№ 108
гр. Благоевград, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Величка Пандева
Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря М. Миразчийска
в присъствието на прокурора и Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251200600188 по описа за 2025
година
Производството е по реда на Глава ХХI от НПК.
С присъда № 68/11.12.2024 год. по н.о.х.д. № 860/2024 год. на Районен
съд - Благоевград, подсъдимият Т. Д. П. е признат за виновен в това, че на
25.12.2023г. около 13:50 часа в гр. Благоевград по ул. „Александър
Стамболийски“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
марка и модел „Фиат Стило“ с peг. № * след употреба на наркотично вещество
кокаин, установено по надлежния ред с химико-токсикологична експертиза №
01546/2024г. по описа на Военномедицинска академия, съгласно Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, представляващо
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, за което и на основание цитираната
правна норма във вр. с и чл.54 от НК е осъден на наказание "лишаване от
свобода" за срок от 1 /една/ година и „глоба" в размер на 500.00 /петстотин/
лева.
На основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието ЛОС е
1
отложено с тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 343г от НК, във връзка с чл. 343б, ал. ал. 3 от НК,
съдът е лишил подсъдимия П. от „право да управлява МПС" за срок от 1
година и 2 месеца, като е зачел времето, през което е лишен по
административен ред да упражнява това право, със заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 823/25.12.2023г., издадена от
младши автоконтрольор от сектор Пътна полиция на ОДМВР Благоевград.
На основание чл. 343б, ал.5 вр. с ал.3 от НК е присъдил в полза на
държавата да бъде платена от подсъдимия Т. Д. П. сумата от 2290.00 лв.,
представляваща равностойността на лек автомобил марка и модел „Фиат
Стило“ с peг. № *, послужил за извършване на престъплението.
Осъдил е подсъдимия Т. Д. П. да плати направените по делото разноски
в размер на 503.82 лв. по сметка на ОДМВР Благоевград за разноски по ДП №
7852 ЗМ 486/2023г. по описа на 02 РУ и да плати съдебни разноски по сметка
на Районен съд Благоевград в размер на 783.72 лв., както и държавна такса от
по 5.00 лв. за издаване на изпълнителни листа в случай, че разноските не бъдат
платени доброволно.
Отнел е в ползва на държавата, за да бъде унищожено приложена като
веществено доказателства 1 брой касета от техническо средство Дрегер
„Дръгтест 5000“ STK 8 REF 3706091 LOT ARSE-0961 .
Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от от Т. Д. П.,
чрез адв. М. Г., с искане за оправдаване на подсъдимия. Сочи се, че въпреки
уважено искане на защитата за изискване на справка от СМЦ Благоевград
дали на инкриминираната дата от подсъдимия са взети кръв и урина за
изследване и получения отрицателен отговор, съдът безусловно е приел, че
изследваните кръв и урина са на П., както и че касаят именно употребата на
кокаин.
Пред въззивната съдебна инстанция адвокат Г. поддържа изложеното в
жалбата като доразвива доводите си в насока недоказаност на обвинението.
Жалбоподателят П. се явява лично и поддържа изложеното от неговия
адвокат като сочи, че никога не е употребявал наркотични вещества.
В предоставената му последна дума П. заяви, че е невинен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград смята
въззивната жалба за напълно неоснователна като изтъква, че е безспорно
2
установена употребата на наркотично вещество, като е забранено шофирането
след употребата му и в този смисъл постановената от БлРС присъда като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Въззивният съд, след като извърши цялостна проверка на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и на база собствен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира, че липсват
основания за неговата отмяна или изменение.
Следва да се отбележи, че възприетата от първата съдебна инстанция
фактическа обстановка напълно съответства на събрания доказателствен
материал. Отчетени са показанията на разпитаните полицейски служители и
са изложени причините, поради които същите са кредитирани. Съдът е
отделил и нужното внимание на обясненията на подсъдимия, кредитирайки ги
по отношение на фактологията, установена и с други доказателствени
средства. Правилно са оценени и заключенията по изпълнените експертизи,
които са позволили на съда да направи и обосновани правни изводи. Отделно
от това е отговорено на всички направени от защитника и подсъдимия
възражения относно възможността употребата на хранителна добавка да е
довела до този резултат.
На тази основа и в изпълнение на задълженията си за собствен прочит на
доказателствената съвкупност и извеждане на съответните фактически данни,
Окръжният съд приема следното:
Подсъдимият Т. Д. П. с ЕГН ********** е *****************. П. е
правоспособен водач на моторно превозно средство и притежава валидно
свидетелство за управление на моторно превозно средство. Наказван е преди
настоящия случай с два фиша за нарушения по ЗДвП.
Свидетелите В. С. В. и Г. Ж. Х. са младши инспектори в група „ППД“
към 02 РУ МВР – Благоевград като същите за времето от 06:00 часа до 18:00
часа на 25.12.2023г. изпълнявали служебните си задължения по патрулно-
постова дейност в района на ул. „Александър Стамболийски“ в гр.
Благоевград.
Около 13:50 часа на същата дата двамата забелязали, че по ул.
„Александър Стамболийски“ се движи лек автомобил марка и модел „Фиат
Стило“ с рег. № *.
Спрели водача за проверка, възприели същия като притеснен и решили
3
да тестват същия за употреба на наркотични вещества.
В тази връзка на място били извикани свидетелят Л. И. И. – младши
автоконтрольор в група „ОДПКПД“ Сектор „ПП“ при ОД МВР – Благоевград
и колегата му свидетелят Х. С. И., при което П. бил изпробван с техническо
средство „Дрегер Дръг тест 5000“ с фабричен номер ARJM 0036 за употреба
на наркотични вещества, като техническото средство отчело положителен
резултат за употреба на наркотично вещество кокаин, видно от проба № 297.
Свидетелят Л. И. съставил на подсъдимия П. акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1122124, който същият подписал
без възражение.
С протокол за доброволно предаване от 25.12.2023г. бил иззет
управляваният от него лек автомобил марка и модел „Фиат Стило“ с рег. № *,
собственост на неговата майка Л. Д. П., а със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 823/25.12.2023г. издадена от
свидетеля Л. И., му било отнето и свидетелството за управление на моторно
превозно средство.
Свидетелят Л. И. издал на подсъдимия и талон за изследване № 140238,
след което същият бил отведен в СПО към МБАЛ – Благоевград, където му
била взета кръвна проба и урина за химическо изследване.
В Спешното отделение бил изготвен лист за преглед на пациент, в който
било отразено, че лицето може да бъде задържано от органите на МВР, както
и че от същото е взета кръвна проба за наркотици – кръв и урина пред полицай
В..
В книгата за алкохолни проби и наркотични вещества при МБАЛ – СПО
Благоевград, започната на 05.01.2023 г. също било отразено под № 181
посещението на Т. П., като са записани номерът на талона и номерът на фиша.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото химико-
токсикологична експертиза в предоставените кръвни проби и урина от
подсъдимия е установено наличие на кокаин и негови метаболити.
Установената фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции
намира своето доказателствено потвърждение в материалите по делото. Както
се отбеляза и по-горе, първата съдебна инстанция подробно и задълбочено е
разгледала заявеното от свидетелите, преценявайки, че липсват данни за
заинтересованост, поради което е кредитирала напълно посоченото от тях.
4
Полицейските служители В. В. и Г. Х. са действали в служебното си качество
и подробно са разказали за извършената от тях проверка, констатираното от
тях видимо притеснение на водача на МПС и получения резултат от тестване с
техническо средство след пристигане на колегите им от автопатрула Л. И. и Х.
И.. В подкрепа на показанията им са изготвените писмени документи,
установяващи констатираното нарушение и изследването на лицето чрез
вземане на кръвна проба и урина в СПО при МБАЛ - Благоевград. Свидетелят
В. е посочил, че изводът му за видимо притеснение на водача е бил на база
това, че гласът му е започнал да трепери, да се държи превъзбудено, което
отговаря на възраженията на защитата как може след като свидетелят не
познава подсъдимия, да заяви, че поведението му е било неадекватно. Също
притеснението на водача се описва от свидетеля Х.в с обективни данни – с
наведена глава, държал си е ръцете, бил е на дискотека, имал леко забавяне в
отговорите. И двамата свидетели заявяват, че техните съмнения не са
категорични и по тази причина се прави тест, който да покаже дали лицето е
употребило или не наркотични вещества. От своя страна свидетелят д-р А.
разказва за процеса по съставянето на протокола за медицинско изследване и
вземане на биологични проби от 25.12.2023 г., относно вземането на кръв,
залепването на стикерите и предаването на пробите, както и какво се случва
докато пробите пътуват и как се предават. Доктор А. не би могъл да запише в
протокола за медицинско изследване и вземане на кръв употреба на кокаин на
22.12.2023 г. в 16.00 часа, ако тази информация не му е предадена, а
полицейските служители дори и да са казали, че при драг теста е получен
положителен резултат за кокаин, не биха могли да посочат датата и часа на
приема. Ето защо тази информация не би могла да бъде получена по друг
начин, освен от подсъдимия.
В подкрепа на кредитираните свидетелски показания са и частично
обясненията на подсъдимия, които БлРС е разгледал, отчитайки двоякото им
качество. Подсъдимият е заявил, че полицаите са го настигнали, спрели са го и
са му казали, че изглежда много блед и ще му направят тест за алкохол и
наркотици. Полицейските служители от своя страна казват, че причината да
бъде спрян е извършено нарушение на пътя. Останалите обяснения в насока,
че полицаите се държали гадно, че искали да го откажат от правото да даде
кръв и т.н. съдът намира за нелогични, тъй като не се установява каквато и да
е заинтересованост предвид липсата на познанство преди този случай.
Правилно е отчетено, че те са израз на правото на защита и съответно могат да
5
се считат за достоверни само когато са подкрепени от други доказателства. В
случая показанията на майката Л. П. не подкрепят обясненията на
подсъдимия, тъй като на първо място тя е заинтересована поради близката
родствена връзка и на следващо място като родител по причини от обективно
и субективно естество е нормално да не разбере за употребата на наркотично
вещество от сина й. В този смисъл заявеното от Т. П., че е употребил
имуностимулант, който е поръчан от интернет, е било основание за поставяне
на допълнителна задача към вещите лица дали подсъдимият е употребил
„шиладжит“ и дали тази употреба би могла да окаже влияние върху получения
резултат, което обаче категорично е опровергано от вещите лица. На практика
единствените възражения на подсъдимия и неговия защитник са в насока за
употреба на легално вещество с неясен състав и липсата в тази връзка на пряк
умисъл у дееца за извършване на вмененото му престъпление.
Вещите лица сочат, че в кръвта и урината на подсъдимия са установени
присъствие на кокаин и неговите метаболити, но също така и специфичния
метаболит кокаетилен, който се получава когато кокаина е употребен в
комбинация с алкохол, доказателство, че кокаинът е употребен в рамките на
часове. Освен това е установено и лекарственото вещество левамизол, което
се използва за разреждащо кокаина вещество.
От допълнителната задача, поставена на вещите лица се установява, че
същите са установили основната съставка на „алтайски шиладжит“ –
фулвинова киселина – каквато не е установена в пробите. От друга страна
структурата на тази киселина е различна от кокаина и дори наистина да е
употребена, не е възможно вследствие на метаболитни процеси в организма
да се получи фалшиво положителен резултат за употреба на кокаин.
Не е допуснато нарушение с това, че информацията относно
съдържанието на "алтайски шиладжит" е взета от интернет и от
Изпълнителната агенция по лекарствата, тъй като както е заявил в
обясненията си подсъдимият, тази хранителна добавка е закупена именно от
интернет, т.е. няма пречка да бъде установен съставът й по изложените там
данни. Освен това, употребата не е заявена от подсъдимия пред полицаите или
лекаря, взел пробите от кръвта, а занесеното пред разследващите вещество,
няма гаранция, че е същото, което се твърди, че е употребено.
В мотивите към проверяваната присъда БлРС е изложил изключително
подробни съображения по повод на същите възражения, които напълно се
6
споделят и от настоящия въззивен съдебен състав. Разгледани са всички
необходими предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на П.,
поради което и възраженията на защитата са отхвърлени обосновано като
неоснователни.
Как и къде са били съхранявани пробите в двата месеца, които са
изминали от деянието до изготвяне на експертизата съдът намира, че е ясно
изводимо от писмените доказателства – химическата експертиза е назначена
на 03.01.2024 г., с протокол от 07.02.2024 г. пробите са приети от ВМА като в
този протокол /на л. 29 от ДП/ изрично е посочено опаковки, обем, надписи,
стикери, както и че са представени в хладилна чанта. Т.е. няма никакво
съмнение, че пробите са на подсъдимия П., както и че е спазен реда за тяхното
съхранение и предаване за изследване. Съответно заключението е изготвено
на 29.02.2024 г. Като се има предвид голямата натовареност на
специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА, срокът от
назначаване до изготвяне на заключението не е прекомерен, като са спазени
всички изисквания.
От кредитираните и описани по-горе доказателства безспорно се
установява, че в кръвта на П. е установено наличието на кокаин,
представляващо наркотично вещество, включено в Списък II към посочената
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични по смисъла на чл.3, ал.2, т.2 от ЗКНВП, като вещество с висока
степен на риск, намиращо приложение в хуманната и ветеринарната
медицина.
Отчитайки неоснователността на направените във въззивната жалба и
пледоариите на защитника и подсъдимия възражения, Окръжният съд на база
на надлежно установената фактическа обстановка споделя и направените от
първата съдебна инстанция правни изводи. Налагащите се изводи са, че
подсъдимият Т. П. е виновен в това, че на 25.12.2023г. около 13:50 часа в гр.
Благоевград по ул. „Александър Стамболийски“ е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фиат Стило“ с peг. № *
след употреба на наркотично вещество кокаин, установено по надлежния ред с
химико-токсикологична експертиза № 01546/2024г. по описа на
Военномедицинска академия, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, представляващо престъпление по чл.
7
343б, ал. 3 от НК. От обективна страна безспорно са установени всички
изискуеми елементи на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК - управление
на МПС след употребата на наркотични вещества. От субективна страна, е
налице пряк умисъл, извеждащ се от демонстрираното от дееца поведение –
да предприеме управлението на МПС след като преди това е употребил
наркотично вещество.
За конкретната наказателна отговорност на дееца от значение е
предвиденото в приложимата наказателно правна норма и съотношението
между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
Предвиденото наказание по волята на законодателя е в рамките на лишаване
от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 лв. до 1 500 лв. Като смекчаващи
обстоятелства съдът е отчел младата възраст на подсъдимия, липсата на
противообществени прояви, полагането на грижи за близки в семейството и
трудовата му ангажираност. Ревизия на определеното от съда наказание в
рамките на 1 /една/ година „лишаване от свобода" и 500 лв. „глоба" не следва
да се прави. Минимумът на предвиденото от закона наказание е съобразено с
личността на дееца. Следва да се отбележи, че съвкупността от смекчаващи
обстоятелства не може да бъде определена нито като многобройна, нито пък
някое от тях като изключително и едновременно да е налице явна
несъразмерност и на най- лекото предвидено наказание, за да се обсъжда
приложението на чл.55 от НК. Като се отчете и потенциалната опасност от
ПТП с непредвидими последици, както и извършеното нарушение на пътя,
станало причина подсъдимият да бъде спрян, може да се заключи, че
отмереното му наказание е справедливо и адекватно, спомагащо за постигане
на целите на специалната и генералната превенции. Липсват нарушения при
определяне на изпитателния срок доколкото са налице основания за това и
подсъдимият може да се превъзпита, без да е необходимо да изтърпява
ефективно наложеното му наказание.
Законосъобразно е процедирано и при определяне на наказанието по
чл.343г от НК, което в рамките на една година и два месеца лишаване от
правото да управлява МПС е съответно на личността на водача.
Законосъобразно е процедирано и със зачитане на периода от време, през
което П. е лишен от това право по административен ред.
Относно приложената разпоредба на чл.343б, ал.5 от НК от
първоинстанционния съд следва да се посочи, че понастоящем същата е част
8
от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за
противоконституционна от единствено оправомощения за това орган –
Конституционния съд /КС/ на Р. България. Фактът, че пред КС понастоящем е
налице образувано дело по искане за обявяване на противоконституционност
на въпросната разпоредба и други подобни на нея, не означава, че тази
разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния
съд за несъответствието й с КРБ.
Следва да се отбележи още, че принципът за пропорционалност при
ограничаване на права е възприет в редица международни актове,
ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в
трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип
обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните
алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като
факултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят да я
приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при
създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът
може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или
присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като
императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на
пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон,
което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.
Правилно в тежест на признатия за виновен подсъдим съгласно чл.189 от
НПК са възложени сторените по делото разноски и е постановено
вещественото доказателство да бъде унищожено.
Отчитайки липсата на основания за отмяна или изменение на
проверявания съдебен акт, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 68/11.12.2024 год. по н.о.х.д. № 860/2024
год. на Районен съд - Благоевград.
9
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10