№ 462
гр. Русе, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20214520105495 по описа за 2021 година
Ищецът Р. Д. Й. твърди, че на 10.01.2020 г. с насрещната страна
сключили Договор за потребителски кредит № **********, по силата на
който “Ти Би Ай Банк“ ЕАД-София му предоставили в заем 9 000 лв.В срок
от 18 месеца той следвало да ги върне, като крайната стойност на дълга била
определена в размер на 21 151,38 лв.
Счита договора за нищожен, поради допуснати нарушения на чл.10 ал.1
и чл.11 ал.1 и ал. 2 от ЗПК.
В контракта бил визиран годишен процент на разходите, като
абсолютна процентна стойност–49,17 %, без да са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения начин,
залегнат в Приложение № 1.Така не била спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10
от ЗПК.Липсата на конкретизация относно начина, по който бил формиран
посочения ГПР води до неяснота относно включените в него компоненти,
което съставлява нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл.10 ал.1 от ЗПК).
Намира, че нормата на чл.14 от контракта, указваща, че ГПР на заема
не включва възможни разходи, които заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите,
съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, не санира този недостатък.Така
при липсата на данни за наличие на други разходи по кредита се налага извод,
че единственият разход за потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва. При това положение не става ясно как е формиран
ГПР от 49,17 %, т.е. какво друго е било включено в него извън фиксирания
1
годишен лихвен процент от 34,75 %. Тази неяснота при определяне на ГПР се
явява самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от
ЗПК.
Твърди, че е налице и друг самостоятелен порок, водещ до
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл.22 във вр. с чл.11
ал.2 от 3IIK.Сочи, че не са му били предоставени каквито и да било Общи
условия към договора за кредит, за да може да се запознае с тях и съответно
да се съгласи или не с приемането им.
Сочи, че контрактът е изготвен в шрифт по-малък от 12.Не е било
спазено и изискването на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК.В договора не е посочено
ясно какъв е лихвеният процент на ден.Няма изготвен погасителен план,
което е задължително изискване по ЗПК, обуславящо недействителността на
съглашението.Счита, че фигуриращата на страница 3 от контракта таблица,
озаглавена „погасителен план“, по същество няма такъв характер.В нея не се
съдържа информация как е формирана месечната погасителна вноска-
главница, лихва, такса и други.Така ищецът, като потребител, не е
разполагал с възможността да прецени икономическите последици от
сключването на договора.В последния е посочен размер на ГПР от 49,17 %.
При сборуване на всички разходи по кредита в общ размер на 12 151,38 лв. (
21 151,38 лв.-9000 лв.) се получава размер на ГПР от 65%, което съставлява
нарушение на разпоредбата на чл.19 от ЗПК, въвеждаща забрана за
договаряне на кредити с годишен процент на разходите над 5-кратния размер
на законната лихва.Счита клаузата за нищожна.
Твърди, че неправилно в договора е отбелязан размерът на ГПР, тъй
като начислените такса защита на кредита, еднократна такса за оценка на
риска и застрахователната премия са били включени към дължимата главница
и са се олихвявали със същия процент като последната.Така тези суми не са
отнесени към оскъпяването на кредита, както намира за редно, а към
главницата.Намира, че посоченото обстоятелство по никакъв начин не става
ясно от разписаните в договора клаузи, а едва след направени множество
математически изчисления.
В процесния договор освен, че не е била спазена разпоредбата на чл. 19
от ЗПК, били предвидени за плащане и други разходи от потребителя-сумата
от 1379,59 лв., представляваща еднократна такса за оценка на риска, която
съгласно член 7.1 от контракта, се дължала при подписване на документа,
финансира се от кредитора, но се възстановява от потребителя, ведно с
определените месечни вноски по кредита, съгласно погасителния план,
предвид заявеното от кредитоискателя желание в искането-
декларация.Твърди, че ответникът е включил тази такса в общите разходи по
кредита. Освен нея, ищецът следвало да сключи застраховка, предложена от
банката, в качеството на застрахователен агент/посредник/, и да заплати
застрахователна премия от 2 496,58 лв.Сумата също била включена в общата
стойност, дължима от потребителя.Това увеличило финансовата тежест за
2
ищеца, тъй като към всяка една от месечните погасителни вноски се прибавя
и сума за сключена застраховка.Намира, че по този начин се е целяло
заобикаляне на закона по отношение размера на ГПР, нормативно определен с
императивната правна норма на член 19 ал.4 от ЗПК.Така при предоставен
кредит от 9 000 лв., кредитополучателят следва да върне на кредитора сумата
от 21 151,38 лв., което намира, че означава оскъпяване на кредита с над 100
%.
Счита, че еднократната такса за оценка на риска представлява действие
на банката по повод усвояване на кредита, а не е такса за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит.Сочи, че ответникът няма извършени
разходи по оценката на кредитоспособността на потребителя, поради което
претендирането на такава е незаконосъобразно.Намира клаузата за
недействителна по смисъла на член 10а ал.2 от ЗПК.
Иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № ********** от 10.01.2020 г., като
противоречащ на закона.Търсят се разноски по делото, включително
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно
Наредба № 1 на ВАС от 09.07.04 г., предвид осъществена безплатна правна
помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 и т.3 от ЗА.
Ответникът “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-София оспорват иска.Считат, че
по отношение на процесния договор са спазени всички императивни
изисквания на ЗЗП и ЗПК.Претендират отхвърляне на иска, както и
присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
По делото няма спор, че на 10.01.2020 г. между страните бил подписан
Договор за потребителски кредит, съгласно който банката предоставила в
заем на ищеца сумата от 9000 лв., която той се задължил да върне в срок до
15.03.2023 г., при гратисен период от един месец, както и да заплати
застраховка защита на кредита от 2 496,58 лв., което формирало дълг от
12 876,17 лв., еднократна такса за оценка на риска от 1 379,59 лв.,
финансирана от кредитора, но възстановима от потребителя с месечните
вноски, при ГЛП от 34,75 %, изчислена ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата на база на 30 дни в месеца и
360 дни в годината, с уговорен ГПР от 49,17 %.
В чл.10 от контракта е казано, че общата дължима сума по кредита
възлиза на 21 151,38 лв.В документа фигурира погасителен план в табличен
вид.Там са посочени дата на падежа и размер на всяка една от месечните
вноски, без конкретизиране какво се включва в последните.В отговора на
исковата молба ответникът е представил справка какво е погасил до момента
ищецът и как то е отнесено към главница и акцесорни вземания.
Назначената в производството техническа експертиза се е произнесла,
че процесният договор е изпълнен на шрифт, съответстващ на изискването по
3
чл.10 ал.1 от ЗПК.
Назначената в производството икономическа експертиза, след
запознаване с представените по делото доказателства и направена проверка
при ответника, се е произнесла, че предвид клаузите на договора, размерът на
главницата е всъщност 12 876,17 лв., формирана от паричен кредит от 9 000
лева, еднократна такса за оценка на риска от 1 379,59 лв. и платена
застрахователна премия от 2 496,58 лв.Вещото лице е докладвало, че във
всяка една от анюитеттните вноски кредиторът е включил главница и
договорна лихва.Потвърдени са отразените в контракта стойности на ГПР и
ГЛП.Експертът е посочил, че от страна на ответника му е бил предоставен
погасителен план, различен от този в договора.В него размера на главницата
и на договорната лихва били посочени отделно в месечните вноски.Страната
не е представила такъв погасителен план по дело, независимо от дадените
указания в тази насока. Вещото лице е уточнило, че без извършване на
допълнителни изчисления потребителят не би могъл да разбере какви
компоненти всъщност включва месечната му вноска.Пояснено е, че ако
кредиторът олихвява само отпуснатия кредит, без прибавяне на сумата по
застраховката и тази за оценка на риска, то ГПР ще надхвърли многократно
49,17 %.Лихвеният процент за договорната лихва е по-висок от трикратния
размер на законната лихва.вещото лице е посочило, че от текста на договора
потребителят не би могъл да разбере, че сумите за застраховка и такса също
ще се олихвяват.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните няма разногласие по въпроса, че са обвързани от
облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за
потребителски кредит от 10.01.2020 г., по силата на който на ищеца била
предоставена в заем сумата от 9 000 лв., към която била прибавена
застрахователна премия от 2 496,58 лв. и таса за оценка на риска от 1 379,59
лева, като заплащането им било осъществено от заемодателя.
По отношение на процесния договор са относими чл.430 ал.1 от ТЗ,
ЗКИ и § 13 т.12 от ДР на ЗЗП.Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1
от ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а
заемателят-да ползва средствата съобразно уговореното и да ги върне след
изтичане на определеното време.Ответното дружество има статута на банка
по смисъла на чл.2 от ЗКИ и на търговец според § 13 т.2 от ДР на
ЗЗП.Кредитополучателят от своя страна отговаря на дефиницията за
”потребител” в §13 т.1 от ЗЗП.Договорът има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитната институция-§13 т.12
от ДР на ЗЗП.По отношение на контракта са приложими и нормите на ЗПК.В
чл.10 и чл.11 от него се уреждат формата и съдържанието на договора на
потребителски кредит.Правната норма на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не
4
са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-т.12 и т.20, ал.2 и чл.12
ал.1 т.7 – т.9, договорът е недействителен.Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като
същите са изискуеми при самото му сключване.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по отношение
на шрифта на процесния договор.Техническата експертиза е потвърдила, че
текстът на документа отговаря на изискванията на чл.10 ал.1 от ЗЗП да не е
под 12.
Съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.В процесния
случай в договора липсва конкретизация относно начина, по който е бил
формиран ГПР.Това води до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна съставлява нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин ( чл.10 ал.1 от
ЗПК). Действително в чл.14 е указано, че ГПР на заема не включва възможни
разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения, както и таксите, съгласно Тарифата за таксите на
заемодателя.При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита се
налага извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в
договора възнаградителна лихва.За потребителя е останало неясно как е бил
формиран ГПР от 49,17% и какво друго е било включено в него извън
фиксирания годишен лихвен процент от 34,75%. Неясното определяне на ГПР
е основание за нищожност на договора според чл.22 от ЗПК.Събраните в
производството доказателства налагат извод, че при подписване на договора
ищецът е нямал достатъчна яснота относно това с каква сума в
действителност ще разполага, какво ще върне и каква точно главница ще
олихвява кредиторът.Това го е лишило от възможност да прецени
икономическите последици от сключването на контракта.Назначеното по
делото вещо лице-икономист е пояснило, че без извършване на допълнителни
изчисления средният потребител не би разбрал какъв е реалният ГПР по
кредита. При олихвяване само на отпуснатата в заем сума от 9000 лв., без
включване на застрахователната премия и еднократната такса за оценка на
риска, то тогава реалният ГПР многократно ще надхвърли възприетата от
страните стойност от 49,17% .По делото не се установява на ищеца да са били
предоставени предварително Общи условия към договора за кредит,
споменати в чл.14.1., за да може потребителят да се запознае с тях и да се
съгласи или не с приемането им, каквото изискване се съдържа в чл.11 ал.2 от
ЗПК.
Към контракта липсва погасителен план, който да съдържа
информация как се формира месечната погасителна вноска-главница, лихва,
5
такса и други.Така ищецът отново не е разполагал с възможността да прецени
икономическите последици от сключването на договора.Това обстоятелство
се потвърди от вещото лице.При изслушването му експертът поясни, че
независимо, че има нужното икономическо образование, само с визуалното
възприемане на таблицата от страница 3 на договора не може по никакъв
начин да определи какво е включил, олихвявал и начислявал кредитора във
всяка една погасителна вноска.Яснота по въпроса вещото лице получило едва
от предоставения му подробен погасителен план, наличен само при
кредитора.Експертът е докладвал, че ГЛП надхвърля трикратния размер на
законната лихва.В процесния случай кредиторът не е представил
доказателства и да е извършил някакви разходи по оценката на
кредитоспособността на потребителя, поради което начисляването й се явява
в нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК.Всичко това налага извод, че договорът за
кредит е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК.Искът следва да се уважи
така, както е предявен.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените
от ищеца разноски за производството, както и възнаграждение за
процесуалния представител на лицето, декларирал, че е оказал безплатна
правна помощ.Банката е възразила, че ищецът работи по трудово
правоотношение, за което е представено доказателства.В договора за
процесуално представителство обаче е вписан и чл.38 ал.3 от ЗА, касаещ
предоставяне на безплатна услуга на роднини, близки и юристи.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за потребителски кредит №
**********/10.01.2020 г., сключен между Р. Д. Й., ЕГН **********, от
гр.Русе, и “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-София, ЕИК *********, като
противоречащ на закона.
ОСЪЖДА “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, да заплатят на Р. Д. Й., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.”...” № 4, ет.3,
със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Стефан Караджа” № 10, партер, чрез адв.Н. Т.
от АК-Русе, сумата от 1 066,06 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА “ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, да заплатят на адв.Н. Т. от АК-Русе сумата от 600 лв. за оказаната от
него безплатна правна помощ по гр.дело № 5495/2021 г. по описа на РРС на Р.
Д. Й., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалва пред Русенски окръжен съд в 2–
седмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7