№ 371
гр. Стара Загора, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20255530202124 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалван електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 23.03.2022 година, с който
на „ТРАНС ЕКСПРЕС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.187а,
ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено
административно нарушение по чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се моли съда същият
да бъде отменен.
Въззиваемият, взема становище, че издаденият електронен фиш е
правилен и законосъобразен и моли съда същият да бъде потвърден .
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
1
Обжалваният електронен фиш № ********** е издаден за това, че
на 23.03.2022 година в 11.52 часа е установено нарушение №
DBBE61B5EC3D6EAFE053031F160AE259 с ППС * „*“ * * *, регистрационен
номер ******, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси – 2,
екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща
технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Стара
Загора, за движение по път A – 1 км. 210 + 523, с посока – нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20111, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А – 1, км.2010+523.
За това нарушение, на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с
чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата, на дружеството
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500 лева, като в посочените разпоредби
административното наказание е абсолютно определено.
От събраните по делото доказателства –справка за собственост се
установява, че товарният автомобил с регистрационен № ****** е
собственост на дружеството жалбоподател. От приложените по делото два
броя снимки се установява, че на в посочените в електронния фиш дата и час,
процесният товарен автомобил е преминал и е бил заснет от устройство №
20111, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя по отношение на
приложимостта на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от Закона за движение по
пътищата – налагане на административно наказание чрез електронен фиш в
хипотезата на чл.179 ал. 3б от Закона за движение по пътищата. Според
чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата изпълнителното деяние на
нарушението представлява поведението на собственика на ППС по допускане
на движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, когато
за превозното средство не са изпълнени задълженията за заплащане на
съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. Адресат на електронния фиш,
респективно административнонаказателно отговорното лице се явява
2
собственикът на ППС и същият подлежи на санкция на основание чл.179,
ал.3б, във връзка с чл. 187а, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата. В
разпоредбата на чл.167а от същия закон е регламентирана процедурата, чрез
която Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява контрол върху
заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, чрез
електронната система за събиране на пътни такси, като в чл.167а, ал.2 от ЗДвП
са регламентирани правомощията на служителите на Агенция „Пътна
инфраструктура“, както и актовете, които могат и следва да бъдат издавани от
контролните органи,. В разпоредбата на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП (действаща
към момента на нарушението) изрично е регламентирано, че при изпълнение
на функциите си по този закон служителите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ създават и връчват електронни фишове за нарушения по чл.
179, ал.3-3в от Закона за движение по пътищата. Въпреки, че към момента на
извършване на нарушението, в разпоредбата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е
направено препращане към нарушенията по чл.179, ал.3 ЗДвП, правилото по
чл.189ж, ал.7 ЗДвП съдържа изрична регламентация за електронния фиш за
нарушение по чл.179, ал.3-3б ЗДвП.
При преценка на наложеното административно наказание, обаче,
съдът намери, че приложените санкционни правни норми не съответства
относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбите на
чл.179, ал.3б, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в противоречие с
общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения
и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС, обективирана в
Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд
Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
3
тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за
държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от
наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да
гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените
наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското
законодателство, като разпоредбата на чл. 12 ЗАНН предвижда, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата -
то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното
престъпление, т. е. по аргумент от чл. 11 ЗАНН и административното
наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
В този смисъл според настоящият състав предвиденото в чл. 179,
ал. 3б ЗДвП наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради
нарушение на изискването за пропорционалност. При нетранспониране в срок
на директива или при неправилното й транспониране се поражда т. нар.
вертикален директен ефект, който позволява непосредствено приложение на
съответните текстове на директивата. Разглежданата разпоредба на Директива
1999/62 има императивен характер, а след постановяване на Решението от
21.11.2024 година по дело С-61/23 на СЕС е придобита достатъчна яснота на
последната. Така се достига до заключението, че разпоредбата на чл. 187а,
ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата противоречи на акт от по-висока
степен и наложената санкция не съответства на извършеното
административно нарушение. /в т. см. Решение № 1645/19.12.2024 г., по
к.а.н.д. №1315/2024 г. АС София Област; Решение № 1642/19.12.2024 г. по
к.а.н.д. №1085/2024 г. АС София Област; Решение № 2319/30.12.2024 г. по
4
к.а.н.д. 130/2024 г. АС Ловеч; и др./
Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
На основание чл. 63д ЗАНН следва да бъде осъден въззиваемият
да заплати на жалбоподателя сторените по делото съдебно-деловодни
разноски. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, тъй като същият се явява под
минималния такъв, определен в чл. 7, ал.2 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатската работа, която разпоредба съдът ползва като
ориентир за размера на дължимото адвокатско възнаграждение за този вид
дела.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от 23.03.2022 година, с
който на „ТРАНС ЕКСПРЕС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
187а, ал.2, т.3, във връзка с чл. 179, ал.3б от Закона за движение по пътищата е
наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„ТРАНС ЕКСПРЕС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Индустриална“№21, представлявано от
управителя М. И. В. сумата в размер на 600,00 лева, представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5