятелството, че бащата е със спрени здравноосигурителни права не е
годно да докаже тезата на ищците, че е налице сключено трудово правоотношение на
въззиваемия в чужбина. Твърди се, че представената в първоинстанционното производство
моряшка книжка е документът, който удостоверява плавателния стаж на моряка по
отношение типа на кораба, на който е работил и данни за кораба и продължителността на
този стаж, поради което това писмено доказателство опровергава твърденията на въззивната
страна. Излага се, че от събраните в производството справки от ТД на НАП - Варна се
установява, че бащата няма действащи трудови договори, а последното му трудово
правоотношение е било до 31.08.2020 г. в „Смит Ламналко Крю Мениджмънт“ със седалище
в Сингапур. Счита, че направените доказателствени искания във въззивната жалба са
неотносими към предмета на спора. Посочва се, че в резултат на обективни и непреодолими
обстоятелства, въззиваемият е възпрепятстван да упражнява трудова дейност в
професионалното си направление и при изплащане на издръжката е подпомаган от
съпругата си Величка. Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за
постановяване на решение, с което да се потвърди решението на ВРС. Претендират се
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради
което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
По отношение на представената от въззивниците електронна справка от интернет
банкиране по разплащателна сметка на С. С. в „Банка ДСК“ АД за доказване на ползване на
ежемесечни кредити, вследствие на паричен недостиг, съдът намира същата за неотносима
към предмета на делото, доколкото от представените справки нито може да бъде установена
причината за теглене на посочените суми, нито твърдението, че същите са теглени и
разходвани за задоволяване именно нуждите на децата. Поради това искането да бъде приета
приложената справка следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането ответникът да бъде задължен да представи актуален трудов
договор, съдът намира следното - по делото се съдържа справка от ТД на НАП-Варна
относно сключени трудови договори и осигурителен доход на А. А. за периода от 01.01.2021
г. до издаване на справката – 19.09.2023 г. Самият той в отговора на искавата молба е
поддържал, че е безработен и промяна в становището му няма. Доколкото и във въззивната
жалба не се твърди от въззивницата промяна в обстоятелствата относно трудовата заетост на
бащата и а и същият не твърди да има сключени нови трудови договори, искането да бъде
задължен да представи актуален трудов договор следва да бъде оставено без уважение.
3
По отношение на искането да се изиска от НАП - гр. Варна копие на Заявление за
напускане на страната по чл. 40а от ЗЗО и Декларация по чл. 40в от ЗЗО, подадени от А. А.
А., съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение. Не се оспорва, че такова
заявление и декларация са подадени от въззиваемия. Дали от същите обаче би могъл да бъде
направен безпротиворечия извод, че въззиваемият реализира трудови доходи и е трудово
ангажиран извън страна, е правен въпрос и настоящият състав намира, че изискването на
посочените доказателства е неотносимо.
Искането да се разпореди бащата да се яви лично в съдебно заседание и да отговори
на посочените в жалбата въпроси също следва да бъде оставено без уважение, тъй като
същите на представляват обяснения по смисъла на чл. 176 от ГПК. Едната част от въпросите
/досежно осъществяване на режима на лични отношения напр./ не касаят предмета на спора,
а останалите въпроси са такива, по които въззиваемият е изразил становище в
производството. Наред с нова за част от посочените обстоятелства има събрани писмени
доказателства в първоинстанционното производство.
По отношение на направените доказателствени искания за издаване на съдебни
удостоверения, с които въззивниците да се снабдят с удостоверение от ОД на МВР – Варна,
от което да е видно преминаването през ГКПП на А. А., както и справка от ИА „Морска
администрация“ за издадени документи, удостоверяващи правоспоспособност като морско
лице и професионална компетентност на въззиваемия, съдът намира следното:
Установяването на често или регулярно преминаване през контролно-пропусквателните
пункове на Република България, както и издадени или подновени документи от ИА „Морска
администрация“ не са годни доказателства, с които да се установят обстоятелствата, които се
домогват да докажат въззивниците, а именно, че въззиваемия А. е трудово заето лице в
чужбина. Исканите доказателства биха установили сертификатите и категорията труд, която
може да изпълнява въззиваемия, но не и факта, че същият е трудово ангажиран. Поради
което искането за издаване на съдебни удостоверения следва да бъдат оставено без
уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 13899/03.06.2024 г.,
депозирана от С. С. С., действаща в качеството си на майка и законен представител на Р. А.
А. и от А. А. А., действащ със съгласието на своята майка и упълномощен представител – С.
С. С., срещу Решение № 874 от 16.03.2024 г., постановено по гр. д. № 584/2023 г. по описа на
ВРС, 20-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за приобщаване на
представената с въззивната жалба електронна справка от интернет банкиране по
разплащателна сметка на С. С. в „Банка ДСК“ АД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от въззивниците доказателствени искания
за задължаване на ответника да представи актуален трудов договор, за изискване на
Заявление за напускане на страната по чл. 40а от ЗЗО и Декларация по чл. 40в от ЗЗО,
подадени от А. А. А., както и да се разпореди явяването на бащата да се яви лично в съдебно
заседание, на което да отговори на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК на поставените във
въззивната жалба въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците за издаване на 2 бр. съдебни
удостоверения, посредством които С. С. да се снабди с удостоверение от ОД на МВР –
Варна, от което да е видно преминаването през ГКПП на А. А., както и справка от ИА
„Морска администрация“ за издадени документи, удостоверяващи правоспоспособност като
морско лице и професионална компетентност на въззиваемия.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1057/2024 г. на ОС-Варна за 25.09.2024 г.
4
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5