Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 300
26.04.2023г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №955 по описа на съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на П.В.К. ***, с посочен съдебен
адрес:***, офис ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.Ч., против Решение № 1012-26-382-1 от 14.09.2022г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу
Разпореждане №261-00-976-6/09.08.2022г. на ръководителя на осигуряването
за безработица при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон. Кредитирано било
незаконосъобразно разпореждане, постановено извън компетенцията на ръководителя
на осигуряването за безработица. Счита се, че без валиден акт по наказателно
производство, била приложима презумпцията за невиновност. Незаконосъобразно в
решението били изложени мотиви за това, че събраните по реда на НПК
доказателства имали доказателствена стойност в административното производство
по отпускане на обезщетение за безработица. Недействителност на трудово
правоотношение се установявала само в исково производство по чл.74 от Кодекса
на труда, но не и в производство по КСО. Иска се отмяна на оспорения акт.
В съдебно заседание оспорването се поддържа от
пълномощника на жалбоподателя. Същият навежда доводи за нищожност на Задължителни
предписания №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022г., поради некомпетентност на
длъжностното лице изготвилото констативния протокол, на който се основавали
тези предписания. Проверката по случая била извършена без да била издадена
заповед за това. Претендират се разноски по делото.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата. Счита същата
за неоснователна и недоказана. За
доказано счита, че жалбоподателят не е бил осигурено лице в съответния период по
смисъла на чл.10, ал.1 от КСО, поради което не попадал в обхвата на чл.54а,
ал.1 от КСО – нямал 12 месеца, през последните 18 месеца осигуряване, и не му
се дължало парично обезщетение за безработица. Моли се жалбата да бъде
отхвърлена и да се присъдят разноски по делото.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2017г. жалбоподателят П.В.К. е подал Заявление
вх. №261-00-976/10.03.2017г. (л.37) за отпускане на парично обезщетение за
безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, като в същото декларирал, че
трудовото му правоотношение с ЕТ „Ателие за талисмани и амулети“ е прекратено,
считано от 08.03.2017г.
Към заявлението К. приложил Заповед №43 от
08.03.2017г., с която на основание чл.325, т.3 от Кодекса на труда е бил
освободен от длъжността продавач-консултант, считано от 08.03.2017г.
По повод заявлението, с Разпореждане
№261-00-976-1/21.03.2017г. (л.36) на ЗА ръководител на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Хасково (съгласно Заповед №1015-26-251/10.06.2016г.
на директора на ТП на НОИ – Хасково), на основание чл.54ж, ал.1 във връзка с
чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО, на П.К. е било отпуснато
парично обезщетение за безработица, считано от 08.03.2017г. до 07.09.2017г., в
размер на 12.17 лева дневно.
С Разпореждане №261-00-976-2 (л.34 гр.) от
07.06.2017г. отпуснатото обезщетение е било спряно, считано от 01.06.2017г.,
поради започване на трудова дейност, по данни на Агенцията по заетостта.
Разпореждането е било получено лично от П.К. на 12.06.2017г. (л.35).
На 03.08.2017г. с Разпореждане №261-00-976-3 (л.34) е
било възстановено изплащането на ПОБ на П.В.К., а с Разпореждане №261-00-976-4
(л.33) от същата дата ПОБ е било прекратено, считано от 30.05.2017г., поради
започване на трудова дейност, по данни от информационната система на НОИ. С
Разпореждане №261-00-976-5 от 03.08.2017г. (л.73) е разпоредено К. да
възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от
30.05.2017г. до 31.05.2017г. в размер на 24.34 лева, поради упражняване на трудова
дейност от 30.05.2017г.
Тъй като П.К. не бил намерен на адрес *** (л.75), Разпореждане
№261-00-976-3, Разпореждане №261-00-976-4 и Разпореждане №261-00-976-5, всички
от 03.08.2017г., са били поставени на табло в ТП на НОИ – Хасково на
01.09.2017г., за което е бил съставен Протокол изх.№4018-26-233-1/01.09.2017г.
(л.76). На 01.09.2017г. на табло в ТП на НОИ – Хасково е било поставено и
Съобщение №4018-26-233/01.09.2017г. за явяване в ТП на НОИ – Хасково на П.К. за
връчване на разпорежданията, което съобщение е било снето на 08.09.2017г. (л.77,
78).
На 02.02.2018г. в ТП на НОИ – Хасково под вх.№1043-26-48/02.02.2018г.
е бил заведен Сигнал (л.87), с който началник отдел „КПК“ в ТП на НОИ – Хасково
е уведомил съответните органи в ТП на НОИ – Хасково, че при последващ контрол
върху отпуснатите парични обезщетения и помощи от ДОО, бил установен завишен
брой случаи на лица на срочни трудови правоотношения с осигурителя ЕТ „Ателие
за талисмани и амулети – М.А.“. Посочена е необходимост от установяване на
обстоятелството дали действително наетите лица изпълняват трудова дейност, и
дали подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО отговарят на разплащателните
ведомости.
Със Заповед №ЗР-5-26-00374694/09.02.2018г. на
директора на ТП на НОИ – Хасково (л.88), на основание чл.107 от КСО и чл.29,
ал.1 от Инструкцията за реда и начина на осъществяване на контролно-ревизионна
дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, е било
възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“, от контролен орган на
ТП на НОИ Г.Р.Б. – главен инспектор по осигуряването, в срок от 20 работни дни.
В Протокол №ПТ-5-26-00389677/01.03.2018г. (л.89) са
обективирани резултатите от проверка на място
на адрес: ***. Записано е, че при посещението се установило, че М.А. Й., собственик
на ЕТ „Ателие за
талисмани и амулети – М.А.“, отдавана не бил в страната. Информацията за това
била снета от съсед, който обяснил, че не го е виждал от много време.
По повод Сигнал вх.№1043-26-48/02.02.2018г., в ТП на
НОИ – Хасково е била извършена проверка на ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“
относно съмнения за нарушаване на
осигурителното законодателство и за произтичащите от това злоупотреби със
средствата на фонд „Безработица“ и необходимостта от установяване налице ли е
възникнало осигуряване по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и § 1, ал.1, т.3 от ДР на
КСО за наетите по трудови правоотношения лица в осигурителя, сред които е и П.В.К..
Установеното при проверката е описано в Констативен
протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018г. (л.29), съставен от Г.Б. – главен инспектор по осигуряването в
ТП на НОИ – Хасково. Описани в КП като наети по трудово правоотношение са общо
29 лица. От направена справка в регистър „Апис 7+“ се установило, че седалището и адресът на управление
на ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“ бил ***, на който собственикът не
бил открит. След
осъществен контакт с М.А. Й. чрез средствата за масова комуникация, същият
заявил, че отдавна не се намира на територията на България, а при запитване дали
в ЕТ работили описаните в КП лица, същият заявил, че не ги познава и че не ги е
назначавал, останал учуден. Сред събраните обяснения от част описаните в КП
лица били и тези на П.В.К., който завил, че упражнявал трудова дейност при ЕТ.
От направена справка в информационните регистри на НОИ се установило, че част
от лицата, сред които и К., имали регистриран трудов договор с ЕТ за период
по-малко от 30 работни дни, като непосредствено след прекратяване на
правоотношението същите били подали заявления за получаване на парично
обезщетение за безработица. Констатирано било, че в информационните регистри на
НОИ нямало данни за постъпили осигурителни вноски от осигурителя за наетите по
трудови правоотношения лица. От направена справка Регистър на осигурените лица се
установило, че чрез осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“ имало подадени
данни по чл.5, ал.4 от КСО за десетки лица, вкл. и за К.. В КП е посочено още,
че с писмо ТД на НАП –
Пловдив, офис Хасково, уведомил, че по данни от СУП от 01.01.2015г. до
02.07.2018г. нямало внесени осигурителни вноски за самоосигуряващото се лице (ЕТ
„Ателие за талисмани и амулети – М.А.“) и за наетите по трудови правоотношения
лица, нямало регистрирани данни от фискални устройства, нямало подадени за ГДД
по чл.50 от ЗДДФЛ за самоосигуряващото се лице М.А. Й. за периода след 2015г.
От получен от Дирекция „Инспекция по
труда“ – Хасково отговор се установи, че ЕТ нямал регистриран/деклариран
търговски обект, който да представлявал „обект на контрол“ от тяхна страна, и
не били извършвани проверки по спазване на Кодекса на труда и Закона за здравословни
и безопасни условия на труд. На последно място в КП е посочено, че с оглед
обясненията на част от описаните в протокола лица, че не са упражнявали трудова
дейност при ЕТ, и противоречивите обяснения на друга част от тях, информацията
от НАП и „Инспекция по труда“ – Хасково, щели да бъдат сезирани компетентните органи с оглед установяване
на достоверността на декларираните факти и обстоятелства в обясненията, и
съответно дали била налице злоупотреба със средствата на фонд „Безработица“.
Приложено към писмо вх.№2004/2018 от 05.05.2022г. (л.17), в ТП на НОИ – Хасково е било
получено Постановление от 05.05.2022 г.
на прокурор при Районна прокуратура – гр.Хасково за прекратяване на наказателно
производство – Досъдебно производство №14/2019г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура – Хасково, пр.пр.№2004/2018г. по описа на Районна прокуратура – Хасково,
на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК – деецът е починал. В постановлението е
описано, че разпитаните свидетели, сред които е и жалбоподателят, посочили, че
се водили фиктивно на работа във фирма ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“,
като предоставили трудовите си книжки на Д. Я. Д., за да им нанесе трудов стаж и да
оформи трудов договор, че се водят на работа в ЕТ. Също така са давали на Димова пари на ръка, лично, различни суми, за
да им внесе същата осигуровки в ТП на НОИ – Хасково, като Д. не внасяла парите,
предназначени за осигуровки. Изготвяла и заповеди за освобождаването им от
работа, след което лицата лично подавали в ТП на НОИ – Хасково заявления за
отпускане на обезщетения. Посочено е в постановлението, че бил изготвен проект
от разследващия орган на постановление за привличане в качеството на обвиняем
на Д. Я. Д., по реда на чл.219, ал.1 от НПК – за извършени от нея престъпления
по чл.212, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.209, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК, но на 31.03.2022г. лицето починало.
С представените с административната преписка Задължителни предписания
№ЗД-1-26-01136691/25.05.2022г. (л.16), издадени от главен инспектор по
осигуряването – Контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, по повод постъпил
сигнал вх.№1029-26-1248 от 11.05.2022г., на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО
и чл.37 от Инструкция №1 от 03.04.2015г. за реда и начина на осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, се дават задължителни предписания на ЕТ „Ателие за
талисмани и амулети – М.А.“, да заличи данните, подадени по реда на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за 30 поименно изброени лица, включително (т.18) за П.В.К. за
периода от 27.02.2017г. до 07.03.2017г., вид осигурен 01, декларация образец
№1, с мотиви, че изброените лица са декларирали, че са се водили фиктивно
назначени в ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“, т.е. не са упражнявали
труд при този осигурител, във връзка с което подадените данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО били без правно основание и следвало да бъдат заличени.
До началника на сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на
НОИ – Хасково е постъпило писмо изх.№1029-26-1248-2/25.05.2022г. (л.15) от
началник отдел КПК, с което го уведомява, че във връзка с Постановление от
05.05.2022г. и Досъдебно производство №14/2019г. по опис на ОСО при Окръжна
прокуратура – Хасково, пр.пр.№2004/2018г. по опис на Районна прокуратура и
Констативен протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018г., били издадени Задължителни
предписания на осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“.
С Разпореждане №261-00-976-6 от 09.08.2022г. на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж,
ал.2, т.1 от КСО, е било отменено Разпореждане №261-00-976-1/21.03.2017г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на П.В.К. от
08.03.2017г. до 07.09.2017г., в размер на 12.17 лева дневно. Като мотиви в
разпореждането е посочено, че след
проверка на осигурителя относно установяване на осигурителния статус на
лицето от контролните органи на НОИ, и Постановление от 05.05.2022г. на Районна
прокуратура – Хасково, било установено, че П.В.К. не упражнявал трудова дейност
в ЕТ „Ателие за амулети и талисмани – М.А.“, т.е. не бил осигурено лице по
смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО.
Разпореждане №261-00-976-6 от 09.08.2022г. е било
обжалвано от П.В.К. пред директора на ТП на НОИ – Хасково, който с оспореното Решение
№1012-26-382-1 от 14.09.2022г. е отхвърлена жалбата.
В решението си административният орган е описал
установената по случая фактическа обстановка и възприел извода на ръководителя
на осигуряването за безработица, а именно, че няма данни П.К. реално да е упражнявал
трудова дейност, като една от императивно изискуемите предпоставки по чл.10,
ал.1 от КСО за възникване на трудово правоотношение и че не е изпълнен съставът
на чл.10 от КСО и §1, т.3 от ДР на КСО. Цитирани в тази връзка са относимите
нормативни разпоредби.
Решението е било получено от адресата си, чрез
пълномощника му, на 16.09.2022г., а жалбата срещу акта е подадена на
30.09.2022г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е регистрирана под вх.№1012-26-382-2
от същата дата.
При така
установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентния за това
административен орган, в чийто правомощия законодателят е включил разглеждането
на жалби срещу разпорежданията за отказ или неправилно определяне, изменяне и
прекратяване на обезщетенията за безработица – чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ и
чл.117, ал.3 от КСО.
Административният акт е издаден в изискуемата от
закона форма, съдържа предвидените в чл.59, ал.1 и 2 от АПК реквизити. Същият е
в писмена форма, съдържа мотиви, наименование на органа, който го издава,
наименование на акта, индивидуализация на адресата на акта, означение на вида и
характера на искането и обекта, за който то е отправено, фактическите и правни
основания за издаването му и разпоредителна част. Посочено е и пред кой орган и
в какъв срок актът може да се обжалва, като има подпис на издателя му.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения, които на
самостоятелно правно основание да водят до отмяна на оспорения акт.
Относно спазване на материалния закон, съдът намира
следното:
Между страните не се спори, че с влязло в сила
Разпореждане № 261-00-976-1/21.03.2017г. За ръководител на осигуряването за
безработица на жалбоподателя на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка чл. 54а,
ал.1, чл. 56б. ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО е отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 08.03.2017г. до 07.09.2017г. в размер на 12, 17 дневно.
В разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО е
регламентирано, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят,
отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за
безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, влязлото в
сила разпореждане по ал.1 може да се измени или отмени от органа, който го е
издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат
значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за
безработица.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че са налице визираните в хипотезата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО
нови документи или доказателства, водещи на извод за липса на предпоставки за
отпускане на парично обезщетение за безработица на П.В.К..
Приложеното към административната
преписка Постановление от 05.05.2022г. на прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, постановено по ДП №14/2019г. по описа на ОСО при ОП – Хасково,
пр.пр.№2004/2018г., представлява официален писмен документ и има материална
доказателствен сила относно отразените факти и обстоятелства. От същото безспорно се установява, че
изброените в него лица, наети по трудово правоотношение от ЕТ „Ателие за
талисмани и амулети – М.А.“, сред които и жалбоподателят, не са упражнявали
реално трудова дейност, а последното е от значение за преценката имат ли същите
качеството на осигурени лица. Следва да се има предвид, че горепосоченото
досъдебно производство е било образувано по повод данни, установени от органи
на ответника, за нарушаване на осигурителното законодателство на Република България,
като тези данни безспорно се потвърждават от разследването в досъдебното
производство.
Установено е и подробно описано в Постановлението от
05.05.2022г., че пред ТП на НОИ – Хасково посочените лица, в т.ч.
жалбоподателят, са представили трудови книжки, като отразеният в тях трудов
стаж за работа при посочения ЕТ не е бил реално положен. Установено е също, че
лицата фиктивно са се водили на работа в това ЕТ. Въз основа на назначени
съдебно-почеркови и съдебно-счетоводни експертизи в наказателното производство
е установено, че във ведомостта за заплати за периода месеци от февруари 2016г.
до месец декември 2017г. на ЕТ няма данни за изплатени трудови възнаграждения
на работници през този период, като трудовите възнаграждения са били начислявано,
но липсват подписи на работниците (служителите) за получено трудово
възнаграждение. Вещото лице също е посочило, че не са представени счетоводни
документи, от които да се установи счетоводното изплащане на трудови
възнаграждения за периода от януари 2016г. до март 2017г. В т.25 на Постановлението
подробно е изложено установеното конкретно относно жалбоподателя, назначен при
ЕТ на длъжност „магазинер“ с трудов договор от 27.02.2017г., прекратен от
08.03.2017г., или за трудов стаж от 5 работни дни.
Следва да се има предвид, че прекратяването на
наказателното производство поради смъртта на дееца по никакъв начин не води до
извод за неустановеност на обстоятелствата, релевантни за административното
производство по отпускане на парично обезщетение за безработица, а именно дали
жалбоподателят е бил осигурено лице и има ли същият право на обезщетение за
безработица. Установеното в хода на разследването по досъдебното производство
изцяло потвърждава констатациите на органите на НОИ, обективирани в Констативен
протокол №КВ-5-26-00446201/12.07.2018г. Описаното в последния е изцяло в
подкрепа на извода за фиктивно упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателя
при осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“.
Относно позоваването на презумпцията за невиновност
следва да се посочи, че същото е ирелевантно, доколкото обжалваният акт е
издаден в административно производство, а наред с това, досъдебното
производство не е водено срещу жалбоподателя.
Неоснователно е оплакването за нищожност на издадените
срещу осигурителя ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“ – Хасково
Задължителни предписания №ЗД-1-26-01136691/25.05.2022г. на контролен орган при
ТП на НОИ – Хасково, доколкото процесното решение не е основано на тях, а на
констатираните въз основа на нови доказателства обстоятелства, сочещи, че
жалбоподателят не е осигурено лице и в тази връзка няма право на обезщетение по
чл.54а, ал.1 от КСО.
По смисъла на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, осигурено
лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 от КСО и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването
възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.4
и чл.4а, ал.1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването ѝ.
В случая, при безспорно установеното, че
жалбоподателят не е извършвал трудова дейност в
ЕТ „Ателие за талисмани и амулети – М.А.“, а се касае за фиктивно
трудово правоотношение, т.е. без реално да е полаган труд, правилно е прието,
че последният няма качеството на осигурено лице по смисъла на горецитираните
разпоредби, респ. няма право на обезщетение по чл.54а, ал.1 от КСО. В тази
връзка и в съответствие с разпоредбата на чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, правилно и
в рамките на предоставените му по закон правомощия, ръководителят на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е отменил влязлото в сила
Разпореждане №261-00-976-1/21.03.2017г., с което на жалбоподателя е било
отпуснато парично обезщетение за безработица от 08.03.2017г. до 07.09.2017г. в
размер на 12.17 лева дневно.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че оспореното
решение е издадено в съответствие с
изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимално предвидения размер по чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева.
Мотивиран така
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.К.
***, против Решение № 1012-26-382-1 от 14.09.2022г. на директора на
Териториално поделение (ТП) на Националния осигурителен институт (НОИ) –
Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане
№261-00-976-6/09.08.2022г. на ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА П.В.К. ***. ЕГН **********, да
заплати на ТП на НОИ – Хасково направените по делото разноски в размер на 100
(сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.119 във вр. с чл.117, ал.1, т.2 от КСО.
СЪДИЯ: