Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2022г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на единадесети май 2022г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 590/2022г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на П.Н.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Д.А., срещу Решение № 33/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП-Варна,
с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № С220003-137-0001137/02.02.2022г.
на старши публичен изпълнител.
Жалбоподателят оспорва решението и потвърденото с него
разпореждане, като по подробно изложени съображения твърди материална
незаконосъобразност на същите. Конкретните му възражения се свеждат до
нарушаване нормата на чл.171 ал.2 от ДОПК, уреждаща абсолютната погасителна
давност, като счита, че същата следва да намери приложение спрямо задълженията
предмет на оспорените актове. На
изложените основания, моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание и по
съществото на спора, чрез пълномощника адв.А., поддържа жалбата и моли съда да
я уважи. Допълнително излага, че по делото не се твърди, нито има данни да е налице
отсрочване, разсрочване или спиране на изпълнението, т.е., не са налице
изключенията, предвидени в разпоредбата на чл.171, ал.2 т.т.1-5 от ДОПК,
изключващи приложението на 10-годишната давност. Претендира присъждане на съдебно-деловодни
разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– Директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуален представител, в депозирано становище, излага доводи за
неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице основания за отмяна на
обжалваните актове, тъй като същите са законосъобразни, по съображенията изложени в решението.
Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта: Жалбата е депозирана от активно
процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от
оспорeния административен акт. Субективното правото на оспорване е реализирано
в рамките на законоустановения 7- дневен преклузивен срок по чл.268 ал.1 от ДОПК, с оглед на което съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото
производство, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По
основателността:
В ТД на НАП-Варна е образувано изп.дело № **********/2014г. за принудително
събиране на неплатени от П.Н.П. публични вземания за ДОО, Здравно
осигуряване и данък върху доходите на физически лица по Декларация обр.6 №
030021002164796/28.04.2011г.
На 27.01.2022г. от жалбоподателя П. е подадена молба/възражение с
вх.№ С220003-000-0033263, с искане за погасяване на публичните вземания, предмет на ИД №
**********/2014г., в размер на 2 849.05 лв., поради изтекла погасителна
давност по чл.171
ал.2 от ДОПК. По повод на постъпилото искане е постановено Разпореждане № С220003-137-0001137/02.02.2022г. от старши публичен изпълнител
при ТД на НАП-Варна, с което същото не е уважено. Изложени са мотиви, че във връзка с публичното
задължение е образувано изпълнително дело, по което са издадени Постановление
за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ № 29735-11/15.06.2012г. и ПНОМ №
С210003-022-0075816/14.10.2021г. Посочено е също така, че следва да се отчете
разпоредбата на § 29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение /ЗМДВИП/,
вр. § 13 от ПЗР на ЗИД Закона за здравето, в сила от 24.03.2020г., съобразно
която срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК спира да тече от посочената дата, като
неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок, продължава да тече
от 21.05.2020г.
След оспорване по административен ред, с
решението си Директорът на ТД на НАП–Варна е отхвърлил жалбата с мотивите, че задължението по Декларация обр.6
№ 030021002164796/28.04.2011г. не
е погасено по давност, поради прекъсване на същата с предприетите изпълнителни
действия – връчените
лично на жалбоподателя две ПНОМ от 2012г. и 2021г. и предвид разпоредбата на §
29 от ПЗР на ЗМДВИП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Погасителната давност е материално-правен
институт, предвид което се прилага разпоредбата, която е в сила към момента на
възникване на задълженията на жалбоподателя. Давността за публичните
задължения, възникнали след 01.01.2006г., е уредена в чл.171 ал. 1 от ДОПК,
според който публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.2, с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в производство по
несъстоятелност; е образувано наказателно производство, от изхода на което
зависи установяването или събирането на публичното задължение; изпълнението е
спряно по искане на длъжника; е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, р-л IIа.
При тази нормативна
уредба, давностният срок по отношение задълженията на жалбоподателя по Декларация обр.6 №
030021002164796/28.04.2011г., е започнал да тече от 01.01.2012г., като
независимо от спирането и прекъсването, е следвало да е изтекъл към 01.01.2022г.
Съгласно обаче § 29 от ПЗР на
ЗМДВИП, в сила от 24.03.2020г. до отмяна на извънредното положение срокът по
чл.171 ал.2 от ДОПК не се прилага. Извънредното положение е отменено, считано
от 21.05.2020г., предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето. Т.е. за перод от 58
дена /от 24.03.2020г. до 21.05.2020г./ давностният срок по чл.171 ал.2 от ДОПК
е бил спрян поради извънредното положение в страната. В този смисъл абсолютната
давност за задълженията жалбоподателя по декларацията от 2011г., е изтекъл на
28.02.2022г.
Това от своя страна
означава, Разпореждането на публичния изпълнител от 02.02.2022г. и Решението на
Директора на ТД на НАП-гр.Варна от 24.02.2022г., с които е прието, че задълженията
на П.П. не са погасени по давност, са постановени в съответствие с материалния
закон.
Съгласно чл.142, ал. 1 от АПК, приложим на
основание § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му. Според ал.2 на същия законов текст обаче, установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания.
В случая устните
състезания по делото са приключили на 11.05.2022г. и към този момент
абсолютната 10 годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК по отношение на
задълженията на оспорващия, поизтичащи от Декларация обр.6 № 030021002164796/28.04.2011г., е изтекла, от което следва, че към момента на приключване
на устните състезания по делото е настъпил нов факт, рефлектиращ върху
преценката за приложението на материалния закон, а именно – претендираните от
приходната администрация задължения са погасени поради изтичане на абсолютната
10 годишна давност и не подлежат на принудително изпълнение.
Този извод не се
променя от факта на спиране на давността с издаване на ПНОМ № 29735-11/15.06.2012г. и ПНОМ №
С210003-022-0075816/14.10.2021г., тъй като със същите
давността е спряна по инициатива на публичния изпълнител, а не по искане на
длъжника, поради което разпоредбите на чл.171, ал. 2 от ДОПК във всички редакции,
действали от момента на настъпвани изискуемостта на публичните задължения на
оспорващата, до настоящия момент, не предвиждат спирането на давността с
налагане на обезпечителни мерки, които не са постановени по искане на длъжника,
да рефлектират върху изтичането на абсолютната 10 годишна давност.
Изложеното обосновава
извода, че обжалваното Решение № 33/24.02.2022г. на Директора на ТД на
НАП-Варна и потвърденото с него Разпореждане № С220003-137-0001137/02.02.2022г.
на главен публичен изпълнител, макар и съответни на материалния закон към датата на
постановяването им, към датата на приключване на устните състезания по делото и
понастоящем се явяват постановени в нарушение на материалния закон, поради
което подлежат на отмяна, а претендираните с тях публични задължения – отписани
от публичния изпълнител.
На изложените
основания същите следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния
закон, а преписката – върната на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр. Варна,
за тяхното отписване като погасени по давност.
При този изход на спора и на осн.
чл.161 ал.1 от ДОПК, основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на
съдебно-деловодни разноски. Същите следва да се присъдят в претендирания от страната размер от 610
лв., съобразно списък по чл.80 от ГПК, от които 10 лв. държавна такса и 600 лв.
адвокатско възнаграждение, с данни, че същото е заплатено в брой, за коeто няма възражение за прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.268
ал.2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 33/24.02.2022г. на Директора на ТД на НАП-Варна, с което е оставена без
уважение жалбата kd П.Н.П.,
ЕГН **********,***, срещу Разпореждане № С220003-137-0001137/02.02.2022г., на старши публичен
изпълнител и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
Разпореждане изх.№ С220003-137-0001137/02.02.2022г., на старши публичен изпълнител, с което е отказано
прекратяването поради изтекла погасителна давност на задължения на П.Н.П. по ИД № **********/2014г. по Декларация обр.6 № 030021002164796/28.04.2011г.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД
на НАП - Варна за ново
произнасяне, съобразно дадените с решението указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТД на
НАП-Варна ДА ЗАПЛАТИ на П.Н.П.,
ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноски в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: