№ 414
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20241000502846 по описа за 2024 година
С решение № 4353 от 18.07.2024 г. по гр. д. № 12888/2023 г., СГС, І-14 с-
в, ОСЪЖДА Д. К. Б. да заплати на С. С. А. на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 9000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
нанесени от ответника телесни увреждания, ведно със законната лихва от
датата на увреждането – 05.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като неоснователен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца С. С. А..
Твърди, че съдът неправилно е приел принос от страна на пострадалия, тъй
като той не е предизвикал с противоправно поведение, вербално или
физически, агресията на ответника. След анализ на събраните гласни
доказателства относно тяхната достоверност сочи, че те установяват
нападателно поведение само от ответника. Излага оплаквания относно
размера, определен от съда, като подчертава, че раната на устата е лекувана
оперативно и е останал белег на долната устна, че ищецът е трябвало да
ползва временна обща протеза при възстановяването на дъвкателните
функции, че поради избитите предни зъби завинаги е загубена естествената
1
дъвкателна способност. Сочи се, че при възстановяването си той почти не
говорел, фъфлел, трябвало да се храни само със супи и меки храни, получил
разместване на челюстта, проява на „заключване“ на челюстта и пр. Изрично
подчертава, че инцидентът се отразил силно на психиката му. Намира, че
съдът не е съобразил социално-икономическите условия в страната. Моли да
се присъди допълнително сумата от 21 000 лв. до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от 5.08.2023 г. и разноски.
Ответникът по жалбата Д. К. Б. не взема становище в писмен отговор. В
писмено становище, докладвано в открито заседание е претендира отхвърляне
на жалбата.
Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Ищецът С. С. А. твърди, че на 5.08.2023 г. управлявал мотоциклета си,
когато ответникът, водач на автомобил, използвал клаксона си и ищецът, след
като решил, че това е негов приятел, спрял. Ответникът също спрял,
приближил ищеца, започнал да го обижда и му нанесъл удар с юмрук в
областта на лицето, след което А. паднал на земята. От удара ищецът получил
разкъсна рана и оток на долна устна, избити два зъба (централни резци) и
разклатен втори горен десен зъб, което затруднило дъвченето и говоренето.
Заради претърпените болки, както и поради преживения стрес, уплаха и
дискомфорт претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
инцидента и разноски.
Ответникът Д. К. Б. оспорва фактическата обстановка на инцидента,
като твърди, че ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата и
самият той е бил агресивен и нападателен спрямо Б.. Твърди се, че ответникът
бил провокиран от обидните думи на ищеца, замахване с ръка към него, както
и от поведението на синът му, който обиждал и ударил майката на ответника,
която пътувала с него в автомобила. Признава, че при това развитие на
събитията Б. замахнал и ударил каската на ищеца, с която той бил. Твърди, че
синът на ищеца нанесъл удари на ответника. На мястото пристигнала полиция
2
и се установило, че ищецът бил алкохолно повлиян и задържан. Ответникът на
свой ред се снабдил с медицински документ за нанесените му вреди.
Поддържа, че реагирал в условията на неизбежна отбрана и моли иска да се
отхвърли.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че на 5.08.2023 г. между ищеца и ответника възникнал
конфликт, при който ответника Б. нанесъл удар на ищеца А., в резултат на
което последния получил разкъсно-контузна рана и травматичен оток на
долната устна, избити горни централни резци и значително разклащане на
втори горен десен зъб, което причинило на пострадалия, затруднение на
дъвченето и говоренето около 20-25 дни (така както е установено от СМЕ).
Възстановителният период от получените травматични увреждания е бил
около 20-25 дни, а стоматологично лечение с обичайна продължителност от 2-
3 месеца. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че
впоследствие е отстранен и разклатения втори, горен десен зъб, като по време
на лечението е поставена временна обща протеза за трите зъба. По обяснения
на ищеца пред вещото лице, той получавал някакво заключване и болка в
ставата на челюстта. На долната устна се установява белег от 1 см.
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № 383/2023
г. (л. 50), сочещо на леки телесни увреди при ответника по иска Б. в зоната на
гърба, дясното рамо, колената и третия пръст на дясната ръка.
Св. Р. С. А., син на ищеца, разказва, че пътувал с баща си на скутер,
когато при изпълняване на маневра, чули клаксон и обидни думи от водач на
автомобил (цинизми като „Да ти ***“). Спрели и водачът се приближил към
тях, като след една минута без да бъде провокира от ищеца, му нанесъл удар с
ръка в устата. Ищецът по това време бил с каска, отворена на устата, без
долна част. Жената от колата също слезнала, но с нея нямало физическа
разправа. Тя и свидетеля се втурнали да разтървават двамата водачи. Извикали
полиция, дошла линейка и откарала ищеца в болница, а тъй като му била
сцепена долната устна течало доста кръв.
Св. Х. А. Х. разказва, че бил случаен очевидец на инцидента докато си
купувал кафе. Виждал бил преди ответника в същия блок, но не знаел до
3
тогава как се казва. Сочи, че видял как мотоциклетът изпреварил автомобила,
препречил му пътя и спрял на улицата така, че принудил малката кола да спре
зад него. Мотористът започнал да тропа по стъклото на колата за да накара
водачът да излезе, но той нямал желание. В колата имало възрастна жена,
която се опитала да спре водача да излезе. Въпреки това той напуснал купето
и с моториста започнали да се дърпат, хванали се за реверите, свидетелят се
опитвал да ги успокои, но не успял. В един момент видял, че възрастната жена
е паднала на земята и се опитвала да събере (части) някакъв помощен апарат,
като св. Х. тръгнал да й помагал. Спрели и други коли и инцидентът бил
преустановен. Свидетеля не е видял моториста да замахва по посока на водача
на автомобила, не разбрал кога е станал удара, видял кръв и по двамата.
Когато дошла полиция свидетелят разказал всичко и после отново дал
показания.
Св. Д. С. А., съпруга на ищеца С. А., сочи, че синът й се обадил, че баща
му претърпял инцидент и били в Пирогов. Когато свидетелката отишъл там,
гледката била ужасна – С. бил с разбита уста, нямал зъби, изпитвал болки. В
къщи не можел да се храни, консумирал предимно супи и меки храни за около
2 месеца, не говорел 2-3 месеца, бил подут. Нарушил се ритъма му на живот, в
бизнеса клиентите, с които комуникирал, не му разбирали какво говори. Все
още бил в процес на поставяне на зъби, тъй като имал временни такива. Сега
понякога челюстта му щракала докато се храни и трябвало време за да се
намести. Имал белег на устата от шев, станал по-затворен и свит след
инцидента, не ходел както обичайно в една градинка, тъй като му било
некомфортно без зъби, за около 2-3 месеца.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Елементите от фактическият състав на деликта по чл. 45 от ЗЗД са
действие (поведение), противоправност на това поведение, вреди, причинна
връзка между вредите и поведението, и вина, която по правило се предполага.
Пред настоящата инстанция няма спор, че ответникът Б. е нанесъл удар
в областта на главата на ищеца А., от което като последица са били счупени
двата горни предни зъба (резци) и травмиран втори десен преден зъб до
степен, че в последствие бил отстранен. Няма спор, че посоченото поведение е
противоправно и виновно (по силата и на презумпцията в чл. 45, ал. 2 ЗЗД), но
4
ищецът намира, че неправилно е определен размерът на обезщетение и
неправилно то е намалено поради принос от него.
Съгласно легалните дефиниции в чл. 12 от НК не е общественоопасно
деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели (ал. 1).
Според ал. 2 превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато
защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.
В настоящият казус въззивният съд приема за установено, че началото
на конфликта е поставено от самия ищец – от незаинтересованите показания
на случаен свидетел се установява, че ищецът е препречил пътя на
управлявания от ответника автомобил и тропайки по колата е настоявал
водачът да излезе от нея. Ирелевантно за спора е каква е била ситуацията
преди това поведение на ищеца, тъй като тя е приключила и не се установява
да е била от такова естество, че да изисква и налага пряка комуникация между
двамата водачи. В същото време, макар и ответникът да е бил заставен да
напусне купето на превозното средство, няма данни това да е било сторено
със сила (да е извлечен), чрез специфичен вид оръжие или опасен предмет,
нито че върху превозното средство са били нанесени някакви щети. Вярно е,
че между двамата участници е обективиран физически контакт без да се
установява кой е бил инициатор на първото пряко стълкновение. Безспорно
обаче е установено, че ответникът е действал с такава сила и по такъв начин,
че е избил с удар двата горни предни зъба и разклатил необратимо трети зъб.
Това действие, с оглед конкретиката на ситуацията следва да се приеме като
такова, извършено при неизбежна отбрана, но при превишаване на
допустимите граници, тъй като силата на нанесения удар и произтеклите от
него физически увреждания не е съответствала на характера и опасността на
нападението. Последното макар и характеризиращо се с арогантност и
агресивност не е било съпроводено с използване на значителна сила върху
автомобила (ищецът тропал по нея, но не я е повредил) или пряко върху
водача, не са използвани помощни средства, нито е било от група лица, нито е
било в тъмната част на денонощието на усамотено място и пр. Вярно е, че
между двамата мъже е възникнал физически контакт, но при всички случаи
той е бил по-енергичен и по-силен в посока от ответника към ищеца, т.е. при
5
превишаване на пределите на необходимото за самозащита.
С оглед казаното съдът приема, че ответникът е действал противоправно
съобразно чл. 12, ал. 2 НК, но това е било предизвикано от самия ищец, което
налага извода, че вредните последица са съпричинени в равни части от
двамата участници. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от
непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване. „Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.“ (т.
7 Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на
ВКС).
Съдът приема, че с оглед установените физически травми и техните
последици за здравето и психиката на ищеца, на последния се следва като
обезвреда сумата от 25 000 лв. Касае се за избиване на три предни зъба
(затруднило дъвченето и говоренето трайно), което попада в приложното поле
на чл. 129, ал. 3 НК - норма определяща характеристиките на средната телесна
повреда. Освен това съдът отчита, че ищецът е изпитвал болки, имал е
затруднения при дъвчене и говорене, бил е травмиран от инцидента и
последиците на същия, тъй като те са му причинили неудобство при
общуване, говорене и хранене, а така също и срам и неприятни усещания.
Ищецът е ограничил контактите си, имал е трудности при общуване в бизнеса
си с клиенти, затворил се, станал необщителен. Следва да се отчете, че
процесът на лечението е бил съпроводен с поставяне на временни протези, но
трайното изграждане на зъби не е завършило. По тази причина ищецът за
един относително дълъг период от време е следвало да търпи неудобството от
липса на предни зъби, което от една страна е очевидно и лесно забележимо
при обикновено общуване, а от друга създава ежедневно неудобство при
хранене и говорене. В същото време следва да се държи сметка за това, че
според СМЕ процесът по стоматологичното лечение е със срок 2-3 месеца,
като по делото не са ангажирани доказателства, че забавянето е пряка
последица от естеството на увредата, а не се дължи на причини у самия ищец.
Не може да се приеме, че е увредена и ставата на челюстта, тъй като извода на
6
вещото лице е основан на анамнестични данни, а и свидетелските показания
възпроизвеждат оплаквания на ищеца. Установява се, че на долната устна е
останал белег от около 1 см, но няма събрани доказателства, които сочат че
той има особено загрозяващ, а от там и травмиращ за лицето ефект. За да
определи посочения по-горе размер, съдът отчита възрастта на ищеца
(активна - 49 г.), момента на настъпване на инцидента, обществено-
икономическите условия, и всички посочени по-горе особености на травмата,
лечението, възстановяването, психоемоционалното отражение върху
ежедневието и личността на пострадалия и пр. Посоченото обезщетение
следва да бъде намалено с 50 %, поради принос от самия пострадал за
възникването на инцидента и последиците от него. След отчитане на вече
присъдената сума от 9000 лв., на ищеца-жалбоподател се следва допълнително
сумата от 3500 лв., ведно със законната лихва от датата на инцидента.
При така формираните изводи решението на СГС следва да бъде
частично отменено в обжалваната част, като се присъдят допълнително още
3500 лв., а в останалата част да се потвърди. На жалбоподателя се дължат
допълнително разноски пред СГС в размер на 187, 83 лв., а на пълномощникът
му още сумата от 427 лв. като адвокатско възнаграждение пред първата
инстанция, с припадащ се ДДС. За втората инстанция се дължат 250 лв. като
държавна такса, а на пълномощника - възнаграждение в размер на 500 лв. с
припадащ се ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4353 от 18.07.2024 г. по гр. д. № 12888/2023 г., СГС, І-14 с-в, в
частта, в която се отхвърля иска на С. С. А. срещу Д. К. Б. с правно основание чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за сумата над 9000 лв. до сумата от 12 500 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. К. Б., ЕГН **********, да заплати на С. С. А., ЕГН **********, на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД допълнително сумата от 3500 лв., като обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 05.08.2023 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 12 500 лв. до
сумата от 30 000 лв.
7
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. К. Б. да заплати на С. С. А. разноски допълнително в размер на 437,83 лв. за
двете инстанции.
ОСЪЖДА Д. К. Б. да заплати на адв. Г. Б. Х. допълнително възнаграждение за двете
инстанции в общ размер на 927 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8